Единият човек, който ми е разказвал, че е видял НЛО, го е видял посред бял ден - доста преди да се родя, май че през 60-те години (ако помня правилно). Видял е кръгъл или елиптичен обект високо в небето, който си е променял цвета и известно време е стоял на едно място, след което е отпрашил много бързо в една посока и се е изгубил от поглед.
- Публикувана: 19 юли 2016, 07:51 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2018, 10:56 ч.
Говорим си за свръхестественото
Мисля, че бях писала някъде на предните страници, но ще повторя. Беше през може би 1984г. когато се провеждаха учебни военни действия на страните от Варшавския договор около Балчик. И един следобед около 19ч. се появи една сребриста сфера, която летеше в права хоризонтална линия. Имаше като огнена опашка отзад. Летеше бавно посока от сушата към морето и не издаваше никакъв звук. И така и изчезна. Никой не знаеше какво беше.
Знае се, че такива появявания са чести, когато има военни действия, може би нещо като наблюдатели. Кой знае.
Знае се, че такива появявания са чести, когато има военни действия, може би нещо като наблюдатели. Кой знае.
Преди може би два месеца една сутрин в небето си стоеше някаква метална фигура, с кафеникав цвят, изглеждаше голяма и на ниско-може би, все едно забита с карфица.Сякаш просто си весеше.Бързах за работа и трябваше да продължим с колата.Инсче щяхме да спрем и да го снимам и наблюдавам.
Аз съм момиче,което е виждало доста неща вярва в свръхестественото ,имам много интересни случки .Като например доста от сънищата които ги сънувам се сбъдват .Изпадала съм в сънна парализа ли не знам точно как да го обясна .Аз съм легнала на леглото и спя но сякаш съм будна но не мога да стана искам ,но не става,по едно време чак се уплаших .Имам случки с починалия ми дядо ....
А баба ми жена му ,тя всеки ден му наливаше кафе сутрин на масата и един път ,чашата започнала да се дрънка сама и тя го видяла ,изплашила се извикала и майка ми и тя го видяла същото .А как докато кара колата и откават спирачките и тя вижда ,че се блъска и изведнъж колата спира сама .Това е дядо ми .А един ден отново ще е било до 40 дни или 1 година не помня ,както си стоим вечерта и ядем прозореца издрънча все едно топка се удари в него ,и баба ми каза ето го дядо ти .Но това са случки преди много години и куп още такива имамм /..... зловещо си ее
А баба ми жена му ,тя всеки ден му наливаше кафе сутрин на масата и един път ,чашата започнала да се дрънка сама и тя го видяла ,изплашила се извикала и майка ми и тя го видяла същото .А как докато кара колата и откават спирачките и тя вижда ,че се блъска и изведнъж колата спира сама .Това е дядо ми .А един ден отново ще е било до 40 дни или 1 година не помня ,както си стоим вечерта и ядем прозореца издрънча все едно топка се удари в него ,и баба ми каза ето го дядо ти .Но това са случки преди много години и куп още такива имамм /..... зловещо си ее
Нищо "зловещо",, не виждам..
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
Нищо "зловещо",, не виждам..
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
доста страшничко си беше ,да видя дядо си на 10 г, как умиря пред очите ми този шок никак не е зловещ нали
Нищо "зловещо",, не виждам..
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
Дядо ти явно е много силна единица,повечето мъртви са слаби и нямат енергията да уплътнят астралното си тяло до толкова,че то стане видимо за живите..
От друга страна пък,живите нямат развити сетива за наблюдение в ефирните светове..
И това поражда драмата и усещането за нещо "зловещо"..
Понеже комуникацията между мъртви и живи е възпрепятствана,мъртвите вече са наясно,че смъртта не е край на нищо,но не могат да предадат информацията поради описаното по-горе..
Ако можехме да си комуникираме с мъртвите така както комуникираме и с живите,нямаше да го има нито страха от физическата смърт,нито, в редките случаи когато се осъщестяват подобни контакти,щеше да присъства усещането за " зловещо събитие"...
доста страшничко си беше ,да видя дядо си на 10 г, как умиря пред очите ми този шок никак не е зловещ нали
В предния пост друго говореше..
Сега пък друго..
Както и да е..
Смъртта е нещо което всеки възприема индивидуално,но и голямо значение за сформиране на възприятията ни оказва околната/семейна среда/
Първия мъртвец който почина в ръцете ми,бе баба ми,бях на 8 години тогава..Тя вече се бе залежала и в този ден братовчедка ми/тогава на 19г.) я обгрижваше..
Помня,че бе отишла до другата къща(2 в един общ двор) , аз си играех с плитката на баба.
Издъхна тихо,сякаш за миг..
У мен не се породи нито ужас,нито усещане за зловещо събитие.
Но,аз от малка съм учена,че смъртта е нещо естествено
И моят дядо почина пред очите ми, бях на 5 годинки и си играех до него. Баба ми го хранеше с мляко с ориз. Оттогава нито тя е готвила мляко с ориз, нито аз хапвам такова. Не ме беше страх, приех го като нещо нормално и естествено. На всеки човек му идва времето някога, но това не значи, че боли по-малко.
Никой не може да каже със сигурност кое как е - всичко са хипотези...