- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
не зная кое е смехотворно и кой се е обяснявал часове, но виждам какво се получава.
Да, някой блее, докато друг обяснява не персонално на него, а на цял клас. В класа обаче има и отлични оценки на писменото. Как да си ги обясня?
В първи и втори клас много често домашното на едното ми дете беше диктовка. Не е ходил на занималня, така че диктовката му я правех аз. Естествено в началото му диктувах само думички, после кратки изречения. В един момент започнах да му диктувам направо абзац от книгата, която чете в момента. Българският правопис е труден. Много неща не бяха учили към този момент. Ами не съм се съобразявала, диктувам си, после заедно оправяме грешки, ако има. Все още, началото на трети клас, не са учили пълен и кратък член, но не мога да го оставя да си ги пише както му падне. Всеки път му ги обяснявам, ако сгреши. По същия начин е с по-трудните думи образувани с представки. Не са ги учили като правопис, но такива думи се срещат постоянно в книгите, които чете, съответно аз не се мъча да ги отбягвам като диктувам. Обяснявам, давам примери. Не съм забелязала да се е травмирал. Наясно е, че сега се учи, затова ходи на училище, затова се упражнява. Нормално е да грешим, с времето, с работата, грешките ще стават все по-малко. Ако не грешеше, нямаше да е ученик, а вече завършил младеж.
В малките класове изреченията и обясненията към тях обикновено са по-кратки и лесни. 
Интересно ми е до кога това? Или завършват училище, без някой да им каже, че допускат грешки и оставят това да направи бъдещият им работодател?
....
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите
.....
Според някои съвременни мислители посочването на грешките травмира учениците, води до ниска самооценка и блокира мотивацията им за развитите
.....
Интересно ми е до кога това? Или завършват училище, без някой да им каже, че допускат грешки и оставят това да направи бъдещият им работодател?
Тази логика е покъртителна!
В първи клас учат буквите от А-Б. И като завършат училище ли ще учат само буквите от А-Б?
В първи клас се учат да броят. И до кога така, докато завършат училище пак ли само ще се учат да броят?
И т.н.
Когато детето се учи да пише в първи клас, то не знае как точно се пише нито една дума. На този етап да му се правят диктовки е безмислено, защото то би разчитало на предположения, а не на знания.
Ако обърка всички думи в текста и учителката му ги поправи, то дали ще ги запомни всичките?
Подхожда се чисто практично. Като не можеш да акцентираш на всичко едновременно (защото това не би било никакъв акцент), акцентираш само на най-важното, защото така има шанс то да бъде запомнено. Когато детето натрупа някаква база думи, на които знае правописа, вече се преминава към поправяне на следващите най-важни и така малко по малко, докато базата се запълни. Ако от първия момент му се изсипе целия правопис едновременно, то дали ще го запомни от раз? Интересно защо никой не се е сетил така да прави, вместо да се ходи на училище цели 12 години.
И защо да се ограничаваме само с правописа? Нека направо цялата информация, която има да се знае, да се преподаде още в първия ден на първи клас, какво ще ги галим с перце? Така ако им спестяваме нещата, нали като завършат училище нищо няма да знаят и бъдещите им работодатели ще се видят в чудо?
Ох, Райчун, как да се получава? На някои деца им го обясняват вкъщи, ето, Стон е един пример. Други деца интуитивно са овладяли много добре основнитеравила на езика и им остава да овладеят изключенията.
Нейните обяснения ги разбрах и оцених положително, защото бяха достъпни и конкретни, а твоите са отвлечени и са ми чужди. Някой друг ще хареса твоите обяснения, но няма да хареса подхода на Стон, защото той изключва преподавателя (родителят изземва функциите му). Трети ще хареса всичко, защото няма достатъчно опит, любопитен е и се учи в движение. Четвърти ще се запита що за глупости се обсъждат тук и ще затвори страницата неразбрал. И с децата е същото. Изводът - учителите са виновни, че не могат да преподават достъпно и съобразно персоналните потребности на учениците си.
Юна, когато едно дете сгреши всички думи на родния си език, е добре му дадем втори шанс. Ако след обясненията нещата пак не потръгнат, е добре да започнем да си задаваме въпроси от друго естество, първите от които ще са: как да сме му полезни и как да извлече максимална полза от условията, в които е поставено към момента.
Кое точно не разбра от това, което написах? Нали имаш претенции да си в час кое как и защо се учи, а когато опиша нещата по-структурирано, като за човек с претенции, че разбира, изведнъж не си разбрала. Трябваше да ти дам примери с делене на срички и схемичка къде е човечето при сегашно време и къде в минало? Ми, сори, ама ти нали всичко си знаеш и всичко си можеш, какво да ти обяснявам! На теб не ти дреме колко добре или зле съм обяснила, а търсиш за какво да се хванеш, защото не си съгласна с това, което съм написала като принципно положение.
Кое точно не разбра от това, което написах? Нали имаш претенции да си в час кое как и защо се учи, а когато опиша нещата по-структурирано, като за човек с претенции, че разбира, изведнъж не си разбрала. Трябваше да ти дам примери с делене на срички и схемичка къде е човечето при сегашно време и къде в минало? Ми, сори, ама ти нали всичко си знаеш и всичко си можеш, какво да ти обяснявам! На теб не ти дреме колко добре или зле съм обяснила, а търсиш за какво да се хванеш, защото не си съгласна с това, което съм написала като принципно положение.
Друг може да е на друго мнение. Не оспорвам чуждата гледна точка, а давам своя. По същия начин и ти си направила някакви изводи за учители, без да имаш ни най-малка представа какво точно са обяснили, как са го обяснили и на кого са го обяснили.
Юна, доста примери могат да се дадат за това как и само първи клас е достатъчен да ти се набие нещо в главата, да го приемеш за вярно и после да ти е по-трудно да се пребориш с идеята, че наизустеното всъщност не е общовалидно. Например Ю и Я в 1 клас при звуковия анализ се означават изцяло като два звука, децата масово рисуват квадратчета за ЙА, ЙУ. И после, когато вече са го запаметили трайно, се оказва, че трябва да разпознават кога Ю и Я са два и кога един звук. Защо да не е така и с правописа, пък макар и само върху направеното за учебна година или две? Ще си пише детето необезпокоявано любоФ, млаТ, сЪпун, къШТа, беС и т.н., ще свикне и хич няма да му е лесно изведнъж да "узрее" в 3 -4 клас и след обясненията как се проверява с любовен, млади и сие да започне да пише правилно.
Нима и с големите не е така? Толкова пъти из форума летят забележки за правописа на тази или онази потребителка. Обяснява се защо е така, къде е грешката, как се прави проверка, какъв е коренът и т.н. И същата тази потребителка след има-няма седмица или две е изпляскала същата грешка. Навикът е втора природа
Нима и с големите не е така? Толкова пъти из форума летят забележки за правописа на тази или онази потребителка. Обяснява се защо е така, къде е грешката, как се прави проверка, какъв е коренът и т.н. И същата тази потребителка след има-няма седмица или две е изпляскала същата грешка. Навикът е втора природа
Например Ю и Я в 1 клас при звуковия анализ се означават изцяло като два звука, децата масово рисуват квадратчета за ИА, ИУ. И после, когато вече са го запаметили трайно, се оказва, че трябва да разпознават кога Ю и Я са два и кога един звук.
И останалото също не е вярно.
Хайде по-леко.. Дори и отдавна да не съм се занимавала с нещата за 1 клас и да не знам за настъпилите промени, пак не е проблем. Казаното от теб всъщност само доказва тезата ми. Преди има-няма 10-12 години се учеше ТОЧНО по описания начин. Значи на онези отгоре им е увряла главата, че е по-правилно да се почне от самото начало със същинските правила, за да се избегне объркването на по-късен етап в стил "в 1 клас така, в 3 клас иначе" - нещо, което сега ще направят германците в някои училища, действащи все още по въпросната система.
Дори и отдавна да не съм се занимавала с нещата за 1 клас и да не знам за настъпилите промени, пак не е проблем. Казаното от теб всъщност само доказва тезата ми. Преди има-няма 10-12 години се учеше ТОЧНО по описания начин. Значи на онези отгоре им е увряла главата, че е по-правилно да се почне от самото начало със същинските правила, за да се избегне объркването на по-късен етап в стил "в 1 клас така, в 3 клас иначе" - нещо, което сега ще направят германците в някои училища, действащи все още по въпросната система.
За категорична автоматизация на грешките може да се говори само когато горепосочените думи се пишат трайно и упорито сгрешени, дори и след множество обяснения за проверка със сродна дума или друга граматична форма. В писмените на моето дете съм засичала дума с правописна грешка и абсолютно същата, написана вярно. Правим заедно анализ на грешките. Не разчитам, че някой ще тръгне да му обяснява персонално в час, който е предназначен за всички, силни и слаби страни на писмената му работа и да развива уменията му за прилагане на правописните правила. Учителката е дала инструкция, оставила ги е да пишат. След това е проверила, написала е рецензията. Отделила е час, в който е споделила общи впечатления от писмената работа с класа, припомнила е изискванията, прочела е и една от хубавите писмени работи, като е изтъкнала силните страни, коментирала е с учениците повтарящите се грешки в писмените работи. Дала е възможност текстът да бъде подобрен. Някои се възползват, други откровено ги мързи да правят пак същото. Учителите по мое време така правеха, а и по времето на сина ми също. Защо точно на някого все му се струват недообяснени нещата, аз не мога да знам. Знам само, че винаги нещата са стояли така: учителят си обяснява, който иска - слуша, който не иска - блее и като го попитат що така, той мига като мишка в брашно вика "и ас ниснам, учителката нищу не ни убяснява" 
Райч,н, предполагам, че идеята на това с неставането за учител е да ме уязвиш, но няма как да стане. Единствено показваш, че нищо друго не ти остава, освен да прибегнеш до такъв отчаян ход. Относно подопечните - не съм опекун, за да имам подопечни. За неразбирането - някоя не ти е обяснил четенето с разбиране, явно. Аз не съм учител, а съм втората линия, след като вече учителите са минали. На мен децата ми казват, че не разбират защо едно или друго нещо е поправено и защо е поправено. Не смеят и да питат в училище, защото обичайно следва тирада на тема "толкова обяснявах, ти къде блля, че не разбра".
Звуковите модели за мен са едно от най-излишните неща, а особено с Ю и Я е абсолютно ненужно. Напълно достатъчно е едно дете да прави правилно сричките и да се научи да си самодиктува думата на срички, когато я пише. Сричката е основната лингвистична единица, а не фонемата. На всичко отгоре е по-икономично откъм памет да помниш срички или цели думи как се пишат, а не звук по звук. Пример спИцЯлно за Райчун - помним телефонните номера на групи по двойки или тройки числа, а не цифра по цифра.
Звуковите модели за мен са едно от най-излишните неща, а особено с Ю и Я е абсолютно ненужно. Напълно достатъчно е едно дете да прави правилно сричките и да се научи да си самодиктува думата на срички, когато я пише. Сричката е основната лингвистична единица, а не фонемата. На всичко отгоре е по-икономично откъм памет да помниш срички или цели думи как се пишат, а не звук по звук. Пример спИцЯлно за Райчун - помним телефонните номера на групи по двойки или тройки числа, а не цифра по цифра.
Не съм искала да те уязвя, а да те върна в полето на твоите отвлечени обяснения. Не би те затруднило да ги направиш разбираеми и приложими лично за мен, но ти предпочете вместо това да ми триеш сол, а сега обвиняваш учителите, че правят същото. Поставих се в ролята на твой ученик и видях, че не си моят учител.
Твоята социална роля изисква да си съпричастна и да проявяваш разбиране - правиш го отлично и не излизаш от зоната си на комфорт. Може и да си полезна за децата, нуждаещи се от твоите специфични грижи, но никак не им помагаш да напредват да се развиват в полето, за което отговаря учителят. Ти даже не би му дала възможност да се изкаже камо ли да се защити.
И пак ми кажи дали след пространни обяснения на едно и също нещо по всевъзможни начини заради блейчовците, другите имат ли право да се разсейват и да губят нишката на урока; няма ли да са ощетени откъм внимание; те имат ли интерес да научат днес нещо ново, вместо 15 минути да слушат за енти път правилото за членуване на имена от мъжки род с пълен и кратък член.
Твоята социална роля изисква да си съпричастна и да проявяваш разбиране - правиш го отлично и не излизаш от зоната си на комфорт. Може и да си полезна за децата, нуждаещи се от твоите специфични грижи, но никак не им помагаш да напредват да се развиват в полето, за което отговаря учителят. Ти даже не би му дала възможност да се изкаже
камо ли да се защити.И пак ми кажи дали след пространни обяснения на едно и също нещо по всевъзможни начини заради блейчовците, другите имат ли право да се разсейват и да губят нишката на урока; няма ли да са ощетени откъм внимание; те имат ли интерес да научат днес нещо ново, вместо 15 минути да слушат за енти път правилото за членуване на имена от мъжки род с пълен и кратък член.
Оох, писна ми да казвам - не съм учител. Не искам да бъда учител, особено в условията, в които са поставени учителите в момента. Не искам да правя глупави звукови модели и прочие неща, които са абсолютно ненужни, но някой е сложил в програмата. Затова съм си избрала друга професия.
Второ, за каква социална роля говориш? Работя с различни деца, така че постоянно излизам от зоната си на комфорт. Резултатите от моята работа са именно напредък, който не се е случил в училище и едно от нещата, които първо трябва да премахна е училищният стереотип, с който децата идват при мен - чувстват се основно оценявани и не смеят да питат, защото в училище питането бързо се пресича с репликата "къде си блял, няма да обяснявам по сто пъти". За какво има да се защитава при мен?Аз не съм учител, за да се защитава. Учителите обичайно не дават думата на децата да се изкажат, а за защитаване дори дума не може да става.
Трето, за какви блейчовци също говориш и какви правила за членуване? тъй като естеествените езици са исторически, има неща, които просто са се наложили по определен начин и няма правило. Колкото до правилото за членуване, в училище ги карат да да ги учат сухо тези правила, защото така е написано в учебниика или в помагалото.
Може ли да опиташ първо са си изясниш собствената позиция, да си подредиш основните твърдения и тогава да ги опишеш?
Второ, за каква социална роля говориш? Работя с различни деца, така че постоянно излизам от зоната си на комфорт. Резултатите от моята работа са именно напредък, който не се е случил в училище и едно от нещата, които първо трябва да премахна е училищният стереотип, с който децата идват при мен - чувстват се основно оценявани и не смеят да питат, защото в училище питането бързо се пресича с репликата "къде си блял, няма да обяснявам по сто пъти". За какво има да се защитава при мен?Аз не съм учител, за да се защитава. Учителите обичайно не дават думата на децата да се изкажат, а за защитаване дори дума не може да става.
Трето, за какви блейчовци също говориш и какви правила за членуване? тъй като естеествените езици са исторически, има неща, които просто са се наложили по определен начин и няма правило. Колкото до правилото за членуване, в училище ги карат да да ги учат сухо тези правила, защото така е написано в учебниика или в помагалото.
Може ли да опиташ първо са си изясниш собствената позиция, да си подредиш основните твърдения и тогава да ги опишеш?