За образователните системи по света и у нас

Много подозрително съм настроена към статията, обаче нямаме достъп до оригинала.  Според мен си е пуснала сто вида търсения за корелации и си е намерила някакви, и бам, статийка. Докато го четох, се сетих за вица за краставицата и как всички хора, които яли краставици умират.
За да разберем защо четат и защо не четат децата, е достатъчно да ги питаме защо, според тях, е измислено четенето и защо четем. Така ще разберем дали гледат на четенето като на инструмент или като досаден предмет в училище.

Аз мисля, че въобще не трябва да се питат децата за четеното, а да се изисква от тях да се чете! напоследък общувам с млади родители, които твърдят, че детето им по никакъв начин не може да бъде накарано да прочете класика - имам предвид 3-4 клас по българската система. И продължават, че за да станели добри специалисти по различните технологии, това не им било нужно. Защото, представете си, до висините на комп. технологии можело да се стигне и без четенето на списък  със задължителна литература. Коментирайте ми моля това твърдение! Неща като въображение, като образно мислене, като ценностен модел и др. в това отношение откъде ще дойдат, питам аз, но питам и вас.

"Качествено" четене само с изискване и настояване не става. На фона на хилядите визуални изкушения пред децата днес, възпитаването на интерес към четенето си е задача, към която трябва да се подходи стратегически, като към военна кампания.
Интересът към т.нар "класика" също се възпитава, независимо дали става въпрос за "Пипи" или за "Под игото". Въпрос на добро желание, воля и фантазия от страна на родителя е да го направи, но преди това трябва поне да подготви почвата.

Вие представяте ли си да ви набутат като първо четиво "По следите на изгубеното време" или "Врява и безумство" с посланието, че това са класики?

И моята дъщеря не може да бъде накарана да прочете въпросните класики от българската система. При това тя много обича да чете, това е едно от най-любимите ѝ занимания, първата ѝ работа в междучасието е да иде в библиотеката и ежедневно взема книги. Прочела е над сто книги, а заедно с по-детските и кратки, личната ѝ библиотека съдържа над 400, без да броя тези, взети от библиотеката.
И въпреки това не мисля, че някога ще може да бъде накарана на прочете "Под игото" например. Тя насила не може да бъде накарана да прочете нищо. Винаги съм усещала, че ако настоявам, мога да я откажа да иска дори за удоволствие да чете. Затова не настоявам.
Ще видим как ще стане работата с Вазов, когато му дойде времето.

Не всичко се решава, когато родителят го изиска и скръцне със зъби. Винаги съм завиждала на родителите на деца с толкова праволинейни реакции. Моето трябва да го накараш да си мисли, че то само е поискало нещо, за да го направи. Ако го принудиш, най-много да направи точно обратното.

П.П. Карала съм я да чете разни неща насила, сетих се за такъв случай. При това исках да чете на глас, за да съм сигурна, че наистина го прави. Просто четеше машинално думите, без изобщо да мисли за смисъла и да следи някаква история. Думите една по една и това е. Не става така.

Лятото наблюдавах отблизо процес, при който двама млади /32-33г./ татковци "пробутваха" на бъдещите си шестокласници "Под игото". Единият четеше, все едно яде студена овесена каша и примлясква: "Ммм, колко вкусно!" /т.е. "Виж как са живели едно време!"/, а другият рисуваше със сина си комикс по книгата, тип "Булгар". Дано го анимират и пуснат за разпространение, сигурно ще стане интересно и за други деца.

Навремето ММ пласира на щерката "Записки по българските въстания" в началото на трети клас и така я рекламира, че тя си я прочете като "Хари Потър" /тогава беше на тази вълна/. "Под игото" мина в калабалъка като фен фикшън.

Четенето е интелектуална дейност, при това самотно занимание. Не е като да връчиш полатата на някого и с камшика са стоиш до него да копа. Много от децата изобщо не разбират каква е функцията на четенето, и когато ги попиташ, започват с ала-бала от училище. така и много от тях не достигат до идеята, че писането и четенето е като говоренето и слушането - един човек има някакво послание или история към този, който ще го прочете.

 Под игото някак ще го претупат, колкото да си вземат оценките и готово. Нито  ще са първите, нито последните, които са изкарали без да прочетаат Под игото от кора до кора, а само главите, които изучават. (аз Записките така и не ги прочетох, бяха ми противни, но за сметка на това без никой да ме кара после изчетох цялата публицистика на Ботев.)

А когато родителите са едни и същи, когато последните са четящи и се опитват да събудят и у децата си любовта към четенето, когато в дома има достатъчно интересни книги, когато децата биват еднакво обучавани и в училище (имат едни и същи учители, една и съща среда от приятели), къде е проблемът и на какво се дължи фактът, че:
- дете 1 чете във всяка свободна минута
- дете 2 е  на настроения, чете на периоди - могат да минат седмици и да не прочете нищо, а после да направи  своеобразен маратон с осъмване над книгите...
- дете  3 не е фен на четенето и се ограничава  до запознаването със задължителната литература?
В чий телевизор е повредата, "вината" за подобен развой на нещата?

Възможно ли е на дете 1 родителите да са чели много, когато е било малко, на второто - по-спорадично, а на третото - когато/ако остане време или даже никак, а са се ограничавали до "Виж тая хубава книжка, кака ти я прочете на твоите години."? Перифразирайки известния виц за храненето на първото, второто и третото.  

Другото обяснение е различни темпераменти, различни интереси. Не виждам нищо страшно в нечетенето, умни родители с глупави деца няма. Докато родители с претенции без покритие, комбинирани със свръхизисквания и съсипани от това деца всички сме виждали.

Децата в едно и също семейство също могат да са различни като читатели. Няма еднозначно обяснение. Писмеността е само на 4 хиляди години, има време да се изменим еволюционно.

Nickkie,  да приемем условно, че в частта с първото има известна  доза истина заради повечето свободно време на родителите. Но дете 2 и дете  3 са близначки и когато е четено на едната, по подразбиране е четено и на другата. Когато на едната е казвано колко хубаво е  да си води читателски дневник, същото е било обяснено и на втората. Когато в книжарницата са били/са и двете с родител, и на двете е била/е винаги давана възможносттта за закупуване на книга по избор...Ами реакциите са различни....

Та дали директно, дали по-завоалирано като подход - родителите не съумяват понякога да събудят интереса към четенето.

  Опитала съв всичко по отношение на четенето. Обожавам да чета и е затрупан с книжки от малък.От 5 годишен може да чете и се научи сам без да полагам специални грижи. Обаче още докато му четях имаше само няколко приказки и книжки, които обичаше да слуша. Пипи Дългото чорапче не му хареса, но пък Патиланско царство и Български народни приказки е слушал безброй пъти. За да запаля интереса му към четенето съм опитвала какво ли не - четене по роли, последователно четене, задължителни квоти за четене - по страници, по време. Едва от миналата година започна да чете с увлечение нещо без да го карам.
   Самата аз, въпреки че от малка чета много не съм чела почти нищо от изучаваните произведения като ученичка. Под игото го прочетох доста по късно.

Моето дете е четвърти  клас и не го карам да чете. Аз самата чета само учебници свързани с работата ми. Класика не мога да чета, досадно ми е. Не мисля, че четенето на книги или гледане на филми те обогатява. Просто така си пилеем времето.

Доста хора се опитват, с не особено добър резултат, разбира се, да вкарат целия живот в някакви стройни правила и системи, при които е налице точна симптоматика на даден проблем и ясна предпоставка за пораждането му.
Де да беше тъй...    Ама пусто - не е.


Първо-  такова твърдение, точно, няма.
Второ - наличието на книги в един дом е само предпоставка, но не и гаранция за сподобиване на любов към четенето у всички членове на семейството. Я ги споходи таз любов, я - не. На живо съм виждала подобни неща много пъти, та съм се убедила. Както и в това, че човек може да обича да чете и без в дома му като дете да е било пълно с книги.
Трето - и да не е чак толкоз влюбен в четенето човек, то това не е голяма беда. И това го заявявам редовно и винаги от позицията на страстен читател, който чете всеки божи ден - и професионална, и художествена литература.
Четвърто - подобни разработки, като обсъжданата, са повърхностни, ненаучни, неподплатени с доказателства, изследвания, статистики. Т.е. - напълно са безсмислени, ако човек желае да потърси и прочете материал по темата с научна стойност, от който може да направи мотивирани изводи за себе си. Същите се явяват в качеството си на общи писанки, като изтърканите умности, пълнещи съдържанието на повечето профили във Фейс бук. Стават за запълване на свободното време, ако няма човек друго смислено занимание под ръка. Сиреч - могат да са приятни, ако читателят си пада по подобни неща, но да им се връзва човек и да гради върху тях мнения и изводи, на които да базира реално решенията и живота си - това не бива.

Аз съм на мнение, че от четене до четене има разлика. Човек може много да чете, но ако е само булевардна литература, не виждам голям смисъл. Навремето имаше едни любовни романчета на Арлекин и се продаваха като топъл хляб. Нищо обогатяващо нямаше в тях.
Не мисля, че четенето на хубава литература е пилеене на време.

Винаги съм считала четенето за забавление. Чела съм и булевардна литература и сериозна класика. По едно време в студентските си години бях луднала по класическата философия, що книги изчетох. Пак по същото време и арлекини четях, защото се оказаха идеални за пътуването с влак - отваряш книжката и точно като я свършиш, си стигнал. В гимназията пък четях предимно физика и астрономия.
Каквото и да е била обаче тематиката, винаги, на първо място, четенето ми е носело удоволствие. Трябва да ми е приятно да го правя. Ако ще чета нещо насила, поради не знам си какви причини, мерси. Ученическите и студентските ми години отдавна минаха. Времето ми е ограничено.