За образователните системи по света и у нас

Сбъркано е и то много. На домашната подготовка най-ценното е индивидуалната работа. Затова частните уроци са много по-скъпи от курсовете. На курсовете ценен е състезателният момент, когато децата се сравняват помежду си. Той липсва при домашнат подготовка, но може да се компенсира с участие в състезания и олимпиади.

Има предимства, ако едната баба е учителка по математика, другата по български, като и двете следят изкъсо всичко с кандидатстването. Обаче, ако са толкова в час, ще подготвят и чуждите деца, а не само своите внуци. А честно да ти кажа, за нещо толкова важно като изпитите в седми клас, които определят в каква гимназия ще влезе детето и по кой коловоз ще поеме като среда и т.н., си заслужава дори човек да изтегли кредит от 1500 лева или колкото там сега струват курсовете за седми клас, за да даде шансове на детето, вместо да се стиска и да очаква да прави боя със сещаш се какво.

Да, майка ми подготвя деца за НВО в 7 клас. Точно затова се чувствам късметлийка. Но навлизането в час с НВО не е рокет сърджъри за който и да е добър учител.

  Докато ми е прясна седмокласната епопея. Всички деца от класа на сина ми ходеха на уроци, поне 60% изкараха 2 и 3. Ако родителят не е наясно с възможностите на детето си и изискванията, които трябва да покрие, при определени случаи има опасност да потроши много пара, без особен ефект.

Тези деца, за да имат такива катастрофални оценки, значи са имали не пропуски, а пробойни като черни дупки. Не виждам как учителят за една година може да навакса с едно дете това, което то не е усвоило за поне 5 години, защото много от пропуските се влачат още от началните класове.

Уиш, можеш да си позволиш да говориш какво било и какво не било седми клас, защото майка ти носи отговорността, още повече, че подготвя и други деца. Но се съмнявам дълбоко, че щеше да си на това мнение, ако беше дори високообразован и в час родител, да се занимаваш сама, и то за София.

    Такива са фактите. Статитистиката на НВО го потвърждава.Над 50% двойки и тройки.  Понеже се занимавам със сина си  и се старах да не остават такива пробойни до 7 клас, пак ми костваше много повече от 2 часа седмично много здрава работа. Има деца, за които математиката си остава съвсем абстрактна въпреки усилията.

Обаче, родителят, който работи с детето си по даден предмет може гъвкаво да селектира задачите/упражненията познавайки силните и слабите му страни и времето за подготовка да се използва рационално. (аз съм така с математиката - с 99% сигурност като видя задача, мога да кажа по силите му ли е и къде точно ще се обърка. Като запъне някъде, днес, да речем само такива задачи да решаваме или да не тъпчем на нещо, което е усвоил.Това на курс няма как да стане, а при частен учител ще се получи с повечко часове, за да усети преподавателят детето.)

Не знам, де. Така мисля, ама седмокласните одисеи не са ни застигнали още и може друга песен да запея.

ами, виж, то това с родителя и подготовката за изпити е малко като при лекарите и адвокатите - за да не са обвързани емоционално, предпочитат друг лекар да ги лекува или друг адвокат да свърши работа.  Колко добре и колко навътре трябва да е един родител с материала и изискванията за изпитите, за да бъде чак толкова уверен и гъвкав какво точно трябва на детето? Хубавото на използването на външна подготовка е това, че учителите имат натрупан много опит и знания какво и как става, забелязват много бързо кое дете какви силни и слаби страни има. Подготовката за изпити е съвсем различно нещо от текущото помагане с материала. То е като да си правиш домашен фитнес, защото искаш да си във форма, а в един момент да се готвиш за конкурс по фитнес. За конкурс вече си наемаш треньор, който знае много за организацията на конкурсите.

  Всеки си знае, Андариел. Щом се справихме по-добре от 70% за града, сигурно съм знаела с какво се захващам и не говоря по принцип. Приятелят на сина ми, с доста по-голям потенциал и амбиции и с учител избиран всред математици , доколкото бащата е фигура в академичните среди, не успя да реализира амбициите си.

То нееее е точно така.....
Пробвах далеч преди седми клас, за езика....после пък децата станаха две в училищна възраст. Пък освен работата и другите неща, за да съм адекватен преподавател трябва да си подготвя материала, щото не съм даскал и нямам готови уроци и методика. Сигурна ли съм, че съм достатъчно добре подготвена, щото аз в 5-6 клас, като се сблъсках с материала по български се почувствах неграмотна. По математика, колкото и принципно да са ми ясни нещата, не го работя всеки ден, забравила съм голяма част детайлите, че да тръгна да подготвям.
Амбър да си каже, ако децата ѝ бяха две, как и колко качествено щеше да "огрее".

По принцип съм съгласна. Но съм съгласна и с това, че НВО 7 клас не е баш връх в науката. Добре е наистина родителят да има точна преценка, но нуждата от нея си стои и при решението за курс и къде или преподавател кой и по-колко пъти.

Така както, подведен че може да му решиш и обясниш на детето задачите, може да пропускаш нещо друго важно в подготовката, така може и да се окаже на курс, че са оставали недоизяснени неща или пък частният учител също да е пропуснал нещо необходимо. Последните два варианта пак си искат наглеждането на подготовката от родителя май.

За една годдина подготовка и няколко пробни изпити самите деца вече имат доста добра представа за нивото си. А и те вече са достатъчно големи,за да искат помощ от учителите в курса или на частния урок, ако са мотивирани за високи оценки. Като за всяко нещо първо и основно е зрелостта на детето, най вече психическата, и после е поодготовката. Едно мотивирано и психически зряло дете не е проблем да пита и да иска.

Амбър, не подценявам ролята ти в подготовката.

Ти сега направо ме остави безмълвна.
Все си мисля , че малко от малко децата "влизат в час" с уроците.Тези учители поне не споделят ли с родителите- това му е слабост, онова му е слабост, да наблегне детето извън уроците на някои упражнения.

Аз се справям доста успешно с някои предмети, мъжът ми - с други.Но няма да се разминем без уроци, защото детето е доста вироглаво и не ни възприема много-много като преподаватели. На моменти е, понякога казва, че предпочита ние да му обясняваме уроците.

    Формулата, платил съм и ходи на уроци не е толкова работеща. Два часа на седмица понякога не са достатъчни.
   Сравнително добра индикация са предварителните изпити, по отношение на представянето на НВО.  Така че има време да се вземат мерки. Дали учителят е подходящ, достатъчно ли са часовете при учител, дали детето се справя само, но е небоходимо да решава допълнително задачи за да си изясни нещо пропуснато или да добие рутина при вид задачи или както беше в нашия случай трябваше системна иработа и непрекъсната обратна връзка.

Въпрос на организация, Веси..Не съм Амбър, но имам 3 деца за сметка на това, не две. Голямата ми дъщеря беше на курс в 7 клас и по двата предмета. Малките бяха само на курс по БЕЛ, до едно време  не ходеха на мат, а решаваха само  с мен. Но после ги пуснах на уроци не защото не се справяха, напротив,  а за да имат наглед кратки, но  смислени домашни във вид на по-трудни задачи, с които съвършено сами да се борят.  Бяха научени иначе и да разписват, и да се обосновават  хронологично, знаеха и достатъчно хитринки от работата у дома, та на уроците с ganis работеха наистина само над интересни задачи, а не рутинните.  Ако тя чете тук, със сигурност би потвърдила написаното.И макар голямата да е  определено с много по-голям капацитет по мат, след  курса в 7 клас и липсата на кой знае каква намеса от моя страна имаше отличен резултат и все пак  с десета и малко  по-нисък от  този на сестра си.  А една десета в София, при борбата в горния регистър от оценки, след удвояването  не е малка разлика.  Вярно е обаче, че трябва да се отчете и разликата в сложността на съответните изпити, както и разликите в скалата. Малките сега са профил математика 11 клас , имат 6-7 часа седмично, през матераила се препуска въпреки големия хорариум  и  понеже едната иска да продължи със сигурност  и нагоре с мат, пак  честичко работя с тях над задачи с по-различна трудност от тази в учебника. Понеже ЕГ си е ЕГ, не е математическа и има какво да се работи. Тоест целта не е усвояване само на базовото, а и задълбаване в нещата. И се получава работата.. А щом се получава с деца профил мат в 11 клас, как пък няма да стане със седмокласник? Какво му е толкова страшното на седмокласния материал за човек, който няма пропуски, знае какво се учи и изисква, какво е давано през годините... Виж за БЕЛ никога не бих се наела. Но всеки си знае, аз просто споделих опит.