Необходими ли са езиковите сертификати - кога и за какво

   Според мен, едни от най-универсалните изпити са сертификатите на "Кеймбридж", а и доколкото знам, са доживотни, ако няма промяна в това отношение последните няколко години. Биха свършили работа, освен за кандидатстване в чужбина и намиране на работа пак отвъд граница, така и като безспорно доказателство за владеене на езика пред нашенските работодатели. Изпитите, обаче, са скъпи (да предупредя).

Сертификатите на Кеймбридж са може би наистина най-универсални (много университети на страниците си изискват други, но ако бъдат попитани изрично приемат и тези на Кеймбридж) и наистина са безсрочни, обаче специално за кандидатстване в университет се иска (като изключение) да са с до две годишна давност. Затова най-доброто време за вземане на сертификат е 11 клас. Хубаво е да се мине и някакъв курс, защото не е лесна работа. Ценните сертификати на Кеймбридж са САЕ и СРЕ.

Твърдо ЗА сертификатите.
Когато бях добре с английския, нямах пари да се явя на изпит. После имах пари, нямах време. После имах и пари, и време, но забравих езика. И така си останах без тапия.
Сега за детето решихме, че сертификатите са задължителни. Сега се явява на CAE (стискайте палци), понеже е далече от 11 клас, ще продължи да учи английски и ще пробва и CPE.
Разбира се, я чакат и сертификати по още 1 език (цената на 1 изпит вече не е проблем, подличко е, но това е ролята на родителите  )

А за какво всъщност биха свършили работа тези сертификати? Извинявайте, но наистина хич не съм наясно. И с цените тоже. Бих го натиснала и моя да изкара някой изпит, ама като не знам кой за какво е

   Ами, това вече го написахме...

Сори, не видях, че това са точно кеймбриджските сертификати. 

Аз пък се чудя има ли смисъл от всички нива преди този сертификат на Кеймбидж? В смисъл нужно ли е да се започне от P 1 ( ние сме в Училища Европа, не знам дали и в другите така се редуват нивата) или може да започнат и от по-горно ниво.
Питам, защото изкараха Р1 и Р2, но се колебая дали да ги записвам на S1 или да изчкамае няколко години и да ги запиша в 5 или 7 клас направо, защото сега ми се струва загуба на време и пари и отегчаване на децата. В училище имат 3 часа английски и в Европа-та - два и ги виждам, че губят интерес и като че ли повече им вредя. Кажете, моля ви, особено по-млади хора ако има, как би трябвало да процедирам? Аз не знам добре езика и не знам кое ще е добре за децата 

От една страна никакъв практически смисъл няма.
От друга страна така следиш как напредват, а и децата се радват на хартийките и това ги мотивира.

Ти си избери дали има смисъл. Ако парите не са ти проблем няма да навреди, макар практическа полза от малките сертификати да няма.

На моите само им вреди, защото ходят с нежелание и като че ли се демотивират изобщо да учат езика  А мислех, че правя нещо добро за тях, но то насила хубост не става  Решила съм тази година да ги оставя без курсове, да видим догодина какво ще решат.

само един от сертификатите е "доживотен" така да се каже и той е Кеймбридж (така наречениете нива на англиски, най-ниското е А1, най-виското С2). Всички други - Toefl, SAT, IELTS, PTE и тнт са с давност 2 години от датата на явяване. Смисъл има, ако примерно на някоя длъжност ти го изизскват или за чужбина - емиграция, доказване на владеене на езика. Също ако се цели да си наградградиш кариерата, като изкараш курс или подобно в чужбина, където за да те вземат ще ти поискат някой серитификат.
Искат ги и за учене в чужбина.

Според мен да изкараш сертификат ей така , без да ти трябва няма особен смисъл. При децата е ок, щото те така се надъхват. Е, не всички сигурно, ама като знаят, че накрая ще вземат сертификат, ако са научили, някак по имат стимул. И тези така наречени "доживотни" сертификати са ми малко странни. Скоро дойде една девойка, има сертификат на Кеймбридж, Б2, ама като мина интервюто и се оказа, че английския и хич не е завиден. Има тапията, но минала изпита още в училище, после не е ползвала езика кой знае колко и тоя сертификат...... с него като и без него. Сега ще опреснява.

Съгласна съм с написаното от Ники Ник. Реално това, което важи е владеенето на езика на едно наистина добро ниво. Сертификатите, които са задължителни са двугодишните, ако ще кандидатстваш в някой университет или за работа извън България. Кеймбридж традиционно не се приема в чужди университети и ако попиташ най-често отговорът е, че искат C2. На C1 от мои приятели знам, че не се гледа с добро око.

Фирмите, с които аз съм имала контакт, не са имали изисквания нито за опит, нито за сертификат. Това са фирми, които обслужват клиенти и набират хора с езици. От друга страна обаче при подбора на кадри са много взискателни. Правят се интервюта по телефона, на живо, поставят ти задачи за превод или отговор на имейли. Изобщо тестват те, за да се уверят, че притежаваш необходимите познания и ще се справиш с работата. Сертификат отпреди 5-10-15 години няма как да ти помогне, защото оценяването на знанията ти го правят те и то на момента.

 

Вече почна да ми се изяснява картинката. Ама нали всички се хвалят как децата им изкарали тоя и оня сертификат, та и аз да не изпуснем влака Ако някога му поискат на синковеца някой сертификат, да ходи да си държи изпит. Сега явно няма смисъл. Наистина език се забравя, ако не се ползва ежедневно.

Това, че Кеймбридж не се приема, е абсолютно невярно. И в САЩ, и в Англия се приема без възражения. Може в сайта на някои университети да пише, че се изисква друг вид сертификат, но при запитване всички отговарят, че Кеймбриджските са ОК.
Относно С1 нещата са леко неверни - по-така университетите приемат С1 ако е с оценка А или искат С2 с каквато и да е оценка. Т.е. С1 с оценка А си се приема почти навсякъде. Е, за английска литература може би искат С2, не знам За по-обикновените унита (извън топ 10 или топ 20) С1 си е съвсем ОК.

имайте предвид, че вече сертификат IELTS, който е с давност две години, ти приравняват общата оценка към нивата - А1-C2 
е, да ама за някои не може от днес за утре да се подготви, особено ако му искат висок резултат... език не се учи за три месеца

Ами с оценка А на повечето места са склонни. Но на един приятел му отказаха да му признаят CAE с оценка А в Нотингам, който не беше най-върховният университет в списъка му. Предложиха му да си вземе CPE (C2), ако държи на Кеймбридж изпит. Проблемът е, че Кеймбридж изпитите са по-трудни от двугодишните и нямаше база за сравнение между CPE и IELTS. Повечето ми съученици имаха C1 на Кеймбридж от 9 или 10 клас, но не беше с оценка А, а до 12 клас езикът им доста се подобри, особено покрай литературата и други дисциплини на английски. И реално сертификатът остана за тях без приложение, защото в стремежа си да се класират добре, дадоха пари и за подготовка за двугодишния изпит и отделно пари за явяване.

Бетабени, никой не се е научил за толкова кратко време естествено. Но когато дойде време за изпит, е важно за какъв формат си се готвил до момента, понеже и компонентите и лексиката варират. Упражнения излишни няма, но изпитът не е безплатен и ако няма да послужи, са пари на вятъра.

Ясно е, че няма как да се подготви за два дни. Все пак учи английски от 10 години. Вярно, в училище, но все пак си е някаква основа. Освен това не планираме следване в чужбина.

Аз съм на 36г., за себе си се замислям по темата за сертификатите и клоня към "да". Някак по-сериозно ми струва да твърдя, че владея езика и да мога да го докажа. Работя с един език, не искам да загубя и другия и почти съм решила да се явя на сертифициране, тъкмо ще опресня знанията.
Често чувам положителни коментари за нивото си на владеене на този език, с който работя, но по-голяма тежест за мен има сертификата.
Гледам, че говорите за децата си - ученици, според мен е рано. Езика още не им е нужен в ежедневието, не са на пазара на труда и не го ползват оперативно. Най-ползотворно при мен беше ученето на език когато вече имах с кого да говоря ежедневно.
Така се развиха при мен нещата, на времето дядо ми казваше "Един език е един хляб", т.е. знеш ли го гладен няма да останеш, но истинското научаване го виждам във възраст слвд 7ми клас.

Приемат се и за скандинавските университети. За Канада.
От В2 няма смисъл. Излишно хабене на пари и време. Но ако ще се кандидатства за ВУЗ в чужбина, се прави усилена подготовка за С1 - универсална е.
В 11-ти клас трябва човекът да е наясно къде ще ходи и да си проучи какви са изискванията на университета. Ходихме есента на среща с "Интеграл". Почти за всеки ВУЗ се искаше Кеймбридж или IELTS. Казаха, че с TOEFL последните години имало проблем, нещо по самото провеждане на изпитите и не го предпочитали.
Винаги се прави проучване за конкретните университети, които ви интересуват - какво искат те.
Бих заделила средства за този сертификат точно и то ако се целИ продължаване на образованието в чужбина. Ако ще се търси работа или емиграция в Канада или Австралия -  IELTS.
Иначе просто нужда от събиране на хартии няма.

За кой университет и за каква специалност?

Авторката си каза, че не целят кандидатстване в чужбина. При това положение аз полза от изпит не виждам. А за универсалното CAE, точно това коментирахме, че където се зачита, се зачита само А. И го знам, защото около мен повечето опитаха да преговарят с идеята да не се явяват отново на изпити и да харчат пари. Една моя приятелка преговаряше за CAE с оценка B в Дания и я отрязаха категорично, другата беше отрязана с B в Англия. За С няма какво да коментирам, но реално изпитът и с С се води взет.

Естествено всеки е длъжен да си направи проверката и да прати запитване до университета, ако се налага. Просто тези преговори и запитвания ги видях как се случват последната година и изведнъж, както CAE беше върхът на сладоледа и всички го бяха изкарали и забравили, се оказа, че ще си се подготвят и ще си държат наново изпит. Подготовката и стресът бяха нечовешки. Кандидатстванията са по-рано, харчат се спестявания, проучват се заеми. От друга страна хората, които целенасочено се готвеха и явиха само на IELTS, независимо дали в 11 или в 12 клас си спестиха доста стрес. Не че и с Кеймбридж не може, може си, но трябва да е не просто взет, а взет с максимална оценка, да си сигурен, че всичко ще е точно в желания университет, в противен случай си е риск.

за университет винаги искат Academic IELTS, сега вече ти го приравняват на CPE, като ти слагат оценка C2, ако имаш овърол 8.5 или 9 на ИЕЛТС, което е доста трудно. Кеймбридж е "неприятен", защото ако само на един компонент не изкарш определени точки, не ти зачитат нивото. Докато ИЕЛТС е доста по-флексибъл така да се каже и при всяко положение вземаш сертификат. Мен единствено не ми харесва, че са на Британски съвет изпити, а те са голяма фабрика за пари и ако наистина не му трябва на човек за конкретна цел, по-добре е да не се явява ей така, защото еди-кой-си се явил.

Това не е вярно.
http://www.undergraduate.study.cam.ac.uk/international-students/ … ance-requirements
http://www.imperial.ac.uk/study/pg/apply/requirements/english/

Имам сертификат по испански език ниво С2. Явих се на изпита в 11 клас. Беше ми от полза за намирането на допълнителна работа като преводач.

Затова е темата - да си кажем мнението.
И го казваме.
Ако дете реши да кандидатства за чужд университет, то следва родителите му и то да са наясно, че подготовката изисква доста време и средства. Та е добре да са наясно с тези неща. Решения хрумват често пъти изведнъж. Но ако човек не се е подготвил, той няма много избор.

Иначе аз попитах конкретно само едно нещо:
Но не разбрах отговора.
Не е сигурно въпросните хора защо са ги "отрязали" и че причината е точно посочената.

Няма отговор, защото нямам достатъчно време да се разровя из повече университети, но греша и се приема и C, с уговорката, че можеш да кандидатстваш, но конкуренцията по-вероятно ще те отвее.

Попитах моя приятелка, която кандидатства и й отказаха и тя ми обясни, че специалностите, за които тя е кандидатствала се водят силно комуникативни и заради това са й искали по-висока оценка. А иначе масовият случай е, че искаш по-хубава специалност в по-хубав университет и до последния момент мъчиш да си създадеш или да си подобриш шансовете.

А момчето, отрязано от Нотингам, заради CAE, го бяха одобрили в Кеймбридж с наличното А, но на събеседване на място избраха двама китайци. Езикът не е бил проблем, успехът също, не знам причината да не го приемат, но тогава точно беше назрял проблемът с България и Румъния и много българи се оплакваха от лошо отношение. Дали е дискриминация, симпатия към китайския народ или нещо друго нямам представа, но момчето наистина е страшно умно.

Съжалявам, че трябва да го напиша, но пишеш глупости. Личи си, че не си виждала условна оферта, не си запозната с процеса на кандидатстване в чужбина, но пък това не ти пречи да пишеш неща, които нямат нищо общо с реалността. Щом като университетът е дал условна оферта с изискване за САЕ с В или С и кандидатът я изпълни, то няма как да го отвее конкуренцията, ако ще тя и СРЕ с А да има. Е, ако не са изпълнени другите условия – успех от Диплома за средно образование, оценки от ДЗИ, оценки по определени учебни дисциплини, няма как да се очаква офертата да стане безусловна. Трябва да бъдат изпълнени всички условия, за да бъде приет кандидатът.

На мен пък ми се струва много логично университетът да отсее най-добрите кандидати и да си запълни бройките, а останалите с по-ниски резултати да ги отхвърли и да отидат там, за където им стига успехът. Университетите, в които напливът е по-голям (в по-добрите), е ясно, че няма как да приемат всички само защото покриват минималните критерии.

Университетите понякога отхвърлят и много добри кандидати, а приемат такива с по-ниски постижения, това си е тяхна политика някаква, но в случая с оглед на конкретния спор това няма значение. Както каза и math_mother ако веднъж ти дадат оферта тя е обвързваща и изпълниш ли изискванията си вътре.

зависи къде (в коя държава) се намира университета. Има много държави, където образование е основният отрасъл, който генетрира приходите на страната, там е нормално да приемат "от кол и въже", за да имат доход! съвсем друг е въпросът на качеството на образованието, което ще се получи в университет, където приемат с минималните изисквания 

Ясно, благодаря за информацията. На мен вече не ми е приоритетна, но може да насочи доста хора.

П.С. Ще ми е интересно да се обадят повече хора със сертификати за други езици и да споделят носят ли им ползи, на какви нива и колко години след вземането на сертификата.

Моето дете е на 11 години и тази година за първи път за сертификат на Кеймбридж.
Определям подготовката за изпита като много полезна. Честно казано бях приятно изненадана
колко полезно е решаването на тестове, в нашия случай за КЕТ Кеймбридж.

Аз имам САЕ със С, изкаран в 11 клас. Не съм го ползвала за кандидатстване в университет, исках просто да го имам и ако ми трябва да е наличен, но като дойдох в Германия вече тотално си мислех, че няма да ми дотрябва.
За година и половина изкарах сертификат telc B1 по немски и DSH2 (C1.1) пак по немски с цел да кандидатсвам в университет.
Оказа се, че за специалността ми трябва и английски и сега САЕ-то влезе в употреба, за да докажа ниво.

За мен явяването на един предварителен изпит или пробен(ако се предлага такъв, за френски език има) е полезно. Защо? Дъщеря ми учи френски на частни уроци, което веднага следва - по малко време за говорене и съответно здрава езикова бариера. За това преценихме, че е добре да се отиде на DELF А2 - за да се види формата на изпита и да получи едно спокойствие, чисто емоционално (цената на изпита е 120лв, т.е. не е някаква космическа сума). От тук вероятно ще отиде направо на В2, освен ако не поиска за изкара и В1. Според децата, които са държали тези изпити - разликата в нивата е много голяма, като изисквания. Вероятно за възпитаници на френски гимназии не е необходимо. Френските сертификати са безсрочни, но както и за английските и американските университети искат да са зържани до 2 години преди кандидатстване, а някъде и до 1г.
В Америка, не във всички университети приемат Кембридж, та дори и IELTS искат си техните TOEFL И  SAT. Вярно е че изпитите по английски са доста по скъпи от френските.
За деца, които нямат намерение да кандидатстват в чужбина изобщо не виждам смисъл да се явяват за сертификат сега. Може би е оправдано в последен курс на университета, за да им е предимство при търсене на работа.
Например, нашето решение (ако окончателно реши да учи бакалавърска във Франция и магистратура в САЩ): няма да държи английски сертификати сега, а в последната година на бакалавърската.  Ако пък реши да се пробва за стипендия в сащ, в лято - зима 10-11кл.  TOEFL И  SAT, за да има възможност да повтори, ако резултата не я удовлетворява.

Дъщеря ми учи в двуезично училище.Задължение на училището е, на всеки две години да провежда изпита пред английски представители.Сертифицират ги по Кеймбридж. На всеки две години трябва да получат определено ниво.Втори клас А1,четвърти А2, шести В1, осми B2. лично аз го намирам за полезно, защото и без друго учат  поне 50%от предметите на английски, поне накрая имат и сертификат,
 

От езикови сертификати винаги има полза, независимо дали в момента или в бъдеще.

Безспорно има. Само трябва човек да си поддържа нивото и реалните му знания да отговарят на сертификата, който представя.

От значение кой издава сертификата. Ако не е от институция с високи стандарти и утвърдено име, няма особена полза и не гарантира знания.

Според мен е полезен при всички положения сертификата. Най-малкото е като награда за положените усилия, децата ще се чувсват удовлетворени.
Видях, че предстои изложение за средно образование, на което може да се провери нивото на владеене на английски на децата,  напълно безплатно.
https://web.facebook.com/obrazovan/posts/10154609856882243

Случайно попаднах на темата и точно вчера говорехме за сертификатите. Дъщеря ми е голяма, студентка в Германия. За да я приемат и трябваше сертификат по немски. Английски никой не и е искал. 5 семестър макроикономика на английски, магистърските програми са повечето на английски. Никой не се интересува от сертификати, просто английският трябва да се знае.

Не съм съгласна. Сама казваш, че са искали сертификат за немския, нали? Е, по същия начин в никой английски или американски университет няма да приемат студент без сертификат. Просто изискването за такъв е императивно в чеклистата на нужните документи.

И  как се взема сертификат, ако не се знае езика?

При кандидатстване за работа също са полезни. Ако в CV-то пише "отличен английски", на интервюто задължително се пита къде си учил и колко време. Ако 10г си учил един език и нямаш документ е несериозно. Това е като да завършиш семестриално и накрая да не направиш дипломната работа. Работодателят няма време да проверява и изпитва владеенето на езика и би дал преднина на кандидат със сертификат. Един доживотен сертификат решава този проблем.

Аз, като работодател не бих се доверила на сертификат изкаран преди повече от две години , ако предишната работа не е била свързана с упражняване на езика под някаква форма. Колкото и да е безсрочен, като не се практикува се забравя. Бих проверила такъв кандидат и не бих му дала предимство.

Абсолютно съгласна.

Ползите от сертификтите на Кеймбридж вече са ги обяснили, но се пропуска нещо важно. Трябва много внимателно да се прецени на кой изпит да се явите, защото в завимост от резултата може да варира присъденото ниво. Например, ако се явявате на CAE, който обикновено се приравнява към ниво C1, но изкарате нисък резултат, примерно C, на сертификата ще пише ниво Б2. Съответно ако изкарате много висок резултат, на сертификата ще пише С2, без да има нужда да се явявате на CPE.

Ох, чак сега видях колко е стара темата! Съжалявам... Излезе ми в препоръчани.

Цитирам се защото отидох на САЕ на 37 г., имам листото хартия, но и ползвам езика ежедневно.  Би ми послужил при смяна на работата. Всъщност ходих на курс за подготовка за формата на изпита, не учих нищо в допълнение  на това, което знаех.

В моята професия владеенето на английски и специализиран, технически английски са задължителни. Никой, никога, никъде не е изисквал от мене да доказвам със сертификат това ми умение. При интервю за работа става ясно, дали владееш езика, сертификата не е гаранция за нищо. Всички имаме познати преминали през курсове, а не могат нормален разговор да проведат.

От сертификат имат нужда кандидат студентите, както и желаещите да имигрират в някои държави... много рядко работодатели в България изискват от кандидатите си подобен сертификат.

Считам, че сертификата трябва да отговаря на знанията.
Дъщеря ми от първи клас е в двуезично училище, където 70%  .от предметите св изучават на английски.
От училището през година организират изпит за ниво с екзаминатори от Лондон.
За да го правят и да плащат цялата процедура за всички ученици, явно има значение.
Иначе в последния клас ще им направят един изпит за ниво и кой каквото ниво защитити.
За разлика  от исоанското двуезично българското неделно училище дава само сертификат за изучаваните предмети през годините , хорариум и оценка.Но.не и сертификат за владеене на български език.За такъв дъщеря ми трябва да се яви на изпит.
За испански, който и е роден също няма сертификат
Така че всичко е много относително.
На мен също 20 години никой не ми е искал сертификат за ниво, а работата ми изисква не само добро ниво на езика , но и познаване на характерните особености на испанския манталитет.

Преди години кандидатствах за длъжност "Човешки ресурси", като интервюто беше на английски. Никой не пита ни за сертификат, ни за никакви хартии. То няма и смисъл никакъв. Нивото си проличава при едно устно интервю идеално. Езикът е просто средство за комуникация, а не самоцел. Дали го имаш - то си личи. За нищо друго, освен при кандидатстване в университет в чужбина или емиграция, при която това е изискване, няма смисъл от документи за владеене на език. 

Аз работя в международна организация. Завършила съм френска филология и имам CPE по английски. Сертификатът по английски и дипломата от университета ми бяха необходими за предварителния подбор. По мое време отсяваха кандидатите, които ще бъдат допуснати до първия кръг на конкурса. Сега не знам дали процедурата е същата - беше преди 14 години.

От сертификати има смисъл при завършване на гимназия. Улесняват и наемането на работа за тези, които ги имат, не само за учене в чужбина или на чуждия език тук. Това е само първото отсяване, после никой не ги освобождава от интервю на езика или нещо като изпит на място. Лично го виждам, не е като да си измислям или по слухове от трети лица. Не сравнявайте с вас самите, защото вие вече сте възрастни хора, имате СV, но за младите е важно, защото като начало това могат да предложат.