Лично моята грешка е,че не обърнах внимание на сигналите,които ми се даваха.Виждах,а не исках сякаш да си призная пред себе си,че не е това човекът за мен,за моите разбирания,за начина ми на живот...Не послушах и майка си,която виждаше и се опитваше да ме предпази от всички неща,които в последтвие изживях...Това е моята грешка...И въпреки всичко,щастлива съм ,че имам детето си!
- Публикувана: 6 апр. 2006, 16:39 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2006, 00:34 ч.
причини за раздяла
. Чета, чета и как никой не признава част и от своята вина. Момичета, едва ли цялата вина е в мъжете, едва ли само те са се променили. Медала винаги има две страни. Аз за своя живот поне съм си дала точна преценка, причината за едната ми раздяла поне беше, че аз съм се променила. Ако бях останала такава каквато при началото на връзката ми, едва ли бих се разделила. И според мен е напълно нормално всеки да се промени
Като е нормално да се промени човек - за каква вина говориш?
Абсурдно звучи - ВИНА! Какво зачи вина за раздяла? - Това е въпрос на личен избор, а не на вина!
ООО... вина и виновни се търсят...
Моята вина беше, че така и не слязох от розовия си облак който си бях изфантазирала от някъде.
Човека пиеше, играеше хазарт, държеше се непоносимо с мен и момченцето ни... ама не, аз там съм се качила, на розовия облак, с розовите очила. И все си повтарях, че един ден ще се свърши, ще сме щастливо семейство... То така и взе та стана де, но пък сме си щастливи без него- бащата и съпруга... пияницата и лъжеца.
И си ни е по- добре така.
(поне додето на мама не й стане ужасно самотно)
Моята вина беше, че така и не слязох от розовия си облак който си бях изфантазирала от някъде.
Човека пиеше, играеше хазарт, държеше се непоносимо с мен и момченцето ни... ама не, аз там съм се качила, на розовия облак, с розовите очила. И все си повтарях, че един ден ще се свърши, ще сме щастливо семейство... То така и взе та стана де, но пък сме си щастливи без него- бащата и съпруга... пияницата и лъжеца.
И си ни е по- добре така.
(поне додето на мама не й стане ужасно самотно)
Чета, чета и как никой не признава част и от своята вина. Момичета, едва ли цялата вина е в мъжете, едва ли само те са се променили. Медала винаги има две страни. Аз за своя живот поне съм си дала точна преценка, причината за едната ми раздяла поне беше, че аз съм се променила. Ако бях останала такава каквато при началото на връзката ми, едва ли бих се разделила. И според мен е напълно нормално всеки да се промени
Не мисля, че това да поискаш да имаш дете е Вина, така че пасувам ...
Както пишеше в една друга тема - до преди да забременея се виждахме редовно...
Чета, чета и как никой не признава част и от своята вина. Момичета, едва ли цялата вина е в мъжете, едва ли само те са се променили. Медала винаги има две страни. Аз за своя живот поне съм си дала точна преценка, причината за едната ми раздяла поне беше, че аз съм се променила. Ако бях останала такава каквато при началото на връзката ми, едва ли бих се разделила. И според мен е напълно нормално всеки да се промени
Не мисля, че това да поискаш да имаш дете е Вина, така че пасувам ...
Както пишеше в една друга тема - до преди да забременея се виждахме редовно...
Далече съм от тази мисъл, че да искаш да имаш дете е ВИНА, това едва ли не автоматично ще означава, че аз съм една от най-виновните. Мисълта ми беше много по-различна. Но приемате нещата много буквално, така че просто замлъквам. Всяка от нас знае собствения си живот.
Истината е една - аз съм решила, че това е най-доброто за нас, за мен и децата ми.
Момичета, мисля, че Мариели ( да ме прощава,че й ставам адвокат) имаше предвид поемането на собствената отговорност за развитието и края на една връзка.... Докато не поемеш тази отговорност, не можеш да продължиш напред без озлобление и гняв, а това са ужасни спътници в живота, аз поне в моя не ги искам...
Това ми прилича, на онези случаи, когато детенцето се удря в масата, а бабата отива и му казва :" аууууууууу дай да набием тази лоша маса, дето те удари"!!!!!!!!!! и това са може би първите уроци как да не поемаме отговорност... масата не може да удари детето нали, нито би могла да е лоша!!! То или пораства и се научава да я заобикаля или продължава да се блъска в нея....Така е и с хората... МОФ го е написала хубаво... докато ИЗБИРАШ да стоиш качен в розовите облаци- този конкрентен мъж се държи по тези конкртени начини( пие, бие, ходи по жени, не си иска детето........)
Нашите вини са нашите ИЗБОРИ.....И е най- добре, когато осъзнаеш, че раздялата е неизбежна, когато не търсиш виновен!!!когато разбереш,че нещата понякога просто се случват и никой не е виновен за това, че той или тя са се променили по начин, който прави връзката невъзможна.... защото тогава можеш да си кажеш" да, не се получи, но аз опитах, научи много неща, ще ми бъде трудно, но аз ще се справя и ще продължа напред"....Тогава можеш да опазиш здравето и душата си... не знам гнева и озлоблението да са направили някого по-добър, а за жалост често това се чете между редовете.....
Каси, не не е вина да искаш дете, но Е да не можеш да прецениш, че този конкретен мъж, не може да ти даде тези конкретни неща, които са нужни на теб и на детето ти.
И да хората се променят и този, който до вчера ме е искал и ми е обещавал да остарее с мен, днес е свободен да не ме иска вече, както и аз него и това не го прави веднага ужасен човек, това само го прави човек неподходящ човек за мен конкретно...
Това ми прилича, на онези случаи, когато детенцето се удря в масата, а бабата отива и му казва :" аууууууууу дай да набием тази лоша маса, дето те удари"!!!!!!!!!! и това са може би първите уроци как да не поемаме отговорност... масата не може да удари детето нали, нито би могла да е лоша!!! То или пораства и се научава да я заобикаля или продължава да се блъска в нея....Така е и с хората... МОФ го е написала хубаво... докато ИЗБИРАШ да стоиш качен в розовите облаци- този конкрентен мъж се държи по тези конкртени начини( пие, бие, ходи по жени, не си иска детето........)
Нашите вини са нашите ИЗБОРИ.....И е най- добре, когато осъзнаеш, че раздялата е неизбежна, когато не търсиш виновен!!!когато разбереш,че нещата понякога просто се случват и никой не е виновен за това, че той или тя са се променили по начин, който прави връзката невъзможна.... защото тогава можеш да си кажеш" да, не се получи, но аз опитах, научи много неща, ще ми бъде трудно, но аз ще се справя и ще продължа напред"....Тогава можеш да опазиш здравето и душата си... не знам гнева и озлоблението да са направили някого по-добър, а за жалост често това се чете между редовете.....
Каси, не не е вина да искаш дете, но Е да не можеш да прецениш, че този конкретен мъж, не може да ти даде тези конкретни неща, които са нужни на теб и на детето ти.
И да хората се променят и този, който до вчера ме е искал и ми е обещавал да остарее с мен, днес е свободен да не ме иска вече, както и аз него и това не го прави веднага ужасен човек, това само го прави човек неподходящ човек за мен конкретно...
Винаги съм смятала, че виновна съм с доста при всичките ми провалени връзки и ВИНАТА ми основно е била в това, че преценката ми за човека е била неправилна. Не съм преценила ситуацията, човека и способноста ми да го приемам такъв какъвто е и да не искам повече. За това вина си нося, обаче има едно НО, ако двама живеят заедно винаги има неща за изскване винаги има минимум за промени и никога няма само един виновен. Грешка и то моя беше, че не осъзнах първия път, че само гола любов не стига за семейство, поравих я и си взех вината с мен под формата на сам отглеждаш детето си родител. Времето показа, че съм права и поука също имаше. Втория път също имах вина, не прецених, че на млад мъж му е трудно да отглежда чуждо дете, вината и тук си я поех разделяйки се с още много мечти и копнежи. Поемам изцяло вината и в предпоследнат си връзка, тогава както се казва парен каша духа, не успях да се доверя за да изградя стабилна връзка и за да повярвам с доста неща който ме бяха опрали вече, но за настоящия БНД - НЕ ПОЕМАМ ВИНА. Няма такава, не я чуствам, давам и ще продължавам да давам от себе си компромиси така както досега, вината за ситуацията е ИЗЦЯЛО на господина, бях и продължавам да съм честна, бях и продължавам да съм коректна ако пък някой изрови вина в това, че той беше и е женен, че той беше и продължава да се колебае да ми каже, че аз вина тук не виждам.
Салай, за да не спамиме темата( както ще стане, ако навлеземе в тресавището"женен мъж") ще кажа само, че личния ми опит с такъв, показва, че да и в това имам вина- забърквам ли се с женен мъж, то значи изначално не мога да очаквам от такъв мъж да бъде наистина точен и 100% с мен!!! Трябвало е да знам, че след като един човек може да има двоен стандарт за това- то този стандарт ще се пренася и върху други съществени за мен неща.
Или най-малкото- добре случва се- любов, хората се привчличат и всичко в този ред, но като минат определен брой месеци и когато има и дете от таква връзка и мъжът продължава да си стои женен??? не е ли очевадещо доколко можеш да разчиташ на него... поне за мен илюзиите по този въпрос се изпариха (макар нашия БНД да живее от години отделно, но ето, че въпреки това не му се преживяват неприятности и човека не ги преживява, е че било за наша сметка- ами пито платено, това е) - не е луд, който яде баницата, а който му я дава- в случая аз:))
Или най-малкото- добре случва се- любов, хората се привчличат и всичко в този ред, но като минат определен брой месеци и когато има и дете от таква връзка и мъжът продължава да си стои женен??? не е ли очевадещо доколко можеш да разчиташ на него... поне за мен илюзиите по този въпрос се изпариха (макар нашия БНД да живее от години отделно, но ето, че въпреки това не му се преживяват неприятности и човека не ги преживява, е че било за наша сметка- ами пито платено, това е) - не е луд, който яде баницата, а който му я дава- в случая аз:))
Jaly1 аз за това казах че вина в мен не виждам, поиска тръгва си цели 4 пъти. Вината след първия път повярваи ми вече не виждам. Виновна бях, че наистина си позволих да мисля за двойния стандарт след първата мелодрама забравих обаче да мисля за това. Следващия път вината и за това че е с мен и затова, че не е с мен си е НЕГОВА. Спрях да се тръшкам и да си мисля кой за какво отговаря. Моята отговорност я взех с нелекото решение отново да съм самотна майка, "спечелих" обаче ей така без да настоявам и без да ме е грижа много. Писала съм, че Веселина бе зачената поредния път когато той се беше разделил със съпругата си и затова не чуствам вина, иначе никога не бих предявила и най-малка претенция към него. Това че в крайна сметка той е с мен е негово решение, аз го истрадах приех и доколкото мога му се радвам, но както се казва вяра нямам.
В общи линии по темата обобщавам
Разделите са ми много вече . Някой от тях са предизвикани от мен, други са дело на недооценяване, но пък вината винаги остава и по малко в мен, просто се старая да живея в моя си стил и явно все някога трябва да поумнея. Преценката за една раздяла и един мъж винаги има две страни, винаги има кой да каже че някой е в повече виновен друг в по малко и т.н. Промяната е нещо което непрекъснато се случва на всеки но този който не може да я приеме и да се приспособи винаги губи самият живот си е една вечна промяна към нещо дали по добро дали по зло зависи от гледаната точка. Но аз си мисля да взема да спра вече с тея раздели, че найстина ми станаха в повече ще давам всичко от мен за да не се случва отново, пък както реши живота така ще стане не без моята намеса обаче.
Мале ама днес бая философ си падам:)
В общи линии по темата обобщавам
Разделите са ми много вече . Някой от тях са предизвикани от мен, други са дело на недооценяване, но пък вината винаги остава и по малко в мен, просто се старая да живея в моя си стил и явно все някога трябва да поумнея. Преценката за една раздяла и един мъж винаги има две страни, винаги има кой да каже че някой е в повече виновен друг в по малко и т.н. Промяната е нещо което непрекъснато се случва на всеки но този който не може да я приеме и да се приспособи винаги губи самият живот си е една вечна промяна към нещо дали по добро дали по зло зависи от гледаната точка. Но аз си мисля да взема да спра вече с тея раздели, че найстина ми станаха в повече ще давам всичко от мен за да не се случва отново, пък както реши живота така ще стане не без моята намеса обаче.
Мале ама днес бая философ си падам:)
Веднъж ( не си спомням темата) бях написала, че тука в нашия форум каквато и и да е темата ние все на вина го изкарваме - рано или късно, аз затова като един класен йезуид го нарекох" поемане на отговрност" ...
Понеже , от едната страна е социума, който знайно е винаги търси причината в "жертвата"( ето пак пресен пример- Виолета от Вип- брадъра ( дали е патка или не е - няма значение в случая, всички я наплюха понеже се заигравала с женен мъж, а че тоя мъж не може да си държи устата затворена и гащите вдигнати- никой, ама никой не виждаше и не коментираше)...от друга страна ясно е, че когато една връзка или брак се разпаднат, дори и тези дето и с бой не си признават, все пак търсят причната и в себе си. Въпроса е, че баланса трудно се намира, че когато си наранен и са ти разпердушинили душата, трудно разбираш кое е унищожително за теб самия и кое не....но аз от личен опит знам, че преживея ли онези моменти, в който ме завладяват гняв и безпомощност едновременно към субекта причнил тези чувства, значи вече съм добре и наистина съм продължила напред...А понеже и моите раздели станаха доста, и аз така реших, вече не мърдам- стоя си на брега на реката и каквото ми донесе:))
А, Салай, ама да вземем едно философско клубче да си спретнем, днес каквото ми е и смутно на душата- тамън:))
...Понеже , от едната страна е социума, който знайно е винаги търси причината в "жертвата"( ето пак пресен пример- Виолета от Вип- брадъра ( дали е патка или не е - няма значение в случая, всички я наплюха понеже се заигравала с женен мъж, а че тоя мъж не може да си държи устата затворена и гащите вдигнати- никой, ама никой не виждаше и не коментираше)...от друга страна ясно е, че когато една връзка или брак се разпаднат, дори и тези дето и с бой не си признават, все пак търсят причната и в себе си. Въпроса е, че баланса трудно се намира, че когато си наранен и са ти разпердушинили душата, трудно разбираш кое е унищожително за теб самия и кое не....но аз от личен опит знам, че преживея ли онези моменти, в който ме завладяват гняв и безпомощност едновременно към субекта причнил тези чувства, значи вече съм добре и наистина съм продължила напред...А понеже и моите раздели станаха доста, и аз така реших, вече не мърдам- стоя си на брега на реката и каквото ми донесе:))
А, Салай, ама да вземем едно философско клубче да си спретнем, днес каквото ми е и смутно на душата- тамън:))
Е аз пак да си кажа за "вината" 
- НЯМА вина бе сладурчета: в една връзка има двама души и всеки има право да иска или не иска това или онова. Имам право да обичам солено, а не сладкор бяло, а не черно и т.н. И никой не може да ми каже че съм "Виновна" както и да постъпя - така съм решила и толкоз.... Дори и когато извършвам нещо не съвсем "редно" в очите на околните. Искам да кажа, че и женените мъже /жени/ имат право да са щастливи, да се влюбват и да правят деца....Такъв е живота - какъвто си го поискаме и направим. А и след като нещо е приключило и е факт, то е такова и край.....не можем да се върнем във времето и да го поправим, така че е излишно да си спомняме /особено негативните преживявания/. Я горе главите.... 
Живота продължава..... Както казва Скарлет О Хара - "И утре е ден......"
- НЯМА вина бе сладурчета: в една връзка има двама души и всеки има право да иска или не иска това или онова. Имам право да обичам солено, а не сладкор бяло, а не черно и т.н. И никой не може да ми каже че съм "Виновна" както и да постъпя - така съм решила и толкоз.... Дори и когато извършвам нещо не съвсем "редно" в очите на околните. Искам да кажа, че и женените мъже /жени/ имат право да са щастливи, да се влюбват и да правят деца....Такъв е живота - какъвто си го поискаме и направим. А и след като нещо е приключило и е факт, то е такова и край.....не можем да се върнем във времето и да го поправим, така че е излишно да си спомняме /особено негативните преживявания/. Я горе главите.... Живота продължава..... Както казва Скарлет О Хара - "И утре е ден......" 
[/quote]
Ами зависи как си я дефинираш вината - явно за теб е все едно какво си правиш и нямаш навик да мислиш за последствията (или поне така звучиш). При развод има случаи при който вината е на единия родител - та явно поне съдиите са на друго мнение. Иначе всеки има право да прави каквито си иска простотии (и да си чупи главата ако иска) и после да си носи последствията. Неприятното е когато простотиите включват разжеането на дете което също ще носи последствията без никаква вина (определено без никаква вина). .......
....... А пък ако ти мислиш че си безгрешна(ен) - това е друг въпрос. Отделно че на някой хора мисленето хич не им се удава.
[/quote]
Вината трудно се дефинира и от съдийското съсловие, обаче темата тук е ПРИЧИНИ за раздяла
р която тема бе прекръстена на "вина за раздяла". За "простотийте" .....няма да коментирам. Нито субективни фактори като "вина". Та....искам да кажар че причините за една раздяла не винаги водят до вина на някой от двамата....просто така е станало. И не "мисля" че съм безгрешна - сигурна съм /поне по отношение на раздялата ми с бившия ми съпруг!/
Ами зависи как си я дефинираш вината - явно за теб е все едно какво си правиш и нямаш навик да мислиш за последствията (или поне така звучиш). При развод има случаи при който вината е на единия родител - та явно поне съдиите са на друго мнение. Иначе всеки има право да прави каквито си иска простотии (и да си чупи главата ако иска) и после да си носи последствията. Неприятното е когато простотиите включват разжеането на дете което също ще носи последствията без никаква вина (определено без никаква вина). .......
....... А пък ако ти мислиш че си безгрешна(ен) - това е друг въпрос. Отделно че на някой хора мисленето хич не им се удава.
[/quote]
Вината трудно се дефинира и от съдийското съсловие, обаче темата тук е ПРИЧИНИ за раздяла
р която тема бе прекръстена на "вина за раздяла". За "простотийте" .....няма да коментирам. Нито субективни фактори като "вина". Та....искам да кажар че причините за една раздяла не винаги водят до вина на някой от двамата....просто така е станало. И не "мисля" че съм безгрешна - сигурна съм /поне по отношение на раздялата ми с бившия ми съпруг!/