Сицилия - 2

Имахме три пълни дни за разходка + няколко часа в деня на пристигане и деня на замиаване. Първоначалната идея беше един ден за Катания, един ден за Етна и Таормина и един ден за Сиракуза. Активо следяхме онлайн прогнозата за времето и не се поколебахме да пътуваме към Етна и към Сиракуза в слънчевите дни.
Първи ден: за слизането от Етна вече писах. Пътят до там не беше проблемен. Предвид, че идвахме от Катания, избрахме южния паркинг Руфиджио Сапиенца. Минахме през Николози. На едно място навигацията се обърка и искаше да ни прекара през забранена улица. Но дори и без навигация не е трудно - има табели Etna Sud навсякъде по пътя. Изнендващо в последните 15-тина километра бяхме абсолютно сами на пътя, а когато се качихме до станцията, там гъмжеше от хора, коли и автобуси.
Паркирането там се заплаща, като билет може да се вземе от различните магазини. До кратера Силвестри има голям ресторант, в който обаче не предлагаха нищо за обяд. Придвижихме се пеш до La Terrazza Dell'Etna, където обядът се сервира като в стол. Храната беше много вкусна, но имахме ужасния късмет да влезем заедно с една група от 40 човека и чакахме ужасно дълго. Така че не е лошо да се следи кой влиза, понякога е въпрос на минути, за да имаш предимство.
Решихме, че сме видели достатъчно от вулкана и не сме се качвали с лифта нагоре. За по-запалените вероятно ще е интересно, но ако сте само любители или пък с деца (както бяхме ние), видяното на тази най-ниска първа станция би било съвсем достатъчно. За сведение, температурата беше около 6 градуса, със спорадични ледени пориви на вятъра и прехвърчащи снежинки. В Катания по същото време беше 18 градуса.
Отиването до Таормина ни отне много време и съжалявам, че предприехме маршрута около Етна. Едва последните десетина километра са по магистрала, която е платена. Тъй като по някаква причина не взехме билетче, на слизане при контролния пункт ни таксуваха 2,60 евро. За да избегнем нов планински маршрут, решихме да се насочим към Мацаро (Mazzaro) и да паркираме при лифта там. Хванахме следобедния час пик, но на паркинга за лифта имаше достатъчно места. Плажът пък е точно отдолу и е много приятен също (особено когато все още няма чадъри и шезлонзи за летуващите, иначе сигурно е гъч). Лифтът към Таормина струва 8 евро на човек, последното качване/слизане е в 20:00 ч..
В Таормина веднага се насочихме към пешеходната зона и Театро Греко, но последният е отворен за посещение до 18:30 ч., а ние бяхме отпред половин час по-късно. Доста от магазинчетата също затваряха врати по това време. Направи ми впечатление, че фигурките от лава и магнитчетата, които бяха при вулкана, ги имаше и там, но на по-ниска цена.
Успяхме да вземем по един сладолед и да се разходим. В пътеводителя беше препоръчана сладоледаджийницата Gelatomania - няма да сбъркате! Стигнахме до площад IX Април, големият син гледа през един от онези далекогледи и поехме обратно, за да хванем лифта надолу към Мацаро. Общо взето, нищо от набелязаното в Таормина не видяхме, но градът определено има вибрация, която почувствахме! Благодаря отново на момичетата в темата, които писаха, че не бива да го пропускаме - така е, трябва да се види!
За магистралата от Таормина до Катания платихме 1,80 евро.

Втори ден: прогнозата отново беше за слънце и, след закуска и пазар в Катания, поехме към Сиракуза. Магистралата до там не е платена, отново има табели и безпроблемно се стига направо до Античния парк. Там може да се спре, един младеж учтиво ни взе 3 евро за 3 часа паркинг, само че никъде не отбеляза кога сме спрели и в крайна сметка колата стоя там четири часа.
Взехме комбиниран билет - Античен парк + Археологически музей или Галерия - 13,5 евро на човек. Имаше много туристи, повечето бяха ученически групи. Гръцкият амфитеатър е голям и впечатляващ, но в момента се извършват някакви строителни дейности по него и не е в точно този вид, в който туристите очакват. Ухото на Дионисий пък е сред много хубава градина, но не открихме пътеката, за да се качим от горната страна. Преди да отидем към Археологическия музей, трябваше децата да обядват. Закусвалнята до паркинга на автобусите не е лоша и може да ви подкрепи.
Музеят е извън пределите на парка, върви се около десет минути до там. Сградата е интересна, модерна, добре организирана. Експозицията е много вълнуваща и, ако имате интерес към история и археология, ще ви впечатли. Музеят заслужава поне едни четири часа и може да е добра дестинация, ако времето навън е лошо. Освен това няма големи тълпи от туристи (което е жалко всъщност) и ще можете да се насладите на експонатите необезпокоявани.
След него се отправихме към перлата на Сиракуза - Ортигия. Стигането до там е с кола, така че нощувки при музея може би не са най-удачният вариант, ако целта ще е разходки из полуострова. Паркирахме на пристанищния обществен паркинг, но не без доста въртене. Оттам пеш по крайбрежната до извора на Аретуза. След това към площада и църквата на Санта Лучия, а после си позволихме просто да се изгубим из уличките (макар че бутането на количка си е предизвикателство, та се "губихме" основно по пешеходните). Пътьом видях интересни музеи и галерии, които без децата бих посетила. Неусетно стигнахме до края на полуострова и Кастело Маниачи, но не сме ходили към него, а се върнахме обратно за колата.
И следващия куцуз - колата ни под наем се развали. На изхода на Сиракуза, малко преди да се качим на магистралата, съединителят потъна и колата остана на място. Обадихме се веднага на компанията под наем и в крайна сметка след два часа и половина дойде нова кола, подготвена за нас, с която се прибрахме в Катания. Можете да си представите колко притеснени бяхме, докато чакахме. Наваля ни и един хубав дъжд. Баткото беше в настроение да тича и скача като див, а бебето искаше вече да спи нощния си сън. Важното е, че всичко завърши добре. Благодаря се, че избрахме пълна застраховка, когато резервирахме; не са ни карали да плащаме, каквото и да било допълнително.

Трети ден: прогнозата се сбъдна и още през нощта започна да вали. Мъжът ми използва лошото време, за да отиде в близкия пощенски клон и да плати глобата за паркиране (за която ви питах). Аз бях с децата в квартирата и се забавлявах да чистя рибата, която предишния ден си бяхме купили от пазара.
Малко думи за рибния пазар на Катания. Намира се точно отстрани на площада със слончето, като има красив фонтан между две сгради, който ще ви ориентира (ако виковете на рибарите не го направят). Отваря още от 7 часа сутринта, а освен прясна риба и морски дарове, можете да си купите всякакво прясно месо, както и сезонни зеленчуци. Има обявени цени, но продавачите правят и отстъпки. Първия ден си купихме килограм месо, или по-точно изрезки от транжирането, за 4 евро/кг. Оказа се много вкусно агнешко. Втория ден купихме риба (три цели риби, които дишаха, като ги купувахме - 10 евро) и дребни скариди (бяха обявени за 7 евро/кг, но рибарят ги даде за 5). Рибата се оказа кефал (да живее гугъл!). Мястото е наистина колоритно, а хората - любезни и усмихнати. Има всякакви продукти, включително живи охлюви, прясно оскубани птици и разни плодове и зеленчуци.
От трип адвайзър бях записала адреса на още един пазар - Fera o'Luni на Piazza Carlo Alberto, но не можахме да го посетим. Доколкото разбирам, той е сутрешен, така че трябва да планирате навреме отиването там. Има както хранителни продукти, така и дрехи и джунджурии.
В дъждовния ни ден успяхме да излезем към три следобед. Бяхме набелязали Арката на Сан Бенедикт и църквата там. Оказа се, че църквата е отворена за посетители само вторник, петък и събота и не можахме да я видим. Улицата, откъдето е входът обаче, ни отведе до Античния театър. За мен беше изключително странно как тази забележителност, датираща от почти 2000 години, е абсолютно застроена от всички страни. Всъщност, съвсем случайно видяхме гърба й, та тръгнахме да търсим как се влиза. Все пак, посещението си залужава (6 евро за възрастен). Входът е откъм Виа Виторио Емануеле. Дава доста добра представа за античните театри, като един частичен мини Колизеум е. Едва у дома, разглеждайки една рекламна карта на града, видяхме, че на Piazza Stesicoro има също останки от амфитеатър. Може и тях да добавите към маршрута за пешеходна разходка.
Посетихме и парка Белини. На мен много ми хареса, дори и така - мокър от дъжда. Съжалявам, че и там не можахме да постоим повече време, защото той предразполага към една наистина лежерна и отморяваща разходка.
Голямото дете и татко му искаха да видят музея на зоологията, но беше затворен. С това общо взето изчерпахме набелязаните места, пък и наближаваше скоро време за вечеря + започваше отново да вали силно.

Преди да си тръгнем успяхме да видим и катедралата Света Агата. Предишния ден, четвъртъка, когато валеше, към 12 ч. на обяд се чуваше красив камбанен звън и музика от орган. Е, разбрахме от къде е била музиката. Катедралата е хубава, макар и далеч от пищността на църквите в Рим. Видяхме, че има възможност за качване на купола, но нямахме време за това. Също така, отстрани, е и спирката на автобусите и влакчето за разходка из града. Аз ги харесвам като вариант за бързо разглеждане, така че може да ги имате предвид.

Със сигурност останаха много невидени и пропуснати неща. Но все пак бяхме с две деца, едното бебе, искахме не само да разглеждме, но и да си почиваме, не сме си давали зор, пък и времето беше съвсем малко, а възможностите - толкова много!