Частни училища - информативна тема 13

Сега ми хрумва, че има вероятност в бъдеще нещата да стоят по друг начин. Нали напоследък се говори за реформата в образованието в Бг и свързаните с това идеи за намаляване на хорариума по разни предмети, което има опасност да доведе до това университетите в чужбина да не признават българските дипломи за средно образование... Е, ако допуснем това наистина да се случи, (за което искрено се надявам, че няма, но все пак - не се знае...), тогава IB дипломите ще придобият реален смисъл... Ще видим какво ще стане.  

А тогава кое е по-добре - да завършиш никому неизвестен университет в UK или да завършиш приличен български? Макар че то вече прилични български останаха ли, аз като гледам какви хора приемат за студенти вече, че и завършват и ме е срам да кажа къде съм завършил, макар и по наше време да беше по-друго нивото.

Ами, Татко Мецан, знае ли човек кое и по-добре?  Мога да дам един конкретен пример. С една моя съученичка (от гимназията, не от класа) навремето се явявахме заедно на кандидатстудентски изпит по математика в УНСС. Аз (скромно  ) изкарах пълна шестица, което беше единствената оценка, с която приемаха в специалност финанси. Тя изкара 3 и нещо, 4 ли, нещо такова и я скъсаха. После работи нещо две години като междувременно кандидатства още два пъти и я късаха пак... След тези 2 години замина за Англия, установи се в Лондон и кандидатства по диплома в един не особено престижен университет, но базиран в Лондон. Завърши (не какво да е, а) право! И оттогава до сега си работи като юрист в Лондон. Уверена съм, че заплатата й е по-висока от моята. И живее в чужбина. Кое е по-добре? Май зависи от гледната точка. 

Зависи каква специалност си и какво целиш. Истината е, че изкласили треторазряден университет в чужбина се връщат тук и ако не работят в кол център пак ги използват само за преводи. Единственото им качество е, че знаят езика. Това може да се постигне и с не повече от година в съответната страна, т.е. няколко години е излишна загуба на време и пари, поне от моя гледна точка.

Ако човек наистина иска нещо да знае е по-добре да учи добър университет тук и да направи магистратура другаде или да отиде по Еразмус, или да направи специализация след магистратура. Пълно е в момента и още по-пълно ще бъде с бакалаври от разни села по света. Ако не останат там не виждам смисъл, цената им тук неизбежно ще падне още.

Ами сигурно е по-добре, което идва да покаже, както писах преди и ме оплюха, че значението на математиката силно се надценява в този форум - ето, ти си изкарала пълна шестица и си влязла в УНСС, пък тя не е влязла, ама е влязла в Лондон, където са по-важни други умения. Тези други умения са по-важни и в живота - да можеш да се презентираш, да знаеш езици, да имаш по-широк поглед върху нещата и т.н. И аз съм изкарал пълна шестица на кандидатстудентския изпит по математика, а пък в живота има много по-успешни хора от мене, и златната ми значка от математическата гимназия мога да си я завра...така че тук прекалено много се преекспонира това СМГ, според мен. Знаенето на езици е по-важно, а това съвсем не става с курсове, както тук се внушава, видиш ли еди колко си деца от курсове изкарали С1, С2 или не знам си къв сертификат. Може и да се взели сертификат, ама дали могат свободно да общуват на езика в друга държава, е друг въпрос. Аз досега човек, дето от курсове да е научил език, не съм срещал. Всичките мънкат и хънкат на езика, ако ще и 10-то ниво да са изкарали и никой не може да се сравнява с тези, завършили езикови гимназии.
Сега не става въпрос, ако си топ-състезател по математика и тогава ясно, че и Оксбридж, и Бръшляновата лига са ти отворени, ама колко деца са топ-състезатели? Максимум няколко десетки от целия випуск, така че те са пренебрежимо малко и ако при избора на училище не се водиш от презумпцията, че детето ти ще стане топ-състезател по математика, то тогава добро ЧУ с високо ниво на език е по-добър избор от прехваленото СМГ.

Петя, в описания случай, съученичката ти си е намерила мястото. просто финансите не са били силната ѝ страна (освен ако сега не е tax adviser). 

Мецане, всъщност всички ние се стремим към по-добро ниво на образованост и знания за децата ни. И очевидно СМГ и математиката дават такова ниво.

Никога не можеш да бъдеш сигурен какво те чака в края на пътя докато го вървиш. Това ще разбереш едва когато стигнеш края му. От теб зависи обаче коя пресечка ще хванеш.

Това е моето мнение на 100 %.

  И аз офф-топик, но имам познато хлапе, прието да учи математика в Оксфорд. Завърши отлично СМГ, но не е бил от топ-състезателите. Искаха диплома, есе мисля и накрая го поканиха на интервю на място.
  Самото интервю в същността си е било чист изпит. Той и трима интервюиращи, единият после му става ръководител на курса. Уж си говорят по най-различни теми, леко вметват задача или тип задачи. Той предлага решение, карат го да запише част от него, спират го някъде и продължават да си говорят. Реално е решавал 3-4-5 проблема, някои устно, някои е разписвал до някъде. Междувременно обяснява защо точно там иска да учи и т.н.
  По негови думи много странен изпит, хем тежък, хем удовлетворяващ (поне за него). Той е единият от двамата приети.

Първо трябва да знаеш какво искаш да работиш, после - какво образование ти е необходимо за целта и най-накрая - в кой университет се предлага, имаме ли такъв тук и ако искаме да го заменим с чуждестранен, защо точно, какво конкретно предлага другият университет, което не предлага нашият. Като се стигне до магистратура, това е лесно. По-трудно ми се вижда да се прецени в началото. За мое учудване, много деца, пък и родители, имат обратната логика - "не знам какво точно ще учи, но ще е в чужбина". Такъв е мотивът им още за гимназиите (да учи немски, за да ходи в Германия, примерно - ама защо?). Когато нямаш ясна цел защо правиш нещо, където и да отидеш, няма да стигнеш далеч. Всъщност на интервютата, за които говорите, точно това се проверява - имаш ли някакъв разумен мотив да учиш в този конкретен университет, или просто ти се мотае в чужбина, не на последно място и за не държиш изпити тук (много от тези, които искат да учат медицина, имат И този мотив).

Ако има кой да му плаща сметките и целта е да се установи там, ученето е една доста добра опция - хем се интегрира в някаква по-интелигентна среда, хем завършва образование, което ще го изхранва.

E водещият мотив е, че тук университетите са на много ниско ниво, всеки завършва, нищо не се учи, купуват се изпити, преписва се и т.н.
По няколко причини. Първата я написах по-горе - това, че там наистина се учи, за разлика от тук.
Другата е да има избор къде да работи, защото примерно с немска диплома много по-лесно може да работи в Германия и в Западна Европа, отколкото с българска диплома; а щом е българин, винаги може ако иска да работи и в България. Тоест с немска диплома можеш да избереш да работиш в Германия или Австрия или Швейцария, или България, а пък с българска диплома много по-трудно ще отидеш да работиш другаде освен в България, говорим за работа по специалността, а не на автомивка примерно.
Съгласен съм и с горното мнение на Анди.

Ако някой иска по-подробно информация за IB  може да ме попита нещо конкретно, дъщеря ми взе миналата година. Повечето информация я има в нета, на английски разбира се. С две думи учат се 6 предмета и то доста по-сериозно и задълбочено. Много е трудно и да, наистина има университети, който знаят таза диплома какво представлява и какви знания дава, има университети, който дават стипендия за успех над определени точки, но не са много във Великобритания, има няколко в САЩ, сигурно има и други, не съм се интересувала.
Като цяло е по-лесно да се вземе добра диплома от българско училище, отколкото на 40 и повече точки IB. Преимуществото, за мен лично е, че след това учене в 11 и 12 клас, следването в университет е доста по-лесно. Също така, знанията си остават, разбира се за цял живот. Но, за да има добри бележки на изпитите, е важно учителите да са добри и да подготвят децата добре, не просто училището да е акредитирано.

Има и друга логика - влече те да се занимаваш с антропология, палеонтология, теоретична физика или висша математика, а защо не и с изследване на Шекспир. Сигурно може и тук да го правиш, но ще гладуваш. Тук за да не гладуваш трябва да избереш нещо ИТ, счетоводство, някои инженерни дисциплини и какво там още. Докато в чужбина можеш да се занимаваш и с нещо некомерсиално и пак да не гладуваш. Е, а за да се занимаваш с това нещо в чужбина най-добре е да имаш местна диплома. А за местна диплома трябва да следваш навън. И така.