Детска психология - моля за идеи

  • 1 106
  • 15
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 288
Мили мами, ако някоя се е сблъсквала с подобен проблем - моля за идеи и съвети.

Синът ми е на 7 год. Проблема е, че когато нещо не се справя, веднага се демотивира и губи всякакъв интерес към дадената дейност.
Единственото изключение е когато кара ски - трудно му е, но т.к. няма как да слезе, стиска зъби и се старае. Всичко друго обаче - букви, логически задачки за неговите години, упръжнения от предучилищната - зарязва веднага щом срещне трудност. Проблема е, че така трудно постигаме напредък. Няма стимул да усвои трудните и безинтересни неща, а живота не е само от приятни занимания.
Обръщам се към вас, т.к. получих дълго писание по този проблем от учителката му, а и самата аз често съм срещала този проблем с него.
Мислихме с половинката и решихме, че при случая със ските преодолява демотивацията поради строгостта ни /да не сваляме на гръб по пистата/ и поради обстоятелствата.
Нямаме решение за по другите ситуации, затова се обръщам към вас за идеи.

Как да го накарам, нещо като му е трудно, да се замисли върху задачката с цел да я реши, да потърси информация, да се съсредоточи, да продължи да има желание за учене, а не да бяга от проблема и да отмества темата.

Предполагам, че и характера има влияние, но имам желание да коригирам тези неща, които биха му пречили в живота.

Предварително благодаря.

# 1
  • София
  • Мнения: 235
Аз нямам опит и по скоро съм от другия тип хора - на инат всичко да направя, да покажа, че и аз мога...
Но винаги съм си мислела, че като съм учила, нищо не съм научила, точно защото не ми е било интересно.
Може би ако му покажеш, че ако се научи буквите например, ще може да чете когато иска любимите му книжки, т.е. да покажеш привлекателната страна на нещата. Също да се подходи интересно - демек да не е 1+1 а едно зайче и още едно зайче....
Това са ми идеите.
Сега препрочетох постинга ти и май съм писала не за каквото трябва... Embarassed
Може би ако го окуражаваш и в грешките му - в смисъл даже когато бърка да му обясниш, че просто това е пътя, който трябва да извърви до успеха?!
Много ми стана интересно - мислиш ли че по някаква причина ти си провокирала такова поведение или то е в характера му?

# 2
  • Мнения: 3 537
 Да не би да има нещо от сорта на Хиперактивност с дефицит на внимание?

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
Според мен въпросът е много сложен... по-скоро е за психолог. Защото, за да се разбере как да се мотивира сина ви, трябва да се разбере каква е причината да постъпва така. А тя може да е къде ли не... включително във вашето отношение към трудностите.

Но все пак - ако му покажете, че след трудностите следва нещо приятно пряко свързано с преодоляването на конкретния проблем?
Ако му дадете да разбере, че има някои неща, без усвояването на които няма да постигне нещо желано? - Ако иска да е космонавт трябва да може да смята да речем...

Ако му дадете личен пример? - Спомням си за нещо подобно, което бях чела: Ако вие с мъжа ти никога не се оплаквате, че ви е трудно и не ви се правинещо, синът ви може да мисли, че за вас всичко е лесно. Споделяйте с него колко трудно преодолявате някакъв проблем в работата, но го правите, защото... Той сам ще си направи изводите за себе си.

Малко хаотично стана, но се надявам, че ми разбра идеята   bouquet

# 4
  • Мнения: 3 740
Понякога помага и това, да разбиеш трудната задача на стъпки - по-малки и по-лесни - и след преодоляването на всека стъпка да получава поощрение: похвала, почивка, лакомство, нещо, което е привлекателно за него. Така няма да се стъписва пред непреодолимостта на задачата, а ще свикне, че дългият път се състои от малки крачки... Grinning

# 5
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Тери, ако намериш решение на проблема моля да го споделиш и с мен  Praynig
Същият проблем, но с 9 годишно дете!!! Учителите редовно ми го казват на родителските срещи. Губи интерес по време на час, разсейва се, не чува поставена задача и отново пита какво да се направи, което е малко изнервящо даже и за тукашните преподаватели. Често казва не мога, без даже и да е опитал дали може!
Идеята която е дала цвета е супер. При нас съм забелязала, че помага повече похвалата от колкото наказанието, обаче и волски нерви трябва да имаш ooooh! Когато ми е казал не мога, а после се справи със задачата го питам на майтап, кой каза не мога  Thinking или така ми се е причуло Wink
Тази зима се отказа от ски училището на Витоша, защото подходът на ски учителите не беше поoщряващ и се наложи аз да се занимавам с него. За малко заради това да се откажем от ските завинаги!  Cry

Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 15:59 от м_е_р_и

# 6
  • Мнения: 2 616
Какъвто и да е проблема, трябва да го откриеш и да намериш решение, защото явно пробва какво ще стане,ако не се потруди, дали мама и татко няма да помогнат. Сестра ми отрасна така, закриляна и подкрепяна от нашите, тя и сега няма стимул за нищо в живота, просто чака някой да й свърши работата и нещата просто да се случат. Така че дерзай с намирането на решението, дано се справите с проблема по-скоро!!!!

# 7
  • Мнения: 3 405
terry, децата на 7-9 год. внимават повече вурху неща, които им харесват и по-малко върху нехаресваните дейности. Много е важно как ще бъдaт поднесени буквите, логическите задачки за неговите години, упражненията от предучилищната и т.н. Ако възпитателя поддържа чувство за хумор, ако заданията са придружени с игра или включват игра ще е по-приятно за детето.
В тази възраст много трудно задържат вниманието си върху конкретна задача.
Важно е също дали се уморява, колко часа спи, колко телевизия гледа, как се храни. Характерът, както казваш, също влияе.
Има нещо, в което е успял и не се отказал - ските. Щом е довел спускането докрай, значи може да доведе до край и друго Grinning.
Ако задачките и заниманията са му неприятни, направете ги приятни. И M&M го е написала Grinning
Пошегувайте се, поиграйте на някава кратка игра, но не се отказвайте.
Детето не бива да се остави да върши само приятни за него неща. Неприятните пък могат да станат желани, както вече обясних.
Така полека, лека ще започне да се концентрира.
Децата играят Grinning Учат се като играят Grinning Това е основното им свойство ( ако мога така да се изразя )Grinning
Предполагам, че и учителката му знае това и ги занимава и учи под формата на игра.
Няма как да се привлече вниманието на дете в тази възраст само с поднасяне на суха материя.
цвета, ти си права Hug
Търпение и весели занимания!!! Hug

Последна редакция: сб, 01 апр 2006, 20:03 от Дяволина

# 8
  • Мнения: 2 282
хм... и аз имам подобен проблем с 5годишната си щерка, така че с интерес ще следя темата. Всъщност при нас е само част от проблема. Елементарен пример е не просто отказа от довършване на нещо трудно и нежелано, но и от съвсем лесни и приятни неща. Например рисува картичка за приятелчето си, и се отказва/спира: "не мога да нарисувам хубаво сърце" хлипайки... и никакви обяснения, че то ще хареса това сърце, или че след няколко опита ще нарисува по-хубаво, или дори че това сърце е много хубаво не помагат. От насърчаването - полза никаква. Иска някой друг да го направи. И реве като за световно.
Нямам идеи за справяне. Освен, че се замислям за среща с психолог, но не знам как да го избера. Със сигурност голяма част от проблема е в нас - родителите. И бабите, но това е друг въпрос.

# 9
  • Мнения: 388
Понякога помага и това, да разбиеш трудната задача на стъпки - по-малки и по-лесни - и след преодоляването на всека стъпка да получава поощрение: похвала, почивка, лакомство, нещо, което е привлекателно за него. Така няма да се стъписва пред непреодолимостта на задачата, а ще свикне, че дългият път се състои от малки крачки... Grinning
Освен това,аз много държа дъщеря ми да не бърка Немога с Неискам.
А,ако има похвала и награда след решаването на задачата,ще може. Peace
Сребърен облак ,не мисля,че сте за психолог(не,че много разбирам),но това според мен е от възраста.Следващия път и предложи заедно да нарисувате сърцето.Или пък й кажи,че тя ги рисува по-хубави и я помоли да те научи.Нека тя хване твоята ръка,направете го на игра. Grinning

# 10
  • Мнения: 3 405
Преди да отидете при психолог се уверете, че наистина не можете да се справите сами.
Ето една книга, която е страхотна:
" СМЕЛОСТТА ДА ВЪЗПИТАВАШ ", д-р Джеймз Добсън
Там има отговори на много въпроси.
"Това е книга за децата и тези, които ги обичат" - така започва авторът.
Книжката е по-евтина от 5 лв и е МНОГО полезна. Grinning
Ще останете очаровани и ще разберете много за децата и родителите - "здрави и щастливи деца растат в домове, в които родителите са постигнали равновесие между обич и контрол."

  bouquet

# 11
  • Мнения: 934
Тери, ако намериш решение на проблема моля да го споделиш и с мен  Praynig
И с мен също!

Един недотам педагогичен подход е обещание за някаква награда. Примерно - решаваш тази задача и можеш да играеш компютърна игра, или каквото там иска.
Миналата година моят син, тогава на 4 години и половина, имаше 'домашни' от предучилищната (тук почват по-рано). Мъкааааа! Трябва да напише 4 реда букви. Отне ни поне един час. Накрая реших - един ред букви - едно бонбонче. Знам, че трябва да иска да го прави за да се научи, а не заради наградата, но подейства. Стана маааалко по-лесно.
Другото нещо е постоянството. Всеки ден, или в определени дни, се сяда и се прави упражнение, домашно, задачи или каквото там трябва. С течение на времето става по-лесно (МАЛКО по-лесно!).
Освен това, най-трудно е докато схване как става нещо. Веднъж като успее (с много мъки), следват огромно количество похвали и поощрения, съответно му се повдига самочувствието - и следващите няколко неща ги правим по-безболезнено.
На моя син нещо като му е интересно, може да се занимава, но ако не му е - забрави! Късам си нервите само! Но няма как.

# 12
  • Мнения: 3 491
И аз подкрепям мнението на цвета. Освен това дали проблемът е само в детето, или в начина, по който му се поднася материала и по който се поставят изискванията? Синът ми е в предучилищна, все още нямаме проблеми с писането на домашни например, но да е жива и здрава учителката. Подходът е: давам ви домашно, и няма срок кога да го върнете (домашните са едни шарени списанийца със задачки). Който обаче го върне, за награда ще получи ново домашно! Та така, пишем у дома домашни, за да има нови и нови, и всеки път като има ново домашно, ми се хвали. Защо не опитатe нещо такова, че домашното не е въпрос на задължение и трудолюбие, а на чест и награда?

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 288
Страхотни идеи.
Благодаря на всички.
Сега е на зелено училище, но като се върне започвам прилагане малко по малко.
Ще споделя резултатите.

# 14
  • Мнения: 3 405
И аз подкрепям мнението на цвета. Освен това дали проблемът е само в детето, или в начина, по който му се поднася материала и по който се поставят изискванията? Синът ми е в предучилищна, все още нямаме проблеми с писането на домашни например, но да е жива и здрава учителката. Подходът е: давам ви домашно, и няма срок кога да го върнете (домашните са едни шарени списанийца със задачки). Който обаче го върне, за награда ще получи ново домашно! Та така, пишем у дома домашни, за да има нови и нови, и всеки път като има ново домашно, ми се хвали. Защо не опитатe нещо такова, че домашното не е въпрос на задължение и трудолюбие, а на чест и награда?

Тази госпожа със сигурност заслужава награда Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт