... че по цял ден си играеше игри на компютъра и чакаше да го храня
Това депресия ли е?
По моя край май му викат мързел.
Ама явно моя бившия е страдал (и още страда) и от двете.
- Публикувана: 6 апр. 2006, 16:39 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2006, 00:34 ч.
причини за раздяла
Това депресия ли е?
По моя край май му викат мързел.
Ама явно моя бившия е страдал (и още страда) и от двете.
Решението за раздяла и при мен беше мое. Много трудно се приключва с голямата любов - при нас тя беше от 15 годишни....та до 30.....и с дете 1-ви клас. И когато взех решението да се разделя с него още го обичах, но знаех че трябва да го направя иначе агонията ми ще продължава. В началото дори не исках да мисля за това как ще живея без него. Смятах, че няма да мога да обичам никой друг толкова много, но се оказа че не е така. Сега - след 6 години от развода мисля, че в раздялата няма нищо страшно /страшно е само първия път-когато взимаш окончателно решение/ , нито срамно, нито лошо.... Ако имате деца обаче бих те посъветвала да запазиш добри взаимоотношения след раздялата /много е важно според мен/ в името на децата.
Сега пак имам мъж до себе си /без брак/ и съм щастлива. Сегашният човек ми допада много повече от бившия ми съпруг във всяко отношение - и секс, и отношение към моите потребности, и дори вкусовете ни съвпадат. Ако си сигурна, че единственото решение е раздяла - направи го без да мислиш "какво ще кажат хората". Не се страхувай и .......КЪСМЕТ !!!
Сега пак имам мъж до себе си /без брак/ и съм щастлива. Сегашният човек ми допада много повече от бившия ми съпруг във всяко отношение - и секс, и отношение към моите потребности, и дори вкусовете ни съвпадат. Ако си сигурна, че единственото решение е раздяла - направи го без да мислиш "какво ще кажат хората". Не се страхувай и .......КЪСМЕТ !!!
За протокола само ще кажа че преди бях Т. , а още по преди Tatyana
Ти защо така си мениш никовете? (от любопитство питам и сори и аз за ОФФа)
Не знам дали е в мен грешката, но 2 пъти системата не ми разпознава ника и се налага да ги сменям. Не знам защо така..... 
При мен се оказа много тъпо...след година и половина връзка, предложение за брак и годеж, в началото на 4-ия месец разбрах, че човека бил женен 
с дете просто една приятелка ми предложи да му провери досието , защото наистина имаше някои обезпокояващи сигнали, въпреки че аз прекалено много му вярвах. Новината така ме шокира, че направо ми идваше да се гръмна, не очаквах такова нещо. Знаех, че има бивша приятелка, разведена с дете и това е...Той отричаше до последно 
после каза, че детето не било негово . Е кажете ми, аз бременна, живеем заедно, а той дори не благоволи да ми каже всичко това, отрича, дори не беше направил постъпки за развод. Изгоних го и не искам да го виждам, сега се чувствам страхотно, въпреки, че той доста се постара да ми скапе живота след това. Най-шокиращото беше, че след като го отрязах тотално, намерих опожарена колата си една сутрин, все още изплащам заема:( сега поне го съдя за психически тормоз и оттогава ни вест, ни кост от него 
с дете просто една приятелка ми предложи да му провери досието , защото наистина имаше някои обезпокояващи сигнали, въпреки че аз прекалено много му вярвах. Новината така ме шокира, че направо ми идваше да се гръмна, не очаквах такова нещо. Знаех, че има бивша приятелка, разведена с дете и това е...Той отричаше до последно после каза, че детето не било негово . Е кажете ми, аз бременна, живеем заедно, а той дори не благоволи да ми каже всичко това, отрича, дори не беше направил постъпки за развод. Изгоних го и не искам да го виждам, сега се чувствам страхотно, въпреки, че той доста се постара да ми скапе живота след това. Най-шокиращото беше, че след като го отрязах тотално, намерих опожарена колата си една сутрин, все още изплащам заема:( сега поне го съдя за психически тормоз и оттогава ни вест, ни кост от него
lola, 
ти ме шашна. направо не знам какво да кажа... това като извадено от латиноамерикански сериал...
и при нас причини за раздяла - бол. аз взех решението да се разделим. след хубави 2-3 години, изведнъж започнах да ставам не по-важна от метлата в ъгъла... и други разни "красоти", които няма да уточнявам, че не искам да се връщам назад.
ти ме шашна. направо не знам какво да кажа... това като извадено от латиноамерикански сериал... и при нас причини за раздяла - бол. аз взех решението да се разделим. след хубави 2-3 години, изведнъж започнах да ставам не по-важна от метлата в ъгъла... и други разни "красоти", които няма да уточнявам, че не искам да се връщам назад.
Хъм... извинявам се за критиката, но защо не кажете каква е причината, а само поводите за раздяла обяснявате?
Аз ще прескоча поводите... Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...
Грешка в преценката и на двамата явно.
Аз ще прескоча поводите... Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...
Грешка в преценката и на двамата явно.
Хъм... извинявам се за критиката, но защо не кажете каква е причината, а само поводите за раздяла обяснявате?
Аз ще прескоча поводите... Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...
Грешка в преценката и на двамата явно.
Аз ще прескоча поводите... Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...
Грешка в преценката и на двамата явно.
isa, това не е критика. поне аз не смятам така.
относно поводите - ами едното води до другото. пък и хората са го казали - любовта е сляпа...
Ох мацки вси4ки ви из4етох.Аз да ви разкажа за нашата раздяла тя е дълга тема но накратко.Никога не сме живеели заедно.Пи4а преди мен живееше с една дето решил 4е вси4ко е свършено между тях и я изгони.Аз след извесно време забременях и той ми каза 4е пак ще си я пребира.И така аз сама 9 месеца той с нея.Сега синът ни е на 2 години той пак я изгони.Сега идва момента да я пребира отново.И когато аз родих той ми каза че щял да види дали ще идва за изписванвто.Цъфна взе ни закара ни в къщи и из4езна.после разбрах 4е отишал да я кара на Аерогарата защото тя не можела да преживее раждането на детето му и той я изпрати за 4ужбина.След 1 седмица се върна и я заведе на Сандански да си по4ива после на Албена щото била много зле психи4ески.А на мен ми каза "к'во само ревеш нали майка ти е при теб не си сама".Ше му е.........та.И това е 4аст от цирка. 
Причини бол. При всичките ми раздели. При раздялата ми със съпруга ми решението като чели беше и на двама ни, или по скоро той се нацупи, пък аз реших така и така той е при майка си що не остане при нея и помирителнта седмица заедно по настояване на родителското му тяло не помогна да си обърна решението. А то бе взето, защото ми писна да слушам какво уж той е решил след като се върне от посещение при майка си. Защото не исках аз да се грижа за него за детето и за всичко, а той да седи и да се чуди дали му се работи тази седмица. Защото след като любовта улегне и няма с кой да си размениш 2 нормални приказки разбрах, че нямаме нищо общо освен леглото и дъщеря ми и т.н. След това живях 2 години с мъж за когото се оказа все пак е пречка моето дете въпреки, че никога не направи нищо лошо просто в един момент осъзна, че детето макар и да расте с него няма да му е като родно и малко по малко някак неусетно се отдалечихме двамата, докато един ден той не си сабра багажа, но останахме приятели. След това имам още един опит от почти 4 години. Но замина в чужбина господина, а аз така и не се усмелих да си оставя поне за малко детето и да замина при него с надежда после и детето да дойде. Не вярвах вече особено, че това е човека за мен. Колкото до бащатата на малката ми принцеса, там е друга работа тамън 4 пъти сме се разделяли, като причините някак си все са в мен. Скоро може и 5 път да има, ама този път причината ще е в него.
Момичета, не знам какво да кажа...Възхищавам се на силата ви и решимостта ви!!! 
За някои истории направо не ми се вярва,че са от този свят, не че при мен нещата не са сериозни..
Иса, аз намирам много истина в думите ти за себе си. Нашата връзка е от почти 10 години, през които се случи какво ли не. Бедата е, че въобще не съм си представяла така живота си, а той си минава.
За някои истории направо не ми се вярва,че са от този свят, не че при мен нещата не са сериозни..
Причината беше в това, че въпреки че на пръв поглед изглежда все едно сме създадени един за друг - ценносттна ни система, семействата и личното ни израстване както характерите - всичко ни е тотално противоположно. Докато бяхме влюбени, не си личеше толкова и всяко различие примирявахме с любов, но с времето нещата се задълбочиха все повече и повече...
Според мен една от основните причини за раздла е и промяната. Смятам, че се ожених /на 22г./ за един човек, а се разведох със съвсем различен човек. Това е - живота променя много хората....За себе си вярвам, че не съм се променила като характер, а само съм придобила повече опит как да се справям с проблемите...
Чета, чета и как никой не признава част и от своята вина. Момичета, едва ли цялата вина е в мъжете, едва ли само те са се променили. Медала винаги има две страни. Аз за своя живот поне съм си дала точна преценка, причината за едната ми раздяла поне беше, че аз съм се променила. Ако бях останала такава каквато при началото на връзката ми, едва ли бих се разделила. И според мен е напълно нормално всеки да се промени