За образователните системи по света и у нас

Прочетох впечатленията ви от различните образователни системи .Отне ми и на мен време.
Извинявам се за дългия пост , но си търсех постове по темата и стана доста дълъг.

Изключително ми е интересно да прочета други впечатления от системата и в Англия , в България и в Канада. Съгласна съм на 100 % с написаното от Тулумба за наказанията и мекостта  в преподаването .
Но колкото и да ми се струваше меко , леко и недициплнирано в Англия тук ми се стори анархия направо.
Както писах няма идеални системи ,нито у-ща и преподаватели ,но всеки търси по-добрата среда за децата си.

П.П. Уточнявам ,че каквото съм писала е за нашата провинция /щат в Канада ,а не съм обобщавала з цяла Канада ,защото всеки щат/провинция си ма собствени правила , закони и наредби . Държава в държавата се явява всяка провинция
Мерси ,Софи  

Вчера докато разглеждах постовете си за да ги включа в темата изнамерих един за Англия и колко притеснена съм се чувствала тогава . И как се забравят тези емоции когато вече не са ти на преден план ?


'Нашето дете тръгна на 4 години и 3 месеца на предучилищна и уж се адаптира веднага ,но една сутрин ми каза, че не желае да ходи и се и разплака  ,след 4 успешни седмици.
Обясних  ,че ние ходим на работа, а  децата на училище , че ние сме само на работа и ще я вземем веднага след това .


Преди това беше за 8 месеца по два дни седмично на частна детска градина по метода на Монтесори -там веднага й стана като втори дом .

Но тук забелязвам другия проблем .

 Училището е от 9-3 и контингента е много разноцветен ,като от 22 деца има само 6-7 бели. Тя започна да се държи много различно ,усвоява маниеризми нехарактерни за нея и се приучава към агресивност  (бутане, дърпане на играчки , нежелание за делба на принадлежности- не е имала такива проблеми досега с деца)- общо взето съм притеснена доста . Не ми се струва ,че е организирано добре училището, не  ми се струва, че е нужно да е там и има ползи за нея лично ,защото у дома повече неща научаваше ,но какво да се прави-система .

След 3 часа следобедите , в някои от дните , в които работя  я вземам към 4:20 се налага да остава в "след-училищния клуб" , който се помещава в сградата на училището , но въпреки разясненията, че малките ще са отделно от големите всеки път виждам , че децата са заедно с всички деца до 6-ти клас включително.

Там, големите се блъскат, викат, играят на Плейстейшъни, на футбол, имат спорове от шумните , вилнеят на площадката като реално могат и да пометат някой по малък блейчо, а са над 150 деца сборна група с 6 -7 възрастни лелки, а не учители.

Иска ми се въобще да не ходи , но нямам избор когато работя и се надявам скоро да сменим средата и отново да се адаптираме към ново по-малко училище с по не разнородна среда и култури.
Опитах да не започа на 4 предучилищната , защото планираме имиграция до година , но по закон нямам право.  Пусках запитвния, молба и обяснителни декларации и тъй като нямаме насрочена точна дата за тръгване ,както и визи все още, то молбата ни беше отхвърлена .

Мъжът ми изобщо не иска тя да ходи на 'Before and After school club'  и ми каза направо да си я вземам от 3 и да не ходя на работа ,но aз така или иначе работя само 3 дни и не ми се иска   .

Много е сложно и не знам как да реагирам когато ми заплака в четвъртък, че не иска да стои в клуба и че никой не й помага да си намери якето, да  я спре да не пие 5то мляко след , което я боля корема )-(имат неограничени снаксове през деня -мляко, плодове, бисквити) и да й покаже пътя за малките тоалетни.

Когато я питам за деня  си ми разказва ,че е ОК , но чак след време ми спомена, че госпожата не я била завела до клуба след часовете и тя сама трябвало да го направи ,при което пощурях от тревога ,но тъй като всеки ден е нова учителка не можех нищо да кажа на поредната нова за деня освен да се помоля да бъде заведена както е по регламент . Тя е само на 4 ..

Предполага се на 4 години да са абсолютно независими- да се грижат за вещите си , да се придвижват сами по коридори с над 600 ученика , да са всичко друго , но не и 4 годишни малчугани хвърлени при вълците.
 Съжалявам ,но така емоционално се чувствам .

А отгоре на това и учителката им след 2 седмици опознаване се разболя и сега всеки ден (вече 17 дни) са с нова учителка за деня,а те още не са свикнали с нищо..'

Образователната система навсякъде по света е резултат от общото състояние на държавата. Нашите политици водят систематизирана политика за превръщане на населението в зеленчукоподобни същества, чийто глас струва жълти стотинки. Нужно им е , за да могат да продължат да паразитират на гърба на народа. Та какво може да е мнението за една система, която превръща децата в това?

Страхотен пост, покрива се изцяло с моето мнение

Мдааа... точно така. И после обратно... за съжаление, потрес и ужас.
 
И постовете на Джуди покриват и моето виждане.

Не.
Таксите варират в различните провинции .Някъде започват от 5000 на година до 20 000 на година .

Моите деца са отскоро в училищната система, но засега нямам кой знае какви поводи за недоволство. Може би имат късмет, че са попаднали на добри учители в добро училище. Мисля си и друго, по тази българска система се изучихме  аз,  брат ми, мъжът ми и още много мои приятели, и смея да вярвам, че се изучихме добре. Деца, които не желаят поради една или друга причина да учат, сигурно има при всяка система.
Най-големият плюс в България за мен е, че децата ми учат само до обяд. Половината ден е на тяхно разположение за да се занимават с каквото те искат. Честно, не мога да си представя детето ми да е задължително цял ден в училище.

Към системата или по-скоро към конкретното училище. Към детето също имам високи изисквания, но са съобразени с нейните възможности. Не съм сляпа, нито заслепена и имам доста реалистична представа от възможностите и. Никога не очаквам да ми донесе резултат от 100%, защото си има индивидуални особености, които и пречат да е перфектна. Аз и не искам тя да е перфектна, а да си работи на нивото. Нивото и е между 85% и 95% в зависимост от предмета, но като цяло, успехът и винаги се "намества" към края на годината в диапазона на 87% плюс/минус няколко %. За мен това е "префектен" резултат за дъщеря ми, защото това и е нивото. Има умствен капацитет и за по-добри постижения, но "по пътя" губи точки.  Това е съвсем приличен резултат, достатъчен за да влезе в добър университет.

Че и повече. И не е до провинция, а до училище (освен Квебек). В предишното училище плащахме на половината на това. Тук плащаме много и за всичко, но засега си струва. Но не винаги цената е определяща.

И до провинция и до училище е .
Вие плащате повече , защото може би имаш предвид и включеното като пари за транспорт, храната , учебни материали , извънкласните занимания като клуба след у-ще и прочие ,но аз говоря само за чистата такса за обучение на година .

Преглеждах няколко частни училища последните две години в Албърта и в Онтарио ,защото там се надяваме да се преместим до няколко години,  и не видях по-скъпи от 20 000 на година в начално  училище .
Оказа се ,че колкото по-малки са децата ,толкова по-евтини са таксите 

Някой в Лас Вегас няма ли, да каже как е, че имам супер оферта за работа. Милото не ше и да чуе, но мисля, че ще ни отпадне проблема с нашата образователна система. Най- много да си натресем други образователни проблеми?!?

Дъщерите ми са в британската система, но в друга държава и на всичко отгоре са прекалено малки (6 и 3 г.), за да мога да дам оценка за системата като цяло. За възрастта им съм изключително доволна от това, което получават, но има неща, които откровено не харесвам. Например в предните две години редовно чувах, че са гледали някой филм.

Голямата ми щерка е втори клас, което до голяма степен отговаря на нашата предучилищна за 6г. Нямат отделни чинове. Стаята е пълна с най-различни материали, книги и образователни играчки. Пишат и четат прости текстове на английски от поне две години, но от тази започнаха да пишат и ръкописно. Учителката вчера ми каза, че очакват всички деца да са овладели ръкописните букви до Коледа. Обръщат им специално внимание и по отношение на големината на буквите, разстоянието между думите и пр. Получават книги за четене вкъщи всеки ден, но от тази година спряха да ги следят и дъщеря ми забравя да си смени книгата редовно. Отбелязват в специален дневник по дни коя книга са чели и дали са я харесали. Домашните са следните - минимум 50 мин. четене седмично; упражнения по писане и правопис (различни задания с 5-7 думи); седмично домашно по избор от списък (напр. трябваше да изпекат нещо и да запишат рецептата; да направят карта на измислен свят; да изредят кои са континентите и океаните; да открият и напишат по азбучен ред държавите по света; да напишат поема; и пр.). По математика имат домашно от уеб сайт - дванадесет задачи събиране, изваждане, разпознаване на фигури, и пр. Не изглежда много, но с едно допълнително занимание след часовете, както и българското училище, което започна от тази година, домашните ѝ идват с една идея повече.

Сутрин започват в 8.30 и приключват в 15,00 или 16,00, ако имат клуб по избор (губене на време са повечето за съжаление). Класовете са изключително многонационални. Народно деца от една националност се разпределят в различни класове.

Друго интересно нещо, което знам за по-горните класове е, че децата се разделят според способностите си по определени предмети. По математика във всеки клас има две групи - по-напреднали и по-малко напреднали. Детето на моя приятелка беше получило предложение да се премести от по-слабата група в по-силната и с голямо притеснение беше приело. По-лесно е да си пръв с сред слабите, отколкото последен сред силните. Така че не знам какво мнение имам за точно този подход.

Не съм доволна от образователната система в България. Това е на база личните ми впечатления, не на детето ми.
Не ми харесва нищо, даже не знам откъде да започна. Но все пак на първо място са учителите. Повечето, от които изобщо не стават за тази професия. Аз наистина останах потресена в университета например. Влиза един професор на преклонна възраст, написал няколко учебника между другото и почва да ти чете - ти пишеш. И така минимум 2-3 часа поред. Това е. Упражнение по бързопис.
Тук не става въпрос за университет, но много от нещата са подобни. Аз просто чак на този етап започнах да ги осъзнавам нещата. Видях как на пръстите на ръцете си мога да преброя преподавателите, които наистина са имали желание да ме научат на нещо. Останалите просто отиват колкото да отбият номера. За някоя чиновническа работа може и да е ок, но за учител
На второ място начинът на преподаване и съответно учене. В България децата масово се учат да зубрят и нищо повече. Те не се учат да мислят. Учиш колкото да изкараш оценката и това е, после спокойно може да забравиш всичко. Една от причините за това според мен е, че се преподава изключително и само теория. Практически и нагледни обучения, чрез които децата учат толкова много, не се провеждат.
Оценяването - рядко е обективно.
Учебниците - наистина нямам преки наблюдения в момента, само съм виждала от време на време безумни снимки във фейсбук, които ме навеждат на мисълта, че нещата не са никак добре.
Първият учебен час в 7:30...какво изобщо да му коментирам

Изключително интересна тема Поздравления
Моят син ходи на училище от едва месец, но единственото хубаво нещо, което мога да споделя, е, че имаме затворена фейсбук група на класа, в която ежедневно получаваме информация за домашните и евентуално коментар по правени тестове, обобщаващи уроци, понякога и снимки. Този месец наистина беше кошмарен сблъсък с училището, надявам се нещата да се подобрят занапред  Живеем в България.
Канадската система ми допадна много и направо съжалих, че не живеем там. Идва ми аз да се запиша в някоя френско католическо училище.  Но само като си помисля какъв студ е 

Изобщо не съм доволна от образованието в България, намирам го за пълна пародия..

Да попитам тези, които живеят извън България, как са организирани действията в случай на инцидент? Защото преди три седмици синът ми си сцепи главата при игра на двора, но нито училител, нито медицинско лице ми се обади.