Изумена съм от количеството момичета и млади жени (и във форума, и в реалния живот), които нямат елементарно самоуважение, самочувствие и достойнство. Хвърлят се на врата на първия срещнат, позволяват да бъдат лъгани, манипулирани, тормозени психически и физически, ограничавани, унижавани... И не само не отстояват правата си и не се защитават, но и заемат отбранителна позиция спрямо целия свят, да защитават никаквеца.
"Той пие по литър бира на вечер, но не му личи", "Той играе хазарт, но знае кога да спре", "Той е много изморен и затова не правим секс", "Той не ме целува и не ми казва че ме обича, защото просто си е такъв", "Аз знам, че много ме обича, въпреки че толкова се караме", "Изневерите му са само секс, иначе обича само мен", "Всички мъже изневеряват", "Излиза всяка вечер с приятели, но това ще се промени като се роди бебето", "Удари ме само веднъж"...
Понякога се вбесявам, когато чета такива неща. Друг път ми се свива сърцето от толкова нещастие и страдание, и от факта, че тези смазани жени ще възпроизведат модела в също толкова смазани жени...
Да поговорим.
Как сте възпитавани от родителите си, какви съвети и насоки са ви давали. И след това - как възпитавате дъщерите си? Разговаряте ли за домашното насилие, обсъждате ли с децата си връзките и отношенията на близки и познати, където виждате нещо различно, нещо нередно? Кое е важно и дава най-голямо отражение - личният пример в семейството на родителите, цялостното изграждане на личността? Какво трябва да свършат родителите ПРЕДИ? Трябва ли родителите да се месят СЛЕД? Кога, как?
Моля темата да не залита в посока краен феминизъм или свръхпротекция от страна на родителите. Искам да поговорим да обикновените, средностатистически (колкото и да е условно) семейства, в които децата около пълнолетието си отиват да учат, работят, и се отделят от семейството си, или поне започват да взимат самостоятелни решения за интимните си връзки и отношения.