Спомени и впечатления за социализма в България

Пони, слага се за малко във фризера и се разбива много студена. Нямаше течна сметана тогава. Всъщност имаше, но само в магазини към посолствата на държави от централна, източна и западна Европа. В Чешкия център я сервираха с кафето. В Българската традиционна кухня не се ползува този продукт. Растителната е отврат

мими, от соца бяха френски. Пълно е у майка. Срам, не срам, купих такива от България и ги домъкнах тук. Много са практични и удобни и влизат идеално в миялната. Четох, че турските се скапва ли. Моите ги изпочупихме, но нищо им няма а ги тормозя ежедневно в миялната и ги изтезавам във фурната. Бетон са. Идеални към капиталистическия лукът, в който в момента пека 

https://www.marmiton.org/recettes/recette_garantita-ou-karantita … rienne_54322.aspx

мароканския вариант на националното ястие на Гибралтар каленита. Намерих отворен пакет нахутено брашно и действам. После ще го тропна в дуралексови чиния да го допека отгоре на газ, че нямам, като тебе, капак.

Не разбрах УПК-то какво общо има с медицинските сестри

Те са едновремешните служителки.
Често имам вземане-даване с тях. Вече започвам да ги заобичвам.

Имаше в УПК специалност медицински сестри, но вместо една учеха 2 години. Идваха на бала със съучениците и учеха още една година. Така ясно ли е?

А така, рецепти почнахте да си разменяте. Надявам се поне да са соц, че ще ни заключат.

По соца жените много сладкиши правеха, за черпене и  за гости. Общо взето малък беше асортимента и бързо се свършваха нещата и затова имаше много майсторици на всякакви сладки, кексове, баници домашни ботбони и торти и други подобни. 

Не  че сега не си правят хората у дома, ако искаш,  но е по-лесно да купиш и има избор голям.

Друго - много си ходеха хората на гости. Също по причина, че заведенията бяха малко, в новопостроен квартал, например с години нямаше хич нито едно заведение да седнеш с някого.  Примерно от младост съм слизала  със съученици в Тенекиите или Под липите в Лозенец, не че много ми се ходи, но в Младост просто няма къде.
Също така имаше една аптека, един-два магазина и една будка за козметика в три квартала. Специално с аптеките ме изнервяха яко и и в първите години след соца най-много се радвах на тях. Отделно, че бяха вече като дрогерии с всякакви неща, но беше супер облекчение да можеш просто да отскочиш до апаптеката, че иначе беше ужас, . Особено ако ти трябва денонощна то в  целия град май бяха две.

В нашия град доста късно отвориха денонощна аптека - след 80-та година.
Преди това в почивните дни на всяка аптека имаше табелка коя работи. Бяха с номера и се посочваше номера дежурната аптека.

Като гледам носталгията на някои, това си е чиста пазарна ниша. Да се възпроизведе обстановката от едно време, да те гледат на лошо, да казват няма, не са докарали, елате утре.

Пълна е с пенсионери.

ААААА, Невена дуралексови и аз имам от чеиза , майка купи и на мен 52 парчата, 20 години са в употреба , непрекъснато на миялната, ако щеш вярвай ама съм изпускала на теракота, завъртат се няколко пъти и пак са здрави , откога искам да ги хвърля, ама как???? У нас кухнята е светла и тъмните чинии добре си вървят на покривките шампанско! Ползвам ги за ежедневни.....толкова други красиви съм купила, ама не стават за миялна, пък и в днешно време кой кани гости....!
УПКто в последните години явно не е било само трудовашко, моето е оператор-програмист на Електронно изчислителна техника, естествено това отдавна не ми върши работа, защото там нещата напредват със скоростта на светлината, но помощник фармацевт си е практично, работи се в аптека! Последните години се замислих да завърша това и аз, образованието ми е близко и доста изпити ще ми признаят, ама пусто само редовно има!
За дежурните аптеки в Гърция и до днес си е така, събота до обяд, и една дежурна за целия град!
Сладкиши у нас рядко правехме.....правехме агнеси, гараш, течен шоколад и едни войничета им викаха, със смлени бисквити, орех отгоре и поляти с разтопен шоколад!Също рядко правехме баници, бухти, мекици.....да не кажа никога! Майка винаги е държала да съм слаба, но последните години доста я разочаровам......

Имаше млечна сметана по соца, но не в кварталните млекарници, а в специализираните магазини за млечни изделия. Беше в стъклени бутилки, с капаче от фолио. Много нетраен продукт беше, затова почти не го зареждаха. Сега, в кутийките, е много по-добре.

Какво значи бяха - във всеки супермаркет се продават толумбички, има и в Гърция, и в Турция, и са си все същите на вкус.

П.п. В Плевен в момента май няма денонощна аптека. Една позната в бранша казва, че на никого не му се занимава с това. Мисля, че преди години имаше гишета, които работеха, но вече не съществуват.

 Имам спомен,че хранителните стоки работеха от понеделник до петък.Евентуално събота до обед.И яко се пазаруваше в петък.

Да, това е много неприятно. В някои малки градове още е така (или пък затварят към 5 часа, което също е гадно)
Тук май има доста хора, които живеят в чужбина. Вярно ли е, че в цяла Германия магазините не работят през уикенда - дори хранителните?

В неделя не работят с малки изключения. В събота всичко работи с нормслно работно време, най-близкият до нас супермаркет работи до 10 вечерта.

Петя, рецептата за сиропа на всички подобни изделия беше с по-малко захар от сега, отделно сега добавят и глюкоза. Правили сме тулумбички на практиката в промишлен сладкарски цех - тестото се пуска през едно като мелачка за месо, но вертикално, с шприц накрая, реже тулумбичката и тя пада директно във ваната на фритюрника. Като се изпържи и изплува, вадиш и мяташ директно във ваничката със сиропа. Затова ставаха яко напоени, но по-кашави.

Зеленчуковите магазини, хлебарниците и млекарниците работеха до 17ч. Хранителните стоки - до 17,30. Майка ми работеше извън града и успяваше да пазарува само през отпуските си. Живеехме в къща с двор, имахме и външна барака с тоалетна в него, от началото на 20-ти век, когато е била строена къщата. Баща ми я беше стегнал и повечето магазинери в района, включително и един шивашки цех, я ползваха. В замяна се уговаряха с нашите по телефона какво да им запазят, ако докарат и преди/след училище тръгвах да пазарувам. Изчаквах си чинно чакането на опашката, ако имаше, после питах "Какво ще обичам?", продавачката отговаряше и ми прибираше парите.  .
Когато реституираха магазините в района, (обикновено под къщите), вече бяхме започнали да заключваме дворната врата и непрекъснато разни хора ни звъняха и се възмущаваха, че нямали достъп до "тоалетната на магазина".
В събота работеха само халите и пазарите. Сега сме направо разглезени откъм време за достъп до повечето неща от първа необходимост. Откъм достъп до транспорт, в т.ч. таксита - също.