- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
Аз пък ревях като крокодил и в момента, в който другарката замяташе каиша на акордеона и чуех първите ноти на песничката за есента "Вятърко листи в гората пилей" 
О, тази е много депресивна, на мен и до сега ми се доплаква от нея
Едно е да се разкаже тъжна случка, да преживяване е.Друго е да се разкаже случка, в която майката без особена причинацизоставя болното си, наранено дете.Ангел Каралийчев има не една и две тъжни приказки,дори повечето са такива.Но в Майчина сълза присъства и темата за изоставянето, което е един от най - големите страхове на децата.
Въпреки че няма да е в съзвучие с идеите на творбата, на най-малките може да се каже, че в природата е така - оцеляват силните и приспособимите, а при хората е различно - една истинска любяща майка няма да остави болното си чедо. С по-големи може да се обсъди безсилието на човека пред смъртта.
Тогава, като е за природата, им разказваме за природата, а там няма майчини сълзи. Очевидно е, че приказките с животни всъщност не са за животните, а за хората, така че е безпредметно да обясняваме на децата как тази приказка била за природата. Като се замисля, доскоро се смяташе за напълно нормално майките на много болни деца или деца, родени с увреждания да бъдат съветвани "оставИ го, от него човек няма да стане, ще си родиш друго", та не се учудвам защо тази приказка още е в учебниците и се смята за класика. И не, не става въпрос за тъгата, защото в Малката русалка също има тъга, при това невероятно трагедия.
Тогава, като е за природата, им разказваме за природата, а там няма майчини сълзи. Очевидно е, че приказките с животни всъщност не са за животните, а за хората, така че е безпредметно да обясняваме на децата как тази приказка била за природата. Като се замисля, доскоро се смяташе за напълно нормално майките на много болни деца или деца, родени с увреждания да бъдат съветвани "оставИ го, от него човек няма да стане, ще си родиш друго", та не се учудвам защо тази приказка още е в учебниците и се смята за класика. И не, не става въпрос за тъгата, защото в Малката русалка също има тъга, при това невероятно трагедия.
Въпреки че няма да е в съзвучие с идеите на творбата, ... може да се каже...
.Скрит текст:
Пиша с пълен член, за да се откроят двете семантични единици "хора" и "хора"
Ако ти предложа идеалното решение, значи съм Бог.
А какво точно трябва да каже? Това е литература и няма един еднозначен отговор. Произведението е многопластово, темите са много, въпросите са много и отговорът на всеки от тях е верен сам по себе си. Ако докаже тезата, не виждам защо да не му се зачете.
Есента е най-благодатният сезон, в природата има изобилие от плодове и багри. На фона на изобилието е представена драматична история. Това е контраст, с който се подчертава, че в живота има моменти, в които изобилието нито може да ти помогне, нито да те зарадва.
Лястовицата прави всичко за птичето си, осигурява му подслон и топлина за дните, в които няма да е с него. Тя се води от инстинкта си и отлита на юг, защото не знае що е студ и няма ни най-малка представа какво ще се случи с птичето ѝ. Ако знаеше, вероятно би останала при него.
В един подобен текст с врабчета и лястовици се обяснява защо хората напускат родните си места и търсят подслон в чужди страни. Дали е правилен и поликоректен, не мога да ти кажа
Есента е най-благодатният сезон, в природата има изобилие от плодове и багри. На фона на изобилието е представена драматична история. Това е контраст, с който се подчертава, че в живота има моменти, в които изобилието нито може да ти помогне, нито да те зарадва.
Лястовицата прави всичко за птичето си, осигурява му подслон и топлина за дните, в които няма да е с него. Тя се води от инстинкта си и отлита на юг, защото не знае що е студ и няма ни най-малка представа какво ще се случи с птичето ѝ. Ако знаеше, вероятно би останала при него.
В един подобен текст с врабчета и лястовици се обяснява защо хората напускат родните си места и търсят подслон в чужди страни. Дали е правилен и поликоректен, не мога да ти кажа
ха, де, чии емоции съпреживяваме? Официално ни подтикват да съпреживяваме емоциите на майката, обаче като деца и хора съпреживяваме по-лесно емоциите на детето, което е изоставено болно и баламосано колко много го обича майка му, ама си отлита. Кое дете би искало да е болно, на студено и самичко?
Когато навремето казах в училище нещо такова, но с детските си тогава думи, ме изкритикуваха, че не съм разбрала разказа.
Когато навремето казах в училище нещо такова, но с детските си тогава думи, ме изкритикуваха, че не съм разбрала разказа.
Което те трогне, няма абсолютна правилна постановка. Аз лично винаги съм съпреживявала по-скоро емоцията на сълзата, която е натоварена с много очаквания, но реално няма полезен ход, при други е различно.
След като не те оставя равнодушен, значи работата на автора е свършена. Останалото са интерпретации.
Това, че ти имаш лош опит и спомен във връзка с тълкуването, не значи, че всеки учител/родител/читател е склонен да гледа на нещата едностранно, камо ли да отхвърля чуждите гледни точки.
След като не те оставя равнодушен, значи работата на автора е свършена. Останалото са интерпретации.
Това, че ти имаш лош опит и спомен във връзка с тълкуването, не значи, че всеки учител/родител/читател е склонен да гледа на нещата едностранно, камо ли да отхвърля чуждите гледни точки.
Моята учителка по литература в гимназията изцяло подкрепяше различните гледни точки. Стига да можеш да защитиш и обосновеш позицията, интерпретирай колкото си искаш, получаваш си високата оценка.
И аз винаги съм съпреживявала Майчина сълза от гледната точка на майката. Това в зряла възраст, като дете изобщо нямам спомени да ме е разчувствал. Нормално, нито изоставянето, нито мъката, са ми били нещо познато в тогавашния ми житейски опит.
И аз винаги съм съпреживявала Майчина сълза от гледната точка на майката. Това в зряла възраст, като дете изобщо нямам спомени да ме е разчувствал. Нормално, нито изоставянето, нито мъката, са ми били нещо познато в тогавашния ми житейски опит.