всъщност пропуска 
Според уикипедия пропуска 50 % от UVA лъчите, но не пропуска UVB.
С dragon8 сме писали едновременно
- Публикувана: 5 май 2016, 17:40 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2017, 18:06 ч.
Innovation zone - науката зад козметиката
Според уикипедия пропуска 50 % от UVA лъчите, но не пропуска UVB.
С dragon8 сме писали едновременно
нямам желание да влизам в спор, но също пише кои от двата вида са активни в по-голяма част от деня, кои са по-вредни и от кои защитата е по-трудна
dragon8 и CI, благодаря за положеният труд. Моля продължавайте, защото темата е нужна и нитересна.
Няма страшно да се откажа скоро 
.
Идеята тук е да предложа алтернатива/ противоотрова на "Те не са на Вашето ниво.", а всеки преценява и отсява полезното за себе си.
. Идеята тук е да предложа алтернатива/ противоотрова на "Те не са на Вашето ниво.", а всеки преценява и отсява полезното за себе си.
INCI-то е Bentonite (бентонит)
Това същият бентонит ли е, който се използва за котешките тоалетни?
Извинявам се за тъпия въпрос, но по-добре такъв, отколкото още по-тъпото "запис".
Благодаря за интересната и полезна тема!
ПП Ха, хума май било.
INCI-то е Bentonite (бентонит)
Това същият бентонит ли е, който се използва за котешките тоалетни?
Извинявам се за тъпия въпрос, но по-добре такъв, отколкото още по-тъпото "запис".
Благодаря за интересната и полезна тема!
ПП Ха, хума май било.
Благодаря за прекрасната тема! С удоволствие ще следя.
До момента най-вече ме заинтригуваха тези два момента: съставки на база ферментация с млечнокисели бактерии и дрожди; и urban anti-pollution protection, особено 28Extremoin съставката. Вече си имам любим продукт с млечнокисели бактерии, сега се надявам да се появят повече, както и такива с 28Extremoin. Ако и са бългаски...
С удоволствие ще следя. До момента най-вече ме заинтригуваха тези два момента: съставки на база ферментация с млечнокисели бактерии и дрожди; и urban anti-pollution protection, особено 28Extremoin съставката. Вече си имам любим продукт с млечнокисели бактерии, сега се надявам да се появят повече, както и такива с 28Extremoin. Ако и са бългаски...
Няма страшно да се откажа скоро .
Идеята тук е да предложа алтернатива/ противоотрова на "Те не са на Вашето ниво.", а всеки преценява и отсява полезното за себе си.
. Идеята тук е да предложа алтернатива/ противоотрова на "Те не са на Вашето ниво.", а всеки преценява и отсява полезното за себе си.
, а и топ съставка на козметични продукти, базирани на Аюрведа ....Продължавам със статията за микробиома на скалпа.
Разбирането за значимостта на изследването на оста биота (съвкупността от микроорганизми, населяващи скалпа)- вроден имунитет, във връзка с пърхота и себорейния дерматит, се основава на факта, че на клетъчно биохимично ниво СД е свързан с намалена активност на Т-клетките, което е показател за неефективност на имунната система и активация на компенсаторни защитни механизми. Не е ясно обаче, дали първопричината за намалената имунна защита е системна и отразяваща цялостното здраве, или е ограничена само на ниво кожа, или е комбинация от двете. Ако дисбалансът произтича от цялостното здравословно състояние, то локално лечение ще има само частичен успех, и по-всестранен подход следва да бъде приложен.
В сравнение с кожата по останалите части от тялото, тази на скалпа се отличава с :
- относително по-голяма плътност
- наличие на повече кръвоносни съдове
- среда, богата на себум и с голяма гъстота на мастни жлези
- отличава се с уникални взаимодействия между микроорганизмите, които я обитават
Пърхотът е свързан с прекомерно отделяне на мъртви кожни клетки на люспи от скалпа. Тези люспи от корнеоцити се състоят от слепени кератинови сегменти, останали свързани в голяма степен, и отделили се в този вид от кожната повърхност. В повечето случаи, пърхотът не се асоциира с видимо зачервяване на скалпа; когато обаче има такова, то е индикатор за възпаление. Симптомите, свързани с пърхота, са сърбеж (66%), раздразнение (59%), усещане за опънат или сух скалп (25%). За разлика от пърхота, СД се характеризира с мазни, жълти на цвят люспи, придружени с видимо възпаление, като еритема. Докато пърхотът засяга само скалпа, СД може да се разпространи и в други области, като назолабиални гънки, уши, вежди и гръден кош. При СД, най-честият симптом е сърбеж по скалпа, като раздразненията се влошават главно през зимата, а излагането на слънце през лятото изглежда облекчава състоянието.
Скалпът е богат на фоликули. Поради това, вещества, които може да попаднат в себума, е възможно да бъдат абсорбирани в по-дълбоките слоеве на кожата по фоликулярен път. По този начин те могат да преодолеят имунната защита на кожната повърхност, оказвайки директно влияние върху клетките на епидермиса. Това прави кожата на скалпа по-уязвима към такива вещества, като повишава риска от раздразнение и възпаление. Разбирането за бариерната функция на кожата на скалпа е решаващо, тъй като и пърхотът и СД са повече от повърхностни проблеми, засягащи само стратум корнеум. Фактически, при тези състояния и епидермисът е значително повлиян, с наличие на хиперпролиферация (свръхбързо делене на клетки), прекомерни междуклетъчни и вътреклетъчни липиди, абнормални промени в корнеалния епител. В допълнение, както беше отбелязано, пърхотът и СД са придружени от завишена секреция на себум. Излишъкът от себум, както и хиперкератинизацията, може да бъдат разглеждани като компенсаторни защитни механизми при налично нарушение на хомеостазата. Те обаче от своя страна, могат да причинят обратната реакция, като довеждат до дисбаланс в биотата. Оказва се, че еволюцията на вродения имунитет в комплексна биологична среда, каквато е човешкото тяло, не успява да бъде в крак с бързата еволюция на простите едноклетъчни микроорганизми.
В сравнение с кожата по останалите части от тялото, тази на скалпа се отличава с :
- относително по-голяма плътност
- наличие на повече кръвоносни съдове
- среда, богата на себум и с голяма гъстота на мастни жлези
- отличава се с уникални взаимодействия между микроорганизмите, които я обитават
Пърхотът е свързан с прекомерно отделяне на мъртви кожни клетки на люспи от скалпа. Тези люспи от корнеоцити се състоят от слепени кератинови сегменти, останали свързани в голяма степен, и отделили се в този вид от кожната повърхност. В повечето случаи, пърхотът не се асоциира с видимо зачервяване на скалпа; когато обаче има такова, то е индикатор за възпаление. Симптомите, свързани с пърхота, са сърбеж (66%), раздразнение (59%), усещане за опънат или сух скалп (25%). За разлика от пърхота, СД се характеризира с мазни, жълти на цвят люспи, придружени с видимо възпаление, като еритема. Докато пърхотът засяга само скалпа, СД може да се разпространи и в други области, като назолабиални гънки, уши, вежди и гръден кош. При СД, най-честият симптом е сърбеж по скалпа, като раздразненията се влошават главно през зимата, а излагането на слънце през лятото изглежда облекчава състоянието.
Скалпът е богат на фоликули. Поради това, вещества, които може да попаднат в себума, е възможно да бъдат абсорбирани в по-дълбоките слоеве на кожата по фоликулярен път. По този начин те могат да преодолеят имунната защита на кожната повърхност, оказвайки директно влияние върху клетките на епидермиса. Това прави кожата на скалпа по-уязвима към такива вещества, като повишава риска от раздразнение и възпаление. Разбирането за бариерната функция на кожата на скалпа е решаващо, тъй като и пърхотът и СД са повече от повърхностни проблеми, засягащи само стратум корнеум. Фактически, при тези състояния и епидермисът е значително повлиян, с наличие на хиперпролиферация (свръхбързо делене на клетки), прекомерни междуклетъчни и вътреклетъчни липиди, абнормални промени в корнеалния епител. В допълнение, както беше отбелязано, пърхотът и СД са придружени от завишена секреция на себум. Излишъкът от себум, както и хиперкератинизацията, може да бъдат разглеждани като компенсаторни защитни механизми при налично нарушение на хомеостазата. Те обаче от своя страна, могат да причинят обратната реакция, като довеждат до дисбаланс в биотата. Оказва се, че еволюцията на вродения имунитет в комплексна биологична среда, каквато е човешкото тяло, не успява да бъде в крак с бързата еволюция на простите едноклетъчни микроорганизми.
В сравнение с кожата по останалите части от тялото, тази на скалпа се отличава с :
- относително по-голяма плътност
- наличие на повече кръвоносни съдове
- среда, богата на себум и с голяма гъстота на мастни жлези
- отличава се с уникални взаимодействия между микроорганизмите, които я обитават
Пърхотът е свързан с прекомерно отделяне на мъртви кожни клетки на люспи от скалпа. Тези люспи от корнеоцити се състоят от слепени кератинови сегменти, останали свързани в голяма степен, и отделили се в този вид от кожната повърхност. В повечето случаи, пърхотът не се асоциира с видимо зачервяване на скалпа; когато обаче има такова, то е индикатор за възпаление. Симптомите, свързани с пърхота, са сърбеж (66%), раздразнение (59%), усещане за опънат или сух скалп (25%). За разлика от пърхота, СД се характеризира с мазни, жълти на цвят люспи, придружени с видимо възпаление, като еритема. Докато пърхотът засяга само скалпа, СД може да се разпространи и в други области, като назолабиални гънки, уши, вежди и гръден кош. При СД, най-честият симптом е сърбеж по скалпа, като раздразненията се влошават главно през зимата, а излагането на слънце през лятото изглежда облекчава състоянието.
Скалпът е богат на фоликули. Поради това, вещества, които може да попаднат в себума, е възможно да бъдат абсорбирани в по-дълбоките слоеве на кожата по фоликулярен път. По този начин те могат да преодолеят имунната защита на кожната повърхност, оказвайки директно влияние върху клетките на епидермиса. Това прави кожата на скалпа по-уязвима към такива вещества, като повишава риска от раздразнение и възпаление. Разбирането за бариерната функция на кожата на скалпа е решаващо, тъй като и пърхотът и СД са повече от повърхностни проблеми, засягащи само стратум корнеум. Фактически, при тези състояния и епидермисът е значително повлиян, с наличие на хиперпролиферация (свръхбързо делене на клетки), прекомерни междуклетъчни и вътреклетъчни липиди, абнормални промени в корнеалния епител. В допълнение, както беше отбелязано, пърхотът и СД са придружени от завишена секреция на себум. Излишъкът от себум, както и хиперкератинизацията, може да бъдат разглеждани като компенсаторни защитни механизми при налично нарушение на хомеостазата. Те обаче от своя страна, могат да причинят обратната реакция, като довеждат до дисбаланс в биотата. Оказва се, че еволюцията на вродения имунитет в комплексна биологична среда, каквато е човешкото тяло, не успява да бъде в крак с бързата еволюция на простите едноклетъчни микроорганизми.
Анализът на човешки себум, извлечен от фоликули, разкрива, че това е смес от триглицериди, мастни киселини, восъчни естери, стеролови естери, холестерол, холестеролови естери и сквален. След секретирането на себума, триглицеридите и естерите биват разградени от липазни ензими и превърнати в моноглицериди и мастни киселини.Смята се, че свободните мастни киселини играят ключова роля във възникването на раздразнението на скалпа, което включва и свръхделене на клетките. Нещо повече, определено е, че ензим, секретиран от гъбички, обитаващи скалпа, превръща вещества от себума в ненаситени мастни киселини като олеинова киселина; тази трансформация може да е свързана с формирането на пърхот. Това е било демонстрирано, когато олеинова киселина, нанесена по скалпа на индивиди с предразположеност към пърхот, е довела до влошаването му, дори при отстраняването на специфични микроорганизми от скалпа.Това обаче, не означава, че допълнителни важни биохимични пътища не допринасят за състояния като пърхот и себореен дерматит. Себумът може да служи като храна за повишен растеж и метаболизъм на микробиотата, като така стимулира деленето на кератиноцитите и тяхната трансформация в корнеоцити, и играе ролята на лепило за формиране на люспи от корнеоцити.
Хората, страдащи от проблеми със скалпа, обичайно ги имат за продължителен период от време, поради което използват локални средства като шампоани с различни антимикробни и противогъбични съставки. Тази практика се е доказала като ефикасна само за периода на прилагане на шампоана. Често се налага смяна на продукта, за да се удължи ефектът. Не е известно дали тази практика не повишава резистентността на микроорганизмите с времето, и не провокира самозащитни еволюционни изменения в тях, правещи ги по-устойчиви. Такова симптоматично лечение изисква непрекъсната употреба на подобни продукти, тъй като цикълът на активация, довел до състоянието, не е прекъснат.
Хората, страдащи от проблеми със скалпа, обичайно ги имат за продължителен период от време, поради което използват локални средства като шампоани с различни антимикробни и противогъбични съставки. Тази практика се е доказала като ефикасна само за периода на прилагане на шампоана. Често се налага смяна на продукта, за да се удължи ефектът. Не е известно дали тази практика не повишава резистентността на микроорганизмите с времето, и не провокира самозащитни еволюционни изменения в тях, правещи ги по-устойчиви. Такова симптоматично лечение изисква непрекъсната употреба на подобни продукти, тъй като цикълът на активация, довел до състоянието, не е прекъснат.
Знам, че статията бъка от термини, и че е трудносмилаема. Следващият абзац ще го обобщя, вместо директно да превеждам, защото е дълъг и посветен на видове микроорганизми, и техните функции и взаимоотношения. По-добре да го предам в съкратен вид.
По отношение на пърхота и СД, основните микроорганизми, имащи роля, са гъбичката Malassezia (Pityrosporum), бактериите Staphylococcus epidermidis и Propionibacterium acnes. И трите са нормални обитатели на кожата. Разликата при здрав скалп и такъв с проблеми, е в съотношението между тях. Според научно изследване, при здрав скалп имаме 25% Staphylococcus epidermidis, 74% Propionibacterium acnes и 97% Malassezia restricta. При скалп с пърхот процентите са съответно 66%, 15% и 84%. За отбелязване при анализа са следните факти - гъбичките по скалпа са основно зависими от липиди, тоест хранят се с мастни съставки от себума ни,; дори и при мъртъв микроорганизъм, компоненти от клетъчната му стена могат да допринесат за кожно раздразнение.
Гъбичката Malassezia globosa отделя липаза и други ензими, превръщащи триглицеридите от себума в ненаситени мастни киселини, като олеинова киселина. В процеса на формиране на пърхот, числеността на тази гъбичка нараства 1,5-2 пъти над нормалното си равнище. Олеиновата киселина е вещество, което повишава пенетрирането на вещества през кожата. Тя също втечнява междуклетъчните липиди на стратум корнеум и се смесва със себума, като така допринася за по-нататъшно раздразнение на скалпа. Това води до нарушаване в хомеостазата на скалпа и компрометира имунитета му, активирайки клетките на Лангерханс. Те отговарят с възпалителна реакция, поради което се смята, че пърхотът следва да се разглежда като възпалително състояние, дори при отсъствие на симптоми на възпаление.
Иновативни терапии. Анализирането на информацията поражда множество идеи за иновативни терапии, които може да бъдат прилагани отделно или в комбинации.
Засилване на имунитета. Пърхотът и себорейният дерматит са свързани с имунна недостатъчност, поради което подсилването на скалпа с повишаващи имунитета съставки, като пептиди и липиди с антимикробно действие, може да предотврати растежа на вредни микроорганизми.
Обогатяване на себума. Разглежданите състояния са свързани с ензимно разграждане на себума от микробиотата, населяваща скалпа, до триглицериди и дразнещи мастни киселини. Промяна в състава на себума, която да намалява присъствието на подхранващите гъбичките компоненти, може да спомогне за обогатяване на скалпа със защитни липиди.
Балансиране на киселинната мантия на скалпа. Различните микроорганизми виреят добре при различно pH на кожата. Ако тези различия бъдат установени и определени като значими, промяна в pH може да подкрепи развитието на по-полезни микроорганизми.
Пребиотици. Тук стратегията е обогатяване кожата на скалпа със съставки, които благоприятстват селективно полезните микроорганизми.Например, ако специфично подхранване на Propionibacterium acnes бъде приложено, то може да доведе до скалп, населен с нормална микробиота.
Всяка от тези идеи се нуждае от по-нататъшно задълбочено проучване, за да бъде валидирана и да доведе то разработка на съответни продукти. Общ показател за валидност е способността им да приведат скалпа в балансирано състояние. Да се третира скалпът с токсични за микробиотата съставки, дори и да помага временно, не е начинът за създаване на правилните условия за здрав скалп.
По отношение на пърхота и СД, основните микроорганизми, имащи роля, са гъбичката Malassezia (Pityrosporum), бактериите Staphylococcus epidermidis и Propionibacterium acnes. И трите са нормални обитатели на кожата. Разликата при здрав скалп и такъв с проблеми, е в съотношението между тях. Според научно изследване, при здрав скалп имаме 25% Staphylococcus epidermidis, 74% Propionibacterium acnes и 97% Malassezia restricta. При скалп с пърхот процентите са съответно 66%, 15% и 84%. За отбелязване при анализа са следните факти - гъбичките по скалпа са основно зависими от липиди, тоест хранят се с мастни съставки от себума ни,; дори и при мъртъв микроорганизъм, компоненти от клетъчната му стена могат да допринесат за кожно раздразнение.
Гъбичката Malassezia globosa отделя липаза и други ензими, превръщащи триглицеридите от себума в ненаситени мастни киселини, като олеинова киселина. В процеса на формиране на пърхот, числеността на тази гъбичка нараства 1,5-2 пъти над нормалното си равнище. Олеиновата киселина е вещество, което повишава пенетрирането на вещества през кожата. Тя също втечнява междуклетъчните липиди на стратум корнеум и се смесва със себума, като така допринася за по-нататъшно раздразнение на скалпа. Това води до нарушаване в хомеостазата на скалпа и компрометира имунитета му, активирайки клетките на Лангерханс. Те отговарят с възпалителна реакция, поради което се смята, че пърхотът следва да се разглежда като възпалително състояние, дори при отсъствие на симптоми на възпаление.
Иновативни терапии. Анализирането на информацията поражда множество идеи за иновативни терапии, които може да бъдат прилагани отделно или в комбинации.
Засилване на имунитета. Пърхотът и себорейният дерматит са свързани с имунна недостатъчност, поради което подсилването на скалпа с повишаващи имунитета съставки, като пептиди и липиди с антимикробно действие, може да предотврати растежа на вредни микроорганизми.
Обогатяване на себума. Разглежданите състояния са свързани с ензимно разграждане на себума от микробиотата, населяваща скалпа, до триглицериди и дразнещи мастни киселини. Промяна в състава на себума, която да намалява присъствието на подхранващите гъбичките компоненти, може да спомогне за обогатяване на скалпа със защитни липиди.
Балансиране на киселинната мантия на скалпа. Различните микроорганизми виреят добре при различно pH на кожата. Ако тези различия бъдат установени и определени като значими, промяна в pH може да подкрепи развитието на по-полезни микроорганизми.
Пребиотици. Тук стратегията е обогатяване кожата на скалпа със съставки, които благоприятстват селективно полезните микроорганизми.Например, ако специфично подхранване на Propionibacterium acnes бъде приложено, то може да доведе до скалп, населен с нормална микробиота.
Всяка от тези идеи се нуждае от по-нататъшно задълбочено проучване, за да бъде валидирана и да доведе то разработка на съответни продукти. Общ показател за валидност е способността им да приведат скалпа в балансирано състояние. Да се третира скалпът с токсични за микробиотата съставки, дори и да помага временно, не е начинът за създаване на правилните условия за здрав скалп.
Мъка, а? Когато нещата се поставят на плоскостта на научните факти, без няколко годинки четене човек трудно ще си състави мнение, камо ли да стигне до практическо решение на проблема си.
Обобщено, каква картина на проблемите пърхот и себореен дерматит рисува статията - две състояния на скалпа, при които има отделяне на видими люспи от кожата и раздразнение - сърбеж, евентуално зачервяване, по-сериозно проявени при себорейния дерматит. Той е придружен и от прекомерно омазняване на скалпа, докато при пърхота може скалпът да е сух, тоест да страда от недостатъчно омазняване. Обичайното решение са шампоани против пърхот и омазняване.
При тези състояния са установени няколко различия в сравнение със здравия скалп:
1. Промяна в микроорганизмите, които нормално населяват скалпа - гъбичката Malassezia и бактерията Staphylococcus epidermidis са повече на брой от обичайното при здрав скалп, а бактерията Propionibacterium acnes е с намален брой, в сравнение с обичайното за здрав скалп. Подчертавам, и трите вида микроорганизми живеят нормално по кожата на скалпа, разликата между здрав скалп и проблемен такъв е в съотношението помежду им. Тези три вида не живеят всеки за себе си, напълно несвързано помежду си. Те се съревновават за една и съща среда и храна, поради което помежду им има взаимоотношения, всички са в състояние да отделят вещества, с които да се защитават едни от други. Тези вещества влияят и на нас, защото след като живеят по кожата ни, тези бактерии и гъбички са във взаимоотношения и с нас. На практика сме покрити с микроорганизми от глава до пети по кожата, а колко има вътре в нас...Аз съм аз+моята микробиота. Аз не мога да съм тази АЗ, която съм сега без микробиотата ми, животът ми би бил немислим без нея. Затова е невъзможно да се разглежда каквото и да било състояние на кожата, без да се отчита ролята на микроорганизмите по нея.
Ако сте обърнали внимание, в статията пишеше, че дори сегменти от клетъчната стена на някои микроорганизми по кожата могат да предизвикат ответна кожна реакция, дори самият микроорганизъм да е мъртъв. Ще ви върна към това отново по-късно.
2. Цитирам следния текст от превода: "Гъбичката Malassezia globosa отделя липаза и други ензими, превръщащи триглицеридите от себума в ненаситени мастни киселини, като олеинова киселина. В процеса на формиране на пърхот, числеността на тази гъбичка нараства 1,5-2 пъти над нормалното си равнище. Олеиновата киселина е вещество, което повишава пенетрирането на вещества през кожата. Тя също втечнява междуклетъчните липиди на стратум корнеум и се смесва със себума, като така допринася за по-нататъшно раздразнение на скалпа."
Значи, да проследим логически от точка 1 до точка 2 последователността от събития. Първо, по някаква причина числеността на една гъбичка и една бактерия нараства, а на друга бактерия намалява. Второ, въпросната гъбичка отделя вещество, което разпада себума ни на други вещества, едно от които е олеинова киселина - това е мастна киселина. Гъбичката би правила същото и при брой, характерен за нормален скалп. Тоест, и здравият скалп е изложен на действието на олеинова киселина, но в по-малки количества. Когато обаче броят на гъбичката нарасне до 2 пъти, логично ще се образува и повече олеинова киселина. Нещо повече, скалпът е богат на космени фоликули - най-просто казано те са кожни вдлъбнатини, от които израстват космите, и в които се отделя секретът на мастните жлези. Поради това, че космените фоликули се отварят на кожната повърхност, олеиновата киселина може лесно да проникне в дълбочина в тях. Тя действа и като разредител за себума, което й помага още повече да прониква, тъй като себумът се отделя точно във вътрешността на фоликула, преди да стигне повърхността на кожата. Така олеиновата киселина достига и до клетките на Лангерханс, които са разположени в долната част на фоликулите. В резултат от нейното дразнещо действие, клетките на Лангерханс реагират, като предизвикват кожно възпаление. Целта на възпалителната реакция е да се подаде сигнал на имунната система за наличен проблем, който трябва да се реши. Да, обаче тук се заформя омагьосан кръг.
себум->гъбички->олеинова киселина->възпалителна реакция
Какво прави впечатление - едни и същи гъбички отделят олеинова киселина и при здрав, и при проблемен скалп. Значи? Проблемът не е в наличието на тези гъбички, а в техния числен превес. С какво се хранят те? С нашия себум. От какво зависи прекомерното им размножаване? От достатъчно храна, добра за тях. Следователно, най-вероятно нещо в състава на себума ни в определен момент благоприятства тяхното свръхразмножаване. От какво зависи съставът на себума ни? От нашето хранене (и прием и на други вещества), от доброто усвояване на всичко полезно и успешното елиминиране на всичко вредно.
Тук обаче няма да разглеждам храненето, сложна тема, макар че си струва да се погледне колко процента от състава на обичайните ни мазнини е олеиновата киселина. А това може да се провери на най-неочакваното място, и то за един куп масълца - калкулаторите за осапунване, които ползват любителите на правене на домашен сапун.
Какво правят повечето шампоани против пърхот - намесват се във втората брънка от веригата, като се опитват да намалят броя на гъбичките. Разбирам гъбичката да преживява демографски бум от самосебе си, но не е така. Следователно, това решение е бъгаво и временно.
Какво правят шампоаните против себореен дерматит - отново влияят на гъбичките и потискат омазняването най-често със съставки, които потискат действието на ензима 5-алфа редуктаза (айде и тук потребност от допълнително разяснение...). Само че и тук не се адресира основният проблем - съставът на себума, нито слабият общ имунитет. Съответно, и най-добрите козметични продукти ще влияят на проблема само локално и по-скоро като допълнение към общите грижи за здравето.
И все пак, темата е за козметика, затова си струва да се разгледат по-обстойно новите подходи и концепции, базирани на разбирането за балансираното състояние на скалпа.
Обобщено, каква картина на проблемите пърхот и себореен дерматит рисува статията - две състояния на скалпа, при които има отделяне на видими люспи от кожата и раздразнение - сърбеж, евентуално зачервяване, по-сериозно проявени при себорейния дерматит. Той е придружен и от прекомерно омазняване на скалпа, докато при пърхота може скалпът да е сух, тоест да страда от недостатъчно омазняване. Обичайното решение са шампоани против пърхот и омазняване.
При тези състояния са установени няколко различия в сравнение със здравия скалп:
1. Промяна в микроорганизмите, които нормално населяват скалпа - гъбичката Malassezia и бактерията Staphylococcus epidermidis са повече на брой от обичайното при здрав скалп, а бактерията Propionibacterium acnes е с намален брой, в сравнение с обичайното за здрав скалп. Подчертавам, и трите вида микроорганизми живеят нормално по кожата на скалпа, разликата между здрав скалп и проблемен такъв е в съотношението помежду им. Тези три вида не живеят всеки за себе си, напълно несвързано помежду си. Те се съревновават за една и съща среда и храна, поради което помежду им има взаимоотношения, всички са в състояние да отделят вещества, с които да се защитават едни от други. Тези вещества влияят и на нас, защото след като живеят по кожата ни, тези бактерии и гъбички са във взаимоотношения и с нас. На практика сме покрити с микроорганизми от глава до пети по кожата, а колко има вътре в нас...Аз съм аз+моята микробиота. Аз не мога да съм тази АЗ, която съм сега без микробиотата ми, животът ми би бил немислим без нея. Затова е невъзможно да се разглежда каквото и да било състояние на кожата, без да се отчита ролята на микроорганизмите по нея.
Ако сте обърнали внимание, в статията пишеше, че дори сегменти от клетъчната стена на някои микроорганизми по кожата могат да предизвикат ответна кожна реакция, дори самият микроорганизъм да е мъртъв. Ще ви върна към това отново по-късно.
2. Цитирам следния текст от превода: "Гъбичката Malassezia globosa отделя липаза и други ензими, превръщащи триглицеридите от себума в ненаситени мастни киселини, като олеинова киселина. В процеса на формиране на пърхот, числеността на тази гъбичка нараства 1,5-2 пъти над нормалното си равнище. Олеиновата киселина е вещество, което повишава пенетрирането на вещества през кожата. Тя също втечнява междуклетъчните липиди на стратум корнеум и се смесва със себума, като така допринася за по-нататъшно раздразнение на скалпа."
Значи, да проследим логически от точка 1 до точка 2 последователността от събития. Първо, по някаква причина числеността на една гъбичка и една бактерия нараства, а на друга бактерия намалява. Второ, въпросната гъбичка отделя вещество, което разпада себума ни на други вещества, едно от които е олеинова киселина - това е мастна киселина. Гъбичката би правила същото и при брой, характерен за нормален скалп. Тоест, и здравият скалп е изложен на действието на олеинова киселина, но в по-малки количества. Когато обаче броят на гъбичката нарасне до 2 пъти, логично ще се образува и повече олеинова киселина. Нещо повече, скалпът е богат на космени фоликули - най-просто казано те са кожни вдлъбнатини, от които израстват космите, и в които се отделя секретът на мастните жлези. Поради това, че космените фоликули се отварят на кожната повърхност, олеиновата киселина може лесно да проникне в дълбочина в тях. Тя действа и като разредител за себума, което й помага още повече да прониква, тъй като себумът се отделя точно във вътрешността на фоликула, преди да стигне повърхността на кожата. Така олеиновата киселина достига и до клетките на Лангерханс, които са разположени в долната част на фоликулите. В резултат от нейното дразнещо действие, клетките на Лангерханс реагират, като предизвикват кожно възпаление. Целта на възпалителната реакция е да се подаде сигнал на имунната система за наличен проблем, който трябва да се реши. Да, обаче тук се заформя омагьосан кръг.
себум->гъбички->олеинова киселина->възпалителна реакция
Какво прави впечатление - едни и същи гъбички отделят олеинова киселина и при здрав, и при проблемен скалп. Значи? Проблемът не е в наличието на тези гъбички, а в техния числен превес. С какво се хранят те? С нашия себум. От какво зависи прекомерното им размножаване? От достатъчно храна, добра за тях. Следователно, най-вероятно нещо в състава на себума ни в определен момент благоприятства тяхното свръхразмножаване. От какво зависи съставът на себума ни? От нашето хранене (и прием и на други вещества), от доброто усвояване на всичко полезно и успешното елиминиране на всичко вредно.
Тук обаче няма да разглеждам храненето, сложна тема, макар че си струва да се погледне колко процента от състава на обичайните ни мазнини е олеиновата киселина. А това може да се провери на най-неочакваното място, и то за един куп масълца - калкулаторите за осапунване, които ползват любителите на правене на домашен сапун
.Какво правят повечето шампоани против пърхот - намесват се във втората брънка от веригата, като се опитват да намалят броя на гъбичките. Разбирам гъбичката да преживява демографски бум от самосебе си, но не е така. Следователно, това решение е бъгаво и временно.
Какво правят шампоаните против себореен дерматит - отново влияят на гъбичките и потискат омазняването най-често със съставки, които потискат действието на ензима 5-алфа редуктаза (айде и тук потребност от допълнително разяснение...). Само че и тук не се адресира основният проблем - съставът на себума, нито слабият общ имунитет. Съответно, и най-добрите козметични продукти ще влияят на проблема само локално и по-скоро като допълнение към общите грижи за здравето.
И все пак, темата е за козметика, затова си струва да се разгледат по-обстойно новите подходи и концепции, базирани на разбирането за балансираното състояние на скалпа.