- Публикувана: 3 май 2016, 23:40 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2018, 01:02 ч.
Кое прави от момчето истински мъж?
Т.е. примерът на майката няма никакво значение?
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Отговорих с: "Добрият пример и подкрепа на бащата".
Говорим за първите 7, нали? По-късно се включват и други фактори – учители, треньори, по-големи батковци...
Ако липсва баща, тогава неговата роля играе някой друг мъж от близкото обкръжение – дядо, чичо, приятел на майката, съсед... Мъжка фигура, от която детето да се възхищава и на която да подражава.
А отговорността на майката се състои в това да подбере подходящия пример за сина си – било то при избор на съпруг, или като поощрява контактите на детето с качествен представител на мъжкия пол сред близките, който да му служи за пример.
Трето и четвърто е какво се разбира под "истински мъж", но каквото и да е то, се научава по същия начин, както децата научават всички останали неща в ранното си детство – чрез наблюдение на реакциите на обекта във всякакви ситуации и подражаването им.
Или както е казал народът: "Не ме слушай какво ти говоря, ами гледай какво правя".
Говорим за първите 7, нали? По-късно се включват и други фактори – учители, треньори, по-големи батковци...
Ако липсва баща, тогава неговата роля играе някой друг мъж от близкото обкръжение – дядо, чичо, приятел на майката, съсед... Мъжка фигура, от която детето да се възхищава и на която да подражава.
А отговорността на майката се състои в това да подбере подходящия пример за сина си – било то при избор на съпруг, или като поощрява контактите на детето с качествен представител на мъжкия пол сред близките, който да му служи за пример.
Трето и четвърто е какво се разбира под "истински мъж", но каквото и да е то, се научава по същия начин, както децата научават всички останали неща в ранното си детство – чрез наблюдение на реакциите на обекта във всякакви ситуации и подражаването им.
Или както е казал народът: "Не ме слушай какво ти говоря, ами гледай какво правя".
Това е, мъжкият пример е много важен. Моето влияние е дотолкова, че да види и женски модел, но моите методи, мисли и стратегии не са много приложими за сина ми. Той гледа от мъжете как се правят нещата.
За да стане добър мъж, първата фаза е да стане "момчешко момче". Добро момче, според критериите за момчешка доброта, където е позволена повече палавост и дори известна агресивност.
Много по-дълбоки са нещата и комплексни, едно дете трябва да получи от всички възрастни около себе си всичко, от бащата ще получи едно, от майката - друго, от баби и дядовци - трето, чичовци, лели, треньори, учител...В различна възраст са различни значимите за възпитанието и оформянето му като личност нужди.
Познавам мъже, расли без достатъчно майчина ласка, за да станат "истински мъже", имат дефицити в зряла възраст, тъжно е.
Познавам мъже, расли без достатъчно майчина ласка, за да станат "истински мъже", имат дефицити в зряла възраст, тъжно е.
Т.е. примерът на майката няма никакво значение?
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Примерът на майката учи на други неща, различни от мъжествеността. Говорим за специфичните мъжки качества, които отличават мъжа от жената, нали? Или поне тези, които при мъжете са по-силно изразени. Вярно е, че има и мъжки момичета, да не кажа мъжкарани, както и женствени мъже – женчовци, но все пак има осезателна разлика между двата пола, която все още не е заличена, въпреки усилената работа в тази насока.
В семействата с авторитарна майка и смачкан, подчинен и безгласен баща, момчето или обръща резбата, или си намира някоя по-силна фигура от мъжки пол, на която да подражава и от която да се учи.
Да следва себе си. За мен това означава да взема решения и да ги отстоява. Да умее да защитава собствените си позиции. Да умее да се справя във всяка ситуация и да следва собствения си път.
Да, това са качества които вероятно се изграждат в по-късна възраст, но основите се полагат в детска възраст.
За разлика от повечето тук, мисля че мъжкият пример не е чак такъв необходим фактор. В гимназията имах съученик с майка вдовица и доста по-голяма сестра. Момчето беше едно от най-съвестните в училище, избра мъжка професия / офицер, а беше приет и в инженерна специалност/, създаде прекрасно семейство.Един път не е направил конфликт, един път не е създал проблем. А много такива, които имаха бащи за пример, бяха невероятни лигльовци.Познавам много момчета и мъже без да има стабилна фигура около тях, нищо им няма. А има и такива,чиито бащи въобще не са за пример,но лошият пример също поучава.
Дали ще има мъжки пример или не около себе си, важно е обгрижващата фигура/ било майка, баба, вуйчо и т.н./ да изгражда устойчива ценностна система и самостоятелност.
Да, това са качества които вероятно се изграждат в по-късна възраст, но основите се полагат в детска възраст.
За разлика от повечето тук, мисля че мъжкият пример не е чак такъв необходим фактор. В гимназията имах съученик с майка вдовица и доста по-голяма сестра. Момчето беше едно от най-съвестните в училище, избра мъжка професия / офицер, а беше приет и в инженерна специалност/, създаде прекрасно семейство.Един път не е направил конфликт, един път не е създал проблем. А много такива, които имаха бащи за пример, бяха невероятни лигльовци.Познавам много момчета и мъже без да има стабилна фигура около тях, нищо им няма. А има и такива,чиито бащи въобще не са за пример,но лошият пример също поучава.
Дали ще има мъжки пример или не около себе си, важно е обгрижващата фигура/ било майка, баба, вуйчо и т.н./ да изгражда устойчива ценностна система и самостоятелност.
Със сигурност момчетата, които уж са расли без бащи, са си намерили начин да копират мъжки модел отнякъде.
Най-голямата грешка на майката е да "пази" момчето си от мъжете. Дори бащата да е за пример, има сто начина майката да попречи на сина си да попие неговия пример и да го замени с женските си методи, дори без да иска.
Най-голямата грешка на майката е да "пази" момчето си от мъжете. Дори бащата да е за пример, има сто начина майката да попречи на сина си да попие неговия пример и да го замени с женските си методи, дори без да иска.
Познавам много момчета и мъже без да има стабилна фигура около тях, нищо им няма.
То и аз познавам много момичета и жени, расли без майки – нищо им няма.
Но все пак всяко дете има нужда от майка, особено момичето. Защото майката може да учи всичките си деца на едни и същи неща, да ги възпитава еднакво, но това, което момичето ще попие от нея, от нейния пример – нежността, женствеността, безусловната любов към децата, момчето не може или не трябва да попива (особено женствеността
).Същото е при отношенията бащи – синове. Има си неща, които не се възпитават с думи, а с примери и действия, и това важи и за двата пола.
В семействата с авторитарна майка и смачкан, подчинен и безгласен баща, момчето или обръща резбата, или си намира някоя по-силна фигура от мъжки пол, на която да подражава и от която да се учи.
Светкавица
Тези ценности и качества са общочовешки и докато хората не го разберат ще гледаме още "чудесни" примери около нас.
Жена съм и възпитавам момиче, но смятам, че женственост, нежност и лиготии нямат място при изграждането на качествата, които изброявате.
Примерът може да не е от бащата - светът е шарен. Мъжката фигура е много важна и копирането е неизбежно, но това може да е чичо, вуйчо, дядо, кръстник, доведен баща - за съжаление не всички бащи са децата си.
Да бъде мъж е комплекс от качества - надеждност, стабилност, възпитание, самостоятелност.
А преди това да бъде истински и добър човек - центриран, с ценностна система, да се познава, да си вярва, да има подкрепа.
За малките мъже може би е най-важно да им се позволява да бъдат слаби и да има с кого да споделят това. Така стават силни когато пораснат, а не комплексари. Мъж, който мисли, че не е мъжко да се плаче, е осакатен емоционално мъж често. Дано да няма поводи като голям, но като малък - колкото искаш.
Да бъде мъж е комплекс от качества - надеждност, стабилност, възпитание, самостоятелност.
А преди това да бъде истински и добър човек - центриран, с ценностна система, да се познава, да си вярва, да има подкрепа.
За малките мъже може би е най-важно да им се позволява да бъдат слаби и да има с кого да споделят това. Така стават силни когато пораснат, а не комплексари. Мъж, който мисли, че не е мъжко да се плаче, е осакатен емоционално мъж често. Дано да няма поводи като голям, но като малък - колкото искаш.
Много е важно също и отношението на бащата към майката – момчетата попиват като гъби. Има ли любов, уважение, равнопоставеност в семейството, или жената се счита за по-низше същество.
Важни са също и начините за справяне с агресията, гнева и всички онези отрицателни чувства, които карат някои мъже да размахват юмруци, особено срещу по-слабите от тях.
Погледнете в темите за бурките и историите от мюсюлманските страни какво пише за възпитанието на момчетата, а после пак ми говорете, че ролята на бащата няма значение...
Важни са също и начините за справяне с агресията, гнева и всички онези отрицателни чувства, които карат някои мъже да размахват юмруци, особено срещу по-слабите от тях.
Погледнете в темите за бурките и историите от мюсюлманските страни какво пише за възпитанието на момчетата, а после пак ми говорете, че ролята на бащата няма значение...
Много е важно също и отношението на бащата към майката – момчетата попиват като гъби. Има ли любов, уважение, равнопоставеност в семейството, или жената се счита за по-низше същество.
Разбира се. Момичето копира майка си, момчето - бащата.
И моделът семесйтво се копира от децата. С много по-голяма лекота се копира същият модел, отколкото съзнателно да се търси различен. Отделно болката от отхвърлянето довело до търсене на нещо различно. Да си дете на неврастеник или насилник е нещо, което тежи и носи риск за самото дете. Може да се притеснява да не повтори. Това си е травма.
Т.е. примерът на майката няма никакво значение?
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Питам защото познавам мъже, израсли без мъж за пример, но самостоятелни от малки. Примерът на майката беше доста добър за това как човек трябва да се справя в живота.
От друга страна - при добър пример от страна на бащата, но пасивна майка, има достатъчно избрали по-лесното...
Затова си мисля, че всички налични трябва да "учат" с поведението си
Примерът на майката учи на други неща, различни от мъжествеността. Говорим за специфичните мъжки качества, които отличават мъжа от жената, нали? Или поне тези, които при мъжете са по-силно изразени. Вярно е, че има и мъжки момичета, да не кажа мъжкарани, както и женствени мъже – женчовци, но все пак има осезателна разлика между двата пола, която все още не е заличена, въпреки усилената работа в тази насока.
В семействата с авторитарна майка и смачкан, подчинен и безгласен баща, момчето или обръща резбата, или си намира някоя по-силна фигура от мъжки пол, на която да подражава и от която да се учи.
...
Ако се върнем към заглавието на темата, бих искала синовете ми да станат истински хора, в смисъл човечни, а не истински мъже.
От изброените в анкетата основното е примерът на добрият баща.
Или на стабилна мъжка фигура в най-близкото обкръжение.
Децата копират.И е добре да копират добър пример.
Пък бащата вече ще ги научи как да отстояват себе си, как да следват мечтите си, как да бъдат мъже, как да се отнасят към жените, как да се отнасят към по-слабите, как да решават проблеми, как да бъдат целеустремени и т.н.
Като пак уточнявам, че не е задължително да е родният баща, може да е страхотен втори татко, може да е по-голям батко, чичо, съсед....
Но момчетата имат необходимост от добър мъжки пример.
Също както момичетата имат необходимост от добър женски пример.
Или на стабилна мъжка фигура в най-близкото обкръжение.
Децата копират.И е добре да копират добър пример.
Пък бащата вече ще ги научи как да отстояват себе си, как да следват мечтите си, как да бъдат мъже, как да се отнасят към жените, как да се отнасят към по-слабите, как да решават проблеми, как да бъдат целеустремени и т.н.
Като пак уточнявам, че не е задължително да е родният баща, може да е страхотен втори татко, може да е по-голям батко, чичо, съсед....
Но момчетата имат необходимост от добър мъжки пример.
Също както момичетата имат необходимост от добър женски пример.
Как'Сийке, обръщането на резбата се случва в мозъка на ембриона в 8та седмица - вследствие на недостатъчно производство на тестостерон от зачатъка на тестисите, или на излагане на бременната майка на въздействие на химични вещества от сорта на пестициди; резбата не се обръща при хората след раждането. Възможно е индивид от мъжки пол да започне да проституира в съзнателната си възраст, но не защото е обърнал резбата, а за защото е преценил, че така може да печели пари.
Как се вписват в тази теория хомосексуалните отношения в общности, съставени само от момчета/мъже? Мъжки училища-пансиони, военни формирования, религиозни общности (манастири), затвори?
А случаите, когато момчето е отвратено от женския пол в резултат на неправилно или умишлено деформиращо възпитание (обикновено от страна на майката)? Всички онези случаи на серийни изнасилвачи, убийци, социопати и т.н. девиации, които се дължат на травми от детството, почти винаги свързани с липсваща или изкривена роля на бащата?
То ако беше толкова лесно да се отгледа и възпита човешко същество, моделът "майка, баща и деца" нямаше да е толкова устойчив и днес. И пак няма гаранция за успех...