Излезе окончателния текст за отпадане на тайната за осиновяване

  • 15 287
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 411
Не искам БМ да идва да ги търси, но и не виждам да има такава възможност те да получат легално адрес, ЕГН или новите имена на децата ми.

Някаква НПО ще получи лиценз за 2 г. При тях отива БМ със сърцераздирателна история, която те не могат да проверят и дори и децата да са изведени от социалните от семейството заради насилие, те не го знаят. Представи си, че са "Търсим се", "Къде си" или нещо подобно. Как точно ще ги спреш да не търсят точно твоите деца?

И дори и да са обвързани с някакви условия в договорите и да не минава през самата агенция, как ще спрете някой идеалист в нея или биологична майка, изоставила детето си и работеща там да не съдейства? Тя ще гледа през собствената си призма и вероятно няма да осъзнава даже рисковете, че не всички са като нея.

P.S. Прекрасно разбирам през какво си минала. Ако имаш нужда да споделиш с някого, насреща съм, на лични.

# 16
  • Мнения: 436
Е, хайде и аз да се изкажа.
Осиновила съм две деца. Първото беше на 3,4г, второто на 4,5м. За второто няма смисъл да говоря. Нека ви разкажа за първото. Не съм от София, курсовете за осиновители са по-малкото и не се изчаква да се събере група, желаещи по-голямо деца. По тази причина се набляга на възраст до 1,6  - 2годишни и техните специфики. И ето, че се оказах абсолютно неподготвена за това, което преживях.
- детенцето беше 9кг/ 86см. Ходещ скелет. На всяка трета крачка залиташе и падаше.
- не се хранеше! Нищо! Месеци наред борба да не умре от глад. Насила й напъхвах по 5-6 лъжички. По 50 минути ядеше половин филийка хляб! Плакала съм и съм крещала от безсилие, страх и гняв! След три месеца борба започна да се захранва. През цялото време чувах съвети "Остави я да постои гладна, няма да умре от глад"  . А тя залиташе и падаше от глад. Ако не я хранех на сила щеше да умре от глад! А навън се хвърляше като ястреб към изтървана на земята храна.   Или заставаше пред някой, който яде с просещ жест и гладен поглед: "дай". Българче, никой не би се досетил, че е осиновена! Потъват в земята от срам. Умирах си от притеснение да не пипне нещо, я тения, я хепатит...
- Заспиваше към 21ч. В малките часове на нощта, започваше лудо въртене, мятане, степени, плач на сън, боледуване, блъскане с ръце! До 6ч. Тогава утихваше и заспиваше спокойно. Не помня вече колко месеца спях по 3-4 часа, и колко месеца след това се будех в полунощ, в очакване на кошмара.
- след третия ден у дома започна с агресията и отхвърлянето - замеряше мен и баба си с играчки, крещеше, удряше, дереше, хапеше. Превръщаше ме, смееше се и намираше зъби в крака ми през дънките, до кръв. Носех я на ръце, минаваме край градина, видя люлките, посочи ги, още не говореше. Казах " не сега, по-късно ще отидем на площадка" - отивахме на лекар, в отговор заби пръсти в бузата ми и ме издра до кръв. Всеки опит да я гушна и успокоя завършваше с удари, аз я прегръщам да я успокоя, да не се тръшка, тя ме шамари.
- не умееше да си играе
- не гледаше телевизия
- не допускаше да й показвам и да я уча
- не можеше да се качва и слиза по стъпала. Катери се като маймунка и е страхотен спортист, но едва от 3-4 месеца слиза без да се държи за парапет или стена.
- след като проговори ме попита " сега слушам ли? Кога мога да видя другата си майка?"
Тя познава БМ, посещавана е, без отказ. Умишлено е изграждана и поддържана емоционална връзка между двете. След като в ЦНСТ разбраха, че ще бъде осиновена всички се изказаха:" Горката майка! Как ще го приеме, това ще я съсипе" и никой не каза " Горкото дете, как ще преживее раздялата и как ще се адаптира?"
Е, все още се адаптира. И все още има да наваксва чудовищното изоставане, след три години по институциите. Три години, през които нито е била върната, нито вписана в регистрите за осиновяване. Понякога има желание да види БМ, друг път казва, че я е страх.
Бясна съм! На институциите и чиновниците в тях! Бях бясна и на БМ, за това, че не е намерила сили да излезе сама от дупката, в която се е намирала, да си реши сама проблемите и да си върне детето. Вече не съм й бясна. Съжалявам я. Преди три години се страхувах, че някой "добронамерен" служител от ЦНСТ може да я съжали и да й даде адреса ми. Днес все по-малкото ме е страх. И все по-сигурна се чувствам в дъщеря ми. Знам, че един ден, може би ще поиска да я види. Но дотогава има много време, през което да изградим и заздравим нашата връзка. Надявам се, че няма да я загубя.
За сина си съм спокойна. Той е мой. Поне си мисля така.
Благодарна съм на жените, дали им живот. Без тях, аз нямаше да съм майка. Поне не на тези деца, а други вече не мога да си представя.

Искам да имам достъп до информация за здравословния статус и фамилната обремененост на БМ на моите деца.
Искам да знам кой и къде е осиновеният по-голям брат на моята дъщеря, за да се избегне риска от кръвосмешение.
Пак по същата причина бих искала да знам за други братя и сестри на моите деца, независимо дали са дадени за осиновяване или се отглеждат от биологичното семейство.
Не искам БМ да идва да ги търси, но и не виждам да има такава възможност те да получат легално адрес, ЕГН или новите имена на децата ми.

Mama Rubouquet поздравявам ви за търпението и упоритостта. Ще ми се първата голяма част от поста ви да публикувате в Тема на чакащите, за да разберат повече хора през какво е възможно да преминат.

# 17
  • Мнения: 477
Искам да знам кой и къде е осиновеният по-голям брат на моята дъщеря, за да се избегне риска от кръвосмешение.
Шансът е нищожен. Хората даряват яйцеклетки по няколко пъти и реципиентите не са уведомявани за останалите деца именно защото рискът да се срещнат, че и да се харесат, е около нулата.

# 18
  • Мнения: 11 924
АfterShock, няма как да разбереш какво чувства един човек, ако не си бил на неговото място. Има огромна разлика между това да си родител на биологичното си дете, което си родила и това да осиновиш. Ако се замислиш ще разбереш:
- Ние не сме усетили движението на бебето в корема си;
- Не сме изпитали родилните болки и вълнения;
- Не сме чули как изплаква;
- Не сме го кърмили;
Най-ранната възраст, на която можеш да осиновиш е 3,5-4 месеца. А това означава:
- Не сме кърмили;
- Не сме захранвали бебе;
- Не сме къпали бебе;
- Не сме слагали първите ваксини;
- Не сме видели как поникват първите зъбки;
- Не сме държали ръчичката, когато е правило първите си крачки;
Когато родиш детето си ти:
- знаеш как е протекла бременността;
- знаеш как е протекло раждането;
- познаваш фамилните истории и обремененост и на двете семейства;
- Ако не знаеш нещо, има кого да попиташ;
- Не се страхуваш, че някой ден детето ти ще се върне разплакано, защото някоя непозната му е казала:" Аз съм твоята истинска майка. Те не са ти истински родители, не ги слушай, те те лъжат"
- Не ти се налага да обясняваш защо 3-4 годишното ти дете, изглежда на 2, има развитието на 12-15-месечно и се държи като "хванато от гората";
- Това, което работи при биологичните деца често не работи при осиновените.
- Ти си неразделна част от миналото на твоите деца от момента на зачеването им.
- Нашите деца имат минало, в което ние не присъстваме и, за което често имаме неточна и непълна информация;
- Твоите деца имат снимки от момента на раждането си, изписването и всички важни и маловажни моменти от живота си.
- Нашите деца най-често имат снимки едва след като ги осиновим. Моите са изключение.
Когато осиновяваш представите ти и очакванията, колкото и добре да мислиш, че си подготвен се разминават с действителността.
- Когато осиновяваш разчиташ на жизненоважна информация за детето, дадена ти от Социалните, която често е непълна. Която може да бъде и подвеждаща. От осиновителите съзнателно и умишлено се крие информация за фамилна обремененост, за психични заболявания и др. с цел да не бъде отказано детето.
- Когато твоето дете те пита как се е казвала починало братче/ сестриче, как и защо е починало ти можеш да отговориш на тези въпроси. Ние не можем да отговорим. Ние не знаем колко, какви и къде са братята и сестрите на нашите деца. Не знаем как се казват, как изглеждат, на каква възраст са, колко точно са на брой. Не знаем как да отговорим на въпроса на единственото си осиновено дете:" Аз имам ли брат/ сестра"  И дори да знаем се чудим как да отговорим, ако след това започне да пита "Как се казват? Колко са големи? Къде са? Мога ли да ги видя? Защо те живеят с майка си, а аз съм осиновен?"Рискът от неволно кръвосмешение е голям, особено при ромските деца, поради факта, че никой не знае колко точно деца създават БР и къде са те.
- Когато твоите деца се погледнат в огледалото те знаят на кого приличат, от кого са "взели" къдриците, усмивката, сините очи... Нашите деца виждат само себе си. Твоите виждат приликите, нашите - различията.
Като майка, осиновила две деца - на 3г и 4м към момента на осиновяване, от институция и на 4,5месеца от приемно семейство мога с точност да ти кажа, че има огромна разлика дори при тези две осиновени деца. Защото не е все едно дали вземаш голямо дете или бебе. Защото не е все едно дали детето е било в институция или в приемно семейство. Защото има значение от приемното семейство, от възрастта, на която е било детето, когато са го взели, от миналото му.
Но всичко това ще можеш да разбереш едва след като осиновиш голямо дете ( над 3-4г) от институция.

# 19
  • Мнения: 477
Но всичко това ще можеш да разбереш едва след като осиновиш голямо дете ( над 3-4г) от институция.
Благодаря за изчерпателната информация. Само искам да вметна за ромските деца, които спомена. Ако осиновиш дете от ромски происход, то може и 20 братя и сестри да има, но под влияние на твоето възпитание, смяташ ли, че ще се насочи и ще се обвърже с друг човек от ромски произход? Предвид липсата на досег с такива, и съвсем различното отглеждане, социално ниво и т.н.

А как стои въпросът, ако искаш да си приемен родител на тийнейджър? Не че съм го обмисляла много сериозно, но нещата, които споменаваш, ме навеждат на мисълта, че едно такова дете може да бъде опасно. В тази възраст може да краде, да опита да убие, да избяга от приемния си дом и какво ли не. Тийнейджъри отиват ли в приемни семейства или това важи само за малки деца? Ако цял живот е раснало като "хванато от гората", какво се случва, като влезе в нормална семейна среда?

Имам тази идея от доста време и може би скоро ще я осъществя. Може би. Не съм подготвена с информация.

# 20
  • Мнения: 11 924
Част от тези деца (братя и сестри ) може също да са осиновени. Така, че нищо не се знае.
Относно приемната грижа не знам как стои въпросът с големите деца, не познавам приемни семейства взели дете на д 4-5 г. така, че нямам информация. Аз едва ли бих взела тийнейджър при условие, че имаме малки деца.

# 21
  • Мнения: 21
1.   По същество разкриването на факта на осиновяване, не е обвързан с предоставянето на ЕГН и адрес на родители по произход, тъй като сами по себе си тези данни не носят информация относно здравен биологичен статус. Кое налага предоставянето на ЕГН и адрес на родителите по произход?
Осиновеното дете може да иска да се свърже с тях. Това налага адреса. ЕГН - за да е сигурно, че се свързва с правилния човек?

2.   С предоставянето на възможност от страна на държавата на биологичните създатели да предоставят за себе си лични данни и адрес на изоставеното от тях дете и по този начин възможността да се свържат след години с него, или, както каза министъра на правосъдието в своето интервю по телевизията „Някои биологични родители осъзнават грешката, която са направили в миналото…..“ на практика се оневинява акта на изоставяне на едно дете. Считам, че, акта на изоставяне на дете трябва да е наказуем от закона.
Може би трябва да бъде. Но да оставиш дете и никога повече да не го видиш не е като да оставиш слънчевите си очила на пейката и после да не ги намериш. Може майката да е била изнасилена, и на 15 години, а като стане на 20+ и е узряла за темата семейство и деца, да иска поне да види това дете, да общува с него. Може да не е могла да се грижи за него, може да е била принудена да го даде за осиновяване. Не всеки, оставил дете, го прави по собствено желание.

3.   Със задължението на осиновителите да разкриват осиновяването във възможно най-ранна възраст, със забраната на разсиновяването, но с незабраната за изоставяне на дете, както и предвидената възможност за осъществяване на контакт между биологичните родители и осиновеното дете, се създава дискриминационна практика между осиновители и биологични създатели и тяхната роля в живота на едно дете. Излиза, че осиновители имат само задължения, а биологичните създатели имат право да изоставят дете и при желание от тяхна страна в последствие да се свържат с него.
Като си решил да имаш дете, осиновено или биологично, имаш задължения към него, точно така. Имаш и права - нали си му настойник? Водиш се негов единствен родител, и само ти решаваш какво ще става с това дете. Какви по-големи права можеш да искаш върху едно дете? От каква позиция твърдиш, че нямаш права, а само задължения, като имаш най-великото право?
Урегулират се правата на биологичните родители, защото досега те не са имали такива. Не казвам, че така не е правилно... между другото. Но все пак има всякакви случаи и е хубаво да има вратичка за взаимното желание на биологичните родители и детето да се свържат един с друг.


4.   Даването от държавата на право на биологичните родители да съобщават техни лични данни и адрес с цел установяване на връзка с изоставеното от тях дете, обезценява напълно акта и смисъла на осиновяване, както и ролята и пълното родителско значение на осиновителите. Моля, имайте предвид, че осиновителите не са хора на трудов договор или временно изпълняващи длъжността родители, докато биологичните родители решат, че са се покаяли за постъпката си или сега е удобния момент за тях, да се срещнат с изоставеното от тях дете.
Това не е вярно. Да дадеш възможност на детето да общува с биологичната си майка, не те прави по-малко майка на това дете. Всички права, задължения и решения по детето са твои. Детето обаче също има права и едно от тях е да общува с БМ, в случай, че е оставила контакт... защото в наредбата се разбира, че може и да не е оставила контакт.


5.   С предоставянето на лични данни като ЕГН и адрес на биологичните родители, кой ще гарантира на семейството на осиновеното дете, че биологичните родители не търсят връзка с него с цел изнудване, каквито случаи са многократно известни в обществото? Кой и какво защитава правата на осиновителите, че създаденото и изградено от тях семейство за осиновеното дете, няма да бъде нарушено или застрашено с правата, дадени на биологичните родители?
Това вече е до отглеждане и възпитание. Ако някой те изнудва, страниш от него. Еми научи го това дете да си гледа интереса и да не поддава на манипулация, това ти е едно от първите задължения в дългосрочен план!

6.   От промените в семейния кодекс са ясни две неща: дават се права на биологичните родители при желания да се разкрие пълната им самоличност и като последствие да бъдат открити; на децата, навършили пълнолетие да поискат информация за биологичните си създатели. Какви права се дават на осиновителите?
Това е идентично с точка 3. Правата на осиновителите са да отгледат това дете като свое и то да ги възприема като свои родители, и всички произтичащи от тази връзка родител-дете бонуси. Това да имаш право да се свържеш с дете, не е равносилно на това да бъдеш обявен за негов родител.

7.   Считам, че след като законодателят дава правото на биологичните родители да дават лична информация за себе си, то той трябва да предостави в новия Семеен кодекс правото на осиновителя да откаже да получи ЕГН и адрес на биологичните родители с оглед опазване на сигурността и стабилността на създаденото от тях семейство, както и психическото здраве на детето.
Така ще се потъпчат правата на детето. То има право да потърси контакт с биологичните родители. От него зависи дали ще пожелае да го направи. Не се нарушава никаква стабилност. Ако всичко е стабилно в това семейство, контактът с биологичната майка няма да наруши това. А за сигурността пък да не говорим - смяташ, че контактът е предпоставка БМ да отвлече детето? Това ще бъде наказуемо като стандартно отвличане, с годините затвор за БМ... човек, отказал се от дете, няма изведнъж да реши, че иска да влезе в затвора заради него. Може да поиска контакт, но отвличането е малко вероятно.


8.   В случаите, когато липсва информация за здравния статус на биологичните родители, каква информация ще се предоставя на осиновения? Каква информация за здравословния статус на осиновения ще се предостави, след като в 99.9% биологичният баща е неизвестен, т.е. на 50% липсват данни за здравния и генетичен статус на осиновения.
– ЕГН и адрес на родителите по произход, ли? – Новосъздаденият съвет ще се превърне в агенция за осъществяване на запознанства и срещи…………
Да, и какъв е проблемът? Ще се предоставя каквато има информация. Нека се запознават, къде е проблемът? Страх на осиновителя, че детето ще заобича някаква жена там, за която знае, че го е родила? Обичта не работи по този начин, не са ли ви говорили на курсовете, не сте ли преживели обич към някого...? Това, че някой те е родил, няма нищо общо с това дали го обичаш.


9.   Никъде в проекта на Семейния кодекс не е дадена дефиниция за „важни обстоятелства“, налагащи разкриването на биологичния произход.
Това, че детето иска да знае и има моралното право да знае, не е ли достатъчно важно обстоятелство?

10.   Как са уредени правата за узнаване на произход на децата, създадени с донорски материал – било то само мъжки, само женски или от двата пола донорски материал? В тези случаи въпросът за фамилна обремененост и здравословен статус са точно толкова валидни, колкото и за осиновените деца.
Донорите се изследват за всичко преди да дарят ГМ и им се съставя профил, от който можеш да прецениш дали детето ти има 50% шанс да развие шизофрения или да е русокосо и синеоко. Има достатъчно информация, ако се наложи да бъде изискана, без да се налага да се дават данни за самоличността на донора. Донорството не е като осиновяването. Осиновеното дете вече е създадено с всички възможни кофти гени, които биологичните родители може да са имали.

11.   Децата, създадени с донорски материал ще имат ли достъп до ЕГН и адрес на биологичните родители?
Не, това няма нищо общо с осиновяването.

12.   Родителите на деца, създадени от донорски материал, ще имат ли задължението, както осиновителите, да разкриват във възможно най-ранна възраст истината за произхода на детето? Тук още веднъж е създадено условие за дискриминационна практика.
Едва ли, безсмислено би било и без това.

Никой не мисли за правата на децата в този случай. Осиновявате ги и смятате, че всичко е приключило. Както каза една форумка в някаква тема наскоро - животът на детето не започва с вас и то има пълното право да се свърже с когото там иска, който е бил основна част от живота му или поне причина за съществуването му. Това е нещо хубаво... Защо ти е трудно да го видиш като такова?
AfterShock,осиновител/ка ли сте? Да не би да работите за Неправителствена организация?
Щото трактовките ви ,са от този сорт.
Аз напротив,виждам резон в гореизказаните опасения. Само който не цени семейството си,само той не се бои,че може да го загуби. А като виждаме какви закони се приемат от 25 години насам- имаме право да се опасяваме.

# 22
  • Мнения: 436
AfterShock,осиновител/ка ли сте? Да не би да работите за Неправителствена организация?
Щото трактовките ви ,са от този сорт.
Аз напротив,виждам резон в гореизказаните опасения. Само който не цени семейството си,само той не се бои,че може да го загуби. А като виждаме какви закони се приемат от 25 години насам- имаме право да се опасяваме.

Скрит текст:
tati_rubin, AfterShock, е новорегистрирана потребителка работеща като учителка уж. По всичко личи, че е осиновена, държи се на 300 % като такава, въпреки, че твърди, че е желано дете на биологични родители. Има си нейни деца уж /обижда хората, които не можели да родят/ и няма никакви намерения да осиновява.

# 23
  • Мнения: 477
обижда хората, които не можели да родят
Това откъде? newsm78

# 24
  • Мнения: 21
AfterShock не е осиновителка и затуй умозрително разсъждава,за разлика от нас,които сме силно пристрастни и няма как да не сме.
Но тя си изказва мнението и има право на това,нека не я обиждаме,нито да сме болезнено чувствителни,щото има всякакви хора.
Но ние сме прави,че не й е мястото тук,нито може  да ни дразни. Не можем да я изгоним- туй е открит форум- но разбирам тия,които й се нервят.
Туй си е нашето място,ние сме наранени души и AfterShock трябва да се съобразява.

# 25
  • Мнения: 21
Всичко е ОК,чувствам се добре тук,за което ви благодаря!
Имах нужда да срещна разбиране като това в Мама.
Много въпроси без отговор ми се натрупаха,след осин- то. Права е колежката,мисля че беше Mama Ru,че няма кой да те разбере,освен друг осиновител. Досега съм срещал само добронамереност от други родители( биолог.),  но никога разбиране. Сам си. Както и съпругата ми,дори мисля,че от ос- нето насам,станахме с нея по-... как да го кажа? Станахме по- отделни,всеки някак си се успокои и почна да прави туй,което му харесва. Нищо лошо: хем заедно,хем пълноценни поотделно. От Юни насам жена ми заболя,но това е друга тема.
 Думата ми беше,че преди ос- то бяхме муци- гуци,нещо такова,а после- някак си пораснахме. Вече не бяхме двойка,а... семейство! И това беше чудесно!
  Но забелязали ли сте: ако получиш едно,отнема ти се друго,ако един се роди,друг трябва да умре,тъй да се каже. Ето и ний тъкмо " окомплектовахме" семейството си : деца,дом,работа,планове,кола,въпр.че материалното не е най- важното... И ето- бум! жена ми се обездвижи от кръста надолу.
Надяваме се да се оправи и ,някак си,да е за добро.

Общи условия

Активация на акаунт