Здравейте, имам нужда да споделя. Надявам се ако някой е в моето положение да даде съвет как се справя. Миналата година забременях. С дългогодишния ми приятел се оженихме. Родих в началото на тази година, но откакто забременях той се промени. Започна да се държи ужасно с мен, изкарах ужасна бременност, постоянно се карахме, плачех и не разбирах какво се случва. След като се роди малката нещата станаха непоносими. По стечение на обстоятелствата разбрах, че в живота му има друга жена и то още от преди сватбата. Много тежко преживях всичко това. В момента сме пред развод. Благодарение на семейството ми и на приятелите ми успях през всичкото това време да си гледам бебенцето, макар че бях съсипана. Сега съм решила да приема фактите и да продължа напред,но се тревожа за дъщеря ми, че ще расте без баща.Трудно е да гледаш сам малко бебе, колкото и близките ти да ти помагат.
- Публикувана: 28 юни 2016, 12:53 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2016, 20:12 ч.
Сама с малко бебе
Гледай го сега бебето, докато се усетиш, годинките ще се извъртят и скоро ще си й намерила нов баща. Да се надяваме да си научила урока какъв мъж НЕ трябва да е този баща. Мисли в тази насока, гледай си настроението и външния вид и си кажи, че заслужаваш втори успешен брак. Много е вероятно да го имаш. Животът не свършва. Само имай едно наум, че с втори брак може да се наложи да имаш общо 3 деца:)
Ама гледай сега хубаво да се подковеш за издръжка, за режим на свиждане...със сигурност ще има драми около паспорти, излизане в чужбина и други, може изведнъж да поиска да вижда детето.
Ама гледай сега хубаво да се подковеш за издръжка, за режим на свиждане...със сигурност ще има драми около паспорти, излизане в чужбина и други, може изведнъж да поиска да вижда детето.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=902687;topicrefid=20
Eла при нас!
Иначе по-добре сама, отколкото зле придружена. Повярвай ми, важи с пълна сила! Освен това, преди на човек да му се е случило нещо той си мисли, че няма да може да сесправи. Ела да видиш после!
Да не говорим, че има мами, които нямат и помощ от баби/дядовци (аз бях така в известен период). Само, ако знаеш пък колко е облекчително понякога...
Толкова ми е добре сама, че живот и здраве мисля втори път да забременея от донор и въобще не искам мъж дами се пречка. Толкова ми е по-добре сама.
Eла при нас!
Иначе по-добре сама, отколкото зле придружена. Повярвай ми, важи с пълна сила! Освен това, преди на човек да му се е случило нещо той си мисли, че няма да може да сесправи. Ела да видиш после!
Да не говорим, че има мами, които нямат и помощ от баби/дядовци (аз бях така в известен период). Само, ако знаеш пък колко е облекчително понякога...
Толкова ми е добре сама, че живот и здраве мисля втори път да забременея от донор и въобще не искам мъж дами се пречка. Толкова ми е по-добре сама.
Леле, светулчице, кой знае и ти какво си преживяла, за да стигнеш до това мислене.
И аз съм била самотна майка, разделихме се с бившия докато бях бременна още. Понастоящем не поддържам връзка с родителите си, толкова са зле нещата между нас. Преди 10 години, когато бях сама с бебето, също не бяха добре, но още не бях съвсем прозряла що за хора са. Майка ми тогава отказа да вземе 1нъж само болничен, да гледа детето /на 1 годинка го пуснах на ясла, за да се върна на работа, за да имаме пари да ядем и да изплащам кредитите, които бях взела за да гледам детето през първата година/. Съответно то започна много да боледува, около 6 месеца бях постоянно на болничен. Майка ми съм я помолила веднъж да вземе, отказа ми. Ако не бяха толкова разбрани шефките ми, не знам какво щеше да ми е положението сега.
Разказвам, с идеята да знаеш, че и без родителска помощ стават нещата дори, а с родителска - съвсем друго.
Няма да останеш сама, след 6 месеца ще си по-добре, след още 6 още по-добре и ще си намериш някой. Вероятно няма да е сега, скоро, а може и по-скоро да е, нищо не се знае. Не се настройвай отрицателно, че ще стоиш сама и тем подобни. Така или иначе повечето жени ние си се грижим за децата, да не мислиш, че българина е хипер супер адекватен баща в общия случай. Най-много да закара и да вземе от детска градина, като цяло наблюденията ми са, че децата се отглеждат от българската баба пенсионерка. Бащите масово обожават през уикенда детето да е при бабите и т.н. и т.н. .. Така че, откъм грижи за детето разлика много няма. Даже първият път /без мъж/ ми беше по-спокойно и по-малко ангажирано. Сега сме 4-ма и разликата е осезаема.
И аз съм била самотна майка, разделихме се с бившия докато бях бременна още. Понастоящем не поддържам връзка с родителите си, толкова са зле нещата между нас. Преди 10 години, когато бях сама с бебето, също не бяха добре, но още не бях съвсем прозряла що за хора са. Майка ми тогава отказа да вземе 1нъж само болничен, да гледа детето /на 1 годинка го пуснах на ясла, за да се върна на работа, за да имаме пари да ядем и да изплащам кредитите, които бях взела за да гледам детето през първата година/. Съответно то започна много да боледува, около 6 месеца бях постоянно на болничен. Майка ми съм я помолила веднъж да вземе, отказа ми. Ако не бяха толкова разбрани шефките ми, не знам какво щеше да ми е положението сега.
Разказвам, с идеята да знаеш, че и без родителска помощ стават нещата дори, а с родителска - съвсем друго.
Няма да останеш сама, след 6 месеца ще си по-добре, след още 6 още по-добре и ще си намериш някой. Вероятно няма да е сега, скоро, а може и по-скоро да е, нищо не се знае. Не се настройвай отрицателно, че ще стоиш сама и тем подобни. Така или иначе повечето жени ние си се грижим за децата, да не мислиш, че българина е хипер супер адекватен баща в общия случай. Най-много да закара и да вземе от детска градина, като цяло наблюденията ми са, че децата се отглеждат от българската баба пенсионерка. Бащите масово обожават през уикенда детето да е при бабите и т.н. и т.н. .. Така че, откъм грижи за детето разлика много няма. Даже първият път /без мъж/ ми беше по-спокойно и по-малко ангажирано. Сега сме 4-ма и разликата е осезаема.
Mishlenccee, добре дошла в клуба 
Всъщност да си самостоятелен родител е много по-леко, отколкото когато си обградена от нечитави хора. Ще го разбереш сама след време. Нормални са ти страховете, повечето майки ги имат. Освен това Големият мачо, добре се е погрижил и да ти спихне съвсем самочувствието, та от там и страховете могат да бъдат много по-стряскащи. Имаш подкрепа на приятели и близки - това е чудесно и много ценно. Аз нямах, защото бях "лошата" , която напусна добрите свестни хора дето не ме бият 
Сирената е права, мъже и изобщо мъжко внимание ще срещаш тепърва и по много, твоята задача е да си възвърнеш самоусещането за цялост и от там да пресяваш, кое от тях може да бъде и качествено присъствие. Пак казвам - страхове има всеки загрижен родител, пускай ги като нормални, но пък не им позволявай да се заседяват и като гости ги отпращай
Всъщност да си самостоятелен родител е много по-леко, отколкото когато си обградена от нечитави хора. Ще го разбереш сама след време. Нормални са ти страховете, повечето майки ги имат. Освен това Големият мачо, добре се е погрижил и да ти спихне съвсем самочувствието, та от там и страховете могат да бъдат много по-стряскащи. Имаш подкрепа на приятели и близки - това е чудесно и много ценно. Аз нямах, защото бях "лошата" , която напусна добрите свестни хора дето не ме бият Сирената е права, мъже и изобщо мъжко внимание ще срещаш тепърва и по много, твоята задача е да си възвърнеш самоусещането за цялост и от там да пресяваш, кое от тях може да бъде и качествено присъствие. Пак казвам - страхове има всеки загрижен родител, пускай ги като нормални, но пък не им позволявай да се заседяват и като гости ги отпращай Така или иначе повечето жени ние си се грижим за децата, да не мислиш, че българина е хипер супер адекватен баща в общия случай. Най-много да закара и да вземе от детска градина, като цяло наблюденията ми са, че децата се отглеждат от българската баба пенсионерка.
Въобще, българските мъже ги зарежи... само ми е чудно кой ги е отгледал и възпитал такива? Може би българските им майки, т.е. вие, скъпи български жени? Ама какво говоря - учили са се от българските си бащи-загубеняци, разбира се. Нищо, че много не са ги виждали, но са попили от тях.
Да взема да си сменя паспорта направо.
Ами крис, не е задължително тези хора да са възпитани така от майките си. Едно време е важело много повече - какво ще кажат хората, от това - пълноценно семейство ли сме. Хората са си налягали парцалите и са си живеели в модел - единия безхаберен, другия изтормозен. Такъв модел повтарят и отроците...като не са имали избор да имат друг. Лошото е, че и привличат хора, с подобен модел , за да си се чувстват като в познати води. Та е хубаво хората вече да мислят повече и да се измъкнат за косата от статуквото , колкото и да е трудно в началния момент това.
Рядко съм чувала жена да хвали мъжа си, пък не знам....
Не бих казала, че е рядко.
Хора като ви чета направо ви се кефя колко смели сте. Моя мъж е страхотен баща отговорен, но като грижа за мен хич го няма ако говоря на стената повече внимание ще ми обърне. Лягам сама ставам сама , точно като съквартиранти и много пъти се питам защо сме заедно и все стигам до отговора децата. Годините ми минават те растат а аз съм все по самотна на моменти се мъча да му превлека вниманието, но това е временно а понякога дори не действа. Надявам се да не съм разводнила темичката.
Гледай го сега бебето, докато се усетиш, годинките ще се извъртят и скоро ще си й намерила нов баща. Да се надяваме да си научила урока какъв мъж НЕ трябва да е този баща. Мисли в тази насока, гледай си настроението и външния вид и си кажи, че заслужаваш втори успешен брак. Много е вероятно да го имаш. Животът не свършва. Само имай едно наум, че с втори брак може да се наложи да имаш общо 3 деца:)
Ама гледай сега хубаво да се подковеш за издръжка, за режим на свиждане...със сигурност ще има драми около паспорти, излизане в чужбина и други, може изведнъж да поиска да вижда детето.
Ама гледай сега хубаво да се подковеш за издръжка, за режим на свиждане...със сигурност ще има драми около паспорти, излизане в чужбина и други, може изведнъж да поиска да вижда детето.
Аз съм от тези майки и смея да твърдя, че животът ми сега е абсолютно нормален и задоволителен. По-добре без баща, от колкото да гледа скандали, лошо отношение и как баща му драпа да ходи при гаджето. Най-малкото детето свиква с това поведение и може да го допусне и в своят живот като голяма. Най-често жените жертви също са израснали в такива семейства. Ще кажеш - не е имало насилие, но поведението му по време на бременноста ти ми се струва абсурдно.
Аз съм от тези майки и смея да твърдя, че животът ми сега е абсолютно нормален и задоволителен. По-добре без баща, от колкото да гледа скандали, лошо отношение и как баща му драпа да ходи при гаджето. Най-малкото детето свиква с това поведение и може да го допусне и в своят живот като голяма. Най-често жените жертви също са израснали в такива семейства. Ще кажеш - не е имало насилие, но поведението му по време на бременноста ти ми се струва абсурдно.
Постъпила си много правилно, че си се отървала от този мъж, няма за какво да съжаляваш. Майка ми и баща ми са се разделили, като съм била много малка, но помня и преди и след, макар да не съм осъзнавала много тогава цялата картинка. Не се е държал зле с мен в смисъл на директен тормоз, но си е позволявал много грозни неща спрямо майка ми. Примерно живеем в един дом аз, майка ми и баща ми като семейство и той да ме заведе на плаж с любовницата си. Караници за пари, безработица от негова страна, майка ми работеше, той оставаше с мен вкъщи и откарваше цял ден в сън, грам не му е пукало дали съм нахранена и т.н. Нямаш идея колко неща си спестяваш и нямаш идея колко огромна е разликата да те отглежда един родител, но отговорен и уравновесен, в сравнение с двама, но с постоянни проблеми и неразбирателства. И наистина от гледна точка на документи, до твоя подпис до пълнолетието на детето винаги ще трябва да стои неговия, така че помисли как ще се справиш с този проблем, ако бащата е конфликтен. Моят беше и е правил невероятни скандали в името на бащинските си права. Слава богу в един момент интересът му към мен се изчерпа и имах нормално детство.
Мишленце
Искрено съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но да знаеш, че когато се затвори една врата се отваря нова порта така че смело напред с бебка и бъди силна и за двете ви.
Имам бая мами и татковци в това положение - за съжаление нещо им става на тия татковци понякога и е по-добре и за двете ви да излезете от тази ситуация по-рано, отколкото детето да присъства на всичките ви караници и проблеми. Не е добре за него, няма да е добре и за теб.
По-добре сама отколкото с крив мъж в къщата, който си изкарва собствената гузна съвест на теб...пък и изневеряващ на всичкото отгоре.
Има си група тук за Родители отглеждащи сами децата си, а Светулчица вече те е поканила и в темичката ни
Ако имаш въпроси за някакви конкретни казуси, които имаш можеш да питаш спокойно. Помагаме си със съвет и мнение когато можем. Виждаме се от време на време (Софийските), най-малкото можеш да си споделиш с нас каквото те тревожи.
Не е невъзможно да си сам с бебе - ако имаш подкрепата на семейството е по-леко разбира се, но годините ще видиш как бързо отлитат и няма да се усетиш как бебка ще тръгне на ясла, после на детска после на училище и ти ще си много по-силна от сега. Оправи си само нещата документално с този татко ако можеш за да не ти е трудно после - говоря за паспорти, пълномощно за издаване на документи, декларация за излизане на детето с теб в чужбина и т.н и т.н. Отделно развода, издръжката и режима на виждане.
Трудно е началото - докато се осъзнае, че не е това семейство, което си желала и не е този татко, за който си мислела , че е, но пък децата дават неимоверна сила да се продължава напред, така че горе главата и се радвай на бебка - никой няма да ти върне тези моменти.
Ще се радвам ако те видя в нашата темичка
Искрено съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но да знаеш, че когато се затвори една врата се отваря нова порта така че смело напред с бебка и бъди силна и за двете ви.
Имам бая мами и татковци в това положение - за съжаление нещо им става на тия татковци понякога и е по-добре и за двете ви да излезете от тази ситуация по-рано, отколкото детето да присъства на всичките ви караници и проблеми. Не е добре за него, няма да е добре и за теб.
По-добре сама отколкото с крив мъж в къщата, който си изкарва собствената гузна съвест на теб...пък и изневеряващ на всичкото отгоре.
Има си група тук за Родители отглеждащи сами децата си, а Светулчица вече те е поканила и в темичката ни
Ако имаш въпроси за някакви конкретни казуси, които имаш можеш да питаш спокойно. Помагаме си със съвет и мнение когато можем. Виждаме се от време на време (Софийските), най-малкото можеш да си споделиш с нас каквото те тревожи.
Не е невъзможно да си сам с бебе - ако имаш подкрепата на семейството е по-леко разбира се, но годините ще видиш как бързо отлитат и няма да се усетиш как бебка ще тръгне на ясла, после на детска после на училище и ти ще си много по-силна от сега. Оправи си само нещата документално с този татко ако можеш за да не ти е трудно после - говоря за паспорти, пълномощно за издаване на документи, декларация за излизане на детето с теб в чужбина и т.н и т.н. Отделно развода, издръжката и режима на виждане.
Трудно е началото - докато се осъзнае, че не е това семейство, което си желала и не е този татко, за който си мислела , че е, но пък децата дават неимоверна сила да се продължава напред, така че горе главата и се радвай на бебка - никой няма да ти върне тези моменти.
Ще се радвам ако те видя в нашата темичка
Здравейте, имам нужда да споделя. Надявам се ако някой е в моето положение да даде съвет как се справя. Миналата година забременях. С дългогодишния ми приятел се оженихме. Родих в началото на тази година, но откакто забременях той се промени. Започна да се държи ужасно с мен, изкарах ужасна бременност, постоянно се карахме, плачех и не разбирах какво се случва. След като се роди малката нещата станаха непоносими. По стечение на обстоятелствата разбрах, че в живота му има друга жена и то още от преди сватбата. Много тежко преживях всичко това. В момента сме пред развод. Благодарение на семейството ми и на приятелите ми успях през всичкото това време да си гледам бебенцето, макар че бях съсипана. Сега съм решила да приема фактите и да продължа напред,но се тревожа за дъщеря ми, че ще расте без баща.Трудно е да гледаш сам малко бебе, колкото и близките ти да ти помагат.
Мишленце
Искрено съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но да знаеш, че когато се затвори една врата се отваря нова порта така че смело напред с бебка и бъди силна и за двете ви.
Имам бая мами и татковци в това положение - за съжаление нещо им става на тия татковци понякога и е по-добре и за двете ви да излезете от тази ситуация по-рано, отколкото детето да присъства на всичките ви караници и проблеми. Не е добре за него, няма да е добре и за теб.
По-добре сама отколкото с крив мъж в къщата, който си изкарва собствената гузна съвест на теб...пък и изневеряващ на всичкото отгоре.
Има си група тук за Родители отглеждащи сами децата си, а Светулчица вече те е поканила и в темичката ни
Ако имаш въпроси за някакви конкретни казуси, които имаш можеш да питаш спокойно. Помагаме си със съвет и мнение когато можем. Виждаме се от време на време (Софийските), най-малкото можеш да си споделиш с нас каквото те тревожи.
Не е невъзможно да си сам с бебе - ако имаш подкрепата на семейството е по-леко разбира се, но годините ще видиш как бързо отлитат и няма да се усетиш как бебка ще тръгне на ясла, после на детска после на училище и ти ще си много по-силна от сега. Оправи си само нещата документално с този татко ако можеш за да не ти е трудно после - говоря за паспорти, пълномощно за издаване на документи, декларация за излизане на детето с теб в чужбина и т.н и т.н. Отделно развода, издръжката и режима на виждане.
Трудно е началото - докато се осъзнае, че не е това семейство, което си желала и не е този татко, за който си мислела , че е, но пък децата дават неимоверна сила да се продължава напред, така че горе главата и се радвай на бебка - никой няма да ти върне тези моменти.
Ще се радвам ако те видя в нашата темичка
Искрено съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но да знаеш, че когато се затвори една врата се отваря нова порта така че смело напред с бебка и бъди силна и за двете ви.
Имам бая мами и татковци в това положение - за съжаление нещо им става на тия татковци понякога и е по-добре и за двете ви да излезете от тази ситуация по-рано, отколкото детето да присъства на всичките ви караници и проблеми. Не е добре за него, няма да е добре и за теб.
По-добре сама отколкото с крив мъж в къщата, който си изкарва собствената гузна съвест на теб...пък и изневеряващ на всичкото отгоре.
Има си група тук за Родители отглеждащи сами децата си, а Светулчица вече те е поканила и в темичката ни
Ако имаш въпроси за някакви конкретни казуси, които имаш можеш да питаш спокойно. Помагаме си със съвет и мнение когато можем. Виждаме се от време на време (Софийските), най-малкото можеш да си споделиш с нас каквото те тревожи.
Не е невъзможно да си сам с бебе - ако имаш подкрепата на семейството е по-леко разбира се, но годините ще видиш как бързо отлитат и няма да се усетиш как бебка ще тръгне на ясла, после на детска после на училище и ти ще си много по-силна от сега. Оправи си само нещата документално с този татко ако можеш за да не ти е трудно после - говоря за паспорти, пълномощно за издаване на документи, декларация за излизане на детето с теб в чужбина и т.н и т.н. Отделно развода, издръжката и режима на виждане.
Трудно е началото - докато се осъзнае, че не е това семейство, което си желала и не е този татко, за който си мислела , че е, но пък децата дават неимоверна сила да се продължава напред, така че горе главата и се радвай на бебка - никой няма да ти върне тези моменти.
Ще се радвам ако те видя в нашата темичка
Здравейте, имам нужда да споделя. Надявам се ако някой е в моето положение да даде съвет как се справя. Миналата година забременях. С дългогодишния ми приятел се оженихме. Родих в началото на тази година, но откакто забременях той се промени. Започна да се държи ужасно с мен, изкарах ужасна бременност, постоянно се карахме, плачех и не разбирах какво се случва. След като се роди малката нещата станаха непоносими. По стечение на обстоятелствата разбрах, че в живота му има друга жена и то още от преди сватбата. Много тежко преживях всичко това. В момента сме пред развод. Благодарение на семейството ми и на приятелите ми успях през всичкото това време да си гледам бебенцето, макар че бях съсипана. Сега съм решила да приема фактите и да продължа напред,но се тревожа за дъщеря ми, че ще расте без баща.Трудно е да гледаш сам малко бебе, колкото и близките ти да ти помагат.
Няма нищо страшно да си сама с дете, особено като имаш подкрепата на близки и приятели. Мисли позитивно, сега ще имаш спокойствието да се грижиш адекватно за детето ти. Ти ще си спокойна - то също. За бащата изобщо не се притеснявай, понякога Съдбата ни се струва безмилостна и жестока, но когато губиш нещо не знаеш какво печелиш. В един момент сама ще разбереш, че е по-добре че сега си се разделила с този мъж, който изобщо не те заслужава, за да можеш в бъдеще да срещнеш точния човек. Ако си достатъчно умна да не повтаряш грешките си, един ден дъщеря ти ще има най-добрия баща, а ти точния човек до себе си.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Няма нищо страшно да си сама с дете, особено като имаш подкрепата на близки и приятели. Мисли позитивно, сега ще имаш спокойствието да се грижиш адекватно за детето ти. Ти ще си спокойна - то също. За бащата изобщо не се притеснявай, понякога Съдбата ни се струва безмилостна и жестока, но когато губиш нещо не знаеш какво печелиш. В един момент сама ще разбереш, че е по-добре че сега си се разделила с този мъж, който изобщо не те заслужава, за да можеш в бъдеще да срещнеш точния човек. Ако си достатъчно умна да не повтаряш грешките си, един ден дъщеря ти ще има най-добрия баща, а ти точния човек до себе си.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Няма нищо страшно да си сама с дете, особено като имаш подкрепата на близки и приятели. Мисли позитивно, сега ще имаш спокойствието да се грижиш адекватно за детето ти. Ти ще си спокойна - то също. За бащата изобщо не се притеснявай, понякога Съдбата ни се струва безмилостна и жестока, но когато губиш нещо не знаеш какво печелиш. В един момент сама ще разбереш, че е по-добре че сега си се разделила с този мъж, който изобщо не те заслужава, за да можеш в бъдеще да срещнеш точния човек. Ако си достатъчно умна да не повтаряш грешките си, един ден дъщеря ти ще има най-добрия баща, а ти точния човек до себе си.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.
Като беше съвсем малка имаше някакво желание от дъжд на вятър, после доста време никакъв интерес, сега вече дъщеря ми е голяма и тя сама няма желание да се вижда с него, дори не му вдига телефона (това си е нейно решение аз не съм и говорила нищо) Когато беше по-малка той и говореше някакви глупости и тя му вярваше, но слава Богу тя сама разбра с времето що за стока е. Тя си има втори баща, който все едно винаги е бил истинския й баща, споделя си с него, допитва се до него, интересува я мнението му....
Е, понякога се караме за оценки, за излизания, но това си е в реда на нещата за всички тийн не е някакво изключение. 
И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Има разлика да си сама, защото си преценила възможностите и желанието да си с мъжа до себе си, и да си сама, защото той е г*з.
Пожелавам успех на авторката и да бъде много силна
Както казват хората:"По-добре сама, отколкото в лоша компания", така че дано и при теб се случи това и да си много щастлива.
дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Има разлика да си сама, защото си преценила възможностите и желанието да си с мъжа до себе си, и да си сама, защото той е г*з.
Пожелавам успех на авторката и да бъде много силна
Както казват хората:"По-добре сама, отколкото в лоша компания", така че дано и при теб се случи това и да си много щастлива.
Здравейте, имам нужда да споделя. Надявам се ако някой е в моето положение да даде съвет как се справя. Миналата година забременях. С дългогодишния ми приятел се оженихме. Родих в началото на тази година, но откакто забременях той се промени. Започна да се държи ужасно с мен, изкарах ужасна бременност, постоянно се карахме, плачех и не разбирах какво се случва. След като се роди малката нещата станаха непоносими. По стечение на обстоятелствата разбрах, че в живота му има друга жена и то още от преди сватбата. Много тежко преживях всичко това. В момента сме пред развод. Благодарение на семейството ми и на приятелите ми успях през всичкото това време да си гледам бебенцето, макар че бях съсипана. Сега съм решила да приема фактите и да продължа напред,но се тревожа за дъщеря ми, че ще расте без баща.Трудно е да гледаш сам малко бебе, колкото и близките ти да ти помагат.
Честно азано винаги ми е било трудно да разбера т.н любовници - имам предвид жените. Да знаеш, че мъжът с който си е женен и на всичкото отгоре жена му е бременна, поне малко не ти ли е гадно. Не ти ли идва на акъл, че щом един път го направи мъжа какво му пречи да го направи и втори и трети. Ясно е, че не трябва да се обвинява само жената във връзката, но все пак и тя участва и тя може да вземе решение да я прекрати. Ако се поставиш на мястото на другия няма ли да ти е отвратително. Просто не ги разбирам тези жени наистина. Не ги обвинявам, щото и мъжете не са стока, но поне някаква солидарност женска трябва да има.
дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Има разлика да си сама, защото си преценила възможностите и желанието да си с мъжа до себе си, и да си сама, защото той е г*з.
Пожелавам успех на авторката и да бъде много силна
Както казват хората:"По-добре сама, отколкото в лоша компания", така че дано и при теб се случи това и да си много щастлива.
И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Честно азано винаги ми е било трудно да разбера т.н любовници - имам предвид жените. Да знаеш, че мъжът с който си е женен и на всичкото отгоре жена му е бременна, поне малко не ти ли е гадно. Не ти ли идва на акъл, че щом един път го направи мъжа какво му пречи да го направи и втори и трети. Ясно е, че не трябва да се обвинява само жената във връзката, но все пак и тя участва и тя може да вземе решение да я прекрати. Ако се поставиш на мястото на другия няма ли да ти е отвратително. Просто не ги разбирам тези жени наистина. Не ги обвинявам, щото и мъжете не са стока, но поне някаква солидарност женска трябва да има.
родителите ми не ме подкрепиха, останах сама ...
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Поздравления за това, че се справяш и за силата на духа, но нали не се опитваш да се убедиш, че това е по-добрият модел: да имаш две деца от двама мъже и да живееш сама, отколкото да имаш две деца от един мъж, който да живее с теб?
Макар че в Западна Европа май натам вървят. Все си мислех, че тук сме повече традиционалисти.
родителите ми не ме подкрепиха, останах сама ...
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Поздравления за това, че се справяш и за силата на духа, но нали не се опитваш да се убедиш, че това е по-добрият модел: да имаш две деца от двама мъже и да живееш сама, отколкото да имаш две деца от един мъж, който да живее с теб?
Макар че в Западна Европа май натам вървят. Все си мислех, че тук сме повече традиционалисти.
А по-добре ли е да живея с мъж, който не ме разбира и подкрепя, който ме натоварва психически и не се чувствам пълноценна, само заради това какво ще кажат хората?
Не казвам, че това е добър модел. Изобщо не смятам, че това е модел. Това, че аз се чувствам добре така не го прави валидно за всеки друг. Все пак сме различни личности с различни мнения, чувства и възприятия и всеки трябва да намери най-доброто за себе си.
Крис78, чудничък си ти. Колко деца си отгледал сам, че се заяждаш с жената?
А трябва ли да си отгледал сам деца за да имаш позиция и мнение по въпроса?
Много мои приятели, които или никога не са отглеждали сами децата си или изобщо нямат деца, са били с много по-вярна и трезва позиция от тази, която съм имала аз на моменти като родител отглеждащ сам детето си.
И трезвата му преценка е, че едни са добри, другите - лоши, така ли? Една жена споделя, че се оправя прекрасно сама и е доволна от живота си и някой веднага да я иронизира и да й припомни, че е извън стандартите и не може да надига глас, че ще вземе да разврати и другите.
Аз казах нещо друго, което не засяга преценката в случая, а имането на дете или не.
Каква връзка има имането на дете с това да можеш да кажеш какво мислиш за стереотипите, моделите и семейството?
Той може да не е имал дете, но да е такова дете. Може много неща....това не го лишава от възможност да каже какво мисли!
Аз съм от тези майки и смея да твърдя, че животът ми сега е абсолютно нормален и задоволителен. По-добре без баща, от колкото да гледа скандали, лошо отношение ства. Ще кажеш - не е имало насилие, но поведението му по време на бременноста ти ми се струва абсурдно.
Малкият е на година и 9 месеца. След всяко посещение на баща си/ когото много обича, незнайно защо/ детето започва да СЕ удря по главата. Поне седмица. Имитира как ме бие баща му. Още докато бях бременна се разделихме. Наричаше нероденото ми дете- копеле. Сега не смее да го нарича така, защото е едно прекрасно и любвеобилно дете. Въпреки, че се надяваше да умре, за да няма грижи покрай него. Цитирам "Айде да умира и да се свършва". Нито той, нито майка му дойдоха на раждането. Кой би се изложил да се яви на раждане на копеле?! Сега имам проблем с детската градина, защото нямаше от къде да знам, кога и къде се подават документи. Ще си останем с детската надбавка от 37 лева на месец...
И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......
Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......
Страхотен аргумент за брак!
За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......
+1
absurt е напълно права за несигурното положение в което се намират родителите отглеждащи сами децата си. Аз съм мислила много пъти за това какво би станало с моето дете ако с мен се случи нещо, правила съм застраховки живот и т.н и т.н.
Разбира се и когато родителите са 2ма пак не е 100% гаранцията, но поне може да се разчита на нещо.
Това естествено не е заключение за задължителен брак, а е за невярното според мен убеждение, което имат някои родители отглеждащи сами децата си, че тази ситуация е едва ли не нормална.
Колкото и да се правя на татко и да плюя по него (защото си го заслужава) не мога да променя факта, че аз не съм татко, а съм мама и никой не може да замени бащината фигура за едно дете толкова колкото таткото пък бил той биологичния му или някой друг !
Е да - има страшно много хора, които са израстнали без един родител и са си имали пълноценен живот. Казват, че не им е липсвало нищо, но на каква цена не им е липсвало това нищо е съвсем отделен въпрос. ОБикновенно майката се изгърчва тотално за да компенсира липсата на татко.
Ами крис, не е задължително тези хора да са възпитани така от майките си. Едно време е важело много повече - какво ще кажат хората, от това - пълноценно семейство ли сме. Хората са си налягали парцалите и са си живеели в модел - единия безхаберен, другия изтормозен. Такъв модел повтарят и отроците...като не са имали избор да имат друг. Лошото е, че и привличат хора, с подобен модел , за да си се чувстват като в познати води. Та е хубаво хората вече да мислят повече и да се измъкнат за косата от статуквото , колкото и да е трудно в началния момент това.
Абослютно !
Сега се очертава друг модел- понеже не е невъзможно да отгледаш децата сам, и не ти се ще да търсиш нов мъж (потенциален баща), да се съобразяваш с друг човек, да градиш наново, решаваш да отглеждаш самостоятелно.
Хубаво е човек да е наясно за кого се омъжва и от кого забременява. Адекватната преценка е много важна. Хората не се променят за дни, дори за години. Ако в началото не ви харесва нещо- оставяйте и продължета нататък. След няколко връзки и един все още валиден брак ще кажа, че хората масово подценяват ситуацията още в зародиш и после се налага да отглеждат сами децата си. Не, това не е правилния модел- едно дете има нужда от двама родители.
ПП Тук изключвам агресивни бащи, любовници и пр, но както по-горе казах, гледайте като си избирате.
Ти сериозно ли
Страхотен аргумент за брак!
Една жена споделя, че се оправя прекрасно сама и е доволна от живота си и някой веднага да я иронизира и да й припомни, че е извън стандартите и не може да надига глас, че ще вземе да разврати и другите.
Деца имам две, но ги отглеждаме с жена ми заедно. Достатъчно натоварен е графика и като сме двама - на градина, на разходка, малкото още не се храни самичко та го храним с лъжичката, пък дрехи им избирай, пък ги води поотделно по занимания защото имат различни интереси, и т.н. и т.н. Оправяме се добре, защото сме двама и сме постоянно заети с децата.
Но да ми се хвали сама жена, която и родителите са ѝ сърдити и не ѝ помагат, как чудесно се справя с гледане на две деца, че и да насърчава други жени да не се боят и че ще се справят... ще се справят ама до първата болест, да не дава господ. Едното като съм го водил посред нощ в Пирогов, другото остава с майка си - а ако сам гледаш две какво ще правиш? Че и двете от различни мъже... поне ако бяха от един, в дните му за виждане ще му ги оставиш и ще идеш да си свършиш твои лични работи - а като са от двама, и това трябва да се координира кой кога ще си вземе неговото.
Щом наистина се справя жената - евала. Ама не смятам, че прави услуга на някого като твърди колко прекрасно било и как всеки има сила да се справи.
Крис, ама ти наистина си доста нахален 
Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? 
Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами 
Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват 
Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор
И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Dana този потребител никак не е нахален, а изявява една доста ясна позиция по отношението на прокламирането и рекламирането на този вид родителство.
То е ясно, че решението е достойно когато "ножа опре до кокал" (колкото и вулгарно да звучи) и че никой не стига до такива решение от хубаво. Именно заради това и тъй като природните закони са децата да си имат мама и тати, а не само мама или само тати, се получава един огромен разлом между това кое е добре и кое не е за родителя и детето/децата.
Когато някой е поставен в тази ситуация или сам я е избрал, оптималния вариант е да се справяш добре дори когато нямаш подкрепата на родителите си, но в много други варианти дори с подкрепата на родителите е страшно трудно. Това е една измамно самозаблуждение, което аз съм изпитвала на собствения си гръб, а именно да отговоря "Да справям се прекрасно. Така ми е по-добре" а всъщност да знам, че това не е така и всеки ден да изпитвам безброй притеснения и тревоги, които един родител с партньор не би изпитал.
Та не ми е ОК и не е напълно ОК за детето ми, това, че го отглеждам без баща. Има липси и то много, които се старая максимално да запълня и елиминирам, но с цената на много усилия. Това привидно е справяне добре и така изглежда отвън, но далеч не е така. Колкото и да се правя на успяла ,силна и "самосправяща" се майка - не смятам никой за нахален само защото ми е казал една истина в очите.
То е ясно, че решението е достойно когато "ножа опре до кокал" (колкото и вулгарно да звучи) и че никой не стига до такива решение от хубаво. Именно заради това и тъй като природните закони са децата да си имат мама и тати, а не само мама или само тати, се получава един огромен разлом между това кое е добре и кое не е за родителя и детето/децата.
Когато някой е поставен в тази ситуация или сам я е избрал, оптималния вариант е да се справяш добре дори когато нямаш подкрепата на родителите си, но в много други варианти дори с подкрепата на родителите е страшно трудно. Това е една измамно самозаблуждение, което аз съм изпитвала на собствения си гръб, а именно да отговоря "Да справям се прекрасно. Така ми е по-добре" а всъщност да знам, че това не е така и всеки ден да изпитвам безброй притеснения и тревоги, които един родител с партньор не би изпитал.
Та не ми е ОК и не е напълно ОК за детето ми, това, че го отглеждам без баща. Има липси и то много, които се старая максимално да запълня и елиминирам, но с цената на много усилия. Това привидно е справяне добре и така изглежда отвън, но далеч не е така. Колкото и да се правя на успяла ,силна и "самосправяща" се майка - не смятам никой за нахален само защото ми е казал една истина в очите.
Мисля, че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че развода е краен вариант и щом се стигнало дотам, явно е имало доста сериозна причина. Никога няма да приема, че някой, на който не му се е налагало да премине през това, може да раздава правосъдие с пълни шепи просто защото е имал късмет да се разбира дългосрочно с партньора си. Защото и аз имах съвсем нормални отношения с бащата на децата почти 15 години, но всичко си замина за няколко месеца. И ако бях само седнала да се вторача колко ще е трудно (което ми го казваха всички), трябваше да се гръмна директно, та да си спестя мъките. Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него 
- ами на мен лично ми е противно.
Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него - ами на мен лично ми е противно. 
Мисля, че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че развода е краен вариант и щом се стигнало дотам, явно е имало доста сериозна причина. Никога няма да приема, че някой, на който не му се е налагало да премине през това, може да раздава правосъдие с пълни шепи просто защото е имал късмет да се разбира дългосрочно с партньора си. Защото и аз имах съвсем нормални отношения с бащата на децата почти 15 години, но всичко си замина за няколко месеца. И ако бях само седнала да се вторача колко ще е трудно (което ми го казваха всички), трябваше да се гръмна директно, та да си спестя мъките. Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него - ами на мен лично ми е противно.
Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него - ами на мен лично ми е противно. 
Застраховани няма
Освен това развод не е единствения вариант да се окажеш родител отглеждащ сам детето си - има също донорство, осиновяване, загуба на партньор. Вариантите при които имаш избор са много малко и моето внимание и коментари са насочени именно към тези случаи.
Да достойно е и буди възхищение, но не е никак лек път и трябва да бъде обмислено много добре, защото се случва всичко в живота.
Нищо лошо няма в наливането на правосъдие ако това е лична гледна точка (макар ако не си преминал през подобна ситуация), но пък е неправилно да се втълпява, че всичко е цветя и рози, защото не е и това е потвърдено от самия закон, който отделя родителите отглеждащи сами децата си в отделна родителска група.
Много хора заемат позицията на този потребител - много често и роднини, които след това ще подкрепят решенията, които си взел въпреки мнението, което имат.
Може да е много полезно понякога да се замислим и над тяхната гледна точка, точно защото не разбират напълно противоположната ситуация, но пък имат пример за здраво семейство, което би трябвало да е най-здравословната нормална среда за едно дете/деца.
Никой не говори да си теглиш ножа или да се гръмнеш ако ти се случи, нито да живееш в страх, че може да стане непосилно ако си решил да го направиш.
Мисля просто, че трябва да се изгради една реална представа какво е да си самотен родител в българския контекст.
Лесно е на малцина - на останалите не !
Освен това развод не е единствения вариант да се окажеш родител отглеждащ сам детето си - има също донорство, осиновяване, загуба на партньор. Вариантите при които имаш избор са много малко и моето внимание и коментари са насочени именно към тези случаи.
Да достойно е и буди възхищение, но не е никак лек път и трябва да бъде обмислено много добре, защото се случва всичко в живота.
Нищо лошо няма в наливането на правосъдие ако това е лична гледна точка (макар ако не си преминал през подобна ситуация), но пък е неправилно да се втълпява, че всичко е цветя и рози, защото не е и това е потвърдено от самия закон, който отделя родителите отглеждащи сами децата си в отделна родителска група.
Много хора заемат позицията на този потребител - много често и роднини, които след това ще подкрепят решенията, които си взел въпреки мнението, което имат.
Може да е много полезно понякога да се замислим и над тяхната гледна точка, точно защото не разбират напълно противоположната ситуация, но пък имат пример за здраво семейство, което би трябвало да е най-здравословната нормална среда за едно дете/деца.
Никой не говори да си теглиш ножа или да се гръмнеш ако ти се случи, нито да живееш в страх, че може да стане непосилно ако си решил да го направиш.
Мисля просто, че трябва да се изгради една реална представа какво е да си самотен родител в българския контекст.
Лесно е на малцина - на останалите не !
Справям се, да и то доста добре. И давам кураж на всеки, попаднал в подобно положение, защото в такъв момент е важно да повярваш в себе си и да не се страхуваш. Защото аз от страх стоях и позволих да ме тъпчат близо две години. И ако някой ми беше дал кураж щях да си тръгна по-рано и да си спестя много неприятни преживявания.
И да, дъщеря ми боледуваше много, не беше лесно, не е лесно и сега и не съветвам никой да живее като мен. Просто давам пример, че човек може да се справи с много неща и да бъде щастлив, дори и да не живее с другия родител.
Крис, какъв точно е проблема с различните бащи? Не виждам какво щеше да е различното, дори да бяха от един баща.
За съжаление при повечето разделени родители проблемът е, че родителите не се разбират, което рефлектира вурху децата. Тук трябва се положат усилията, при взето решение за раздяла да се запази добрия тон и да се поддържат добри взаимоотношения, защото въпреки всичко, добри или лоши ние си оставаме родители и трябва да се грижим заедно за децата си, дори да не живеем заедно. Това обаче, трудно се постига.
Не че семейните двойки нямат същите трудности, не че и при тях понякога единият родител почти не вижда децата или защото много работи, или пък не желае да се занимава с тях. Но там проблемът е замаскиран, нали за пред хората са ,,семейство,,. Проблеми има навсякъде, дали скрити или явни и естествено всеки има право на мнение. Хубаво е обаче да уважаваме чуждите решения, колкото и да не сме съгласни с тях.
И да, дъщеря ми боледуваше много, не беше лесно, не е лесно и сега и не съветвам никой да живее като мен. Просто давам пример, че човек може да се справи с много неща и да бъде щастлив, дори и да не живее с другия родител.
Крис, какъв точно е проблема с различните бащи? Не виждам какво щеше да е различното, дори да бяха от един баща.
За съжаление при повечето разделени родители проблемът е, че родителите не се разбират, което рефлектира вурху децата. Тук трябва се положат усилията, при взето решение за раздяла да се запази добрия тон и да се поддържат добри взаимоотношения, защото въпреки всичко, добри или лоши ние си оставаме родители и трябва да се грижим заедно за децата си, дори да не живеем заедно. Това обаче, трудно се постига.
Не че семейните двойки нямат същите трудности, не че и при тях понякога единият родител почти не вижда децата или защото много работи, или пък не желае да се занимава с тях. Но там проблемът е замаскиран, нали за пред хората са ,,семейство,,. Проблеми има навсякъде, дали скрити или явни и естествено всеки има право на мнение. Хубаво е обаче да уважаваме чуждите решения, колкото и да не сме съгласни с тях.
Мисля, че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че развода е краен вариант и щом се стигнало дотам, явно е имало доста сериозна причина. Никога няма да приема, че някой, на който не му се е налагало да премине през това, може да раздава правосъдие с пълни шепи просто защото е имал късмет да се разбира дългосрочно с партньора си. Защото и аз имах съвсем нормални отношения с бащата на децата почти 15 години, но всичко си замина за няколко месеца. И ако бях само седнала да се вторача колко ще е трудно (което ми го казваха всички), трябваше да се гръмна директно, та да си спестя мъките. Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него - ами на мен лично ми е противно.
Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него - ами на мен лично ми е противно.
Не мога да разбера защо, ако някой сподели, че се справя и се чувства добре, веднага някой репликира, че се преструва и не бива да се чувства ок с избора си? И следват един куп причини, за да се чувстваш зле. Въобще, ако не си зле финансово, не изпитваш вина, че детето ти расте без баща и не си повтаряш всеки ден, че си се провалил, никаква самотна майка не си.
Петя - единица са тези, които се справят добре и се чувстват добре. И това да се справяш добре и да си горда с това е повече от радващо.
С две ръце съм да се дава кураж на родител попаднал в тази ситуация и постоянно го правя, но не всички родители отглеждащи сами децата си могат да се похвалят с това, което казваш ти.
Когато нямаш избор и ти се случи е хубаво ако се справиш в един или друг етап и си щастлив.
Тогава може да кажеш с чиста съвест - нямах избор (или взех това решение) справям се добре и не съжалявам.
Когато обаче е личен избор и лична инициатива - нещата стоят по съвсем друг начин.
Ще ти дам пример - моя приятелка ми сподели, че иска да зачене с донор. Поиска точно моето мнение.
Тя знае абсолютно цялата ми история и всичко, което засяга отглеждане на детето ми. Оставих настрана проблемите, които съпътстват ситуацията да отгледаш сам дете, което е припознато и започнах да се замислям какво да отговоря по отношение самото отглеждане на детето без да има фигура на друг родител и без помощ.
Колкото и да се насилвах да кажа - ще се справиш абсолютно сама - не успях. Не успях, не защото съм убедена в обратното, а защото трябваше да дам съвет за създаване на един живот, зависим изцяло само и единствено от един човек. Може би злучи много неблагородно точно от мен казано, но отговорността е огромна и аз не поисках да подкрепя подобно решение - със съвет или личен опит въпреки, че моя е донякъде позитивен.
Надявам се да разбираш позицията ми.
С две ръце съм да се дава кураж на родител попаднал в тази ситуация и постоянно го правя, но не всички родители отглеждащи сами децата си могат да се похвалят с това, което казваш ти.
Когато нямаш избор и ти се случи е хубаво ако се справиш в един или друг етап и си щастлив.
Тогава може да кажеш с чиста съвест - нямах избор (или взех това решение) справям се добре и не съжалявам.
Когато обаче е личен избор и лична инициатива - нещата стоят по съвсем друг начин.
Ще ти дам пример - моя приятелка ми сподели, че иска да зачене с донор. Поиска точно моето мнение.
Тя знае абсолютно цялата ми история и всичко, което засяга отглеждане на детето ми. Оставих настрана проблемите, които съпътстват ситуацията да отгледаш сам дете, което е припознато и започнах да се замислям какво да отговоря по отношение самото отглеждане на детето без да има фигура на друг родител и без помощ.
Колкото и да се насилвах да кажа - ще се справиш абсолютно сама - не успях. Не успях, не защото съм убедена в обратното, а защото трябваше да дам съвет за създаване на един живот, зависим изцяло само и единствено от един човек. Може би злучи много неблагородно точно от мен казано, но отговорността е огромна и аз не поисках да подкрепя подобно решение - със съвет или личен опит въпреки, че моя е донякъде позитивен.
Надявам се да разбираш позицията ми.
Линдичка, твоето мнение е нормално, но ти имаш личен опит в подобна ситуация и знаеш какво е. На мен единствено една приятелка и сестра ми ми дадоха кураж, когато реших да се разделям - никой друг. Всички други вадеха от 100 кладенеца вода колко е невъзможно да се справя, как повече няма да имам никога нормален живот, колко ще страдам и т.н. Изглежда идея си нямаха колко доволно много изстрадах в няколкото месеца, докато взема това решение и че точно взимайки го, съм решила да приключа със страданията. 
В този смисъл, ти си си била искрена и сигурна съм за добро. Но ако приятелката ти в твърдо решила да роди от донор, твоето мнение ще й мине от едното ухо и ще излезе през другото. Решил ли си нещо - рядко чуждите ситуации те трогват и разколебават - те са чужди, не са твоите. Може за приятелката ти да е 100 пъти по-страшна перспективата да остане без свое дете, отколкото да го гледа сама (особено пък ако и роднини ще помагат, кой не е изгледал едно дете). Дано си разбрала какво имам предвид
В този смисъл, ти си си била искрена и сигурна съм за добро. Но ако приятелката ти в твърдо решила да роди от донор, твоето мнение ще й мине от едното ухо и ще излезе през другото. Решил ли си нещо - рядко чуждите ситуации те трогват и разколебават - те са чужди, не са твоите. Може за приятелката ти да е 100 пъти по-страшна перспективата да остане без свое дете, отколкото да го гледа сама (особено пък ако и роднини ще помагат, кой не е изгледал едно дете). Дано си разбрала какво имам предвид
Аз се сещам защо Крис така се изказва. Децата му са малки, в тоя форум се чу за проблеми...явно жена му е стигнала до края на силите си и аха-аха да реши и тя да живее сама, ама някак е успял да я изплаши колко ще е страшно. Подозирам, че е от тия мъже, дето уж са добри, но все с нещо вбесяват жена си и тя се чуди няма ли друг живот и някакво спокойствие.
Та затова рекламира как е хубаво да сте двойка, ако ще нещата да са мъчителни.
Е, не е хубаво, хич даже.
Но за авторката на темата ще кажа: да се пази от нов капан, ако тръгне да търси мъж; по принцип доста акули наобикалят майките с дете и ги прилъгват с обещания. Така че хубаво да мисли, за да не се стига лесно до ситуацията с две деца от различни и липсващи бащи. С подчертаване на второто.
Та затова рекламира как е хубаво да сте двойка, ако ще нещата да са мъчителни.
Е, не е хубаво, хич даже.
Но за авторката на темата ще кажа: да се пази от нов капан, ако тръгне да търси мъж; по принцип доста акули наобикалят майките с дете и ги прилъгват с обещания. Така че хубаво да мисли, за да не се стига лесно до ситуацията с две деца от различни и липсващи бащи. С подчертаване на второто.
Разбира се, че в много отношения изборът да имаш дете, макар и сам, е по-добър от този да решиш да останеш напълно сам. Повечето хора не остават без партньор, защото искат да са сами - това е резултат на житейски събития, които понякога са породени от лични решения, понякога са плод на случайност.
Преди да има възможността да се роди от донор, много познати, останали сами, осиновиха деца; други родиха от баща неизвестен. Дали е добре - не винаги, но не от вчера се налага на родителите да се справят сами - и прабаба ми, и дядо ми, и баща ми са останали сами поради смъртта на половинките си по-рано, отколкото е трябвало. Ми справили са се, не по-зле от други.
Преди да има възможността да се роди от донор, много познати, останали сами, осиновиха деца; други родиха от баща неизвестен. Дали е добре - не винаги, но не от вчера се налага на родителите да се справят сами - и прабаба ми, и дядо ми, и баща ми са останали сами поради смъртта на половинките си по-рано, отколкото е трябвало. Ми справили са се, не по-зле от други.
Изобщо не е по-добре да избереш да отглеждаш дете сам. Тази криворазбрана демокрация доведе по подобни налудничави идеи. Когато си некадърен при избора на партньор, или си крива ракета по принцип, не е нужно да създаваш поколение, обричайки го на страдание. Едно дете има нужда от двама родители. И на мен ми е идело да си събера нещата и детето, само защото съм един умопомрачителен егоист и змия, но за миг се спирам и се замислям как моментната ми емоционална нестабилност не бива да взема превес над разума.
Пак ще се повторя като кажа, че това не се отнася за неразбирателство от рода на насилие, липса на всякаква любов и пр.
Пак ще се повторя като кажа, че това не се отнася за неразбирателство от рода на насилие, липса на всякаква любов и пр.
Да, и аз това се опитвам да кажа. В нашия случай мъжа ми търпи, защото на моменти съм ужасна. Просто съм такъв човек, не можах да се променя, само да стана една идея по-търпелива. Но вината ми е наполовина, тъй като аз от самото начало заявих, че не съм лесна, опърничава съм, ревнива, педантична и изобщо да хванеш и да ме обесиш. Но да е гледал като си е избирал. Аз това не спирам да го повтарям на хората. Да се вглеждат във всичко навреме, защото човек не се променя, а и да речем, за година съвместно съжителство всеки си показва рогата. Родителите и възпитанието се гледат първи.
Крис, ама ти наистина си доста нахален Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами
Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват
Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор
И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Той е в отговор на жена, която се е разделила с бащата на първото си дете и е решила че с бащата на второто въобще пък няма да се събира, щото всякакси се била справяла, съветва и другите да раждат от разни бащи и да си гледат сами децата.
Щото така се чувствала била добре.
Е, тя може и да се чувства идеално, но как се чувстват децата и докога ще може да се справя сама, никой не знае.
Едно заболяване, една катастрофа, да не дава Господ и ще я питам как се справя!
То, бива лекомислие и безхаберие, ама и ти, която по принуда си останала сама да се грижиш за 3 деца, защото си нямала друг изход, да адмирираш прищевките ѝ, някак не мога да те разбера!
Не е вярно това, че за година всеки се разкрива 
Бившият ми съпруг си показа рогата чак след 15 години Преди това си живеехме добре и имахме доста съвместни успехи.
абсурт, ами и жената явно не е имала кой знае какъв избор, едва ли се е разделила с бащите на децата ей така, от скука и нямане какво да прави.
Бившият ми съпруг си показа рогата чак след 15 години Преди това си живеехме добре и имахме доста съвместни успехи. абсурт, ами и жената явно не е имала кой знае какъв избор, едва ли се е разделила с бащите на децата ей така, от скука и нямане какво да прави.
Крис, ама ти наистина си доста нахален Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами
Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват
Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма? Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор
И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.
Той е в отговор на жена, която се е разделила с бащата на първото си дете и е решила че с бащата на второто въобще пък няма да се събира, щото всякакси се била справяла, съветва и другите да раждат от разни бащи и да си гледат сами децата.
Щото така се чувствала била добре.
Е, тя може и да се чувства идеално, но как се чувстват децата и докога ще може да се справя сама, никой не знае.
Едно заболяване, една катастрофа, да не дава Господ и ще я питам как се справя!
То, бива лекомислие и безхаберие, ама и ти, която по принуда си останала сама да се грижиш за 3 деца, защото си нямала друг изход, да адмирираш прищевките ѝ, някак не мога да те разбера!
Брей, колко лесно раздаваме присъди и лепим етикети за неща, които не разбираме
И защо все мислим лошото на хората, за да получим удовлетворението ,,а, да видим сега, как ще се справиш,,
абсурт, ами и жената явно не е имала кой знае какъв избор, едва ли се е разделила с бащите на децата ей така, от скука и нямане какво да прави.
ПП. Съжалявам, ако някой се засегне, но да раждаш безхаберно все от неподходящи, не е опция за умна жена, която се справя идеално с живота.
tanya_79, това е моето мнение, породено от твоите действия и обяснения.
Имам право да го квалифицирам според собствените си виждания и ценностната си система.
абсурт, ами и жената явно не е имала кой знае какъв избор, едва ли се е разделила с бащите на децата ей така, от скука и нямане какво да прави.
ПП. Съжалявам, ако някой се засегне, но да раждаш безхаберно все от неподходящи, не е опция за умна жена, която се справя идеално с живота.
tanya_79, това е моето мнение, породено от твоите действия и обяснения.
Имам право да го квалифицирам според собствените си виждания и ценностната си система.
абсурт, ами и жената явно не е имала кой знае какъв избор, едва ли се е разделила с бащите на децата ей така, от скука и нямане какво да прави.
ПП. Съжалявам, ако някой се засегне, но да раждаш безхаберно все от неподходящи, не е опция за умна жена, която се справя идеално с живота.
tanya_79, това е моето мнение, породено от твоите действия и обяснения.
Имам право да го квалифицирам според собствените си виждания и ценностната си система.
Това колко и какви деца има не е ли нейна лична работа? Това по какви причини е с някой или не също не е ли нейна работа? Това, че ги има и го прави по начин, който някой не споделя и не разбира, не я прави безхаберна, а ценностната й система по-подходяща да бъде квалифицирана от който и да било.
Също така кой е неподходящ и кой не за баща на децата й, го определя тя самата и поема абсолютно всички последствия от мнението си и решенията си спрямо въпросния татко/татковци.
А това дали нейния опит може да бъде подходящ пример за някой друг е нещо съвсем различно.
За съжаление децата не са само "лична работа". Пускаш ги сред други деца и всеки пропуск или травма могат да се изразят като лошо поведение. Наясно бях, че синът ми може да има негативи от развода и следях всяка детинска глупост- да не стане хронична. Едно агресивно дете, което реагира заради липсващ баща, си е тежест за всички останали. Едно травмирано дете със странно поведение може да повлияе на атмосферата в цял клас. Дори децата да са търпеливи- това изисква усилия. Така че хубаво трябва да се мисли, защото последствията са освен за майката, и за децата, а после и за още доста хора, свързани с детето.
За съжаление децата не са само "лична работа". Пускаш ги сред други деца и всеки пропуск или травма могат да се изразят като лошо поведение. Наясно бях, че синът ми може да има негативи от развода и следях всяка детинска глупост- да не стане хронична. Едно агресивно дете, което реагира заради липсващ баща, си е тежест за всички останали. Едно травмирано дете със странно поведение може да повлияе на атмосферата в цял клас. Дори децата да са търпеливи- това изисква усилия. Така че хубаво трябва да се мисли, защото последствията са освен за майката, и за децата, а после и за още доста хора, свързани с детето.
За съжаление децата не са само "лична работа". Пускаш ги сред други деца и всеки пропуск или травма могат да се изразят като лошо поведение. Наясно бях, че синът ми може да има негативи от развода и следях всяка детинска глупост- да не стане хронична. Едно агресивно дете, което реагира заради липсващ баща, си е тежест за всички останали. Едно травмирано дете със странно поведение може да повлияе на атмосферата в цял клас. Дори децата да са търпеливи- това изисква усилия. Така че хубаво трябва да се мисли, защото последствията са освен за майката, и за децата, а после и за още доста хора, свързани с детето.
Между "трябва хубаво да се мисли,защото има такива и такива последствия, които не са само твой проблем" и "след като си помислил и си постъпил по този начин (с който не съм съгласен) затова си безхаберен" има огромна разлика !
Мисленето е рисковано- може да се самоубедиш, че ще се справиш, защото на идейно ниво изглежда лесно.
Развод въпреки наличието на деца подкрепям най-вече в следната ситуация: много образовано момиче по някаква причина се е намерило с мъж, който е камък на шията. И който по-скоро ще я дърпа назад. Може да помага в ранните години на детето, ама след това само ще си го храни и издържа. Та такава жена може лесно да се раздели, да си подсигурява детето и след време да си намери по-добър партньор.
Развод въпреки наличието на деца подкрепям най-вече в следната ситуация: много образовано момиче по някаква причина се е намерило с мъж, който е камък на шията. И който по-скоро ще я дърпа назад. Може да помага в ранните години на детето, ама след това само ще си го храни и издържа. Та такава жена може лесно да се раздели, да си подсигурява детето и след време да си намери по-добър партньор.
Absurt
Това колко и какви деца има не е ли нейна лична работа? Това по какви причини е с някой или не също не е ли нейна работа? Това, че ги има и го прави по начин, който някой не споделя и не разбира, не я прави безхаберна, а ценностната й система по-подходяща да бъде квалифицирана от който и да било.
Също така кой е неподходящ и кой не за баща на децата й, го определя тя самата и поема абсолютно всички последствия от мнението си и решенията си спрямо въпросния татко/татковци.
А това дали нейния опит може да бъде подходящ пример за някой друг е нещо съвсем различно.
Нито съм се бъркала в нейната работа- колко деца да има и от колко бащи, нито съм осъждала самия факт.
Човек не е вързан доживот с този до себе си и винаги може да се стигне до раздяла или самотно родителство по друга причина.
Безхаберни за мен са последвалите решения и съветите към авторката на темата.
Що се отнася до поемането на последствията от решенията си спрямо татковците, може, но само ако децата са неодушевени предмети, а не човешки същества със своите душевни нужди и емоции.
Но, много по- лесно е да се крием зад крилатото клише "Щом на мама ѝ е добре така, детето ще е щастливо", без да ни пука всъщност, какво то би искало и от какво има нужда.
Деца от задружни семейства също причиняват неприятности на обществото понякога. Темата се изчанчи доста. Аз например пък не следя децата си под лупа, задето сме разделени с баща им. Или поне не повече, отколкото така или иначе бих следила и бих се притеснявала за поведението им, дори и да бяхме още семейство с бащата. Не искам да съм лош пророк, но тепърва разводи ще има още повече за съжаление и не виждам как "обществото" може да предотврати това. Децата са си деца, когато има спокойствие край тях и няма скандали, растат доста по-добре, отколкото в измъчено подобие на семейство.
На мен ми е много смешно като чета мнения как жените се развеждали с лека ръка Понеже аз лично минах през ада, преди да се разведа и знам какво е, просто като чета някой дето си няма идея и ми е... забавно И да, ако майката е дълбоко, ежедневно, непоправимо и истински нещастна от съжителството си с бащата, то трябва да бъде прекратено. Защото иначе майката - мъченица като всеки ден трупа нерви и се гътне от някоя болест след година - две, детето пак ще си е с един родител така или иначе.
На мен ми е много смешно като чета мнения как жените се развеждали с лека ръка
Понеже аз лично минах през ада, преди да се разведа и знам какво е, просто като чета някой дето си няма идея и ми е... забавно И да, ако майката е дълбоко, ежедневно, непоправимо и истински нещастна от съжителството си с бащата, то трябва да бъде прекратено. Защото иначе майката - мъченица като всеки ден трупа нерви и се гътне от някоя болест след година - две, детето пак ще си е с един родител така или иначе.
Големи сме феминистки. Нищо чудно, че се напълни с хомосексуалисти.
Това сериозно ли го мислиш.
Това сериозно ли го мислиш.
Сериозна е, да, тя в редица теми ръси ксенофобските си умнотии.
Не виждам защо се смесват нещата, при това точно от теб, която застъпваше друга теза в предни постове?
Освен това застъпвам тезата да не се дават погрешни представи за това, как определено решение е довело до по-благоприятни последствия, защото не при всички може да са такива.
Не подкрепям по никакъв начин тезата обаче, да се определя един или друг личен избор като безхаберен, само защото не е общоприет и е извън нечии представи и ценностна система.
Абсурд, разбрахме де. Жената е създадена да търпи и ако си помисли, че може и сама трябва да бъде низвергната. Това вече в н-та тема го каза. Айде спри вече да си на всяка манджа мерудия.
Не стига, че не си кадърна елементарно нещо да разбереш, ами тъпо и упорито реагираш първосигнално, пък имаш самочувствието да раздаваш заповеди!
Абсурд, разбрахме де. Жената е създадена да търпи и ако си помисли, че може и сама трябва да бъде низвергната. Това вече в н-та тема го каза. Айде спри вече да си на всяка манджа мерудия.
Не стига, че не си кадърна елементарно нещо да разбереш, ами тъпо и упорито реагираш първосигнално, пък имаш самочувствието да раздаваш заповеди!
По същата логика по която ти пишеш тук така и аз. И обидите може да си ги запазиш за себе си, а за това колко си кадърна и не елементарна, постовете ти говорят сами по себе си. Така че айде ..........
По същата логика по която ти пишеш тук така и аз. И обидите може да си ги запазиш за себе си, а за това колко си кадърна и не елементарна, постовете ти говорят сами по себе си. Така че айде ..........
Да съм ти забранявала да пишеш?
Като се репчиш и обиждаш, ще бъдеш готова да те наритат, не да се пишеш обидена.
Така че, айде!
Крис, ама ти наистина си доста нахален Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение.
Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
ако майката е дълбоко, ежедневно, непоправимо и истински нещастна от съжителството си с бащата, то трябва да бъде прекратено. Защото иначе майката - мъченица като всеки ден трупа нерви и се гътне от някоя болест след година - две, детето пак ще си е с един родител така или иначе.
А ако един мъж ако е "дълбоко, ежедневно, непоправимо и истински нещастен" с жена си и реши да я изпъди и да си гледа децата сам, как ще коментирате? Ама то и никой съд няма да му ги присъди, така че вероятно такава ситуация в реалния живот няма.