Глиобластом или злокачествен тумор на мозъка

Моя позната изгуби битката. Беше във фронтален лоб- глиобластом от най-лошите възможни. Лекарите казаха една година. След 2 операции, терапии, алтернативи- точно година след поставянето на диагнозата си отиде. Беше страхотна жена. След втората операция се влоши, но мисля, че тя беше неизбежна заради повишеното налягане в мозъка.
Съжалявам, че не можах да дам окуражителен отговор. Желая успех и нека нещата се развият по възможно най-лекия начин. Късмет !

Благодаря, Теичка!
Не търся окуражителни отговори (естествено бих се радвала, ако има такива - от хора, спечелили битката). Търся истината, каквато и да е тя.

 пиша само за да ти пожелая късмет и много се надявам всичко да бъде наред!

Баща ми почина от това. Една операция и лъчетерапия. Почина единайсет месеца след поставяне на диагнозата. След операцията вече го нямаше, нямаше нищо общо с човека, когото познавах. Не искам да навлизам в подробности, но аз лично умишлено изкорених всяка надежда за оздравяване на татко още когато го видях след операцията. И добре направих. Нямаше никакъв шанс.

Все си мисля за това, дето го написах вчера. Домъчня ми, не съм искала да отчайвам никого. Сетих се и за татко и сега все мисля за него.
Наистина се надявам при вас нещата да се подредят по възможно най-добрия начин. Успех и кураж!

Много близък мой приятел вече от 2 години е с таи ужасна диагноза. Получи и масивен инсулт и оттогава е на легло. Влошава се непрекъснато - вече е изцяло парализиран, много рядко има някакви проблясъци. Почти не ни познава, боли го всичко, на морфин е през четири часа. Няма никаква надежда - химиотерапия е невъзможна, операция би била безсмислена. Когато му взеха биопсия едва не умря и много се влоши . Операция би го убила моментално. Чакаме смъртта, обясниха ни, че в един момент туморът ще обхване центъра на дишане и това ще причиним смъртта. От известно време дори не съм ходила да го видя, защото след това няколко дни не мога да се съвзема. Няма изход!

Загубих баща си преди почти два месеца от тази кошмарна диагноза. Претърпя една класическа операция в България и една процедура с гама нож в Германия. След първата операция беше много добре, тумурът му беше отстранен напълно. Понесе добре химио и лъчетерапията. На петия месец при контролен ЯМР се откри рецидив в близост до мястото на предишния тумор. За щастие през първите 2 месеца новият тумор растеше много бавно, благодарение на темозоломида и хранителните добавки. Оперирахме рецидива с гама нож в Германия за да му спестим по-дългия период на възстановяване и мисля, че взехме правилното решение, тъй като имаше още 2 месеца, в които се чувстваше перфектно - шофираше, казваше, че му е леко, беше абсолютно адекватен. След това започна да се оплаква от виене на свят, взе да губи равновесие, но за около месец все пак се придвижваше сам. Оказа се, че се е сдобил с четири нови тумора, един, от които на място невъзможно за опериране, които растяха със скоростта на светлината. Последният месец не можеше да става и да говори, но поне нямаше никакви болки. Слагахме дексаметазон всеки ден и манитол през ден. Загубихме го точно година след диагнозата. Още след първата операция, лекарите ни казаха, че година е максимумът, който можем да очакваме. За съжаление медицината, не е напреднала много в лечението на този вид тумори. Моля се на Бог, по-малко хора да преживеят този кошмар. Ако имате нужда от контакти с лекари или друга информация съм на разположение. Желая здраве и по-малко хора, които да пишат тук.

Моя приятелка загуби майка си миналата година от това. От първия появил се признак (нарушения в речта) до неизбежния край не бяха минали дори четири месеца - толкова бързо си отиде. След диагнозата, жената се влоши изключително бързо. От здрава, права жена, активна за 70-те си години, след само месец и половина, вече беше в хоспис и само на моменти имаше проблясъци кой кой е. Лекарите бяха й дали 6 месеца и приятелката ми таеше малка надежда, че майка й ще успее да посрещне още една Коледа с тях, но уви, не можа. Всички, които я познавахме, бяхме просто изумени, колко бързо се разви всичко . Туморът беше голям. Нямаше време за операции, лъчетерапии и т.н. Въпреки че нямаше други, отежняващи ситуацията заболявания, тази диагноза беше достатъчна за бързия й край. Мисля, че доживелите до година след диагноза, са изключения.

Дано при Вас нещата се развият по възможно най-благоприятния начин! 

Благодаря на всички за отговорите.
Ние сме на етап след първа операция. След операцията казаха глиобластом, но да чакаме хистологията, за да видим коя степен. Е, имаме я вече - глиобластом, 4-та степен. Най-лошото възможно, макар и на мен да не ми е съвсем ясно с какво трета степен е по-добра...
Свекърва ми се възстанови светкавично след операцията, направо съм изумена. За има-няма 10 дни си е както преди. За колко ще е обаче?
Другата седмица предстои комисия и назначаване на терапия. В този ред на мисли, искам да попитам как се отрази лъче- и химиотерапията на вашите близки? Марси, ти казваш, че баща ти ги е понесъл добре. Беше ли му лошо, на легло, с повръщане? Дали си струва мъките? Всяка информация ми е ценна.

Каза, че си чела всички книги за глиобластома.
Ако случайно си пропуснала прочети книгата на Давид Серван-Шрайбер - "Анти рак".
За съжаление, авторът почина миналата година, но успя да преживее 15 години с глиобластом. Беше си поставил за цел след първоначалната диагноза да бъде в горната граница на преживяемост.

Желая ти много вяра и сили в борбата.

Книги не съм чела. Само наличната информация в нета.
Вече чета и чуждестранни сайтове - попаднах на един много обнадеждаващ - за оцелелите години наред след поставяне на диагнозата. Но това се случва в други светове....
Все си мисля, че и в БГ има такива случаи, но те просто не пишат...
Надеждата умирала последна, така казват...

Петя, съжалявам, че хистологията е такава.Пожелавам на свекърва ти да е в горните граници на преживяемост. Официалната терапията в цял свят при тази диагноза е една - комбинирана лъчетерапия с темозоломид, последвана от монотерапия с темозоломид. В Щатите и Турция при рецидив използват и Авастин, който в Европа не е разрешен. При баща ми имаше известно неразположение по време на комбинирата терапия, но имай предвид, че това е доста агресивен подход, който не се понася лесно. Химиотерапията е на хапчета, които се пият 40 дни/всеки ден/и при него гаденето започваше няколко часа след приема и продължаваше 2-3 часа. Той предпочиташе да е на въздух, казваше че така му разминава по-бързо. При първоначалния прием имаше повръщане два дни, като първия ден почти не успя да стане от леглото, но след това беше поносимо. Пиеше хапчетата сутрин, а лъчетерапията беше в обедните часове или в ранния следобед. Чувстваше се уморен и от лъчетерапията имаше усещането че облъчваната зона на главата му гори, но не е имал изгаряния или някакви страшни странични ефекти, за които ни бяха уплашили. Бях чела в някое от американските издания, че за справянето с ефекта от лъчетерапията е много важна почивката след облъчването.  Татко спеше всеки ден поне по един час след облъчването. В онкологията в София му слагаха и манитол и дексаметазон против мозъчен оток. Взимаше също гъби, ленено масло и син скорпион. Не зная дали тези добавки наистина имат ефект, но извън неразположенията, които описах имаше обичайния си живот. Дори отделяше и по няколко часа на ден за бизнес делата си, шофираше, извеждаше децата ми в градинката. По време на монотерапията /хапчета 5 дни в месеца/ се чувстваше неразположен само първия ден. Аз лично за себе си съм убедена, че терапията удължи живота му поне с няколко месеца. Просто с тази диагноза всичко е много индивидуално, а и баща ми имаше изключителен дух и желание да се пребори. На мой познат лъчетерапията изобщо не му понесе..., но по статистически данни жените имат по-големи шансове за преживяемост от мъжете, така че се моля на Бог свекърва ти да има шанс. Между другото синия скорпион ни го донесоха от Куба и мисля че остана една опаковка. Ще проверя при майка ми и ако те интересува и смятяш да прибягвате до този вид алтернативни лечения мога да ти го подаря.

Днес моят приятел почина от глиобластом четвърти стадий, открит преди 22 месеца. Никаква терапия или операция не беше приложена, защото докторите не виждаха смисъл, дори бяха на мнение, че няма да издържи. И бяха прави. Отиде си само на 41  - мир на праха му!

Зелено мохито, съболезнования на теб и семейството на приятеля ти. Коварна болест...

Здравейте ,моята майка е с глиобластом 4 степен.Миналата година и правиха операця ,  успешна,целият тумор беше махнат,бързо се възстанови и си мислих,че най-лошото е минало.Премина лъче и химиотерапия и първия контролен преглед беше перфектен-казаха ни ремисия.След няколко месеца (понеже тя прави на 3) на следвашия контролен преглед скенера показа 2 нови образувания от другата страна.Веднага отидохме и на ЯМР да видим ще се потвърди ли диагнозата и хоп-цели 5 тумора от цялата и лява страна.Лекарите казаха,че не може да се оперира , а и няма смисъл понеже нямало да се изчисти всичко.Вече месец и половина след ЯМР-то не може да ходи сама от днес,не може да говори разбираемо (тя и преди объркваше някои думи),почти през целия ден спа,непрекъснато се унася,почти неадекватна е и цялата трепере като лист.Поне се надявам нищо да не я боли  

Криска, много съжалявам, пожелавам на теб и семейството ти да имате сили да бъдете с нея в този тежък момент. Много е тежко да видиш любим човек да страда по този начин, но за съжаление се случва твърде често.  Имам чувството, че последните години броят онкоболни нараства, всеки пети около познатите ми се е сблъсквал с рака.    Успех, миличка, ще се пребориш, човек никога не подозира каква сила се крие в него, за преодоляването на трудните моменти в живота. 

Никога не съм си и помисляла,че такова нещо ще ми дойде до главата .. След малко отивам да я видя и да и закарам тоалетен стол,че иначе няма начин,а до онзи ден си можеше...Колко бързо се случват нещата

Никога не можеш да си подготвен за нещо такова, но освен да се справяме с неочакваните ситуации, нямаме друг избор. Има ли кой да помага за грижите по майка ти, да ти бъде опора и гръб в  момента?

Главно се грижим аз и баща ми ,брат ми го викам само киогато  с нещо не мога да се оправя сама .Утре ще съм за пръв път ще съм сама с нея откакто не се движи и не говори и дано се справя с трудностите.Така както тя ме  егледала,сега аз ще я гледам доколкото мога

Мама изпадна в кома,дано се събуди..опитваме всичко  , но към момента без резултат.Имам чувството,че малко и трябва ,за да се събуди , но не става ...

Ох, мила, много е трудно, съчувствам ти искрено, но реално ако се събуди няма да й  е по-леко нито на нея, нито на вас. Поне така не страда и не я боли. 

Дълго се чудех дали да пиша, но преди почти 6 години едно момиче от форума ми подаде ръка и ми вдъхна такава надежда, че да успея да продължа и да се боря за мама. Накратко - майка ми преди близо 6 години беше оперирана от мозъчен тумор - астроцитом, III степен по скалата на СЗО - злокачествен. Мина само през лъчетерапия. Към днешна дата майка ми е жива и сравнително здрава. Почти 5 години след операцията  тя беше в перфектна форма - жизнена, енергична, пенсионира се по болест, но си гледаше къщата, домакионството, внучетата, пътуваше и живееше спокойно. За целия този период тя не получи рецидив. Преди 6 месеца започна да замята десния крак и се влоши буквално за часове. Заведох я на крака в болницата, изписаха я на носилка. Все пак скенера отново показа, че няма рецидив на тумора. Казаха инсулт. С времето мама се подобри - отново говори (макар и със затруднения да си спомня някои думи), върви с бастун, обслужва се сама в тоалетната, кара велоергометър, скоро ходи и до близкия магазин на пазар. Наложи се да направим скенер преди дни, заради предстоящ ТЕЛК. Неврохирурга е категоричен, че няма тумор, няма и инсулт, а е развила хидроцефалия вследствие интервенциите. Тази вода притиска мозъчните центрове и на това се дължи нейното сегашно състояние.Предстои да сложим клапа, за да овладеем това състояние. Искам да кажа каква терапия прилагахме ние - Катрапс в продължение на 5 години, а сега след "инсулта" - интензивна 6 месечна терапия с Катрапс. За мен обяснението е само вярата в Бог и неговата помощ, но в нашата реалност и действителност средството, което приложихме беше само тази ваксина. Знам колко е тежка тази диагноза - около мен също си отидоха млади хора от нея. Но също така знам, че понякога в медицината 2*2 не е 4. Ако съм успяла поне на 1 човек да вдъхна вяра и надежда, ще бъда много щастлива.

След близо 11 месеца борба с глиобластом свекърва ми почина преди 3 дена. За протокола - 5 операции, 3 за отстраняване на тумор, 1 за гнойна инфекция в главата и 1 за отстраняване на част от черепа; химио- и лъчетерапии.
В крайна сметка почина от полиорганна недостатъчност, а не от тумора, макар и той да беше първопричината. След последната операция се залежа, стана неподвижна от кръста надолу. От ден на ден ставаше все по-зле. От залежаването започнаха да отказват органите й - един по един. 3 дена преди да почине отказаха белите дробове и бъбреците. Това беше краят.
Пожелавам на всички много здраве и дано никой не се сблъсква с тази коварна болест.

Здравейте всички.Аз съм с такава диагноза.Засега живея.Отказах операции,химиотерапии,лъчетерапии и всякакви глупости.

Ох, направо ми се скъса сърцето! Предполагам, че си сравнително млада. С тази болест се живее - стига да не се получи инсулт. Щом ти е потвърдена диагнозата предполагам, че ти контролират кръвните показатели, за да не се стига до там.
Моят приятел живя 22 месеца без операции и химиотерапии. И с няколко много тежки инсулта, заради които беше на легло и понякога ни познаваше, понякога беше в друго измерение. Докторите казаха, че би имал нормален живот няколко години, ако не бяха инсултите. Него го диагностицираха след първия инсулт , който беше много страшен. За съжаление е бил цял ден сам у дома и се е случило още сутринта - чак вечерта го намериха. Това много повлия на прогнозата. Иначе той се оплакваше от страшни болки в главата и повръщане. Едно 6 месеца преди инсулта и все не отиваше на лекар да види какво му има. Мислеше, че е мигрена.
Кураж, мила, и изживей всяка мечта, кажи на ценните за теб хора, че ги обичаш , отиди на любимите ти места, отдай се на хубави спомени, книги, филми, разгледай всяка снимка, която имаш.....Запълвай максимално дните. Прегръщам те!

И моята мила майка се предаде вчера,гадния тумор я победи..Не мога да приема,че я нама и ,че никога няма да я видя повече..Така и не излезе от тая кома , гледката вчера беше ужасна..Не ни се прибира у нас направо , толкова болка има там......

Вече имам един инсулт.И главоболие си имам,и забравям,и гадене и повръщане.Но как да кажа-сякаш не ми пука много...не знам безразлично ли,какво ми е...

Моите съболезнования, Криси... не знам какво друго да ти кажа 
Анчолина, съжалявам за диагнозата ти, живей сред близките и любимите ти хора, не се изолирай сама да изживяваш всичкото това нещо. Наистина ли няма какво да се направи по въпроса или ти сама реши, че просто не искаш?

Здравейте, преди 2 седмици поставиха на майка ми тази страшна диагноза. Буквално за дни спря да може да говори, получи дясно- странна пареза...та така, глиобластом 4та степен.
Включиха я на манитол и точно 2 седмици след това е доста подобрена, отказахме операция. В момента се движи на кратки разстояния и е понякога адекватна, понякога не може да се изкаже.
Пробваха без манитол 1 ден и парезата се завърна.
Доктора, които искаше да я оперира, каза че още около 20 дни щяла да е така и после щяла да се влоши, да ама тя се подобри и почна да става. Та, отказвам да му вярвам на доктора.
По- горе пишете за инсулт, как да разберем дали е имала. Самата тя, преди да се влоши така, имаше съмнение, че получава инсулт, защото беше с кръвно 180/100.
Всяка информация би ми била полезна.

ivankaka, много съжалявам, че трябва ти и семейството ти да минете всичко това. Обикновено скенера е достатъчен, за да се направи разлика между тумор и инсулт. Туморът прораства в тъканта на мозъка и не може да се отдели от здравите клетки. Опитен неврохирург трудно би сбъркал тумор от инсулт. Обикновено след инсулта има време на оставане в съществуващото положение и после подобрение. При наличие на злокачествен мозъчен тумор, в случай, че не се направи операция и терапия след това, следва неминуемо влошаване. Аз не разбирам точно как без хистология са ви казали вида и стадия на тумора?
Тъй като по повод заболяването на майка ми се наложи доста да поседя по болници, знам , че операцията на глиобластом дава шанс за преживяемост за известен период от време (зависи от агресивността и мястото, където се е развил тумора).  При майка ми се доказа хистологично злокачествен тумор след операцията. Тя също имаше високо кръвно и ми го обясниха с налягането в черепната кухина. Въпреки ужасната диагноза и повече от 6 години от началото на кошмара, ние се чуваме и виждаме с майка всеки ден, тя е в сравнително добро здраве, движи се и живее - трудно, но се бори.

Да, казаха преживяемост до 14 месеца с операции. С 1 не може да се отстрани, огромен е. Не знам как без хистология, определиха вида, но и в иван рилски и в пирогов са категорични, че е мултиформен глиом, които бил само в 4ти стадии.

Galinanik, много те моля за повече информация за катрапс, прочетох, че става и за глиоми.
Към днешна дата положението е следното при майка ми: на 10тия ден от дексаметазона, беше напълно адекватна.
Сега, 2 седмици по- късно е на крака, обслужва се сама, не я боли главата, говори, частично адекватна.
Все едно има амнезия, не помни какво се е случило и как се е озовала в болницата.

Катрапсът се прилага след операция. Не се инжектира по време на химио или лъчетерапия.
Свекърва ми беше на катрапс. Във Варна ходеше за инжекции. Ефект нямаше.
Глиобластомът може да бъде 3 или 4 степен. Не мисля, че може да се определи видът на мозъчния тумор без операция.
На свекърва ми й поставиха диагнозата след като оперираха. Хистологията се изчакваше, за да се види коя степен е. В Токуда я оперираха.
Дано е друг вид тумора на майка ти.

Здравейте,
Съпругът ми е с   диагноза глиобластом  4 степен .Моля помогнете с нещо полезно  лечение .Сега сме на  лъчетерапия и химиотерапия.
За сега е добре ,но знам какво очаквам и много ме е страх.

И аз се чудя как без операция са ви казали вида на тумора.На мама и казаха след операцията ,след като видяха хистологията.
Пожелавам на всички успех и късмет в борбата,която смея да кажа,че  е жестока.На мен ми отне едно от най-милите неща,но все пак винаги има надежда .

Моля Ви, кажете как се справяхте с агресията? До преди няколко дни беше добре, благодарение на поддържащата терапия. От няколко дни отказва лекарства и всичко, агресивна е. Питам се какво следва като етап?
Предното явно беше светлия период?

Здравейте.имам нужда от информация, съвети, Всичко. Преди около месец на зет  след ямр са поставили диагноза глиом. Тумор голям 3 см от дясната страна. Започнал е да не си усеща лявата ръка и крак.На 22.03 го оперираха в пирогов. Това което ни казаха ечемик са го извадили и е било колкото орех.само.че не може да си движи лявата ръка и крак.до 1 седмица щял да се разадвижи. Днес на 27.03 отидохме да го видим. Но той още не може да си движи лявата ръка и крак.Дали ще се оправи или ще си остане така.хистологичните резултат не е излезнал. Не ни дават никаква информация. Дори са му казали. Че на 10 ия ден-тоест след 5 дни ще го изпишат и че трябва да го заведем в болница с отделение за рехабилитация. Как ще го изпишат.Нямат ли в пирогов рехабилитационно отделение?Моля хора .които са наясно с тази болест да пишат.

Съжалявам, че се сблъсквате с тази диагноза. Майка ми вчера почина- точно 2.5 месеца след поставянето на диагнозата. Нейния глиом беше 3см ×3 см в ляво, имаше дясностранна пареза. Операция отказахме. За съжаление, тя беше зависима от системата манитол и я настанихме в медицински комплекс Сердика, там й вливаха системи и за месец я " върнаха ", след като спряха системите/ понеже не може да е вечно на тях/, тя отново се влоши, не можеше да говори, парезата се върна, изпадна в будна кома и така дойде краят.

Здравейте Иванка.А каква беше диагнозата и защо не я оперираха

Съболезнования за майка Ви

Мултиформен глиобластом 4та степен, отказахме операция, защото, лекаря беше честен с нас и почти директно ни каза, че с операрация можем да удължим преживяемостта с няколко месеца, и то не може да се изреже с една операция. А и самата ми майка отказа.

А на нас само ни казаха ,че трябва да се оперира. Никаква информация.

Ние правихме консултация на няколко места, като цяло потвърдиха прогнозите на Емануил Найденов от Иван Рилски. Междудругото абсолютно точно ни каза и срока на събитията.

Свекърва ми е оперирана от мултиформен глиобластом 4 степен. Изрязан е тумор колкото картоф. Възстанови се много бързо след операцията. 5-6 месеца след това си беше всичко наред. Премина лъче и после химиотерапия. Следяха ѝ показателите ежемесечно. След това обаче започнаха отново проблеми с паметта, много се уморяваше, а последните месец-два не може и да се движи. В последните дни даже има моменти и да не е адекватна. Минали са почти 13 месеца от операцията. Животът ѝ бе удължен с година. Все още е жива, но с всеки изминал ден се влошава и може би краят е близо. Четох много за този вид тумор. Навсякъде се говори за преживяемост. Но без операция, тя е много малка и ми се струва по-неприятна.

ivankaka, моите съболезнования за тежката загуба. Да почива в мир майчицата ти.
Стефка Николова, глиомите са различни - астроцитоми, олигоастроцитоми и не на последно място глиобластоми. Дано твоя близък да има късмет и хистологията да покаже друг вид тумор с по-лека степен на злокачественост. Днес стават точно 6 години от операцията на майка ми. Уверявам ви, че страхът и ужаса от тези дни никога няма да забравя. Тя имаше късмет и все още е при нас. За съжаление ужасът в моето семейство се завърна като бумеранг. Откриха преди месец мозъчни метастази на баща ми - последен стадий, ракът е с неизвестна локация. Отказаха лечение. Сега е на дексаметазон и оксиконтон. Той стана ужасно агресивен, изнервен, често говори несвързано, движи се трудно. Заболяванията на главния мозък са изключително коварни - те обезличават близките ни, правят ги други хора, променят характера им. Много е тежко.

Боже, galinanik, не е справедливо това, което ти се случва.

Здравейте мили хора.Преди 10 дни изписаха мой много близък след операция на тумор в мозъка --глиобластом 4 ст.С пареза на лява ръка и крак. От 5 дни започна да го боли главата и му слагат дексаметазон.Идва рехабилитатор всеки ден.започна да движи ръката.Моля.който е минал през това да ми каже нормално ли е толкова скоро след операцията. Която беше на 22.03 да го боли глава или е започнало да работи нещо нещо вътре.и дали изобщо ще си стъпи на краката вече.Чакаме си епикризата. За да отидем на онко комисия. Мисля.че се забавиха.Моля пишете

Здравейте и от мен, нека и аз да се включа в тази тежка тема за всички.
Глиабластом (рак на мозъка) е един от най-агресивните и абсолютно нелечим рак който съществува. Има един случай на ''сървайвър'' оцелял в Америка който живее мисля около 7-8 години.
На майка ми от поставянето на диагнозата живя, точно до 18 месеца, като през това време изкара 2 операций и дълга химео и лъчетерапия.
Няма да ви лъжа, адски тежко е и ужасяващо е. Този отвратителен тумор отнема духа, мисълта и разума на човек, не остава нищо освен един празен поглед и мъката на семейството.
Проблема на този рак е, че границите не могат да се видят и да се изреже достатъчно за да се махне от мозъкът и за това той се появява отново и отново. Операция след операция и както знаете, не може да се изреже целият мозък. За това този за този рак все още няма лечение и е страшно АГРЕСИВЕН!

Ако търсите човечен и нормален лекар мога само да ви препоръчам Д-р Емануил Найденов от болница Иван Рилски!
Той е най-прекрасният и най-запознатия професионалист по темата!
Ако някой иска да сподели нещо по темата, с удоволстие ще отговоря!

Да, Др Емануил Найденов абсолютно точно позна за колко време ще си отиде майка ми без операция. За съжаление, много тежка диагноза!

Да, той е истински лекар.
А знаете ли какво се чудя, как е възможно да има такава ужасна диагноза??? Просто не мога да я приема!
Като чета всеки през какво е минал....все едно знам историята на всеки и го познавам лично.

 Здравейте прочетох всичко което всеки един от вас е преживял и много Съжалявам но ето че и аз се сблъсках с тази диагноза за угромно съжаление. Моята история е такава-на 8.08.2018 майка ми припада по време на работа,прави три микро инсулти правят и скенер и откриват този ужасен тумор-глиобастом. След няколко дни и правата операция и взимат за хистология. Доктора каза че не е могъл да изчисти всичко защото е на много лошо място и е невъзможно. Хистологията излезе глиобастом. Следва лъчетерапия и химиотерапия. Но това което чета в най различни публикации само ме побърквам още повече.Наистина ли няма лечение,наистина ли няма нещо което да помогне на тези хиляди хора който се разболяват от това коварно "нещо "😢Моля ви за съвет от всекирилицата който се е сблъскал с това.Благодаря ви

Много съжалявам, че минавате през това.
На колко години е майка Ви?

За съжаление няма лечение. Операцията и терапиите удължават малко, но краят е неизбежен.

Майка ми е на 53 години,толкова добър човек,толкова всеотдайна към децата и внучетата си.Само на такива хора се случват най лошите неща за съжаление

Здравейте.Искам да Ви помоля и аз спешно за помощ.Баща ми е на 53г.на 29.01.2018г.го оперираха в София в Иван Рилски .Диагнозата е глиобластом 4.Мина лъче и химио с Темодал.Пое ги много добре.мина и 6 мес курс с Темодал.Направи Ямр които пойаза че има лезий 2.4мм.Сега искат да му продължат отново терапията с Темодал за още 6 м.Само да поясна това е 2 Ямр след операцията .Първия на 11.06 лезии с размер2.4мм и втория на 31.08 лезии 2.4мм.като през това време приемаше Темодал.Въпроса ми към вас е има ли случаи при които тТемодала някои го е приемал за повече от 6 курса и каква доза е приемал.Баща ми е 60кг и приема по 17 таблетки за 5 дни.

А как се чувства баща Ви,  майка ми януари беше диагностицирана, затова Ви питам.
Не мога да помогна на въпроса Ви.

Много добре.Понеже той не знае каква е диагнозата иска дори да се връща на работа.По цял ден не се спира води нормален начин на живот както преди.Отказва да приема всякакви витамини и добавки и показателите са му добри.А майка ви приема ли Темодал и каква доза.

Майка ми почина още края на март.
Радвам се, че е добре баща Ви и Ви стискам палци!

Много съжалявам. Ние също се консултираме с д-р Найденов и много съм възхитена от неговото отношение и човечност.