Как се справяте финансово?

Aми при мен нещата са следните:работя и с моята заплата горе долу се справям,живея при родителите си.Нямам финансова помощ ,но пък поне има кой да ми помага за детенце.Иначе "бащата" не е виждал сина си около почти 4години,но иначе праща издръжка на стойност...60лв......Той е в Испания и ще не ще праща,защото иначе ще си има проблеми при идването си в Бг.Какво да ти кажа,не се оплаквам...И като се върна назад във времето ,мога да кажа че сега разполагам повече с пари ,от колкото когато бях семейна.Бившият ми съпруг изкарваше доста пари,занимаваше се със земеделие,но...вечер се прибира примерно с 400лв.,от които 390 даваше на баща си...,10лв...за нас..Но да не влизам в подробности..Не съжалявам,че се разведох,дори съм щастлива ,че не се уплаших от мисълта как ще се справя сама и предприех тази стъпка.Сега мога да кажа,че живея в истинския смисъл!Понякога ми е тъжно и малко самотно,но не че милипсва бившия..просто ми липсва човек ,който просто да ме обича ,с който да ми е спокойно,сигурно..Все се надявам,че ще срещна такъв Спирам,че май доста се отплеснах..

Баща ми се грижи за нас, а аз се опитвам да завърша образованието си и не работя Дано скоро успея да изляза от това положение, защото вече се побърквам.

Аз съм самичка и абсолютно никой не ми помага /за съжаление/, работя и слава богу, че заплатата ми е що годе добре, макал че с моята тинейджърка и порастващия вече бебок добра заплата е силно казано като понятие . А иначе какво правим ли - ами " дена иху, и после тихо "
Много е трудно, но това не значи, че ще се отчая.

И аз работя, върнах се на работа когато Ния беше на 9 месеца, но това се наложи не от финансови подбуди. Просто трябваше да си повиша квалификацията. Плащам на детегледачка, а от 10 април ще я дам на ясла. Бащата не ни помага финансово. Живея с майка ми и брат ми, но ми предстой купуване на жилище-  нещо , за което не съм готова материално все още, а трябва 

Ами ако е четирицифрена заплатата може би ще стига, мила. Но кой ли у нас /още повече коя жена/ взима такава сума. 
Изплащам си жилището и си гледам детето /т.е. финансово все едно имам 2 деца...  /, още съм в болничен обаче, който се плаща почти колкото заплата. Родителите ми пазаруват 1-2 пъти в месеца скромно. Бащата ми дава 100тина кинта. Те това е. Сега съм добре. За когато мина на майчинството само съм предвидила един заем от около 1500-2000 кинта който ще оползотворя и после беж обратно на работа, дечко на ясла.... или на детегледачка ако е рано... Бе справям се й сама. М/у другото забележи, че тук няма жени, които да не се справят. Жените от онзи тип просто си търпят мъжете /дори и такива които пият бият.. знаеш/, защото нямат изход.  Замисли се и върху това.
Уфффф, как се радвам че винаги съм била финансово независима...
 

Определено не е лесно, но нали сме се хванали на хорото, т.е счита се, че сме силни жени. На мен за момента ми помага приятеля ми, определено ми е леко, но аз от своя страна помагам на нашите, с които живеем. Плащаме и заеми, не е лесно.. по скоро ме е страх, ако изляза на квартира сама с детето, което мисля да направя скоро... винаги има начини.. ще го измисля, не искам да мизерствам, но май е по-добре отколкото в нас и лудата ми майка
Повтаряй си, че винаги има и по-зле от теб и няма да падаш духом! Ние сме силни жени! 

В момента не работя(и все работя по вьпроса да си намеря работа),издьржаме се напьлно от издрьжката на мьжа ми .Не 4е ми стига ,но поне имаме за най_важните неЩа.
Да е жив и здрав и той и приятелката му,която го промени изцяло.
Ина4е преди месец ,работех и ми беше по лесно,детето хиодеше на градина аз на работа и вси4ко беше супер
Винаги се справямe,независимо дали имаме издрьжка от бивШите или не_ВИНАГИ
 
Ааааааа,да ве4е ,Ще полу4авам и детски

Не аз за финансовото положение не съм се уплашила толкова, по- скоро е страхът че ще остана сам. Вярно, че не живеем заедно ама нали все казвам "Мъжът ми това, мъжът ми онова". А сега ако нещата наистина стигнат докрай ще почна с "Бившият ми това, бившият ми онова". Абе както и да го гледам странно си звучи
Но знаейки как е положението тук, в България, просто ми се струва наистина много трудно да си самотен родител.

М, справям се. И ако трябва да съм честна - по-добре от преди.... Е, сега имах малко трудности покрай престоя у дома и в болницата (бебе имаше варицела и като резултат от нея пневмония), защото не можах да си взема заплатата, но ще се справя.... Трудничко, но се оправям и живеем добре . Имаме си всичко - храна, малко удоволствия, облечени сме и сме с покрив над главите. Това е важното! Винаги има как да се справиш! 

В интерес на истината и ние май сме по-добре от преди! Сега вземам майчинство, детски и 50 лв. стипендия от университета и между другото си работя (е, не е много легално, но си е доход!).
Ааа присъдиха ни 50 лв. издръжка , ама тях още не сме ги видели! Обаче не смятам толкова лесно да се откажа, ще го съдя, ще се жалвам докато започнат да му ги одържат от заплатата! Не, че не се оправям без неговите 50 лв., обаче те са за детето не за мен!
И пропуснах да кажа, че живея при родителите си, което значи, че наем и сметки не плащам.
Пари на ръка не ми дават, но пък много ми помагат в грижите за детето и ми дават възможност аз да работя!
Освен това за 10 дни в месеца ми се налага да си плащам на жена да гледа бебчо за по 4-5 часа, когато всички сме на работа.
Е, няма как, ще работим повечко и ще сме силни, за да са добре дребосъците!   

Да не говорим, че като са малко и рядко удоволствията колко много ги цениш и им се радваш. 

Така си е! Важното е да се чувстваме добре и да сме щастливи от това, което имаме...

Ами аз толкова много прокламирам положителната нагласа, а някакси изобщо не успявам да я наложа на себе си.

  горе главата! важното е здраве да има!

По трудно от колкото си мислех в началото Взимам сносни пари и си мислех, че ще се справя лесно, но като изтеглих кредита за жилището ми доде малко нанагорно. Родителите ми дойдоха да живеят при мен в началото и почнахме да си поделяме разходите. В момента имам друг мъж и вече не се налага да се справям сама, но пак се старая да бъда финансово независима. Бившият плаща редовно  издържка в размер на 110 лв. В началото с нищо друго не ми е помагал. После почна да има някакви периоди на просветление, в които да купува на детето това онова извън издръжката, а напоследък почна да поема част от разходите по разните и курсове и спортни занимания.
Абе не ми се мисли ако имах тинейджърка как щях да се справя

Ами, работя, изплащам жилищен кредит, Марти е хиперактивен и ежедневно посещава психолог, логопед и 3 пъти в седмицата ходи на плуване (майка ми го води на всички тези мероприятия, да ми е жива и здрава), баща му ми дава по 20-30 лв. седмично, които стигат едва за 2 урока при логопедката. Вечер, като го приспя, сядам да уча, не съм спирала..а от както се е родил още по- усилено заради него, непрекъснато съм в търсене на по- платена работа, днес е вторият ми работен ден на новото място. Със това дете...не знам....каква работа трябва да намеря, че да мога горе- долу да се оправя...а си мечтая да отидем на почивка....

'Като' имаш тийнеджърка ли искаше да кажеш?

Аз също бих казала, че сега ми е малко по-лесно отколкото като живеех с БНД. Той беше решил, че като закъса за пари има "домашна банка" в мое лице. Като го пратих по живо по здраво да си ходи, си намери работа, сега ми дава издръжка от 150 лв. месечно, моята заплата не е особено голяма (на дължавна работа съм). Да е жива и здрава мама, която като човек с двойно гражданство получава пенсия от Израел, която комай е 2 пъти на моята заплата.....Та така живеем 4 моми в къщи - мама, малката, баба и кучето
Към край на годината съвсем сериозно ще търся нова работа.....лошото е, че с моето образование работата, която мога да намеря е в производство и на смени...но пък парите ще са значителни....да видим какво ще се случи

УСПЕХ! Дано д анамериш нещо подходящо

Благодаря ти, мила! Дано като се ръгнам в Европата да вземем и повече фармацевтични предприятия да имаме, та да имам шанс. Бях готова и до Дупница да пътувам в Балканфарма (Актавис)...ама много трудна работа е там....пфууу, кой ме би по главата навремето да се забия с тая тъпа химия

На мен ми се струва, че не е абсолутно задалжително да работиш с химия. Но ако наистина ти харесва, мисля, че по- добрия вариянт за теб е да потърсиш специализация в чужбина. Нямам предвид чрез Български институции, а направо там да си кандидатстваш. Така направи братовчедка ми (точно химик е) и в момента е в Швейцария, много е доволна и не иска да чува за връщане.

ами как да се справям- тъй като няма как се оправям сама. след развода започнах да работя по-усилено , наех бавачка да прибира дедето от градине и т.да го занимава докато се прибера и сега- да не чува дявола- успявам да задоволя всичките ни нужди, купих си даже и кола..
а бащата- от 50 лв. издръжка плаща градината на детето и всичко друго си е мой ангажимент.
ама не му ги и искам, много добре знаете колко трябват за да се живее прилично и като си помисля, че ще ми натяква за едни 50 лв.....
по-добре да си ги държи, че да не кажа и друго....

Много е лесно, просто всичко е за тинейджърката, а мама износва старите дрехи. Готиното е по време на ваканции, каката работи, и не само изкарва пари за свои разноски, но и на мама помага кеффффф

Sallys ми е взела думите от устата - химиците могат имат добра реализация, но за съжаление навън . Страшно ми е криво от тоя факт обаче, защото фирмата, в която работех навремето доставяше технологии и оборудване и за тази област и имам представа за какво ставаше дума, както и знам какво разграбване и разруха настана после . И не, че са ни били лоши или 'морално остарели' производствата, ами просто бяхме трън в очите на някои люде и от Европа, и отвъд океана. Мой познат в момента също е в Швейцария, работи за най-големия им химически концерн и прави докторат в същото време. Вече 5-та година е там, предложиха му и постоянен договор. Преди да замине пътуваше на работа от София до Мездра всеки ден, не знам какво предприятие точно има там. Но за него беше лесно - сам е, няма дете, няма котЕ - поразтърси се за работа, хвана си сака с багажчето и замина. В Швейцария специално е трудно, защото договорите за работа са за по година време; след това, ако много те харесат от фирмата може евентуално да ти го продължат за още една. За повече - трябват много гимнастики от страна на работодателя пред властите, да доказват примерно, че няма такъв местен специалист и точно ти им трябваш или пък да се запишеш да учиш нещо и да го играеш вечния студент. Това пък е свързано с допълнителни разходи и много голямо натоварване, 'щото там много строго се следи присъствие на лекции и т.н., а как се тича и на работа, и на училище, а пък ако имаш и малко дете... абе не става за всеки. Другият вариант е в рамките на това време да си намериш местен да се омъжиш - тогава пък нямаш право да работиш първата година или нещо от сорта беше - с една дума - сложно. Швейцария няма намерение да влиза в ЕС или поне не скоро (не им й трябва, мен ако питат ), така че там промяна скоро не се чака. Единствено ако си избутал по някакъв начин там легално 5 години и си гражданин на държава от ЕС ще имаш право да кандидатстваш за постоянно пребиваване с право на работа. За хора от страни, които не са членки на ЕС срокът е 10 години. Та така, няма лесно никъде.

M, Morgana, с теб сме колеги - и аз съм химик, но не съм работила като такъв изобщо. Единствената ми възможност за реализация бе научна работа, защото съм теоретик и както всички знаем - у нас докторантите са с никакъв статут - нито на учащи, нито на работещи. Затова се отказах. Не исках да заминавам в чужбина - реших да рпавя семейство и по стечение на обстоятелствата се преквалифицирах, но професията ми ми носи страхотно удоволствие в момента .

Маргаритке, приятно ми е да видя колежка Аз навремето се забих в така произведената и отгледана от партията специалност "биотехнология" дето съвсем пък нищо да не можеш да работиш....Или както казаваме - направиха ни като френски ключ - ставаме навсякъде. Та аз в чужбина съм бачкала - бях си намерила стипендия в Израел и можех да остана и докторат да правя, нооооо много задължения и грижи и тогава си имах в родната държавица, та се върнах. Сега вече с дете на ръце, годините ми се понатрупаха, грижа за родителите ми и изобщо няма къде да се пъна да бачкам в чужбина. Моята най-добра приятелка от 7 години е в Щатите, но аз пък там съвсем не искам да живея.
Затова сега ще търся ако успея в хранителна, фармацевтична или козметична фирма да намеря работа, но нека дребната тръгне на градина наесен.

Ще успееш, сигурна съм! Когато имаш желание - винаги се намира начин! Чест ти прави, че не си се преквалифицирала тотално като мен. Аз май повече с химия няма да се занимавам - много се откъснах от науката и ... квантовата химия с такава бясна скорост се развива, че вече всичко което зная сигурно е свръх старо  .

Мацки,простете за офф-а....

ИСКАМ ДА ВИ ПОЗНАВАМ ВСИчКИТЕ!!!!!!!     

Аз да си призная честно ако не е баща ми жива съм загинала...и майка ми съответно,но с по-скромни приноси...Гледам да не ме напуска оптимизма,че ще бъде по-добре...много по-добре..  че майчинство и детски докато се завъртя 1 път и ги няма вече 

аз за пътви път пиша тук.като дете на разделени родители мога да ви кажа моята гледна точка.майка ми и баща ми не са разведени(поради причини,които узнах едва преди 2 години-за да няма делба на имущества и така така) .разделени са от 5.сега съм на 18.преди си беше тормоз и за мен и мама.много нощи съм плакала при нея и съм я молила да се разведат.баща ми преди си мислеше че всичко може да се изкарва на мен и мама.държеше се ужасно и логично пари не даваше.преди беше управител на офис на една от най-известните застрахователни компании в българия и впоследствие в момента е big boss на същата.изкарва луди пари от всякакви сделки (чисти или не) но по закон нищо не ми дължи.но самият той когато с мама се изнесохме преди 5 години е осъзнал какво губи и в момента е много променен.сега ми предстои бал-той пое всички разноски,купи ми кола по поръчка за 18-тия рожден ден,плаща ми телефона и така нататък.пари колкото искаш.не че майка ми не може да ми даде същото-напротив.тя никога не е била финансово зависима.бори се с всичко.има си частен бизнес и си изкарва пари които за живота в бг са прекалено много.от финансовата страна няма проблем никой от тримата.но заради друго започнах да пиша в темата след като изчетох всичко-нито едни пари не могат да купят любовта от родителите.13 години гледах скандали вкъщи и бой и то заради маловажни неща.нямах детство ,плаках всяка нощ и исках да съм като другите деца но не бях.и защо?-за да карам bmw ,да нося скъп телефон и всички да казват че баща ми е еди-какъв си и че майка ми била еди-каква си за да имат тези пари.бих дала всичко да имам майка и баща заедно щастливи от колкото всички тези пари,които баща ми дава.с майка ми си живеем добре-като сестри сме.всички проблеми са ни сближили толко много през годините.сега-майка ми и баща ми не разговарят никога,не се виждат,а аз-аз живея с майка ми.имам стая в апартамента на баща ми но никога не съм била там.за мен този човек не ми е баща.казвам му по име и нищо не може да ме накара да му кажа татко.толкова дълъг пост само за да ви кажа-възхищавам се на силата на всички ви че се борите за щастливото детство на децата си.защото аз не мога да си го върна.на 18 се чуствам като на 30

Браво,момичета!Аз няма да мога да се справя като вас.Винаги съм разчитала на мъжа ми и без него несе виждам.Имам висше образование и две следдипломни квалификации,но почти не съм работила,гледах си сина,а после тъкмо почнах работа и забременях с Калина.Сега работим заедно в нашия магазин,но той е двигателя,аз съм колелото.На всички вас желая от сърце много късмет и здкраве,то е най-важно!

 Уф, трудно!
Сама издържам и себе си и детето. Издръжка не получавам, защото все още не съм се развела.Плащам и на гледачка.

Досега някак си удържах фронта на финансите, оттук нататък - незнам как ще се справя. Друго жилище, нови трансформации с преместване- това е най-гадното. Вече гледам за извън България.  Нямам подкрепа от никой, бащите на децата ми са са безработни некадърници, много хубаво гледат парите на хората - обаче труда им НЕ! Моля се на Бог да ми даде сили и здраве да мога да устискам да направя това проклето преместване, което допълнително ме натоварва финансово.  . какво мога друго да направя, освен всяка вечер да се моля за утрешен по-добър ден..................

ех момичета
този финансов въпрос.....!!!!
нашият баща също и в Испания , но и не се и сеща да изпрати -редовно пари
моя си била отговорноста!
а пък аз като художничка какво ли не правя друго..
наште определено ми помагат, но какво от това като наистина ми излиза през носа цялата тази помощ - какви ли епитети вече не са ми били хвърляни.
изложбата която направих имаше точно такъв акцент за повишаване на вниманието към - децата и тяхното благополучие независимо от всичко
Успех на всички вас
Ни

Ох, това със справянето е много деликтна тема. Един път се справям, друг път по - зле, но нямам право да падам по очи. Работя. Доходите са ми минимални. Жвитът ни не е лесен, но в крайна сметка явно това е пътя да се научим. Пожелавам ви, мили мами, да продължавате да се борите в името на децата си,  и да не падате духом.    Ние сме силни повече отколкото предполагаме.    И дано законодателството ни се оправи така, че така наречените "татковци" да не се изплъзват, а да плащат издръжката за децата си и да са задължени за това, а не да клинчат и да се правят на луди, а да няма закони за това и безхаберното им поведение да остане безнаказано.  Чувала съм, че по другите страни не е така и бащите са длъжни да подпомагат отглеждането на децата си. А тук е пълна анархия! Мъжки свят в който мъжете правят деца, после ги зарязват...а липсата на правосъдие само ги подпомага в това. Просто на моменти побеснявам. Побеснявам... като си помисля, че такива мъже се разхождат и спят, и живеят изобщо на тази земя...

И аз съм потресена от правосъдието ни.На мен пък редовното изпращане на издържката ми излиза през носа.Тези 60лв му позволяват да прави каквото си иска и да ме тормози психически.Ама понеже той си спазва задълженията,той е прав.Не се е интересувал от детето,ама нали си плаща издръжката и това го определя като БАЩА  .А пък ние ,които сме поели цяла отговорност,които наистина се грижим за децата...как можем да се защитим?!кой да ни защити?!Потресена съм,бясна съм и се убедих,че в тази държава няма нищо логично и справедливо

Поздравявам всички ви за куража и стискам палци нещата ви да се подреждат добре!!!
Ако някоя от вас има нужда от дрешки за момиченце на 3-4 годинки, мога да й давам умалелите на дъщеря ми. Някои са добре износени, защото и тя доста износва от братовчедка си, но доста пазим - тя при употреба, аз при пране, простиране, гладене, така че говорим за здрави дрехи без лекета. Впрочем, ние и сега ги даваме за следващо износване на приятелско момченце, но на тази възраст вече все по-малко дрехи са универсални и са подходящи само за госпожици
Имам познати с по-малки момиченца, не е да нямам, но очевидно доста хорат робуват на разни предразсъдъци. Или не са видели какво наистина е нужда, но това е друга тема Та вместо да ги дам на някой такъв, дето ще ги поподмята и ще ги хвърли, по-добре да услужа на някоя от вас. Която иска, нека ми пише на лични!

Не си ли опитвала да поискаш да ти назначат социален асистент/това разби5ра се ако ти не си личен асистент на детето си ./.