Напуснах го правилно ли постъпвам

Мишле, очевидно си разстроена, но на твое място не бих питала в БГ мама дали съм постъпила правилно. Това е твое лично решение, ти най-добре познаваш обстановката, през която си преминала. Важно е само да си сигурна в себе си, да си отговорна и да гледаш детето добре. Отговорите сами ще ти дойдат. 
Успех!

Щом сама казваш, че не се е променил, значи си постъпила правилно. Никое дете не заслужава да расте в подобна среда.

Дали си постъпила правилно или не- трудно може да се даде еднозначен отговор. Има мъже, които са такива егоисти. Всичко е хубаво, докато са на първо място. Измести ли ги бебето от челната позиция, стават нервни, груби. Според мен, детето не трябва да расте сред крясъци и обиди и недай си боже и шамари. След  като не усеща липсата на баща си, а и бащата не прави нищо за промяна на ситуацията, значи си постъпила правилно. Има ситуации, при  които трябва да се предпази детето от травми.

Съпругът ти търси ли да се съберете отново? Пишеш, че нищо не е променил в навиците си, а мислиш ли, че е готов на промяна заради вас?

Много добре си направила.Браво.Отървала си се от един ненормалник.

Хората не се променят. Изключително рядко явление е човек да се промени из основи. В този ред на мисли ако без него се чувстваш по-добре то да, постъпката ти е правилна.
Всички мъже го играят това аз ще се променя, върни се, бла бла. Ако не се получава обикновено следват и заплахи, че ще ти вземат детето. Стандартни неща са това.

Реално, имаш само два разумни варианта: събирте се и започвате да ходите на терапия (или само той), за да си сигурна, че няма да ви пребие и двете някой ден; не се събирате и продължаваш напред. Това само ти можеш да решиш.

Надявам се, ти е ясно, че, ако знаеш, че бащата бие дъщеричката, но не и предоставиш спокойна среда и по този начин не я защитиш от него, също носиш вина. 

Съвсем правилно си постъпила, браво. Само така.

Авторката е избрала да попита в Бг Мама, та от Бг Мама ще й отговоря, пък тя какво ще прави вече си е нейна работа.
За мен на първо място е детето ми. Ако някой незаслужено го нагрубява, крещи му,разстройва го и го потиска, ще ннаправя всичко, за да го отделя от този човек.  Хич няма да ми пука от какво е изнервен, с алкохол ли прекалява, мисли ли детето за глезено. Никой няма да ми тормози детето, ако ще да е баща му.
Щом си го напуснала, значи не си жена, склонна да търпи подобно поведение, да го оправдава и приема. Според мен той няма да се промени и даже сега и да започне да се държи добре, за да те прикотка да се върнеш. После пак старата песен на нов глас. Аз не бих се върнала, за да опитвам пак, моят опит ми е показал, че счупеното не се лепи. Хората създават семейство, в което да чувстват сигурност и любов, да дадат и на децата си това усещане. За какво му е на някой живот сред напрежение и тормоз от уж най-близкия? Запред хората, заради страх от самота, заради пустия  инат "баща да има, да не му го отнемам, пък ако ще да се държи зле"?  
Ти си знаеш, Авторке, какво да направиш, помисли си добре и си реши кое е най-добро за теб и детето. Късмет!

Описваш отвратителна обстановка по време на брака, съобщаваш, че след раздялата съпругът ти не е променил навиците си, както и, че детето се чувства по-добре откакто е по-далеч от него и още питаш дали си постъпила правилно?? Не виждаш ли отговора, който ти е точно пред очите? Няма нужда дори от тази дискусия, след като даже преди въпроса си дала сама отговора. Стига да можеш да видиш очевидното естествено.

За никой не е тайна че мъжете не носят родителството по природа, както и ред други неща, благодарение на което някой друг вместо нас  е избрал нашата професия-''Учител до живот''. Та ако авторката смята че си е предала урока по-възможно най-достъпния начин, съобразен с не/възможностите и не/знанията на ученика и резултата е този, който описва, да, правилно постъпва. И тогава вече има пълното основание да не му дава втори шанс. Даже е задължително.

Правилно си постъпила!

Имах сходни проблеми (е и малко по-различни) Щастливо разведена съм и единствения въпрос , който си задавам понякога е - "защо го търпях толкова?". Също така се чудя как този човек, който обича дъщеря си, си измива ръцете и съвестта със 100 лв месечно, че дори за ИД не й звънна, но жив и здрав да е и колежката му, която си го "отмъкна" така да се каже 

Правилно си постъпила! Ясно е, че по време на майчинството, мъжете трябва да работят, но това не ги освобождава от задълженията в къщи и към детето. Имай едно наум - той няма да се промени. При ескалиране на ситуацията, някой може да пострада. Подобен род мъже все са изморени за влучващото се в къщи, нервни са от промяната на фокуса към детето и наличието на допълнителни отговорности. Мъж, който приема детето и домакинството за задължение на жената, поне за мен не струва. Мъжът ми става наравно с мен нощта, а в периода на следродилна депресия е ставал предимно той. Да, случвало се е да мрънка понякога, че е уморен, но прекрасно разбира и моята умора. Никога не е удрял малкия, дори го глези прекалено. Сама си реши, но върнеш ли се, не очаквай нещо по-различно.

Търси ме да работим на едно място и няма как да не се виждаме. Той си говори постояно за апартамента и как съм щяла да го оставя да живее като мизерник. А преди това не успях да напиша, че от всичко най-много ме боли, когато му казах, че няма да живея във викове, скандали и шамари и че трябва да си дадем време да се разделим за видим дали ще се променим. Той каза, че няма да успея да го изгоня от апартамента (той е и на двамата с кредит) и че няма да се махне той не ме бил гонил. Наложи се да се изнесем с малката ние и отидохме под наем, там където живея сега с детето условията не са добри. И ако мислеше толко за детето нямаше да стигнем до тук. Да позволи да се изнеса, а тои да живее на топло.

Много БЛАГОДАРЯ на всички за помощта и куража които ми вдъхнахте. Вие сте прекрасни Благодаря Ви от сърце :*

100% правилно, щом има удари.

Наистина е редно с детето да живеете в жилището, а той да се изнесе. Но най-важното е да сте далече от насилника, без значение в какви условия.

А "бравото" е за теб, не за форума. Иска се смелост да се изнесеш с малко дете и ще е трудно в началото, но и това ще мине. 

Егати льольото! Просто това ти показва що за човек е той, хич не съжалявай.

Според мен решението ти е било най-доброто. Не съм привърженик на идеята, аз и детето да търпим крясъци и удари, само за да има баща. А за апартамента, това беше върха просто, но предполагам, че при евентуален развод биха го оставили на теб и малката, но това само времето ще покаже. Сега щом се чувствате добре, значи сте на прав път. Успех и браво за смелото решение.

                      Завеждаш си делото за издръжка веднага и за временни родителски права,пускаш и делото за развод и смело вървиш напред.Ще си излезе от апартамента и хоро ще играе.Не случайно те вика обратно,много е наясно,че той ще хване дръжката на вратата от външната страна.Там го стяга чипика.Дано да има и хора,които да стоят зад гърбати,верни приятели и родители.Но не се предавай,с времето ще става още по-зле.Най-много да ти направи още едно дете и тогава съвсем да ти се стъжни животът.Върви смело напред,има и свестни мъже на този свят.

Подавай молба за развод, защото ако си от София, делото ще се проточи. Със сиурност той ще се наложи да се изнесе, защото докато ти гледаш детето, съдът ще реши да бъдете в апартамента. Когато му се определи режим на контакти с детето ще се види какъв баща е.
Мисля, че си взела най-правилното решение. Успех!

Здравей! Постъпила си много добре, ако позволиш на детето си да живее в подобна среда това със сигурност ще му се отрази и като възрастен човек. Що се отнася до жилището ви, щом е придобито по време на брака/имате ли брак?/, а пък и да нямате жилището се полага на майката, до навършване на пълнолетие на детето. Ако решиш да се развеждате. Успех!

Сега каза, че е съгласен да подпишем равода по взаймно съгласие за да мине по бързо, въпреки че не бил съгласен, но докато не вземем решението от съда, че вече сме официално разведени нямало да се изнесе за да не изглежа, че съм го изхвърлила когато се разведен официално тогава щял да си съдере багажа. Да много се радвам, че родителите и най-вече майка ми застава зад мен същото така и приятелите. Пуснах я тази тема при Вас, зашото все пак исках да чуя мнението на странични хора, който не ме познават, защото другите може да са пристрастни  

Така е най- добре...дано делото да не се проточва. След като мине делото, тогава вече той ще трябва да се изнесе от апартамента, защото детенце е при теб....
Този е комплаксар"да не изглеждало, че си го изхвърлила", а като се разведете как ще изглежда? Пак като изхвърляне, но по съдебен път.

Да си го гледа със здраве му се вика на това.
Мишле, съжалявам, че си преминала през това. Преминала съм един развод и знам за какво става дума.
Ако мислиш за събиране, трябва да му поставиш ултиматум наистина - терапия ли ще, видими резултати ли ще са, каквото и да е, и да видиш в продължение на дълги месеци промяна. Засега такава няма, така че не може да става и дума за събиране. Събери се с него, само ако видиш нещо различно в него, което да те грабне.
Та то има ли изобщо какво да му се хареса на този мъж? Ти харесваш ли го изобщо - като съпруг? А като баща? Точка.

Т.е. важното е как той изглежда в очите на другите, а не какво се случва се детето му не че се учудвам след разказаното, че не го поглежда и го бие, но поне имаш ясен знак, че промяна няма.

Като баща никога не съм го харесвала, но си затварях очите и си мислех, че като порасне малката той ще почне да и обръща внимание, но нищо таков всичко стана много по сложно. Като съпруг също вече няма чувства. Аз ходих на психолог в самото начало и тя ми каза "Мъжете не рзабират, че когато наранят детето чувствата на жената изчезват", и наистина е така, аз му казах че няма чувства вече, но той не иска да го проумее. От тези три месеца вече сме разделени, а той ми говори само за пари за мен той гледа финансовото положение и страда повече за него. Само повтаря за пари и казва как ще си намеря друг и него ще забравя.

Това са градски легенди. Един човек или е родител, или не. Не се събужда изведнъж.

Ако наистина имаш възможност да си плащаш наем и да живеете добре с детето, изобщо не му мисли. С едно дете е сравнително поносимо положението.
Само че след това имаш и друга задача - да се научиш да избираш мъжа по-внимателно. Че като се увеличи броя на децата, става по-тегаво. След първия развод е още по-важно да се справиш добре следващия път с избора на мъж, ако разбира се решиш, че искаш да имаш такъв.   След като не си могла добре да прецениш кой ще стане добър баща и съпруг, има някаква вероятност да направиш и следваща грешна преценка. Наблюдавай внимателно бившия за знаците, които трябва да избягваш после. И изобщо след това трябва да си вече по-разумна и практична, в някаква степен. Това обаче ще го коментираме при самотните родители.  

Има хора, които не стават за родители. Радвай се, че си се отървала от това нещо, дето ти е било мъж.

И аз с другите. Пишеш, че започнал да удря по-често детето. Не започнал изобщо, ами зачестил. Значи е биел бебето. Такъв боклук и изрод не ти трябва. Тези хора не се променят. Шут и да го няма.

Какво става, нищо не пишеш?

Абе правилно си постъпила, ама с грешен подход
Трябваше да алармираш социалните, после молба за развод и смяна на ключалката, при тва без никви увертюри и обяснение. Егати боклука.. Да си остави детето да се свира по квартири..

Хората не е променят , те само във времето играят нужната роля заради своите интереси 

Е, как да не се променят? Вие не сте ли осъзнавали някакви неща през живота си? Не сте ли си правили някакви изводи? По същия начин ли мислите, както сте мислили на 16, на 20 и т.н. години?
Всички се променяме в някаква посока - някои по-малко, други повече. Това обаче не значи, че льольото ще се промени в правилната за връзката посока. Защото за някои хора промяната е вървеж към пълна деградация.

Самоосъзнаването и трупането на опит през годините нямат нищо общо с промяна в характера. Не мисля, че хората променят своят характер! 

Не знам, може и да си права. Но ще дам някои примери: преди 20 години приемах неуспехите много болезнено и съответно ме влечеше да реагирам по-бурно или пък с депресия. Сега - приемам, че неуспехите просто понякога са "част от играта" и изобщо не са причина да не се опитва отново или да се разстройваме излишно.  Преди се стъписвах пред всичко, което ме поставяше изненадващо под напрежение - опит за агресия, обида, арогантност и др. - понякога дума не можех да обеля от изненада или нараненост. Сега - реагирам елегантно, но хладнокръвно и директно, и през ум не ми минава да не защитя себе си или друг потърпевш. За мен това е промяна на характера, защото аз гледам на нещата по друг начин, светогледът ми се е променил, а не е единствено външна проява, а разрез с вътрешния ми мир.
Но може и аз да наричам нещата погрешно.

Не бъди буквалист де 
имам предвид големи хора , оформени характери 


Капитан Морган 

Хубаво хайде, няма да бъда буквалист и да споря.
Въпреки, че преди 20 години не бях чак толкова мъничка, ама нищо.

Това болднатото е манипулация.Не се хващай.

Ей голям хитрец, няма що! При развод по взаимно съгласие се споразумявате за всичко което касае движима и недвижима собственост, размер на издръжка и схема за вижданията с детето.Мишле, съсредоточи се и внимавай какво ще се споразумявате, защото ще ви дадат един кратък срок, след което съдът ще узакони вашето предварително подписано споразумение.Процедурата не се проточва.Обърни се към добър адвокат и действай разумно.

Съгласна съм с всички момичета във форума.Постъпила си правилно!

Това е следствие от опита и мъдростта, която трупаме с годините.
Предполагам, че ако преди 20 години не си понасяла подмазвачите, лицемерите, простаците, то и сега е така.
Променила си само начина на реагиране, не и отношението си.

Овладяла си своя темперамент.Характер и темперамент са две различни неща.Аз също мисля, че характер не се променя.

О, физичен закон си е, че трупането на количество, неминуемо води до промяна на качеството.
Както и много верен е постулата, че промяната/ трансформацията/ е единсвената непроменлива величина в тая Вселена.
Наречето го и еволюция ако щете.. Но промяната у всеки индивид се случва, независимо дали е осъзната или не. И няма значение в каква степен.. Може да дори йота.. Но се случва с всеки и всичко..

Спрях да споря, за да не разводняваме темата. Обаче това не е лоша идея за нова тема. 

Така е „Какво?”, в закона който си посочила.Постулата също подкрепям.

Чувала съм един израз „Всяко действие води до последствия” и мисля, че това е причината авторката да се обърне към нас.Един вид да си свери „часовника”.Подкрепям подобен начин да действие.

Прочетох предния ти пост и да, аз бих постъпила точно така, както ти си написала, но ето тук е разликата в характерите.Уверявам те, че е много трудно за един решителен човек, да стане компромисен, колкото и случки да преживее.Обратният вариант също не съм го виждала.Възрастта ни учи на разум и търпимост, но характерните черти на нашия характер не се променят.За това са и характерни, в смисъл, че са отличителен белег за нашата индивидуалност.

Съжалявам, че го възприемаш като спор.Личното ми мнение е, че в спор няма да намерим никаква истина, а само ще си държим на позициите.Виж, общуването е друга работа.

Приятна почивка на тези от вас които не са на работа и се извинявам на авторката на темата за спама.

Не употребих думата "спор" в негативен смисъл. По-скоро в смисъла на дискусия. И такива "спорове-дискусии" съществуват понякога - по-елегантни и ненатрапващи се, не е нужно да е "караница. И аз не желая другите задължително да приемат моето мнение в случая, а може би само да се замислят.
От мен също извинения за спама.

Съгласи се да подпише развод, вече ходихме и при адвотак, сега чакаме датата. Но той не се спира с нападките и по телефона, аз се правя, че не чувам. Сега искам да водя малката на детски психолог, защото когато и да направи нещо та макар и без да иска почва да пищи и реве, да бяга по улицата, защото съм и се карала, а аз даже при дадена ситуация докато реагирам тя вече е в някаква истерия. Заради това мислех да я заведа все пак да си поговоря със специалист. Когато му казах на него, че ще я водя изпадна в шок почна да става нервен и е против. Не иска да я водя, защото съм щяла да взема документи и да направя така, че да не вижда малката. Хвана го много страх и сега само ми обяснява как съм полудяла да си съдера мозъка и да не се занимавам с глупости. Но аз съм решена, че ще го направя, поне да видя пред тези хора какво ще каже. Когато и говоря за баща й тя почва да се прави, че не ме чува и сменя темата почва да ми говори нещо друго. Вчера когато го видя даже не пожела да го целуне и не искаше да говори с него. Той се ядосва и ме обвинява, че аз съм говорила против него и тя затова се държи така, но аз пред нея не говоря за него нито говоря хубво нито лошо. Той иска постояно да и говоря, че той е добър ще се промени и няма да вика и да я бие. Но аз не мога да и кажа такова нещо, защото утре като го направи пак тя ще ме обвинява и ще каже ти ми обеща, че той няма да ми се кара. Моето мнение е, че той сам трябва да си създаде контакт с нея аз няма да се бъркам. Малката вчера ме втрещи както играеше и се обърне към мен и ми каза мамо искам нов татко друг, които да ми прави комплименти и да ми казва колко съм красива и добра. Аз останах с отворена уста дете на три години и половина да си мисли такива неща явно ммного и е наранена детската психика.

                    Дано да си случила на добър адвокат.Искай в текста да е записано-приодочно да се променя издръжката,да имаш декларация за излизане в чужбина за малката до навършване на 18 г.

Благодаря за съвета.

Води детето на психолог и да ти кажа, баща й вреди на дъщеря ти. Тя се страхува от него. Не знам как ще я пускаш на визити при баща й. Не съм наясно за толкова малко дете не може ли да е без приспиване?

Сега писах в друга тема Консултация с адвотак и ми отговориха, че може да изисквам до  7 години да е без преспиване. Когато отидем в съдада кажа пред съдията и те ще направят корекцията

Авторке, поздравления за смелостта !  Спасила си детето от психически тормоз ! Не поглеждай назад , не се връщай при този човек. Направил е грешки , сега ще си плаща за тях!

По принцип трудно се постига режим с придружител, освен ако самите вие не се споразумеете и ако детето не е бебе, което се кърми. При нас до 5-годишна възраст на детето беше с мое присъствие, но аз го поисках и БНД не възрази. Ако възрази, предполагам, че ще стане по-трудно.

Ееех, това ако някой ми го беше казал навреме...Аз нямаше откъде да се сетя, и адвокатката ми не се сети....Мишле, това е много добър съвет, послушай го. Стискам ти палци всичко да мине бързо и безпроблемно!

Какво значи да се изменя издръжката?

Ми вероятно да нараства с промяната на минималната заплата например. Не знам, само предполагам.

Когато я питам и разбера ще ви пиша

                Да нараства издръжката съобразно нуждите на детето и инфлацията.

За пръв път чувам в споразумение да се урежда периодично нарастване на издръжка  Вероятно ако се напише например, че когато детето навърши 7 години издръжката става еди колко си, е възможно, но иначе не вярвам. Когато трябва да се повиши издръжката, хората водят дела, но не винаги съдът ги повишава - всичко зависи от доходите на другия родител, семейното му положение и т.н.

Мисля си, че и разрешението за излизане извън страната, няма смисъл да се впише в споразумението, че и да важи до 18г. възраст.
Дори и да стане, родителят може да го оттегли във всеки един момент.

Да, разрешението по принцип си е отделен документ, който се заверява пред нотариус, доколкото съм запозната. Ако обаче родителят не се съгласи да го даде, тогава вече може да се вземе заместващо съгласие от съда, но това е съвсем различно нещо.