Как се престрашихте

Уф. Болна тема незнам дали скоро ще се престраша. Аз също се надявам майките да споделят.

От няколко седмици Дени я оставям сама пред блока, но все вися на терасата - хич и нямам доверие, много е разсеяна.
Василена - само с мен или татко си.

не вярвам скоро да се престраша 

Доста трудно и доста късно. Въпреки че детето ми е послушно и отговорно щом се позабави започвам да поглеждам през прозореца а понякога и звънкам по телефона. 

Голяма съм паника, няма да е в близките години. (синът ми е на 3 и половина)

Също, аз като сме на площадката гледам да си стой в количката, понеже е много буен и все към улицата бяга, та незнам кога ще го оставя сам

Ами при мен още не е настъпил този момент. Не знам кога ще оставя Дияна сама пред блока. Няма да е скоро.

Олеле, каквато съм паника, този момент няма да настъпи скоро Само при мисълта, настръхвам

Нито съм се престрашила, нито имам намерение да се престрашавам, докато не му дойде времето. Едното ще стане другия месец на 6 г., другото е на 4. Или аз, или баща им сме с тях навън. Считам ги още за малки, и изобщо, считам децата на тази възраст все още за малки. И в България това лято, живот и здраве, нямаме намерение да ги изпускаме от очи. 

Много ми беше трудно. Постоянно излизах на терасата. Живеем в квартал с преобладаващо молцинство и постоянно ме е страх да не му се случи нещо. Инструктирала съм го и всеки път като излиза му напомням инструкциите си. Гледам когато излиза, навън да има повече деца и/или някой възрастен(все има някакви баби пред блока).

Мисля че няма да се престраша в близките 5-6 години да я пусна сама да си играе по градинките. Страхувам се и определено има защо, много тъмни субекти обикалят детските площадки и нямам нямерение заради едната самостоятелност да си скубя после косите. 
Единствено в Пловдив и на вилата съм си позволявала да я оставям сама на двора, който е с висока ограда и вратата винаги се заключва.

Все още не съм се престрашила, а Дани никак не е малък. И всъщност едва ли скоро ще го оставя сам на площадката тук.
Пускала съм го сам, когато сме на гости при баба ми.
Какво е различното ли?
До площадката пред блока им няма изобщо достъп на коли,  наоколо няма оживени улици, самото място не е оживено - не минават много хора, различни от тези, които живеят в блока, винаги има някоя мама или баба пред блока и много познати дечица на неговата възраст.
Но мястото, в което живеем ние, не е такова, така че засега 

И аз мисля така!
Около нашият блок има само едно момиченце на 7 год. което е без по-възрастен човек около него(но то си е направо безпризорно). Всички останали са с баби, дядовци, майки . А децата са дори по-големи от Креми.

Вече втора година играе сама на двора. Но дворът ни заграден,вътрешен между няколко кооперации и се събират 5-6 деца да играят. От време на време я контролирам от балкона, но досега не е излизала от двора сама дори и вратата да е отворена.

Не я пускам сама и не вярвам в скоро време да го направя. Времената са такива, че не желая да рискувам. Има и други начини да се изгражда самостоятелност.

На друго място и в друго време, може би вече бих я оставяла сама.
Имам до някъде доверие на детето си, но не и на другите.
Скоро няма да я пусна. Разбира се не искам да я подтискам и желая тя да е самостоятелна и ако трябва след време ще се крия, за да я наблюдавам, но без надзор няма да я оставам поне още няколко години. В биографията си, Ерих Кестнер, разказва как майка му го пращала сам на училище, а после тръгвала, криейки се след него

Не съм се престрашила все още. Живеем в блок, на висок етаж, в близост до голям и натоварен булевард. Просто няма да ги пусна никога сами. Аз си знам, че няма начин да преодолея страха си при така стеклите се обстоятелства. От тази година дъщеря ми е ученичка и следобед я гледа баба й. Тя живее в много хубав квартал, с малки улички, без много движение, с дворчета сред кооперации и тя я пуска. Отначало като разбрах ми спря сърцето, но вече й е време и добре, че баба й има тази смелост, защото ако зависеше от мен, аз пак не бих се решила. Догодина се местим в кооперация с вътрешен двор в центъра, движението наоколо е умерено, познаваме се всички наоколо и тогава съм си обещала, че ще ги пускам сами до магазина, да изхвърлят боклука, да играят, да карат колела, да отиват сами до училище и т.н., и т.н. ... Ще видим де. Но засега са си плътно с мен. Това е положението.

Момичета, времената са други.Вярно-мен са ме оставяли от много малка, но наистина пред блока имаше площадка, на улицата не хвърчаха така коли/ пък и колко вдига Москвича?/Ходех сама на училище от 1 клас, но имаше тротоар, по който вървях докато стигна до спирката.Сега е различно.Пред блока вече няма площадка, а улица.От входа-направо на улицата.Няма как да пусна детето само в близките години, освен, ако не се преместим и условията позволяват.

Предполагам,че зависи от това къде живееш. Аз съм в огромен блок без площадка, което е много неприятно, защото и да искам няма къде да я песна. Но ако живея на тиха улица с площадка под прозореца сигурно щях да я пусна към 6-7 г.

Честно казано, преди да тръгнат на училище надали ще ги пускам сами. Евентуално, на 5-6 г. и то само двете заедно (Есата от сега е по-внимателна, умее да се пази и все следи Киса да не хукне нанякъде, че тя е голям заплес) и при условие, че с тях има по-големи дечица. Добре, че във входа има доста момиченца, които сега са по на 4-5 г. и често си играят заедно. Ако те ги наглеждат тогава, може да ги пускам пред входа (имаме площадка за игра и децата се събират там), а аз сигурно ще стоя на прозореца и ще ги наблюдавам.

Няма да е скоро, живеем в квартал в който освен улици няма  друго , а и днешните деца такива игри измислят, че направо ми настръхва косата 

При нас се получи доста лесно. Когато сменяхме поредната квартира Жоро беше на 4 години. В блока, в който отидахме да живеем момиченцето от съседния апартамент беше с 1 година по-голяма от него и те постоянно си играеха двамата. Майката на момиченцето я пускаше сама да си играе (точно пред блока има треви, дървета, люлка, пързалка). Двамата си паснаха и бяха неразделни - ровеха в пясъците, местеха камъни, за да си строят нещо си там, правеха си естесвено и кални кюфтета след дъжд. Така свикнах. Миналото лято се преместихме в съседния блок (пак на квартира), а точно срещу него е една голяма поляна, на която редовно се събират момчета (пък даже и момичета), за да ритат топка. За малката още не й е дошло времето, пък и не се знае като стане на годинки да я пускаме сама дали ще сме в този блок, квартал, град и т.н. Но се успокоявам, че тя пък винаги ще си има баткото, на който ще мога да разчитам.

Моето момиченце е на 7 години, но още не смея да го оставя само ( с другите деца) дори и на двора, макар че  детето е разумно и много пъти съм му говорила от какво да се пази, с чужди хора да не разговаря, никъде без мен да не отива и т.н.т. Но на всякъде дебнат опасности за които дори и не подозирам, за това докато мога го държа близо до мен и под око.

Още не съм я пускала Шубе ме е и това си е. Миналото лято със съседското детенце (3 години по- голямо) слезаше да си играе, но или неговата майка беше с тях, или аз висях по балкона

Ами и майка ми сигурно си е мислила същото тогава за нас-ние играехме в този период на "Седморката на Блейк", ама не къде да е-ами на един новостроящ се блок до нас тогава...

Ние нямаме площадка пред нашия блок.  Дори да имахме - не бих я оставила. Вижда ми се малка още.
А и тя самата няма да иска да излезе, много е страхлива и е като залепена за мен.

Трудно
Едва минала година (голямата на 8, малката на 5) ги пуснах пред входа, ама само пред входа, и познайте дали не висях като прани гащи на терасата през цялото време 
Лека - полека започнах и да посвършвам нещо из дома докато те палуват с другите деца. Но и сега си повисвам честичко по прозорците, а и ги пускам само ако техните приятелки са там ( по-големи са и много ги пазят )
Най- много зависи къде живеете - ако има обезопасена детска площадка ( ако съществува туй чудо все още....  ) бих била по-спокойна.
Както и вие, нали?

Точно от такива съображения си купихме по-малко жилище, но в по-хубав квартал. Децата от 6-7-годишни играят сами на площадката до блока, но улицата е далече, а и чужди хора много-много не минават. То при нас "сами" е твърде относително понятие, винаги бяха по 2-3-4-ма, но бях много по-спокойна, отколкото в предишния ни квартал. Там колите си фучаха направо пред входа.

Хе хе ,направо ме разсмя със тази Седморка/и ние ходехме на стоежа до нас/.Аз винаги бях Кали/нали съм с тъмна коса/,а така исках да съм Джена.... Жалко,че дечицата ни няма да имат такова безгрижно детство на улицата,като нас.Не знам как ще го пусна сам на улицата.Може би при нашите да,но ние сме на един голям булевард и едва ли ще го оставя сам.

тук това е забранено със закон и родителите могат да бъдат подведени под отговорност ако не са до децата си..мен ли1но много ме е шубе от коли и крадене на деца и си висяяяяяяяяяяя по градинки и тротоари и няма надежда скоро да престана..

И аз не съм пускала още Сиси навън сама и не мисля, че скоро ще я пусна...може би като почне първи клас, там някъде.
Гого играеше сам навън от 5 годишен и не знам защо не се притеснявах кой знае колко. Дали защото е момче? Едва ли, той беше някак по разумен и по-зрял от сестра си в момента. Иначе и аз като г-жа Кестнер съм ходила тайно след него, когато отиде за първи път сам за риба долу на буните...8-9 годишен беше.

Хич не са лоши тези закони, според мене, дето държат изкъсо родителите и всичко що гледа деца. И мене ме е шубе, ама без тях повече щеше да ме е шубе. Като видях веднъж как свекърва ми остави детето да тича на почетно разстояние от нея и да се качи в чужда кола, доста се поуплаших. За нея обаче това беше 'че како толкоз'. Та ще видим сега за 10-тината дни в България това лято как ще се оправяме, и дали въобще ще оставяме децата на някого, докато вършим работа.

Моята е почти на 8 и все още не смея макар че на площавката има деца и на по 5 сами. Незнам...то си е до родителя и до самото дете, нито щи ми е спокойно, нито тя ще се чувства добре сама( понеже сме говорили и отказва )

Онзи ден съседката си ги беше пуснала нейните...
Аз си мисля, че май няма да мога да се престраша в скоро време. Пък и преживяхме една супер гадна случка и след нея - хептен не мога да се отпусна...

Аз го пускам само ако има и други деца с него, имаме игрище пред блока и играят там.Страхувах се, но покрай тия деца ми мина.

Ох, и тук е така! До 12 години трябва да им светим 
Обаче някои родители в квартала пускат децата си и аз пускам моето от около 6 годишно. Живеем в покрайнините. Пространството между къщите са полянки, даже улици няма. Връткат колелата, ритат футбол. Хубаво им е на децата. Отначало на 10-15 минути изхвърчах да го гледам как е. Постепенно разредих интервалите. Веднъж го загубих от поглед и тръгнах да го търся. Той пък си дошъл в къщи, мен ме няма, тръгнал да ме търси. Доста се притесних тогава, Затова сега съм му дала един мобилен телефон и му звъня да го проверявам, ако не го виждам къде е и дълго време не се е прибирал. Дала съм инструкции какво поведение да има и често ги повтарям. Продължавам да се притеснявам, когато не играе пред очите ми, обаче и да се лепна за него не е решение. Всички деца са самички, ще му подроня авторитета. Понякога тайно притичвам по чехли да го наглеждам и като го мерна се прибирам спокойно.
Внимателно избирахме къщичката. Бяхме си харесали друга, на шега дойдохме да видим нашата къща, колкото да не връзваме тенекия на брокера. Обаче в момента, в който видях зелената полянка пред тази се влюбих в нея , без да съм влизала вътре.

Не, страх ме е. Вероятно зависи и къде живееш все пак, аз съм в доста оживен квартал и мнго ме е страх

Въпреки, че работата ми е такава, че имам информация за всякакви ужасни случки гледам да оставям децата по-самостоятелни* Слава богу, че до нас има градинка и макар да сме в центъра на София квартала е стар и хората се познават*Освен това в градинката винаги има майки с бебчовци, или някой в горната и част си разхожда кучето, но въпреки това много ме е страх*Пускам малката, която е на 9 години вече да кара там колело и да играе, има много деца на възрастта и, цяла банда са и то предимно момченца, по цял ден вилнеят*Колкото и да ни е страх за децата, не можем да ги вържем за полите си, трябва да ги учиме сами да се пазят от чужди хора и неочаквани ситуации*Колко пъти се е случвало да отида да потърся Мишето в градинката, а тя с тайфата да обикалят квартала, направо са ми изтръпвали коленете докато се появи, но нямам избор, не мога да я държа затворена или по-лошо да вися с нея в градинката и да я излагам пред другите деца*Голямата ми дъщеря е на 16 години и вече проблема при нея е с вечерните закъснявания, което още повече ме тормози* Пускам я само ако от нас я вземе някое приятелче и ми обещае да я върне в точен час, но докато се прибере не искам да ви казвам как се чувствам но това е нормално, децата растат и всяка възраст носи нови тревоги за нас родителите* Старите хора са прави като казват (малки деца, малки ядове) или (да те пази господ да не те сполети това, което си мисли майка ти)
Да са ни живи и здрави децата и наистина господ да ги пази, както и дано растат разумни и сами да се предпазват