За образователните системи по света и у нас

"няма ангажираност, няма информация, няма мотивация"

Ангажираност може да има и от страна на ученика, както и мотивация. Информация...има интернет, нали? Ако иска да задобрее по математика, има около сто начина това да се случи. Не е работа само на учителката и на системата.

Иначе на университетско ниво съм съгласна- българската система е изцяло за боклука. Добре че има единици, които са краднали това-онова от Запад и успяват да научат някаква бройка да мисли. Ама като си студент вече, самообразоването и търсенето на инфо се подразбират, така че и там не мога да се оплача кой знае колко.

Ами то сега това точно се случва де, който има интерес да задобрее, си го прави сам.

Истината според мене за недоброто състояние на всичко в образователната ни система се дължи до голяма степен и на факта, че децата ни отвикнаха да се трудят и получават повечето от нещата наготово. Имам предвид и физически труд включително.

Не е съвсем така.
Да вземем обучението по езици.
Нито майка ми, нито баща ми, нито баба и дядо са учили английски  език, както и на повечето деца.От класа имаме три учителки по английски/ както и един покоен съученик/ и много работещи в своите си професии с английски, руски, някои и трети език.

В двата класа,в които детето ми е било, няма дете  с наистина покрити знания по материала, което да не посещава частни уроци,курсове , школи. Такива се посещават често и през ваканциите.Отделно този език е най-популярен, тъй че днес и родителите помагат много. Но предимно- платените форми на обучание са източник на подготовка.
И не говоря за оценки, говоря за знания.

Е, нормално ли е?
И който няма финансов ресурс- кучета го яли.

Аз претенции към учителите нямам .Попаднахме на различни като характер, като подход, като възраст- защото и това се коментира в темата.
Но учител, който да не умее да преподава , до момента не се е случвал, за радост.

Но при тази система и стандарти, наистина някак училището и да иска , не може да даде особено много на децата.

Да, затова обсъждаме "системи", не служителите.
Служителите са си като навсякъде- всякакви хора има.

Много интересна тема!
Моето момиче е в 3 клас. Попаднахме на добра учителка. Децата я харесват и обичат. Умее да им грабне вниманието. И тя не харесва училищната система, но положението е там, че учителите няма какво да направят. Както много други неща в България. Пропадаме много...

Да бе, накарай ученик да се самомотивира и самообразова по предмет, който не му върви, не му харесва, а и му се подхранва негативното отношение допълнително. И ако работим сами, за чии ни е тогава училището? да губим време, създаваме работни места или ... ?
Правим разлика между ученици, които знаят защо ходят на училище и такива, които си разхождат прическите и дрехите, нали.

Според мен, нашата образователна система повече залага на учебниците и по-малко на личността на учителя. Имат по 3-4 помагала по всеки предмет + тетрадките към всяко помагало. А даскалите не стават-в университетите ги приемат с тройки; моя позната-начална учителка, на 30 години-поства във фейса пиянски снимки, надписани с правописни грешки 

От там се губи връзката родител-учител, защото един учител не те превъзхожда нито с грамотност, нито с обща култура. И от там ти губи уважението.

За мен е ненормално всички да трябва да ходя на уроци, за да изкарат НВО, което е масов изпитКогато аз кандидатствах в гимназия, задачите по мат. и темите по БЕЛ бяха едно ниво над средното и действително бе оправдано да ходиш на допълнителни курсове/уроци. Още на входа на тези курсове проличаваше мотивираността-който не бе достатъчно надъхан, не можеше да прежали парите и се отказваше. После влизаш в училище, което е профилирано, за което си подбран и което е едно ниво над обикновеното СОУ. Мен в такова у-ще ме подготвиха така, че изкарах високи оценки на кандидат-студентски изпит без да ходя на допълнителни уроци.

А сега има паралелно образование-платено, по-качествено и по-вършещо работа.....Макар че, като гледам какви пройдохчета станаха студенти последните 2 години, и паралелното образование скоро ще отпадне 

После бизнесът се оплаква, че няма кадри! Ами, няма и да има. Университетите се интересуват да приберат делегирания бюджет, не да произведат добре подготвени кадри-алкохолизирани преподаватели четат се едни и същи лекции от 20 години, издават едни изплагиатствани учебници и това е!

За мен езиковото обучение е съвсем друга бира, там дори не мога да кажа, че има "материал". Да, може да си овладял граматика и синтаксис, но това не значи, че имаш разбиране за езика. А там вече е въпрос на талант, някои хора лесно разбират схемите на даден език, други- никога. За мен е голяма грешка изобщо в училище да се отделя време на език, като се учи по подобие на другите предмети. Всеки ученик трябва да си намери тая форма на обучение, която да му пасне, за да овладее оптимално езика.

Училището дава базовата услуга, която е ясно, че няма да помогне на всеки.

Правилно е да има подбор, защото нивото на преподаване зависи и от общото ниво на децата.

Аз също не успях да прочета всичко, написано от Контесата, но понеже повечето неща са ми познати, в общи линии проследих поста и.

Първо, да коригирам някои неща, които е писала (по-скоро да уточня). Тя говори за "държавни" системи, "министерства" и т.н., тя всъщност говори за провинцията в която е. Образованието, както и здравеопазването в Канада се регулира на провинциално, а не на федерално ниво. Така че нещата, която Контеса описва не са валидни за цяла Канада, а само за нейната провинция.

Освен това аз лично не съм убедена, че католическите училища са "най-добрите в света". Тук на провинционално ниво се обявяват класации на училищата.  Те показват най-добре клакво е нивото на дадениото училище.

Дъщеря ми започна да учи в държавно училище, в същия тип програма (казва се French Immersion). Учи в такова училище до трети клас включително, след което аз съвсем съзнателно си я взех и я изпратих в частно училище, което беше специализирано за обучение на деца до шести клас. В класа им имаше само 6 деца, с една учителка - пенсионирана учителка от държавно училище, с отлична репутация и много опит). Учителката им беше изключително стриктна, много взискателна, много отдадена на работата си. Учеше ги почти нечувани неща, като да смятат без калкулатор, да пишат правописно, а не с печатни букви.  

Кохато завърши я приеха в друго частно училище, този път училището е много реномирано, също работи по IB програмата посочена от Тити. В момента е в т.наречената MYP, или Middle Years Program.  Иначе дъщеря ми е в девети клас.

Може би трябва да уточня, че тук образованието се разделя на начално (от най-малките до завършен пети или шести клас); middle school: (шести), по-често седми и осми клас, high school от 9 до 12 клас. Децата тръгват на училище една година по-рано от българските, тоест, дъщеря ми в България би била осми клас, но сега е в девети.

Изключително съм доволна от настоящото училище. Учат английски като основен език (след седми клас е практически литература), френски като втори език (имат две опции - напреднали и класическо ниво), освен това досега е учила по малко испански, мандарин и латински. Учат математика по учебник, не им разрешават калкулатор, освен за по-сложни калкулации. Всички предмети, които изучават са според курикулума на Онтарио, но имат и извънредни проекти, по MYP. Оценяват се в проценти, като всичко над 80% се смята за постижение, а над 85% за отличено постижение и ако общият им годишпен успех е над 85% получават специални значки, които носят на ревера на сакото си. Повод за гордост е.

Пропуснах да кажа, че държавните училища нямат униформа, но имат дрес код, докато частните обикновено са с униформа. Аз лично съм повече от доволна от последните дже уцхилиста на детето. Подобно на повечето българи от моя вид , държа на добро образование, добра дисциплина, важна ми е и средата. Искрено се радвам, че дъщеря ми ходи с удоволствие на училище, справя се чудесно. Моите изисквания са много високи (да спомена, че имам впечатления, при това съвсем лични, от едни от най-добрите образователни системи в света); засега съм доволна с избора ни.

Високи изисквания към детето или изисквания към системата?

Като чета написаното от софиемаспенсър, просто занемявам: как не може всичко това да се приложи и у нас. Нима е толкова трудно да се изследват/проучат образователните системи по света и да се помисли за нашата и истински да се реформира.

Удряме го много на чувства. Ама защо така сега направи.. Ама знаеш, че е лошо, ти иначе си такова добро дете...Да, ние знаем, че е много тежко да растеш без баща, ама ако може така, ако обичаш да не биеш другите деца, заради това...Ти сигурно не си закусвал и затова биеш децата през почивката, хайде да хапнеш и после ще поговорим..
Намирам, че няма много твърди граници и последствия за лошото поведение.
Ще пропуснат времето за игра, може и да се извинят публично, ще си свършат задачата с някой помощник и минало.
И ако това е добре за петгодишни, не е адекватно за 10, когато вече са и нагли, и агресивни.
Черешката е изпращането на младежите с лошо поведение от горния курс на различни лагери, спорт, езда, риболов, вместо да ходят на училище.

Много се ползват наградите за щяло и нещяло. Аз, лично, намирам това за не толкова добра практика. Няма нужда за всяко свършено нещо и положено усилие да се награждаваме. Някои неща просто трябва да се свършат и толкова. Съответно е много трудно да се поддържа мотивацията. И с наказанията е така. Уж се наказваме, ама положително някак. На края са едни смесени послания без никакъв ефект.

Крещенето намирам за безмислено. Но има деца, които почват да реват само защото си казал - препиши това изречение по-красиво.

За друго се присетих - наред с интеграцията на децата със специални нужди, другото нещо, заради което в моите очи англичаните заслужават адмирации е приемът и обучението на децата на имигрантите. За всяко дете се осигурява място в училище и се полагат специални усилия за приобщаване и обучение.

В Канада безплатни ли са частните училища?
При нас има ИБ програми,но не са супер популярни

доста труд трябва, доста промени в нагласата на учители, родители и автори; аз като родител доста се противях в началото, и сега не ме кефят някои "западни" похвати. Дори стаите са организирани по друг начин. Има го и това, за което спомена Баронесата - големите ученици са ангажирани с малките редовно - четат им, изпитват ги, помагат им; всеки месец има благотворителни събития, базари и бейк сейлс или дори барбекюта в двора с благотворителна цел - въвлечени са и родители, и т.н. Учителите имат много, много бумащина след училище. Всичко това да се промени в Бг, иска поколения от нови учители.

толумба, същото: идва родителката и пита как беше денят на моя К.? - Ами грейт беше, амейзинг просто, само ако може К. да не пушва повече децата по стълбите надолу. - А, добре, казва родителката, вие по-позитивно го давайте.

за наградите и аз беснея - не може за всяко ченгелче да си грейт и уау. На практика наградата често идва дори само затова, че детето си е завлякло задника дотам и с пианото е така - те не съзнават, че за да има резултат, трябва поне 10 минути да седнеш на пианото вкъши всеки ден. Не може след 1 седмица да дойдеш и да кажеш,ми не съм свирил, че нямах време(за 1-2 клас говоря). не че нямат време, ами не са получили близалка...
абсолютно го вярвам, и синът ми го е правил.

помня веднъж 4класниците викали по коридора, докато отивали към друга стая. Така смутили работата на две секретарки. Бяха накарани да пишат извинителни мейли до двете