Два шамара ,3 ритника и мъжът си припомня всички задължения 
- Публикувана: 8 авг. 2016, 17:17 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2021, 14:58 ч.
Как се сърдите на близките си?
Ох и аз съм много труден характер - паля бързо и не ми минава.Но нали съм зодия телче и съм голям инат.С детето винаги гледам по мирният и спокоен начин да разговарям да обяснявам и накрая ако се почувствам безсилна наказвам.С ММ положението е друго - колкото аз бързам и искам всичко да се свърши на секундата и да е безупречно-толкова той е небрежен и лежерно го върши - чист непокист.Та с него най много ме хващат бясовете и има две положения - или се разчиствам яко и му преча на почивката(тогава принудително се изнизва навън и не се прибира до вечерта или ляга в другата стая и ни гъг ни мък) или пък не правя нищо - отказвам да готвя не му пера дрехите не му говоря....на 3тият ден като вземе да се спъва в играчките на малкият или отвори хладилника и няма нищо и почват извиненията и вършенето на задължения.
По принцип си паля бързо, но и бързо ми минава. За домашните задължения гледам да обяснявам спокойно, мирно и да ме разбере отсрешната страна, че не мога да върша всичко. Относно родителите- разговори и примери. Ако нещото се слуши, но с обратен знаменател, каква би била реакцията. Опитвам се да съм спокойна, но като не се получи и се стига до сърдене от моя страна /разбирайте да спра да говоря/.
Здравейте,
Темата е стара, но ще се опитам да я поизтупам. В момента съм сърдита на сестра ми. Повода е следния: сестрами тръгна да си купува кола от Варна, споделяше всичко с мен , и понеже не е кормувала повече от 20 години, трябваше някой да и я докара до СФ. Колата се чакаше да пристигне от Австрия. Когато ми се обади да ми каже, че я е спазарила (джамбазина беше доверен човек), аз изразих желания да и я докарам, тя обаче продължи да говори колко е щастлива. Возилото дойде и ми съобщи , че ще ходи с най - добрата си приятелка и мъжа и да я докарат (преди това 6 месеца странеше от тях). казах и че съм се почувствала наранена от нейното решение , а тя ми отговори, че в деня на покупката поради емоции не е регистрирала моето предложение и щом мъжът на приятелката и предложил да я вземат заедно с известно прекарване на морето тя веднага се съгласила. На мен това ми прозвуча като "твоите предложения не ги забелязвам, но виж на Петър винаги откликвам с желание". От тогава (вече 10 дни), не и говоря. От една страна разбирам, че причината за сърденето ми е глупава (ММ каза че тъкмо няма да се разкарвам до Варна), от друга страна ако е глупава защо се сърдя? Имам час при психолог, но искам да чуя и други мнения.
Темата е стара, но ще се опитам да я поизтупам. В момента съм сърдита на сестра ми. Повода е следния: сестрами тръгна да си купува кола от Варна, споделяше всичко с мен , и понеже не е кормувала повече от 20 години, трябваше някой да и я докара до СФ. Колата се чакаше да пристигне от Австрия. Когато ми се обади да ми каже, че я е спазарила (джамбазина беше доверен човек), аз изразих желания да и я докарам, тя обаче продължи да говори колко е щастлива. Возилото дойде и ми съобщи , че ще ходи с най - добрата си приятелка и мъжа и да я докарат (преди това 6 месеца странеше от тях). казах и че съм се почувствала наранена от нейното решение , а тя ми отговори, че в деня на покупката поради емоции не е регистрирала моето предложение и щом мъжът на приятелката и предложил да я вземат заедно с известно прекарване на морето тя веднага се съгласила. На мен това ми прозвуча като "твоите предложения не ги забелязвам, но виж на Петър винаги откликвам с желание". От тогава (вече 10 дни), не и говоря. От една страна разбирам, че причината за сърденето ми е глупава (ММ каза че тъкмо няма да се разкарвам до Варна), от друга страна ако е глупава защо се сърдя? Имам час при психолог, но искам да чуя и други мнения.
Много лесно, просто спирам да им говоря, докато не осъзнаят, че съм се разсърдила и не ми се извинят...
Ще имате да чакате някой да ви се извини. Никой не смята, че е сгрешил, за да се извинява.
Аз се сърдя на близките си, като не им говоря известно време. Някой спомена, че караниците и сърденето му се отразява много зле. Също и на мене. Мразя да се карам с близките си и да се опитам да обясня как стоят нещата. А те не искат просто да чуят и продължават да ми викат. Супер много ме натоварва това. Хаххаха то моите близки изобщо не разбират и продължават да си "пеят тяхната песен". Ако са ме обидили по жесток начин и са ме ударли на болното ми място, вече си имам едно наум
Не обичам да се сърдя на близките си или пък на работното място.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило. Сърденето ми се изразява в по-ограничено общуване от моя страна. С майка ми и сестра ми сме свикнали да се чуваме по сто пъти и да си говорим дълго. Когато им се "сърдя", просто говорим по-рядко и по-накратко.
На децата ми не съм се сърдила. Правя забележки и ако не се изпълни, повтарям, потретвам - с риск да стана досадна...
С ММ понякога сме в сконфузени отношения по ден-два, но това е, защото той обича да се сърди.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило. Сърденето ми се изразява в по-ограничено общуване от моя страна. С майка ми и сестра ми сме свикнали да се чуваме по сто пъти и да си говорим дълго. Когато им се "сърдя", просто говорим по-рядко и по-накратко.
На децата ми не съм се сърдила. Правя забележки и ако не се изпълни, повтарям, потретвам - с риск да стана досадна...
С ММ понякога сме в сконфузени отношения по ден-два, но това е, защото той обича да се сърди.
Не обичам да се сърдя на близките си или пък на работното място.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило.
И аз съм така, казвам си какво не е наред, за да не се случва за в бъдеще. Живота е толкова кратък, никой не знае, какво го чака утре, за това няма време за сърдене.