Станислав Бондаренко... или просто St_Bond - тема 2

Новият филм на Станислав.

"Интимност - не предлагам" (романтична комедия)
Бизнесменът Игор Петрович решил да вкара в правилния път безпътният си син. Спрял му финансовите инвестиции и уволнил домашната прислужница. Бащата се надявал, че така синът му който обича домашния уют ще се ожени и ще спре да харчи пари по моделки.

след спектакъл, 6 август 2016
https://vk.com/club1772472?z=video134897563_456239123%2F348c6bf4 … Fpl_wall_-1772472

нови снимки на Стас с актрисата Нина Курпякова, на нейния РД 5 август




Предлагам хубав филм с много силна роля на Стас - ЧЕТЫРЕ ВРЕМЕНИ ЛЕТА
https://russia.tv/brand/show/brand_id/16987/

ИНТЕРВЮ СЪС СТАНИСЛАВ БОНДАРЕНКО:
"Бих бил спецназ (командос), ако не бях станал актьор"

През 2007 година скорошния випускник на ГИТИС изигра младия Александър Абдулов в сериала "Капан". Това беше малка роля - Бондаренко се появява в кадър съвсем за малко и играе първите години, предисторията, завързката на драмата...
Бондаренко много приличаше на Абдулов, но още повече не приличаше на никого.
И ето, навярно заради това, днес в неговата сметка има почти 50 филма и няколко роли в театъра. А и него  с никого не можеш да объркаш.
Красив, усмихнат, мъжествен, а и романтичен, какво бихте добавили още, за да съставите портрета на кумира на всички зрителки от 16 години и нагоре? Ако кумирът, разбира се, не е анимационна картинка, а талантлив човек. В Бондаренко има хумор и желание за движение - във всякакъв смисъл. Творческо израстване, усет за професията, усвоява сценичната пластика, изучава законите на движението, танцува на сцената. Дори да постави пластически спектакъл. Ето именно с това професионално развитие и  с движението (танците), той се отличава от всеки лъскав герой на нашето време.
И така - при него има всичко. И външност и актьорско майсторство.
- Помните ли първата си роля в театър "Моссовет"?
- За мен всъщнаст 2016 година е юбилейна. В театъра съм вече 10 години. През 2006 година в четвърти курс, преди завършването на ГИТИС, Павел Осипович Хомски ме извика за ролята на Збишко - синът на главната героиня от  спектатъла "Моралът на г-жа Дулский". Изиграхме премиерата на 8 март 2006 година с Валентина Тализина и Олга Кабо и моите млади колеги.
- А любима роля за цялото това време имате ли?
- Да. Това е Зурико от спектакъла на Марина Брусникина "Аз, баба, Илико и Иларион" по книгата на Нодар Донбадзе. Престанахме да го играем заради кончината на Александър Ленков. Но това е толкова лека полустудентска постановка,  в която е една от най-приятните роли, които съм играл.
- Може ли да  провокирам? Проверих, имате вече около 50 изиграни филма. Защо работите в театъра? Тук заплатите са скромни и популярността не може да се сравни с тази на сериалите.
-Театърът позволява да се дообработи ролята и след премиерата, и да работиш над нея докато ти е интересно. А киното е - тук и сега (на момента). След снимките понякога си казваш... "По дяволите, трябваше да го изиграя по друг начин". Но повече нищо не може да се направи. Също така театъра дава възможност за постоянни тренировки. Ето, днес ще играем "Кастинг" в постановката на Алла Сегалова. Преди спектакъла под съпровода на музиката, изиграваме всичките танци. И така всеки път. Или например в постановката "Моралът на г-жа Дулский". С Олга Кабо винаги репетираме една и съща сложна сцена, която започва с разговор и завършва с танц.
- Аз знам, че като малък сте се занимавал с танци и в ГИТИС сте се озовал благодарение на танцов спектакъл.
- Аз ще ви кажа, че това по-скоро беше романтична история, отколкото сериозни занятия. Да от 6 до 8 годишен мама ме водеше на бални танци. Аз потанцувах малко, а после дядо ме подгони на карате. Това беше още в Украйна. Аз съм се родил там и съм живял до 11 години.
- А черен колан получихте ли?
- Историята се развива така. Ние дойдохме в Москва. Аз не тръгнах на танци, а веднага се записах на таекуондо. Там стигнах до червен колан и правото да обучавам други. До черен колан не стигнах. Прекалено бързо влязох в ГИТИС (спира да тренира).
- Почакайте, а къде са танците?
- Там където тренирахме таекуондо, след нас в същото помещение се провеждаха занятия по съвременни танци. Там видях едно момиче и всъщност заради нея раших да се запиша на танци. Имаше много смешни ситуации, когато в съблекалнята казвах на момчетата, вие вървете, не ме чакайте. Тогава веднага се преобличах и отивах на танци - и всичко, заради това момиче. По-късно попаднах в един шоу-балет, наричаше се "Театър на модата". Там танцуваха и моите сестрички. Това бяха танци направени като театър и рекламираха дрехи. И ето ние имахме представление, на което е присъствал Александър Василиевич Тепляков. Педагот от ГИТИС. Той избра трима от нас и каза: "Нека дойдат на прослушвания". Така стана, че от тези тримата, одобриха само мен.
- Вие искахте ли да сте актьор?
- Изобщо не съм мислил да ставам актьор. Отначало исках да ставам доктор. Имам по-голям брат - пластичен хирург. После започнаха да ми говорят:  "Защо са ни двама доктори в семейството? Върви в авиационния ти имаш математически пристрастия " (обичаш математиката). Но после си казах: "Защо да не пробвам в ГИТИС?"
- Отначало сигурно ви е било трудно в ГИТИС?
- Аз изобщо не разбирах къде съм попаднал. От друга страна, аз вече бях работил на сцена и моментът на ракрепостяване (освобождаване) беше преминал. Но въпреки това, беше ми трудно. А след това дойде разбирането, какво правиш, как го правиш и защо го правиш. Педагозите започнаха да ми подсказват в какво направление да тъгна.
- В какво?
- Е, как? Герой-любовник. Но ми и казаха: ти си красив и ти го знаеш, а сега забрави за това и работи над майсторството (над усъвършенстване на актьорството).
- А понякога не ви ли се иска да се изплъзнете от аплоато си?
- Разбира се, че искам. И се старая за това. Казвам на всички познати режисьори: ако попаднете на роля за урод, но не морален, а физически - моля ви, дайте ми я. Защото морален урод аз вече съм играл, на абсолютен алкохолик, който биеше жена си. Това беше в киното, в един сериал.
- И как, получили се?
- Беше ми интересно. Аз обичам да опитвам/пробвам  различни неща. Имаше и един смешен момент (роля), когато се преобличах в жена. Снима го Първи канал послучай 8-ми март. Участваше и Ксения Собчак и много питерски (от Санкт Петербург) актьори. Тази история беше смесена с клипове (песни), и се разказваше, как руска делегация заминава за конкурс за "Мис домакиня", но по пътя загубват едната домакиня. И се взема решение да облекат момчето-фотограф в женски дрехи, за да избегнат скандала, да не опозорят родината. Една такава забавна история в стил "Някои го предпочитат горещо". Получи се един голям травестит почти два метра и с 45-ти номер обувки. На мен ми хареса.
- Има ли такава роля, която биха ви предложили и вие бихте отказали?
- Бих отказал роля свързана с национализма. Някой, който убива по национални признаци. На 100% бих се отказал. И се отказвам, когато ми казват: трябва ни красавец, актьорските качества не са ни важни.
- Прочетох, че искате да изиграете Чудовището от мюзикъла "Красавицата и Чудовището". Много ми хареса тази идея.
Да. Но не в мюзикъл, а изобщо в тази приказка. Не е важно какво ще е - театрална постановка или кино. Там могат да се открият интересни граници, ако това се изрази чрез пластика/движения. Може да се получи страхотно нещо. Зад граница (извън Русия) това го има. Мултипликационни филми или кино. Като Бенедикт Камбербетч в ролята на  дракона в "Хобит", как е изиграл всичките движения. Гледах в интернет, как го е правил. Той е заемал дивашки/странни пози и така е работил над репликите. А те след това  са дорисували как той се е движил насам-натам. Това е много яко. Жалко у нас все още няма такова нещо.
- Тоест вие имате притегляне/влечение към пластиката (движенията).
- Това е особена/специална форма за изразяване на емоциите. В балета изразяваш емоциите си чрез езика на тялото. Но и в драмата, това също е много важно. Играейки ти не можеш да се освободиш от физиологията на тялото, за което са присъщи определени реакции.
- Може би ви е време да измислите и да изтанцувате някаква постановка на движенията/пластиката - със или без дракони?
- (Смее се). Ето Джеймс Тиер (той беше в Москва и игра на сцената на "Моссовет") има спектакли на движението/пластиката на фантастична основа. Но нещо такова е много далечно. Той е танцьор от висока класа. Страхотно. Ето неща от такъв план ме интересуват.
- А как, вие всъщност се отнасяте към критиката?
- Абсолютно спокойно, ако тя не засяга някакви лични неща. Всичко, що касае работата, моля: всеки с мнението си. И на мен, по принцип ми е важно да се вслушвам в различните оценки. Затова към критиката се отнасям спокойно.  Но не обичам, когато започнат с: "о, не, това, защо го направихте така". Слушйте, направил съм го, както съм искал, а вие го направете, така както вие искате. Или ето, направих си татуировка. (задават му въпроса) "Но защо?"  Какво значение има? Така ми е подсказало сърцето. Защо през цялото време ме питат за това? Ето такъв вид критика не ми харесва. Иначе всичко останало приемам с усмивка.
- Ако си представим, че не бяхте станал актьор?
- Аз отдавна съм си отговорил на този въпрос. Бих работил в правоохранителната система. Бих бил спецназовец (командос).
- Щяхте да танцувате с пушка?
- Да, това е мъжка професия.
- А ако се окаже, че на власт е някой диктатор?
- Не знам, старая се да не мисля за това.
- Как се отнесоха вашите родители, към това, че искате да станете актьор?
- По принцип мама беше против, тя казваше: "В никакъв случай, за нищо на света актьор, вечно без работа..." А аз казах, че искам да уча в ГИТИС и че това ми е необходимо. Спомням си, че вторият ми баща беше плътно до мен и това много ми помогна.
- А какво казва майка ти сега?
- Казва: работиш по любимата професия, добре.
- Суверен човек ли сте?
- Не бих казал, но от опита се получават някои неща: правиш нещо и се опарваш. Например казва ми някой за предстоящ проект. Казва ми един път - не се получава. Казва ми втори път - не се получава. А след това не ми казва - и всичко се получава. И си мислиш: може би не трябва да се казва, докато всичко не се случи.
- Когато се случи някой неуспех или неприятност, вие какво правите? Знам рецептата на Олег Табаков. Той изпива три чашки водка и ляга да спи.
- Понякога, това може и да помага. След това се събуждаш в 5 часа сутринта и вече на чиста глава решаваш всичките проблеми. Аз имам един познат режисьор, той казва: "Стас, опитай да живееш месец без злоба". А аз питам: "Как да стане?.  А той: "Просто е. Тръгваш за някъде, закъсняваш, а на теб са ти препречили пътя. Ти приеми това като нещо, което е трябвало да се случи на твоя път и то не случайно". На мен това ми хареса. Достатъчно е в задръстване да си помислиш, че и да се ядосваш, нищо не би се променило. Ти няма как да завъртиш перката и да излетиш. Този режисьор, също така ме посъветва: ти си записвай, говори за всичко от което/на което се ядосваш. И аз дори мислех да правя това, но почнах дивашки да се хиля/кикотя, защото отначало започнах да се ядосвам, а след това си представих как си правя записки... И се хилих до побъкване, сам в колата.
- Що се отнася до режисьорите, с кого бихте искали да работите?
- С Тарантино, с Корсезе. Те имат неимоверни виждания. А от нашите, с Клим Шипенко отвадвна сме приятели, но големи роли с него не съм имал.  Интересни са ми Роман Каримов, Виктор Шамиров. С Шамиров слава богу ми се удаде да работя в театъра  в скорошната ни премиерата "Не все коту масленица" (превежда се нещо като поговорката "Не всеки ден е великден"). Добър спектакъл се получи - лаконичен, интересен.
- Да, гледах го и потвърждавам това. И спектакълът е успешен и вашият герой е изигран точно. А на чужди спектакли ходите ли?
- Старая се да ходя, понякога за да поддръжка на приятел-актьор. Аз харесвам нестандартните постановки. Но аз, както и всички други актьори, гледаме постановките по различен начин в сравнение с обикновения зрител. Гледайки, зз си задавам въпросите дали бих искал да играя такава роля и как аз бих я изиграл.
- Ходите ли често на кино?
- Не често, но се страя да гледам и то много в Интернет или на ДВД.
- А какво правите, когато искате да си почините и когато имате свободно време?
- За мен разтоварването на мозъка е или кино или четене на сценарии или пиеса. Но когато имам свободно време, отивам някъде в парк. Това е истинското разтоварване. Да се разходиш на чист въздух. На скоро на снимки в Тбилиси бях толкова уморен, че ме заведоха в парк и аз легнах на детските люлки (те са с едни такива мрежи) и всъщност аз легнах в това нещо и половин час се люлях. Помогна ми.
- Знам, че 7 годишният ви син се е снимал с вас в киното.
- Той изигра мен в детските години. Но след това, при него се получи един невероятен обрат. Енергията му се увеличи/премина нормалното. Емоциите бликаха/преливаха (на ръба на нормалното са били). Казах си: може би му е още рано да се снима.
- Какво бихте искали да изправите/поправите в себе си?
- Ето, сега се снимам в Грузия. Там имам много сложен проект. Аз дори в спектакъла "Кастинг" в последно време започнах да се задъхвам след втория номер (там на два пъти танцува) и разбрах. Трябва да спра да пуша, въпреки, че в Грузия това е много трудно. Там има страхотна храна, вино и всички пушат. Но аз разбрах едно: за всяко нещо е необходима силна мотивация и ти изобщо няма да пушиш. Няма да те тегли към това, ако приемеш сам за себе си такова решение: "Това на мен не ми е необходимо!". А аз бях страстен пушач.
- А къде се снимате в Грузия?
- В Тбилиси. Затова си направих и татуировка. Виждате ли, на грузински е написано (казва го на грузински) "Спаси и съхрани" (това е от молитва при християните).
- Да се побъркаш - вие сте научил грузинския?
- Уча по малко. Да, той е сложен език. При тях например буквата "Ч" се произнася в няколко варианта. На чужденците им се струва, че звукът е един и същ, но в крайна сметка не е така. С буквата "К" - е същото.
- Значи в киното отново се появяват руско-грузински проекти?
- Не, това е шоу "Танци със звезди", а аз съм поканения актьор от Русия. Мога да кажа, че там хората са страхотни. И всички вече са уморени от напрежението между нашите държави. Грузия е малка страна, с голяма история.
- А как може да танцуваш в Тбилиси и да играеш в московски театър?
- Ето, утре в 5 сутринта отново ще летя за Тбилиси. А в другиден, в 9 ще летя отново за Москва, а след това отново за Тбилиси... Но от театър "Моссовет" не мисля да си тръгвам. Наистина. Имал съм и странични проекти. В "Театъра на нациите" съм играл в спектакъла "Федра. Златния колос". Безумен спектакъл! След него заобичах сюрреализма. А преди това не го разбирах. Отначало си казвах: "Господи, къде съм попаднал?" В ГИТИС изобщо не са ни учили на това.
- А какво ви предстои в киното?
- По майските празници излезе "Катерачка" от Андрей Селиванов в четири серии, където изиграх негодяй. Скоро по Първи канал ще излезе "Трите кралици" с режисьор Карина Фолианц. Там също играя мерзавец.  И проект на Карина Фолианц, казва се "Невеста" от 12 серии. Една хубава история за момче от детски дом (изоставено дете), той е участвал във война (може би авганистанската) и там го намира баща му. И ето при него се появява единствената любов, която се оказва, че е жената на най-добрият му приятел, с който заедно са воювали. Доснимахме го, чакам да ме повикат за озвучаване. Но проектът, струва ми се, че е много интересен.
- Какво бихте искал да си пожелаете?
- Сила и търпение.
- Какво е най-важното в живота?
- Добротата. Добротата към хората.
- Какво е щастието?
- Това е, когато всички са живи и здрави. Щастлив е човек, когато има много приятели или дори и само един, който да можеш да подкрепяш. Но и още разбира се, когато имаш хубаво семейство.
- Каква би трябвало да бъде жената?
- Това, между другото е интересен въпрос. Аз никога не бих могъл да отговоря на него, защото, първо - тя трябва да е симпатична, второ - но то е най-същественото, да е с близки интереси, при това не е необходимо да е от същата професия от която си и ти. И изобщо, когато срещнеш жената, ти веднага разбираш твоята ли е, или не. И когато не възникват въпроси, значи е твоята.
- От какво се страхувате?
- Навярно от дългата самота, въпреки, че понякога и самотата е полезна.
- А за какво мечтаете?
- Ако не за кариера, то за семейство. За съжаление с жена ми се разделихме преди година и половина. Това е. А аз много искам дъщеричка. Само че, първо трябва да намеря жената, а след това и дъщеричката. (смее се).

Идва нов филм с Бондаренко. 

Привет, Валентина.  
Благодаря за информацията.

Филмът е комедия.

Бизнесменът Игор Петрович решил да вкара в правилния път безпътният си син. Спрял му финансовите инвестиции и уволнил домашната прислужница. Бащата се надявал, че така синът му който обича домашния уют ще се ожени и ще спре да харчи пари по красиви жени.
Иван (Станислав Бондаренко) пуска обява в интерент, че търси прислужница... обаче
задължително да е с...  форми/закръглена/дебеличка...

Не е съвсем по темата но пък сериалът е хубав.

Нищо, че е руски  
но има и турско участие.  


Който го "познава"  (мисля че е играл във "Великолепният век" )
може да погледне сериала.














Сериалът е от 24 серии.
Изцяло излъчен.
Скоро ще е и преведен.

Първите шест серии са качени.

Восток-Запад/ (01-06 от 24 серии)  (в Мастерс-ТВ)

ВОСТОК-ЗАПАД   (2016 г.)


http://seasonvar.ru/serial-14495-Vostok-Zapad.html

АДНАН КОЧ и  ЕВГЕНИЯ ЛОЗА











Ще има и втори сезон.

«Восток–Запад»

instagram



Сегодня взгляд тяжёлый я оставлю
И неожиданно пущу его ко дну.
Со мною раньше так бывало,
Вы поверьте....
И что произошло со мой сейчас!
Вся буря и эмоции на теле,
Которые призывают нас на небе
И разбиваясь прям об скалы,
Бурной пеной....
Уносят нас в прекрасные мира.
Где нет предательства и смерти,
Где ждут нас новые года,
Где любят нас без памяти и слепо!
Куда спускаются и нет преград!
Когда отдаться хочется...
Без трепета и страха!!!! И я отдамся...этой бурной лаве,
Что накрывает с каждым днём сильней
Безумием и жаром в сердце нашем
И неотступно бережёт сей дар
Чтоб не сойти с пути благого...
Не потерять и не отдать,
Следить за ним и наслаждаться
Пока все чувства трепещат!
Сегодня взгляд тяжёлый я оставлю....
Но не уйду ко дну, а медленно...
Пойду по лаве счастья безмятежно!
Ведь вдруг проснусь.... И это все не сказка,а только грусть!!!

p.s что чувствую, то и написал!
Редко это приходит, но помогает!
А настроение отличное!

Много добра игра на Стас Бондарнко в премиерния сериал "Трите кралици".
http://seasonvar.ru/serial-14868-Tri_korolevy.html







Режисьор и сценарист Каринэ Фолиянц
Композитор Алексей Шелыгин
Продуцент Сергей Сендык
В ролите Денис Васильев, Елена Ксенофонтова, Николай Добрынин, Сергей Соцердотский, Станислав Бондаренко, Софья Лебедева (II), Александра Власова, Вадим Андреев, Вячеслав Гришечкин, Максим Битюков

http://russkoekino.net/russkie-dramy/2536-beglec-2017.html

Нов филм със Стас Бондаренко

Zdraveite!
Koga 6te ima nov film s bg subtitri sus Stanislav Bondarenko?

https://www.vbox7.com/play:30a49ff578

С превод на български.

AVETorrents: Беглец (2016)

Не съм гледала ,,Беглец,,.Ще го сложа в списъка.
Бондаренко е един от любимците ми.

В нет пространството се появи превод на не по-малко интересния от "Върни ми любовта"
руски сериал - "Капитанша".

Качен е с превод в Замунда.нет





https://www.youtube.com/watch?v=__Ld4UCyJZE&index=26&lis … b43Uu7fJlLTADgGjQ

Здравейте, радвам се, че се оживи темата за Станислав Бондаренко. Уж има много почитатели, а от месеци никой не е писал.
За "Грех" мога да кажа, че е от най-силните му роли. Невероятно е, че толкова млад, едва на 22 години, се справя блестящо с ролята си. Партнира си с големи, доказали се актьори, и не се губи, стои достойно и напълно равностойно до тях.
Гледах филма за първи път преди няколко години и се вряза в паметта ми. Наскоро го гледах отново. За мен е филм за любовта. С огромно учудване прочетох отзиви, в които зрители наричат филма "мерзость" и не виждат никаква любов. Но нито един зрител, независимо на кой полюс се намира, не намира недостатъци в актьорската игра.

Ще цитирам коментар от кино-театр.ру:

Не мога да не се съглася. От началото на кариерата му, от първите главни роли, "Грех" остава филм с много специално място във филмографията на Станислав Бондаренко. Поне според мен е така.

Песен на Елена Ваенга с кадри от "Грех".

Стас Бондаренко с втора рожба, дъщеря Алексия.

Да им е живо и здраво момиченцето!

Короткое слово "нет"

Руски сериал, почти толкова хубав, колкото и "Върни ми любовта".

Наташа и Евгени (Тата и Жека) - Короткое слово "нет"

https://www.youtube.com/watch?v=4aFVMEMs88M

Поздрав от Станислав Бондаренко по случай 8-ми март.

https://www.instagram.com/p/BgD0clDBk5v/?taken-by=st_bond

Много ми хареса поздравът на Станислав Бондаренко - мил и с доза хумор. Запитах се дали стихчето е негово, но се оказа, че не е.
В Русия много се празнува 8 март и руските мъже актьори отправят чудесни послания към прекрасната половина на човечеството. Много ми харесва тази традиция на директно, непринудено, мило общуване с феновете.
Днес се зарадвах на доста интересни и оригинални хрумки, мили думи от известни актьори, но Стас е сред най-добрите.