Агресията-как да се справим?

  Любознателна, благодаря ти!   
  Както и вчера с теб си говорихме, статията е много полезна.
  Дано да успея да приложа написаното, особено в частта за последователността 

Ето още две интересни и полезни статии по тази тема:

Съперничеството между децата в семейството

Детската ревност е нещо съвсем естествено. Това, което трябва добре да запомним, е, че дори и да се правим, че не съществува, тя няма да изчезне от само себе си. Появата на нов член в семейството винаги води до промяна, която е и в психологически, и в емоционален план. Вашата задача е отрано да подготвите бъдещия батко или кака за появата на новото братче или сестриче в семейството. Важно е да показвате, че по-голямото дете е също толкова скъпо за вас, колкото и по-малкото. Още когато се разбере за втора бременност, трябва да се проведе разговор с по-голямото дете – това е и първият разговор за това откъде идват бебетата и какво се случва. Моята препоръка е този разговор да бъде в присъствието на таткото, за да почувства детето, че става въпрос за нещо, свързано с всички тях. Това не е работа само на майката. Има изобилие от подходящи книги, подпомагащи този деликатен разговор, но майките сами могат да преценят докъде да стигнат в обясненията си и какъв ще е методът им – по реалистичен или по-„приказен”. Сега децата получават наистина голямо количество информация и от телевизия, и от други средства за информация. Въпреки това те се нуждаят точно от вашата „версия” по въпроса и е добре да я чуят, преди бременността да е напреднала. Детето трябва да е подготвено, да не бъде изненадвано, за да не бъде обърквано. В противен случай то започва да се чуди: “Какво се случва? Никой не ми казва! Аз къде съм в цялата тази история?”, и по един или друг начин се чувства отхвърлено. Когато се почувства отхвърлено, то може да се почувства и нежелано, а това също води до объркване: „Защо така се случва? Какво става? Не ме ли обичат вече?” И тогава се появява ревността.
Всяко дете иска цялата обич и цялото внимание само за себе си, а другото дете застрашава това еднолично „господство” над обичта на мама и тате. Още веднъж искам да подчертая, че ревността е нещо съвсем естествено, разбира се, когато е в добри граници. Ако тези чувства на ревност, съперничество, дори понякога гняв към другото дете бъдат правилно направлявани, те може да допринесат за изграждането на характера на детето. То ще бъде научено на толерантност, да се съобразява с хората около себе си, да отстоява гледната си точка в конфликт с другите, да проявява взаимопомощ и да разбере най-важното – в живота не може да има всичко. Не е възможно да имаме всичко – не може да имаме всички играчки, не може да имаме всичката любов на света само за себе си. Това са първите уроци по живеене в общество. Правилното направляване на естественото съперничество между децата в семейството означава родителите да имат конкретни стратегии, които да определят границите на ревността, границите на конфликта.
Какво поведение трябва да имат родителите, за да се справят със съперничеството между децата?
Да разговарят
Това, което е добре да се направи още с появата на признаци на ревност, е да не се чака тя да мине от само себе си – децата да израснат с ревността и тя да „им мине”. Едната от стъпките, които родителите могат да предприемат, е да започнат да говорят за ревността, да отразяват чувствата на по-голямото дете: „Чувствам, че ти е неприятно, че обръщам повече внимание на брат ти. Чувствам, че ми се сърдиш, защото аз повече стоя с малката ти сестричка.” По този начин детето ще бъде зачетено. Когато отразяваме чувствата му, то разбира, че ние му обръщаме внимание. Много е важно да разрешаваме на децата си да изказват отрицателните си чувства към другото дете или към родителя. Да им разрешаваме да изпитват тези чувства и да ги изказват. Няма маловажни чувства. Ако на нас като възрастни нещо ни изглежда несериозно, за детето това може да е основното му чувство – чувство за отхвърленост и самота. Родителят трябва да си дава сметка какво изпитва детето и да му го казва: „Виждам, че си ядосан, че сестра ти счупи играчката.” Когато има конфликт, е важно ние като родители само да го констатираме, а не да казваме: ”Ти си виновен, ти си го провокирал.” Не трябва да се оправдава едното и да се набеждава другото дете. По-добрият вариант е: ”Виждам, че тук има конфликт. Какво става?” Оттук може да тръгне разговор с констатиране какъв е проблемът, а не кой го е причинил. В повечето случаи не можем да определим кой е виновният и не е добре, това не е целта ни. Целта ни е да разберем какви са причините за случилото се и заедно с децата (поне с по-голямото) да се учим как да решим този конфликт.
Да определят справедливи права и задължения
Другият аспект на ревността е свързан с това кой има повече права. Голямото дете ревнува по-малкото, гневи му се, защото то има по-малко задължения. На голямото му се позволяват повече неща, но то има и повече задължения и отговорности. То трябва да си измие ръцете, да подреди масата, да помогне на мама и т.н. От друга страна, по-малкото дете ревнува по-голямото, защото то пък има повече права: „Значи той може да гледа повече телевизия от мен, на него и това му се позволява...” И в това противоборство се получават конфликти. Важното в подобна ситуация е родителите да не делегират права на децата си скришом. Става въпрос за „уговорки” от типа: „Ти можеш и това да правиш, но не казвай на брат си.” Или обратното. Трябва да бъде проговорено. Децата трябва да знаят: „Ти имаш тези права и отговорности, а брат ти или сестра ти имат тези права и отговорности, защото така и така…” Не е добре да се прекалява с възлагането на отговорности по обгрижването на по-малкото дете от по-голямото. Съществува риск едното дете да се почувства жертва на другото. Не можем да възлагаме на по-голямото дете отговорности, които са наши, на родителите. Хубаво е да се дават на децата задачи, в които те да си сътрудничат. Всяка майка може сама да прецени какво ще бъде това. Процесът на работа да е процес на сътрудничество, а не индивидуални задачи, засягащи едното дете.
Да създадат и отстояват “семейни” правила
Много е важно в семейството да има ясни правила и те да се отстояват безкомпромисно от родителите. Конфликтите са неизбежни, те винаги се появяват. Едно от задължителните правила е забраната за физическо насилие. Това трябва да бъде ясно в семейството. Вие забранявате физическото насилие, но давате възможност гневът да излезе по един ненараняващ другите начин – устно, говорейки за него. Добре е децата да се разделят в различни помещения и да имат възможност да минат през чувствата си, след което вие да поговорите с тях (какво се случи, какви биха могли да са последствията от подобно поведение). Майката и бащата може да кажат как се чувстват, като виждат децата, които обичат, да се нараняват взаимно. Когато говорим, трябва да помагаме на децата да изговарят чувствата си с въпроси: „Тъжен ли беше?”, “Какво искаше да му кажеш в този момент?”
Други общи правила може да бъдат: ”Не се бийте!”, „Не пипай нещата на брат си, когато него го няма!”, „Не играй с неговите играчки, без да ти е разрешил!”, „Ако искаш да разбереш какво има в шкафа му, помоли го сам да ти покаже!” По този начин всяко дете си има своя лична територия.
Да остават насаме с всяко от децата
В моментите, когато сте насаме с детето, не трябва да правите изказвания от типа: ”Имам подарък за теб, но ще си го разделиш с брат ти” или „Стига вече съм те гушкала, че сестра ти стои сама”. Не! Когато сте насаме с едното дете, бъдете само с него и му давайте цялата си любов и внимание. А когато двете са заедно, разпределяйте вниманието. И така постъпвайте с всяко едно от децата.
Да изтъкнат изгодата от ситуацията
Обяснете на децата, че когато са две, имат два пъти повече неща, два пъти повече възможности.
Типовете поведения, които създават благодатна почва за развитие на ревност и съперничество между децата в степен, която не е добра за тях, са няколко. Тъй като родителите трудно могат сами да установят грешките в поведението си, ще се спрем на тях по-подробно:
• „Животът е битка”
Тук става въпрос за родители, които имат нагласата, че животът е битка, в която оцеляват само най-силните, и ако не воюваш за своите права по всякакъв начин (в повечето случаи агресивен) и на всяка цена, ти винаги губиш в живота. Аз съм чувала родители да казват: ”Нека се карат. Да се научат, че в живота нищо не е лесно!” Ако родителят смята, че това е единственият начин човек да се утвърди в живота и да печели, е естествено да стимулира едно такова съперничество между децата: „Брат ти е много силен, той ще се оправи, ами ти…”
• „Конфликтът е забранен”
Другата крайност е, че всички на всяка цена трябва да се обичат и конфликтите са нещо много лошо. При наличие на конфликт родители с подобна нагласа веднага го стопират или се правят, че го няма, принуждават децата да се сдобрят. В живота има конфликти. Въпросът е ние в какво отношение към конфликтите възпитаваме децата си. Конфликтът е начинът, по който се решават проблеми. А проблеми има винаги. Въпросът е как се справяш. Има си начини конфликтът да се управлява и не трябва да гледаме на него негативно – това е начин за решаване на някакъв проблем. Конфликтът се появява, за да ни сигнализира, че някъде има проблем. Принуждаването на децата да се сдобряват, да се правят, че няма конфликт, е погрешна стратегия. Веднъж принудени да потиснат недоволството си, те ще издебнат момента, в който мама и тате ги няма, и пак ще решат този конфликт по доста неконструктивен начин.
• Неотчитане на индивидуалните потребности
Друго, което засилва съперничеството между децата, е поведението на родителите, което не прави разлика в индивидуалните потребности на децата. Децата са различни и слава богу! Всяко от тях има различни потребности. Не бива да искаме по едно и също време децата ни да се занимават с едно и също нещо, за да ни осигурят спокойствие. Едното дете може да иска да си рисува или да има потребност да излезе, но майката казва: ”Не, ще стоим тук, защото сестра ти иска да гледа телевизия.” Неотчитането на отделните потребности също може да породи съперничество и конфликт между децата. С това е свързан и друг проблем – даването на примери. Независимо дали са отрицателни или положителни, това отново е незачитане на индивидуалността. Например: ”Брат ти винаги се сеща да си мие ръцете, пък ти не го правиш!” или ”Ти си ми много добричък, не си като брат си!”. Нито положителното, нито отрицателното сравняване е добро. Ние като родители трябва да им показваме, че уважаваме тяхната индивидуалност и ги обичаме такива, каквито са. “Знам, че ти е трудно да стоиш на едно място, но направи това усилие”, т.е. познавам те, приела съм го и те обичам точно такъв, какъвто си. Така детето разбира, че за вас е нещо по-специално, нещо отделно, различно от търпеливото братче. Ние сме тези, които даваме сигнали на децата, че те за нас са единствени.
• „Той е малък и не разбира!”
Става въпрос за тип родителско поведение, при който постоянно едно от децата е наказвано и обикновено това е по-голямото: ”Той не разбира, той е малък, ти трябваше да се сетиш.” Когато само едно от децата е набеждавано за всичко, другото постоянно е в ролята на жертва, от която роля манипулира. Или се карат само на детето, което удря. А това е просто неговият начин да решава проблемите. Ако на другото начинът му е да плаче, това съвсем не означава, че то винаги е онеправданото.
• Съперничество между родителите
Когато самите родители са постоянно в някакво съперничество (например кой е „по-добрият” родител или коя е „най-добрата майка”), детето започва да създава в себе си нагласата, че трябва да е в постоянно съперничество с някого. Това е възпитание в нетолерантност.


Трябва ли да наказваме децата


Когато говорим за наказанията, неизбежно правим връзка с една друга дума – дисциплина. В повечето случаи у нас, възрастните, тя поражда не особено приятни асоциации: родители, вдигнали назидателно пръст или ръка, учители, налагащи абсолютна тишина и наказващи за най-малкото провинение, или пък характерния за много поколения подход: “Дете се целува само докато спи!” А думата дисциплина има латински корен и означава “уча”. Оттук идва и въпросът: “На какво искаме да научим децата си?”
Желанието на всеки родител е детето му да формира представа за това какво е добро и какво – лошо, за нещата, които са правилни, и за тези, които са погрешни. Чрез оказването на родителски контрол на детето да се дава възможност да започне да изгражда и своя вътрешен самоконтрол. Чрез правилата, които се спазват в семейството, детето се научава да уважава и правата на другите около себе си, да зачита техните чувства и по този начин да трупа социални умения, необходими му в бъдеще като зрял човек.
Какво трябва да отчитат родителите, когато решават проблемите, свързани с дисциплината
Дайте си сметка, че детето ви е твърде малко, за да може обективно да прецени кое е допустимо като поведение и кое не, какво е опасно за него и какво – безопасно. От възрастните в семейството се очаква да поемат пълната отговорност за осигуряването на безопасна среда и да предпазват детето от попадане в проблемни ситуации. Когато детето извърши нещо, което е извън правилата, добре е родителите да му кажат как се чувстват от това: “Тъжно ми е, когато ти...” или “ Ядосваш ме, когато...”, като назовават конкретното поведение. По този начин те дават знак на детето, че не одобряват неговото поведение в момента, а не че то по принцип е лошо, непослушно и т.н. Лишаването от родителска любов и внимание, например когато родителят дълго наказва детето с тежкото си мълчание, също не е добър начин на реагиране. Лишеното от любов дете израства с ниска самооценка и самоуважение.
За да бъде дисциплинирането ефективно, то трябва да е индивидуализирано и съобразено със спецификите на семейната среда. За едно дете е достатъчно да му се направи забележка с по-строг тон, но за друго ще е необходимо чисто физически да го дръпнете (преместите) от опасната за него зона вкъщи или навън. Децата имат нужда от ограничения – така те се ориентират докъде се простират техните граници. Родителите са тези, които според своята ценностна система определят какви ще са тези ограничения и правилата, свързани с тях. В голямата си част те са свързани със спазването на елементарна вежливост и етикет: “Благодаря”, “Моля”, “Ако обичаш”, да си мият ръцете, да не пипат нещата на другите и т.н. Най-важното е в семейството да се установят правила, които важат стопроцентово за всички негови членове. Те се налагат от възрастните не само с думи, но преди всичко чрез конкретните им действия и постъпки. И още: не правете компромиси само защото в момента на детето му растат зъбки или преди малко ви е гушкало и ви е казвало, че ви обича. Ако вашето дете не се научи още отсега да спазва поне няколко ограничения, ще му бъде много трудно да се справи с множеството правила в бъдеще.
Паметта на малките деца е ограничена и затова не очаквайте те да научат правилата от първия път. Въоръжете се с търпение, понякога за седмици и месеци, и повтаряйте “Измий си ръцете!” или “Не рови в шкафа на мама!”, докато това послание стигне до съзнанието на детето. Но също имайте предвид, че дори веднъж то да е отдръпнало само ръката си от включения котлон, вие трябва да продължите да внимавате за неговата безопасност.

Какви ефективни възпитателни практики може да ползват родителите
Изборът на поведенчески стратегии отново зависи от конкретните личностни характеристики (както на детето, така и на родителя) и от конкретните обстоятелства. И все пак съществуват няколко общовалидни правила. Едно от тях е да забелязваме и обръщаме внимание на послушното дете. Не скъпете похвалите и проявите на нежност, когато детето се държи добре и не създава проблеми. Ако наказвате детето, то нека наказанието съответства на постъпката му. Например за това, че е извадило всичко от шкафа, вие не му давате да си играе с любимата играчка. За него тази връзка е твърде сложна. По-добре е, ако то нарочно е обърнало купичката с крем, да ви помогне в почистването; ако е разхвърляло всички елементи на конструктора из къщата – да ги приберете на недостъпно място за известно време.
До какви наказания най-често прибягват родителите
За неефективността на родителското мълчание като средство за наказание вече стана дума. Друг начин е изгонването на детето, макар че не съм убедена в неговата ефикасност – отново зависи от правилното му прилагане от родителите и от темперамента на детето. Смисълът на изгонването е да се даде на станалото неуправляемо дете да се успокои и да възвърне самоконтрола си, а също и родителят. По този начин давате време на детето да изстрада собствената си постъпка и последствията от нея. Трийсет секунди до минута понякога са подходящи за най-малките, но по-големите може да имат нужда от пет минути или докато сами осъзнаят поведението си и се извинят. Но това, което в случая е важно, е да използвате този метод само и единствено в кризисна ситуация или при постъпки, за чиято недопустимост вече сте предупреждавали многократно детето. Преди да пристъпите към наказанието, дайте предупреждение на детето като: “Ако не престанеш, докато преброя до пет, аз ще...”
Нещо и за физическото наказание
Рядко родителят вдига ръка, за да нарани умишлено детето си. Някои го правят, убедени в правотата на максимата “Бия те, за да станеш човек”. Други прибягват до бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването прераства в бой в състояние на силен гняв или чувство за безпомощност. Пошляпването се е предавало като модел за възпитание през много поколения. Но то е неефикасно, защото кара децата да се въздържат от лоши действия или думи само от страх. Децата свикват да правят единствено разлика между нещата, за които ги бият, и тези, за които не ги бият. Чрез шамаросването те не се научават да правят разлика между правилно и погрешно, добро или лошо. Физическото наказание е неправилен подход и заради поуката, която си извлича детето. А тя е: щом си нервен и ядосан – бий. Чрез боя родителят дава на детето си пример и модел на насилие. Битите вкъщи деца по-често прибягват до физическа разправа със своите връстници, а по-късно – и при възпитанието на собствените си деца. Боят е линията на най-малкото съпротивление и към него родителят прибягва, когато е безпомощен в търсенето и намирането на алтернативни начини за справяне. А това не учи децата как да се справят с гнева си и как да търсят разумен отдушник на силните си чувства. Разбира се, има случаи, в които дадена постъпка (особено ако тя е опасна за самото дете или околните) просто не може да не се накаже. Но едно е пошляпване по дупето, а съвсем друго е наказание с някакъв предмет или удряне по главата или други части от тялото. Опасно е и за съжаление често прилаганото разтърсване – то представлява заплаха за здравето на детето и е добре да не се случва. Ако се прекали с напляскването, детето вече знае, че като направи нещо, ще го набият, и като че ли свиква с болката, очаква я и тя не е значима за него. Това го превръща или в потенциална жертва за цял живот, или в агресор. Ако пък самото дете е агресивно спрямо приятелчетата или родителите, последното, което може да се направи, е да се отвърне на тази агресия с друга, по-силна – тази на родителя. Когато детето проявява агресия, то иска да каже нещо на родителите си и е добре да се разбере какво точно е то.

аз нямам опит
но ще дам някакъв пример - при моята приятелка детето е без проблеми, но темпераментен лъв мнвого бързо се развиваше - и на 1г почна да си блъска главата в земята
сега съседите са с много интелигентна и малка темпераментна водолейка, дето е с 3м по-малка от Дани, но върви с 2м пред него...
та тя също си блъска главата
НЕ е добро решение да се толерира това поведение - независимо дали с това да се успокоява детето или да се опитваш да му отвлечеш вниманието! Колкото повече внимание му се обръща - толкова повече се засилва самоагресията. Но виж това да се махнеш и да го оставиш само има потресаващ ефект - просто спира и само тръгва да си търси нова публика и нови приключения.
СЪщо при съседчето мисля, че би действало да й се скара чужд човек /защото не зачита майка си/, но не съм много сигурна - защото не смея.. но съм я виждала как се кротва когато се карам на ДАниел

Иначе при ДАни - но той е кротък - действа простото скарване и забрана - не е съгласен, но не смее да противодейства, а мисля, че за 1.5 това е добро начало - после когато почне да разбира защо не трябва да го прави - ще почне доброволно да го неправи сам

Пуснах темата, защото при дъщеря ми това е проблем, с който ми е много трудно да се справя , и темата е тук, защото тя е със сериозен неврологичен проблем. За спирането на блъскането на главата не помогна каквото  и да е поведение от моя страна - нито отвличане на внимание(което при нея е почти мисия невъзможна), нито безразличие, нито излизане от стаята, нищо! Блъскаше се докато болката станеше толкова силна, че й беше достатъчно само да плаче(понякога с часове), а мен сърцето ме болеше като гледах как синьото й чело не я спира да продължава да се блъска. Нужно беше да спрем възбуждащите лекарства (Ноотропила), да вземем мерки (пак медикаментозни) да повишим апетита и подобрим съня и разбира се да й отделя много внимание и любов, за да спра поне самоагресията. Сега, като е по-голяма и поне имам подозрения какво предизвиква агресията й и мога да отреагирам адекватно.
Друг много важен фактор, който предизвиква агресията й е ревността. Горната статия е много добра, но как да обясня на дете, което не зная какво точно от това, което говоря разбира? Повтарям и се надявам все нещо да влезе в главата й.
С малкия, който е здрав,всичко е далеч по-лесно. Или задоволявам потребностите му (като е гладен и жаден хапе ) или не му обръщам внимание на търкалянето и удрянето на главата(което всъщност е слаба работа - по скоро артистично изпълнение) и всичко е наред.

Любознателна, защо не пробваш - "клин - клин избива"? т.ее. да привлечеш Наталия с някакво действие което тя мрази или мнооого обича. ма май омразата работи по-обре.
друг вариант е да ползваш ревнотстта й като стимулатор, но това е много трънлива и опасна пътека и не е ясно до къде може да стигне гнева й!
аз знам за твоите подбуди, но писах по принцип - за другите мами, при които не е толкова сериозен проблема

Здравейте!Не мога да дам много компетентно мнение ,но мога да ви кажа как аз излекувах агресията на каката ни.Когато беше 7-8 годишна се появи тикова невроза ....първоначално в лека ,а после в много тежка форма.Устенца оченца ,ушенца....цялото и личице беше на тикове. толкова много ,че хората се обръщаха по нас на улицата.Но успоредно с това се появи и агресия и то в много голяма форма.Хапеше ,скубеше биеше се и всичко каквото се сетите.И ние и тя бяхме в синини.Нямаше лекар на който не я водих.И на психиатри и на какво ли не...Казваха от нервите е.И предписваха лекарства и тя си ги пиеше и  още по-зле.Даже в психиятрията ни заведоха на отчет.Оттам и предписаха ксенакс и то в такива конски дози...все едно космонавт ще става.И нищо.вече се бях отчаяла.когато случайно прочетох брошура на Вижън.Повечето са запознати.Всичко е на абсолютна билкова основа.Помислих си , че ако не н и помогне поне ,няма да и навреди.Взех Пакс -това е за нерви и успуредно с него лайфпак -джуниър-витамини.Не повярвах когато още на третия ден се появи значителна промяна и до 10-15 ден всичко изчезна.Не правя реклама.Това е самата истина.И аз не смеех  да повярвам тогава.Но тя си изкара курса -който е три месеца.И оттогава ,да чукна на дърво,няма никакви симптоми.Тогава се убедих,че може да се лекува и без лекарства.Който може да си го позволи , защото една опаковка е 25 долара,нека опита.Аз и на Криси сега си му давам лайфпак-джуниър и има ефект.Върви ми добре за възраста.Желая ви успех!

Здравейте, радвам се, че при вас има ефект. Моята Гери пощипва и гледа все да ме хване за косата и дърпа, но мисля, че в повечето случаи го прави от любов, радост, закача се с мен /особено за дългата коса на мама/. Но когато е ядосана, също щипе, посяга с ръка да удари и рита с крак.
За това реших да ви питам  -тези витамини лайфпак-джуниър, за които пишете, ги взимате свободно от аптека или не?
Защото, четейки вашите редове се сетих, че съм виждала витамини джуниър или нещо подобно, но не съм сигурна дали става дума за същите.
Аз също искам да спря тази агресия у нея. На моменти просто ти скъсва нервите с поведението си.

За сега това е от мен, поздрави, Даниела - Rosoneri

Бих желала и аз да споделя нещо относно агресията.Става въпрос за малките близнаци,които за сега слава богу нямат проблеми със здравето,но страшно ме притеснява фактът,че и двамата блъскат главите си в пода или в най близката стена.Това го правят,когато за нещо не им се угоди или им се забранява да пипат нещо.Не зная как да реагирам и направо ми се къса сърцето като гледам сините подутини на челцата им.С баткото Любо,който е с ДЦП имаме друг проблем.От години протрива носа си с пръста на здравата ръка.Седи така с часове независимо какво прави-гледа телевизия,лежи или просто седи на стола,той непрекъснато търка с пръст носа си в горната част към окото,докато не направи дупка и не пусне кръв.Там вече има траен белег,а имам чувството,че е изкривил и носа.До преди 2 години ходехме на консултации с психолог,но вече е голям и не иска да го водя при психолог.Казва ми "ти си моя психолог".Но той вече е в една такава трудна пубертетска възраст-доста е непокорен-воюва за независимост(е сигурно е нормално на фона на моите обсебващи го грижи и притеснения.Ако имате възможност моля дайте съвет.

Това наистина е много добро! Благодаря зя публикуването!   

Моля те, би ли казала кой е авторът!

 


Незнам дали ще се получи, но опитай в такъв момент да и предложиш някакъв друг вид двигателно поведение. Напр.: Люлеене на люлка, скачане на трамплин, масаж с натиск на ставите. Но всъщност незнам дали това е подходящо за състоянието на детенце т.е.дали неврологичният проблем позволява такъв тип дейност. Ще се опитам съвсем накратко да обясня принципа на тези дейности. Те се правят за да заместят нежеланото поведение (особено при деца с проблеми от аутистичния спектър, но не само) като се въздейства на сетивата, чрез които детето получава информация. Ако един възрастен човек го дразни светлината, той пуска щорите и намалява дразнението. При деца с проблем в преработване на стимулите от околния свят, може да е трудно да изградят правилна стратегия(т.е. да пуснат щорите) и ще търсят начини за справяне със свръхстимула(светлината). Надявам се да съм го обяснила разбираемо.
 Много често помага и когато детето има зрителна подкрепа, на това което му се случва. Например: Дневен режим със снимки/картинки, който да дава представа за реда на събитията. Та то и ние си записваме плана за деня, може и да не забравим, но така сме по-организирани .

Здравейте,ще ме извините ,че не ви отговорих,но ми изгоря монитора и чак сега си купихме нов.За витамините ,значи не се продават в аптеката , а от дистрибутори.Аз и на Криси му давам..вече 2 опаковки схруска.Те са като бонбонки...Наистина имаше ефект и при него.Имаше апетит и му пролича и на външен вид.В София има много дистрибутори...но ако не можете да намерите ми пишете ,ще вида ако мога оттук да ги взема и да ви ги изпратя.

На моята приятелка както съм писала - детето съвсем нормално, много бързо разивващо се момченце си блъскаше главата. При нея помагаше да го остави сам - т.е. без "публика" - веднага спираше. Просто се опитваше да се наложи. При сина ми има ефект - силно викване, но той ми има страх и не  е инат.
А за баткото - това е тик и не знам как човек може да се бори с него. МОя син без да има проблеми като е нервен започва несънателно да си бърка в ухото с пръсче. Пък по едно време си бъркаше в носа - и сега чат пат като е нервен или уморен или и двете - го прави

Благодаря за съветите, двигателна активност под форма на люлеене и скачане наистина има добър ефект върху общото състояние, но задължително трябва да е спокойна, за да го прави. (Аз останах без кръст ) Това с картинките е добра идея, ще пробвам

Любознателна има ли нещо което успява да й привлече вниманието - него да използваш
Страх ли я е от нещо? Все пак известна доза страх не пречи...
Знам ли - ДАни ми има страх така да се каже, т.е. има респект и ме слуша заради това!

Никакъв респект, страха е само за миг и после може да се озлоби още повече. Аз ви разказвах как в един тукашен център "Звънче" прилагат метода - отвърни на удара. Само че при нея не само че нямаше ефект, а агресията така се засили, че нямах миг покой.
В момента е някакъв по-добър период, щипе жестоко, но аз стискам зъби и се правя че това не ме впечатлява, успокоявам я с нежни думи и положението е съвсем търпимо. ПРедстои ни посещение на градина, много се притеснявам това да не я стресира, защото тогава...жална ми майка.
Сравнено с едно нормално развиващо се дете, при нея изобщо не важат същите правила.

Ами, да си кажа какви са нашите проблеми...
От известно време Йоан също е доста агресивен. При него задължително е свързано с някакъв дразнител - най-често, когато му откажем нещо или когато искаме нещо от него, но той не иска да го прави. Всъщност - това са единствените причинители на агресията му, но затова пък са доста чести. Не знам как е при вас, ljuboznatelna, но при нас винаги има причина за агресивното поведение. А в какво се изразява то - най-често в скубане, хапане, удряне и ритане. Понякога просто се тръшка и си удря главата в земята (ама не много силно) или пък си удря главата с ръка. Но най-често си излива гнева върху мен. И което е много интересно - дори да го ядоса някой друг, той идва и удря мен. Все по-трудно ми е да се справям с тези изблици. Опитвала съм различни неща - с отръщане на удара е ясно, че не става, а и създава лош модел (според мен), разсейването също не върши работа, защото е много голям, строг тон и поглед могат само да доведат до това да удря себе си вместо мен; ако му хвана ръката, започва пък да ме рита; обясненията пък са невъзможни, защото той все още разбира твърде малко реч... Въобще - много ми е трудно. Понякога се отчайвам и имам чувството, че това няма никога да спре. С други думи - не се справям. От прочетеното ми се струва, че съм опитала всичко и пак няма ефект. Мога ли да се надявам, че с това някога ще се свърши?

Марче, видях, че темата се е върнала и не се стърпях да пиша. Говорихме си оня ден с логопедка, която води обучението за СКОК и тя ми обясни, че системата с картинките страшно помагала при деца, проявяващи агресия - в смисъл, когато проблемът е комплексен. Обсъждахме го, когато стана въпрос за това, че Гого става много агресивен при смяна на ситуацията. Например трябва да се прибираме от люлките или нещо в дневния му ред се променя - ела да видиш какво става - просто ми се реве като се сетя. Та в такива случаи много помагали картинките. надявам се като дойдем в Пловдив да можеш да и зададеш и тези въпроси. Решила съм да опитам как ще работи това с Гого и задължително ще ви споделя опита.

Йепе, мисля си, че вече сте стигнали етапа където САМО отвръщане на удара е начин да го отучиш. На по-ранен етап помага и строг тон и строгост и хващане на ръка, но тази явна агресия...
Аз не бих търпяла и не мисля, че това  елош пример - та нали ако с друг се държи така - този другия ще го набие? Нали не мислиш, че аз бих търпяла пък било то и малко дете да ме рита и удря? И мое и чуждо - ще си получи и то един удар - да разбере, че така не може.
Лично аз бих си позволила поне един як шамар по дупето и явно наказание като прибиране в къщи или нещо друго.
Но не съм привърженик на идеята - "то ще си отмие" - ще си отмине, но детето остава с впечатление, че каквото и да ти причини или да пирчини на околните - ще бъде безнаказано. ЗАтова удря теб - щото ако удари някой друг ще получи удар, а с теб е ясно - ще си търпиш и ще гледаш строго!

Наде, като казвам, че с отвръщането на удара не става, казвам го от опит. Никаква работа не вършат при нас нито шамари, нито щипане, нито нищо. Плюс това винаги след това се чувствам ужасно, а не си представям, че това е от полза за когото и да било. Струва ми се, че с Любознателна имаме горе-долу идентичен проблем, а той идва вероятно от малката възможност за комуникация между нас и децата ни. Ето, ти казваш, че твоето детенце има респект от теб и това е съвсем нормално, но съм убедена че заслугата не е твоя, а на самото дете, на неговия темперамент и емоционално състояние. Споделям всичко това, защото ми се струва, че при нас нещата не са съвсем нормални. Засега го отдавам на това, че той разбира твърде малко реч и още по-малко може да изрази това, което го вълнува. Не ми се иска да си мисля, че може да има и още нещо...

Йепе НЯМА нищо друго!
Просто е нормално да има агресия в тази възраст, при ниската възможност за ясна комуникация и съответно при темперамента
Но все пак ти не се отказвай и нагледно да му показваш, че не само лелката от съседната пейка ще го шамароса ако той я ритне, а и ти! Че ти не си пън да търпиш всичко и че не е редно да търпиш всичко.
Но това трябва да правиш ВЕСКИ път - без пропуск.
Желая ти да намериш начин - сигурна съм, че повечето деца му 2 и 3 годинки минават през товая , а е нормално при вас да е  и по-трудно.

п.п. все пак и да не подценяваме факта, че една майка на спец. дете винаги е по-загрижена и може би леко по-податлива на евентуални отстъпки - без сама да се усеща, с цел да компенсира липсата у детето си

Благодаря ти, Наде!
То е ясно, че няма да го оставя да ме пребие и всеки път му показвам, че не бива да прави така. Наистина, понякога е отчайващо, но не се оставям на тези мисли! Дано Господ ни дава сили!

дано!
знаеш ли сега се сещам, че в доста филми и книги за деца с ограничен слух и виждане - агресията е често срещана.
права си, че затруднената комуникация създава пробелми - може би и пир вас ще помогнат картинките?
целувки и да знаеш - знам, че правиш всичко възможно и ако давам съвет, то не е щото не си помислила за нещо, ама все пак пък може нещо ново да видиш в думите ми - прегръдки за малкия агресор
п.п. детската градина също е причина при много деца да се появи агресия

Йепе, в 70% от случаите успявам да разбера какво провокира агресията, действително е начин на изразяване, който с думи няма как да се получи. Лошото е, че когато прага на дразнимост е много нисък, в някакво състояние на стрес или бог знае защо, тогава е направо страшно. При Наталия има и различие във сензорните възприятия (не знам дали се изразих добре), тя вече казва много думи , особено като иска да изрази нуждите си, но това не включва състоянията й. Може да крещи "Нова телевизия" когато например е гладна или й се спи, никаква логика няма в това. Невроложката вече ми е задавала този въпрос, което значи че е характерно за някои проблеми.
Иначе минахме през различни фази. Започна с блъскане на главата до синьо-черно, хапане и скубане, сега сме на щипане и скубане, ей така се менят и са с различна сила.
Сина ми също е агресивен, в смисъл че като не му се угоди или не е разбран пробва първо с удряне ная главата(което е само имитация) и после удря, но той си се развива съвсем нормално и не се притеснявам, като започне да говори , а после да разбира, надявам се да го преодолее.
С голямата ми дъщеря бързо се справих, отвръщах по същия начин и това при нея помогна веднага. Ама са много различни децата.
Мая, надявам се наистина да постигнем нещо с картинките, всякакви методики ще са ми от полза. Благодаря ти много за това , което правиш.

Докато ви пишех, четях разни неща в И-нет и едновременно с това си поговорих и с Мери от Щатите (сещате се, майката на Ния с кохлеарния имплант ). Та, от прочетеното и от това, което Мери сподели, наистина основната причина е невъзможността на детето да се изрази  чувствата си. Искрено се надявам, че с времето и Йоан, и Наталия ще започнат да разбират повече и ще се успокоят!
Пък ти, Наде, не си мисли, че си мисля! Знам, че си едно добронамерено Наде! 

Да. Невъзможността на детето да изрази чувствата си по друг начин. Това важи за всички деца изобщо, както и за възрастните хора, които стават агресивни.

Има ли обучени специалисти за Монтесори терапия у нас?

за монтесори - има в клиниката "Св.София" за деца с ДЦП - клиниката "на Чавдаров" както е известна иначе

Някой има ли впечатления от терапията там?

   Копирала съм статиите от www.moetobebe.net

   Радвам се, че съм била полезна с публикуването на тези статии. В един момент си помислих, че съм ги изложила не на място, защото основно в темата майките споделят тревогите си заради конкретни случаи, а аз нямам наблюдения и коментар в/у това поведение у децата.
   Пожелавам на всички майки с този проблем по-скоро да отмине тежкия период при децата им !

Аз установих с Гого, че проблемът не е само в това, че не може да изрази емоциите си чрез думи. Напоследък той започна да казва стах - което значи че го е страх от нещо, но има и друг проблем. Когато се опитам да променя нещо в дневния му ред - тогава става лошо. И тук въпросът не е в това, че не може да се изрази, а в това, че не може да осъзнае, че промяната която предстои е нещо хубаво. Например - от преглед при докторката тръгваме към люлките - и настава едно теглене, дърпане, обяснения, че отиваме на по-хубаво място, сърдене ревове - абе познато ви е. Така, че според мен има и друга причина - не е само в това че не може да изрази чувствата си, а и в осъзнаването може би.

Ами Наталия определено не обработва информацията - словесна , сензорна и каквато и да е друга - като останалите деца, и от там идва проблема. Знам го, предполагам че от там идва раздразнителността , а с нея и агресията. Понякога помага промяна в обстановката - например качваме я на колата и отиваме някъде и тя става съвсем друг човек. Но пък в много случаи ако преди това е била спокойна, това води до коренна промяна в отрицателна посока.

Да споделя и аз как се разви агресията: Още като малък си беше доста агресивен. Когато тръгна на ясли/2г./  сестрите ми обърнаха внимание че без причина "напада" други деца и т.н. Консултрах се с психолог - тя взе да ми обяснява че е нормлано за тази възраст, но и че имало причина! Малко по късно наистина се убедих че невъзможността за общуване е причина да е така груб  и агресивен. Много се ядосах на една бабка , която веднъж ме попита-  ТОВА ДЕТЕ СЪБИРАЛИ ЛИ СТЕ ГО ДО СЕГА С ДРУГИ ДЕЦА?  А веднъж пък се карах с една мака която рече - ИЗОБЩО НЕ СИ ГЛЕДАТЕ ДЕТЕТО! То не стига че хиперактивно и нама спирачка, ами и неочаквано и "напада" /т.е. за него е вид общуване/ други деца!Сега когато вече доста говори нещата се поуталожиха наистина, но и си взимаме и тиоридазина!
Монтесори - терапия има и в Пловдив- в център Звънче, аз съм доволна!

Ние тепърва започваме с монтесори  - днес ни беше консултацията. Срещнахме, Гери мрънка, бута,  хвърля, не я интересуват пъзели. Не си седна много на дупето. ще имаме нужда и от психоложката в Звънче.
Съгласна съм с казаното по-долу от другите майки. Гери като си хареса някое дете изведнъж мине покрай него и ще го скубне за косата или ощипе.
Другите родители трудно разбират различното поведение. Те изобщо може би и не са запознати, че имаме такива проблеми и че те изобщо същестуват.

Поздрави