Спомени и впечатления за социализма в България

  • 490 288
  • 11 975
  •   2
Отговори
# 7 320
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Ми идеално тогава - на едните ни харесва повече сега, тоест смятаме, че сега е по-различно, според другите сега е същото, значи трябва да ви е все тая в кое време живеете, вместо да жалите по соца. Така, де, знам - по добрите му страни, които и да са те.

# 7 321
  • Мнения: 4 808
Често с наближаването на девети септември се понасяха слухове, че гадните империалисти ще взривят нефтозавода и всичко в радиус от 100 км ще бъде изпепелено. Даже имах познати, които заминаваха нанякъде. Нашите си казваха: "Квото такова..." Е, оцеляхме де...

# 7 322
  • Мнения: X
Като се абстрахирам от пропагандата, типична за студената война, повечето знания сега ми се струват по-скоро полезни. Хилили сме се навремето, имаше наистина абсурдни изцепки, изкристализирали във вицовете (имаше един с "инструкция" за действие при атомен взрив - намяташ бял чаршаф и тръгваш баавно към гробищата. Натам, за да улесниш извозвачите на трупове, а бавно - за да не те заподозрат, че крадеш чаршафа.)
За съжаление, сега се налага да четем инструкции за действия при нападение или терористичен акт в училище. И децата пак се хилят.
Това горе е класика на Шкумбата - инженер с творческо амплоа Simple Smile Не беше точно така диалогът, но сценката е наистина за студент на изпит в МЕИ по ОЗННС. Сега като се замисля, Шкумбата трябва да е първият истински stаnd-up comedian  у нас, само дето разбрах как изглежда много по-късно.  Записвахме и си разменяхме касети с неговите скечове, беше голям хит.
Още си съществува руският културен институт и си е все там. Унгарския и той май още съществува, другите не съм ги мяркала
Дом на българо-съветската дружба няма, но руски културен институт има. Съществуват си и имат доста събития - представяния на книги, фотографски изложби, лекции. Специално унгарският прави много събития. И чешкият си е там, където беше, и полският също действа, но е преместен.

# 7 323
  • Мнения: 21 609
И филми дават в руския център, нови,  и съм ходила на срещи с режисьори беще дошъл екипа на Сергей Бодров . Отдавна не съм ходила де.
Унгарския спонсорира книги на преводи на унгарски автори и им прави премиери
В чешкия ходихме скоро на прожекция на филмчето за Румцайс и след това децата рисуваха.

Аз не се сещам за нещо, което да е имало преди и да е било много хубаво и да ми липсва...

# 7 324
  • Мнения: 22 036
Нито едно от нещата, за които пишете не ядях на времето, освен тройния лешник, защото не беше сладък.  Понякога си взимах ескимо.

А в чешкия център имаше хубави неща, за разлика от тези в нашите магазини, но бяха скъпи и свършваха бързо.

# 7 325
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Руски, чешки и български и други чуждестранни културни центрове има в много държави и днес, включително и в щатите, и в германия, и т.н.

# 7 326
  • Мнения: 36 666
Е, то, който не обича сладко, не го обича по принцип, а не защото е имало ограничен избор.
На мен любимата ми торта е Гараш (и честно казано парченцата винаги са ми изглеждали миниатюрни и недостатъчни - изобщо не ми стига едно, нито ме пресища, нито ми става лошо, нито нищо, но се въздържам от приличие).
Спомням си, че като бях малка, продаваха торта Таралеж с набодени клечки за зъби. Чудя се от какъв зор им е трябвало да бодат тортата? Сега, като потърся рецептата, ми излиза с бодлички от бадеми, в което има логика...

# 7 327
  • Мнения: 22 036
Те парчетата си бяха миниатюрни. Това беше любимата торта на баща ми и ходехме в Кристал. Аз хапвах малко парфе, майка ми и тя парфе предпочиташе.

# 7 328
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Те парчетата си бяха миниатюрни. Това беше любимата торта на баща ми и ходехме в Кристал. Аз хапвах малко парфе, майка ми и тя парфе предпочиташе.

Ами миниатюрни , ама тя си беше сладка торта. И аз предпочитах парфето , странно даже още си спомням вкуса му .
И какви кремове хубави правеха - то карамел, то бадемов, то брюле .....  в едни красиви чаши .

За Бургазлийки - за сладкарницата в х-л България говоря.

# 7 329
  • Мнения: 36 666
Цялата торта е малка - купувала съм си няколко поредни години за моя рожден ден и изглежда двойно по-малка от всички останали в сладкарницата (а обикновено е малко по-скъпа).

# 7 330
  • Мнения: 22 036
Тя си е скъпа торта, първо заради продуктите и второ заради направата.

# 7 331
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Между другото, по-назад беше писано, че старият марципан и кувертюрът са едно и също нещо. Въобще не е така - кувертюрът е готварски шоколад, който се използва в сладкиши и глазури, специално направен, докато старият марципан беше някаква помия, предполагам натъпкана със соя, която имаше вид на шоколад, без да има вкус на такъв.
"Марципанът" от соца, доколкото съм чувала, се е правел от остатъците от какаото, след като от него се извлече суровината за разни по-фини изделия. Мисля, че на опаковката пишеше "десерт" или нещо подобно, не "марципан". Между другото, аз го обичах, също и чайките ги обичах, родопчетата - не. Истинския марципан, тоест бадемовия, също не го обичам никак.

# 7 332
  • Мнения: 28 878
торта Гараш е най любимата ми торта.....и то както я правеха на Кристал.......и веднъж на хотел Космос в ресторанта в Бургас я ядох....след това дълги години по какви ли не сладкарници, луксозни ресторанти никога повече не усетих същия вкус.....повече и не си поръчвам дори от Захаро..........но лесно има майка запретна ръкави! С много орехи и много тънки блатчета.....красота!
Срещу руската църква не беше ли ресторант Крим, нещо такова ми се върти! Сега също срещу руската в сградата на Минерал сувенир харесвам заведението, а вечер като си до прозореца и църквата е осветена е уникално!

# 7 333
  • Мнения: 13 407
Не, ресторант Крим е на Славянска, в близост до Шишман. Преди няколко години го затвориха. Сега е собственост на госпожата с криптовалутата - Ружа нещо си се казваше и има някакви проблеми там.
Къщата си я биваше, но сега в тази ситуация незнам какво ще стане

# 7 334
  • Мнения: 18 662
Д-р Ружа Игнатова.
И ний сме дали нещо на света - в случая уанкойн-а.

Общи условия

Активация на акаунт