Да така е Ирис, но много по късно се разбира това. Минават доста събития и самата Зейнеп накрая си припомня. Преди това ще дойде и баба Зейнеп (майката на бащата на Зейнеп), много ще страда Гьонюл и ще крие истината от всички, защото тя е истинска майка и е поела отговорността за пожара, признала си е, че тя го е сторила, за да спаси детето си и е лежала по-вече от 20 години в затвора. С голяма болка остава детето си в градинката, за да не я вземе в затвора и провали живота му. В Турция когато майката е осъдена и детето няма при кой да бъде оставено то живее в затвора заедно с нея. Гьонюл е премислила и е стигнала до заключение, че в затвора детето ще живее и се възпитава зле и е предпочела да го изостави в дом, а ако бъде осиновено ще се спаси. Както и става, Гьонюл се жертва в името на детето си. Тя за мен е истинска майка - мъченица. Предстоят още много ситуации, които ще докажат това. Вахиде Перчин е голяма актриса, която изиграва ролята превъзходно. Приятно гледане и до скоро.