Как съобщихте на родителите си добрата новина

Ами мен мама ме усети и на мен ми остана само да потвърдя.

И на мен ми беше малко конфузно...
На мъжа си казах сравнително лесно,той пък падна от радост на улицата  
После отидохме при родителските тела и го накарах той да каже и така мина "безболезнено"  

Оф- на неговите родители като че беше по лесно- говореше той
Първо им съобщихме че ще се женим- не заради бебето -ние живеехме заедно от 1 г- просто като стана бебето решихме и това да направим
На нашите исках сама да им кажа- първо изтърсих че ще се женим и после че съм бременна- баща ми се зарадва каза че това го чакал от 5г.- тогава се ожени по-малкия ми брат.
А майка...тя се разплака- все едно ще умирам- но тя си е такава и на хубави новини плаче
Нашите все това искаха но като стана...май се уплашиха- ама след 2-3 дни свикнаха с мисълта и започнахме подготовка за сватба

Ами аз както си говорех с мамчето по телефона, съвсем неочаквано и изтърсих че ще става баба
Естествено се зарадва.

Благовещение е един много хубав празник и наистина можете да се възползвате от този ден и вие да съобщите хубавата вест. И ако наистина ти е трудно да говориш, помоли половинката си гордо да се изперчи и той да съобщи новината. При нас мъжО вършеше тази "тежка работа", а мен после само ме обсипваха с внимание.

Лека бременност ти желая  

Честито! 
С мъжа ми мислихме да си мълчим до Коледа и да поднесем новината на родителите ни като подарък за празника. Имаше план да се събере цялата рода при моите родителите, та представи си колко щяха да са щастливи. А и по това време приключваше първия триместър и щях да се чувствам по-спокойна. Е, планове, надежди, ама съвсем друго стана. В края на ноември имах малък проблем, полежах няколко дни в Шейново и като гледах как майките на другите момичета идват на посещения, носят им храна, доплака ми се от самота. И се предадохме - казахме им по телефона. В началото се уплашиха дали всичко е наред, а след това настана пълно щастие. 

Мисля че Благовещение е много подходящ момент да направите щастливи и вашите родители. Нали точно това се е случило на този празник!

Пожелавам ти много щастлива и лека бременност!   

по телефона....

Бяхме седнали на масата и мъжа ми изкара кутия бонбони и им казахме,че ще стават баба и дядо,а на свекър ми мъжът ми му е казал.

При нас мъжо съобщи на техните,че съм бременна и че ще се женим, а на мойте родители  аз им казах ама в обратен ред  

Ние бяхме планирали да ги поканим на гости всички и така да им кажем новината .Обаче веднага след потвърждаване на бременността трябваше да влезна в болницата.И се наложи да им кажем малко по-рано от предвиденото .Аз на моите родители по телефона/ мама ме притисна /а мъжо на неговите на място .

баща ми живее в чужбина, а майка ми отдавна е починала. няколко дни след като разбрахме, че съм бременна с приятеля ми взехме бутилка шампанско и отидохме при баба ми, дядо ми и сестра ми да им кажем. от там се обадих по телефона и на баща ми - казах му, че се обаждам да му честитя и когато той попита какво му честитя, аз отговорих - това, че ще става дядо   после докато говорих с мащехата ми, тя каза, че 10 мин. стоял без да мърда, гледал в една точка и се усмихвал замечтано.

Най - напред майка ми разбра и 5 мин. след това съпруга ми. Неговите родители 30мин. след това. Хубавите новини в нащо семейство лесно се казват.

Мислихме да изчакаме да влезна поне в третия месец,но се наложи да изляза в болнични и казахме по-рано. На свекърите първо понеже сме в един град.Всичко ми трепереше докато съобщим,но се оказа че са ни усетили понеже се виждаме често.
На моите родители също казахме лично.Не исках по телефона и затова при първия удобен уикенд отидохме на гости и ги зарадвахме всички. Сега баща ми се надява внучето да му нацели рожденния ден,защото термина ми е наблизо.

Лека бремнност ти желая. Утрешния празник е хубав повод да ги зарадваш.

в 12 седмица ми направиха запис на видеокасета в консултацията. Без подготовка им пуснахме записа (там човечето си се вижда чудесно - крачета, ръчички,  )
И се радвахме на реакциите им

Обадих се на майка ми по телефона и й казах "Аз май съм малко бременна"

Отидохме у нашите, седнахме на масата да обядваме и аз казах: Аз май съм бременна!  Само аз усещах това, беше ми закъсняло 1 седмица и аз вече бях решила: това е, няма какво друго да е ...   Имаше леко съмнение и притеснение, да не би да се окаже, че се лъжа и за да не се разочаровам, ако не съм, реших да изчакам още да не би да дойдат червените гости и отложих малко ходенето на лекар .. когато отидох се оказа че съм в 10 г.с. 
Е, ние вече бяхме женени от няколко месеца и всички го очакваха от нас, преди всичко, защото знаеха голямото ни желания за дете, та нямаше учудени ... само страшно много зарадвани ... Та лекциите относно пазене, разходки, ядене и още, и още, и още, НЕ свършиха през цялото ни гостуване ... 

НЕвиждам място за притеснение, нито пък точно специален ден или място, за да съобщиш толкова прекрасна новина .. 

По телефона, след като ходих на преглед при АГ-специалист. Бях вече в 7-8 гест. седмица. Майка ми каза, че вече знаела, явно ми е личало.

същата беше ситуацията и при мен

Бяхме на море, направих тест, получих кръвотечение, ходихме до болницата в Бургас и като казаха:"Да, има ембрионче и е живичко!" се обадихме на всички още по телефона/бях в 6-та седмица/

Ами на баща ми му казах веднага след като видях положителния тест и му се обадих по телефона, за да му кажа, че ще става дядо  , за съжаление майка почина преди 5 години и не е сред нас да се зарадва на новината. Интересното беше, че ноща преди на направя теста я сънувах и тя ме накара да направя пред нея теста, който беше положителен. За мен това е знак, че тя първа е разбрала новината  .
На родителите на приятеля ми казахме заедно, беше вълнуващо. Майка му се разплака чак жената.

По телефона,ревейки,от болницата,където лежах за задържане.Бях в 7гс и мислех да им кажа поне след 12, но ми беше толкова криво в болницата,че не издържах.

Денят, в който разбрах 11.04.2004 бях на гости на моите родители /аз съм от Гоце Делчев/ и празнувахме моя 29 рожден ден и Велкден. Това беше най-голямият подарък за мен. Първи научиха моите роднини, сестра ми подскачаше от радост, майка незнаеше на кой свят е, а баща ми се просълзи, обадих се на мъжа ми който беше на работа и му съобщих новината, последва въпрос: 100 % ли е сигурно? и ми каза, че  ще ми звънне пак след малко. Явно му трябваше малко време, за да разбере какво точно съм му казала. На неговите родители казахме на Георгьов ден, тогава свекърва ми има имен ден и и направихме изненада-подарък.

При нас беше много смешно, защото ние с мъжа ми живеехме заедно от три години и свекърва ми беше решила че имаме проблем а аз й обяснявах че сега съм започнала работа и още е рано и не го правим, а тя всеки път ме пращаше на доктори и ми говореше че трябвало да се вземат мерки. Бебето съвсем целенасочено го правехме от три месеца когато стана и отдиохме да им кажем като бяхме взели почерпка.
Заприказвахме, тя тоя път пред мъжа ми отново ме прати на лекар и ние се засмяхме и иказахме, че затова носим почерпката и че съм бреманна, те се зарадваха извадиха вина и други почерпки.
На майка ми по телефона защото е далече, а тя горката като и казах ни дума ни вопъл ни стон, занемя докато се опомни.

Бях на гости на майка ми и след вечеря й направи впечатление, че не запалих цигара. И ме пита: "А, ти да не си ги спряла?" И аз: "О, да" А тя: "Ама просто така ли или има някаква причина?" И аз: "Бременна съм."  Та така... А приятелят ми сам каза на родителите си. 

аз казах веднага след като видях двете чертички

изпратих коледни картички на роднините, подписани от името на бебето, тогава бях в четвърти месец и само аз и татито си знаехме.

ние изчакахме май до края на 8г.с.,защото наши познати бяха съобщили новината веднага след домашния тест и по-късно за съжаление им се наложило да казват че не се е получило.
мъжът ми има чудесно чувство за хумор и каза на майка ми"ама много ми се виждаш остаряла наполедък-май на есен ще ставаш баба."на първото изречение направи еда такава сащисана физиономия.пък на второто мина минута преди да успее да реагира-голяма радост и веселба падна!
на баща ми каза тя ,че той има болно сърце и се страхувахме че може да не уцелим момента.
за неговите родители пак той е дежурен.ето как елегантно се измънах аз.

Моите родители не живеят в София,в Сливен са.Ходихме на море и минахме от там да им го съобщим лично-и котката им оставихме, уж  да я гледат докато сме на почивка,но после стана ясно,че ще им погостува по-дълго-и до днес е там

Моята майка ме усети още преди да си напрвя теста за бременност.
Говорихме по телефона и се скарахме и тя каза "ти да не бременна, много изнервена си станала" и аз "не" (тогава не знаех още).
След това ми закъсня и си направих теста, и какво излезе -мама позна.Обадих се по телефона и им съобщих, те бяха много щастливи.

И при мен така.После на свекърва ми казах,както си се казва,и много се зарадваха всичките

съпруга ми каза на неговите родители /на мен ми беше супер неудобно да присъствам/,а на майка ми казах по телефона,а тя след това на цялото домучадие.Сега ако трябва да го правя ще им изкарам по една снимка от ехограха и ще им я пратя по пощата с най-добри пожелания да помагат,но най-вече финансово

Първо честито.Пожелавам ти лека бременост и най-хубавото и добро бебче  .
Ние се прибирахме в София за лятната отпуска и тъй като цялата фамилия ни очакваше,защото не се бяхме прибирали от 6 месеца в България и на летището още щом ме видяха(бях в петия месец) всички разбраха и бяха доволни хем от това,че ни виждат,хем че ще стават баби,дядовци,лели и чичовци.

Казах им,4е ще стават баба и дядо

п.п.Честито  Леко бременеене

"ще ставате баба и дядо /пак/!"

Майка ми каза, че ако продължавам да си ходя на работа когато си искам, щели да ме уволнят  а аз й отговорих, че НЯМА да могат, защото ме пази закона  Тя не само, че бързо се светна  ами така се развика, че нямаше как да не чуе и баща ми 
А за свекърите оставих мъжа ми да ги информира 

Това за сегашната бременност, преди честно казано не си спомням такива подробности 

Закъсняваше ме доста време-някъде 20дни.А правихме бебе.Но тестът рез първата седмица беше отрицателен.Болеше ме кръста.Сложиш си ел.възглавничка и ми стана лошо.Тъй като живея с майка-тя ме нахока и ме прати за нов тест.Беше положителен.Аз извиках от радаст от тоалетната.Т.е тя беше първият човек,който разбра.После звъннах на мъжо.Така се случи!

Веднага след като направих теста се обадихме по телефоните  Тогава съм била някъде в петата седмица.
Моите родители бяха направо зашеметени, защото месец по-рано сестра ми им беше поднесла същата новина 
Свекърва ми се разписка от щастие, а свекър ми се разплака 
На теб хубава бременност, пък им кажи, когато решиш!

При мен беше доста по-различно от вас.Ние не бяхме женени и моите родители не го одобряваха особено.Първо им казах,че ще ходя да живея у тях.Ред сълзи,ред сополи от майка ми.Баща ми май се усети,че съм бременна,защото се намуси,но пък не каза нищо.А и не бях завършила още висшето си образование(това за тях беше адски важно),после след една седмица им казах,че съм бременна(бях на 21)и майка ми изпадна в шок.Каза,че може да направя аборт,защото тя преди да роди мен,имала 3 аборта по свое желание.Аз наистина мнага се двоумях дали да раждам(живееше ми се много),знам,че сега има много жени,които ще ме укорят!Но не това е важното в случая.И така,аз и казах,че сама ще реша какво да правя,просто им съобщавам номината.После баща ми със свити устни каза,че задължително трябва да се оженим тогава.и го направихме.Около един месец с майка ми не се чувахме(аз живеех вече с мъжаси).После започнахме подготовка за сватбата и майка ми се примири с нещата.Сега е най-прекрасната баба на света.Не искам да мислите,че е някакъв звяр,и тя има сърце,просто сега като говорим,ми казва ,че е искала да ме предпази от много разочарования и трудности(за повечето от които е права,защото сега имаме доста проблеми с мъжа ми,но това е друга тема на разговор)и другото е,че не мога да й ги споделя,защото ще каже"видя ли,аз те предупреждавах,че брака и вайчинството не са шег работи".Простете за дългия пост,мисля,че имах нужда да споделя!

При нас изненадата беше малко по-друга...нали са две Не можаш да изненадам мъжа ми с бременността, защото той се усети и ме пита. Когато на първия преглед ми казаха, че са близнаци и излизайки от кабинета му съобщих, той каза "Е** ти как добре сме се справили"    После се обадих на майка ми, а тя чу от разговора само началото "Мамо, бременна съм..." и започна да плаче и да нарежда...Трябваше да повторя 2-3 пъти, че чакам близнаци, за да ме чуе и осъзнае какво й говоря   

Нямах особен избор. От два месеца живеех в 4ужбина. Съобщихме им по телефона веднага след потвърждението от лекар.

Разбрахме новината малко преди Коледа. На Бъдни вечер, се обадихме на наште по телефона и им казахме, какъв подарък сме им спретнали. Такава радост беше от тяхна страна, че аз се разплаках.
Като съобщихме на свекито, първото нещо, което каза беше, че детето няма да й казва бабо. Това й беше реакцията. А като казах на зълва ми, тя каза че щяла да ревнува от бебето

Когато разбрахме че "сме бременни" с първото дете беше точно преди Коледа.За празника събрахме двата чифта родители и преди да им кажем какво става им казахме че искаме да им покажем една снимка-естествено това беше снимката от ехографа... С второто се разбрахме всеки да каже на своите.

При първата ми бременност първо споделих на майка ми, че "май съм бременна", а тя "Как така? Сигурна ли си?"  , чудя се кво чудно имаше, при условие, че бяхме женени повече от две години    А на свекъра и свекървата съобщи таткото на рождения ми ден, просто им каза "Честито! Ще ставате баба и дядо!" - те така се зарадваха хората ....
Сега майка научи след посещението ми при лекаря - отидох в работата и, за да и съобщя новината, а тя изпадна в дива радост ... А на родителите на съпругът ми, за съжаление,  съобщих по телефона от болницата, където ме приеха за задържане след кръвоизлив в 7 г.с.

  При нас беше много лесно, защото отивах на контролен гинекологичен преглед с гаджето си. После щяхме да пием бира. Майка ми (както никога в живота) се сетила, че ще минавам през поликлиниката и минала и тя, ей така, ако ме нацели. И тримата се облещихме като лупи, защото беше адски неочаквано. С гаджето наистина отидохме той да пие бира, а майка веднага свикала спешен купон и като се прибрах вкъщи вече и уличните кучета знаеха. На свекитата им каза бъдещият татко. Свекър ми пребледнял и казал: "Честито! Къде са ми хапчетата за сърцето?" Но най-смешното казване беше на приятелите ми. Сядаме на биропиене (както си личи от ник-а ми доста обичам бири), всички поръчват биричка, аз сокче. "Ти да не си болна? Или бременна? Хахаха". "Бременна съм". Обаче те се смеят. Аз повтарям. Те продължават да се смеят. И аз млъкнах накрая, какво да правя. После месеци наред ми натякваха, че въобще не ми отивало да съм майка.

И аз така - майка ми много се зарадва и в същото време вече се притесняваше как ще гледам детето сама
Милата ми тя

И ние така, тъй като живеем от известно време далеч от наште близки. Но им казахме чак след като мина видеозона.

Били, мисля, че утрешният ден наистина е най- подходящ
Ние разбрахме, че чакаме първото си дете в чужбина. Първо се обадих на майка ми а на неговите родители казахме доста по- късно. Сега бях много щастлива, че два дни преди сърдечната операция на свекър ми потвърдиха, че отново чакаме дете, все едно му върнахме желанието за живот.

Сестра ми не се стърпя и се издъни...малката пикла  .исках аз да им кажа

Oбадихме се по телефона,на нашите и на свекитата,в деня в който направих втория тест.Нямах търпение да дочакам потвърждението на лекар.

Ние им съобщихме на годишнината от сватбата им - 25 години. Беше много вълнуващо и весело. Ето как точно -http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6285&AlbumId=25568
На другите баба и дядо също съобщихме на специална вечеря...

Радвам се! Страхотно е да си кажеш нали?!
И аз изобщо не можах да си трая - точно 2 дни с мъжа ми си мълчахме и веднага го изплюх, не мога аз да държа нищо в мен. И като се изпозарадваха всички и ми стана още по-хубаво!
Лека бременност ти желая! 

Лично (не по телефона) и директно.
А на теб-честита бременност!

Не съм се чувствала неудобно; по принцип съм си доста директна; на майка ми й казах, докато обядвахме, че ще става баба; а мъжът ми съобщи на майка си

При нас мама научи 1ва и се ошашка в 1вия момент... ау нейното пораснало 28годишно "момиченце" бременно Ами по телефона й казах, ходих на гинеколог и й се обадих от п-ката. Лежах за задържане във 2ри месец, мама беше много притеснена.
След това пак по телефона мъж ми каза на бъдещата свеки, че ще става татко
Там беше малко по-интересно. Обажда се и майка му му казала
- Дядо ти те сънувал, че се жениш
- Ами има нещо такова, ще ставам татко
И свеки питала кога ще се ражда и т.н., и се радвала, че ще е в новия век

 Здравейте,
 Когато ми закасня с 10 дни, реших да направя тест. Беше положителен, направих и втори, и трети ( бях много претеснена , тъкмо завършвах втори курс, приятеля ми беше в чужбина...)
 Звъннах му веднага, но той понеже беше на среща със шефовете ми затвори. Тогава звъннах на мама и на сестра ми. Помолих да не казват още на татко.
 На сутринта след като доктора ми прегледа казах и на татко.
 Мъжа ми се върна още на другия ден (макар че трябваше да остане там до крав на седмицата) и веднага тръгнахме към Горна Оряховица при моите родители.
По пътя казахме на родителите на мъжа ми.

С първата бременност ми беше неловко да им кажа.  Първо съобщих на майка си, като я накарах да не казва на татко, за да го направя аз. Но колкото и да се правеше на изненадан, не успя да ме заблуди, че нищо не знае до момента 

За второто казах на мама по телефона, защото забременях в чужбина. Обадих й се с намерението още да не й казвам, но се обърках и изтърсих- Ще си имам бебе. Тя се разплака и затвори. След 5 мин. ми се обади татко и така. След седмица съобщихме на свеки.

Ние го направихме точно на Коледа,беше страхотно и празника и новината.Криехме го 2 месеца но се получи много добре,всички бяха щастливи

Още като зпочнахме да го правим,знаеха.То взе че стана веднага.Само потвърдих че 

Ами ние искахме да съобщим на родителите на Цветница, понеже тогава половината фамилия на мъжа, начел с него има имен ден, а и щях почти да съм прескочила рисковия период, ама не би. Цялата рода чака новината от доста време и само пита, защото ние живеем заедно то 3 години. Докторката, дето уж ми е приятелка  казала на леля ми и понеже тя не може да пази тайна реших да я изпреваря и казах първа на родителите ми /по телефона за съжаление, защото те са в друг град/ -  мама се разплака милата и се беще обадила на всички да каже. Иначе първият човек, който научи веднага след съпруга беше сестра ми. Обадих и се щом видях 2-те чертички на теста, защото няма х търпение да се похваля

при нас също беше забавно

аз ходих на ехограф и ми дадоха снимка на бебо
и тъй като живеем в друг град - се прибрахме да се видим с тях и уж трябваше да носим снимки на новото ни дом... ама ги забравихме...

и понеже ги чакаха с нетърпение - първата им работа беше да питат за снимките
тогава мъжлето каза...
ами ние тези снимки ги забравихме, ама тук имаме една друга...
дано да ви хареса...

 и им показа тази от ехографа... и им каза...

тази снимка е на внучето...

естествено - историята с къщата бе забравена и се почнаха въпросите за бебо... хихи
беше сладко
още повече, че пътувахме от софия към пазарджишко от където всъщност сме на 5.8 вечерта, когато бяха потопите...

тагава мъжлето ми каза - дали ще доживеем да им го кажем... наистина беше страшно, но ето, че успяхме - сега вече то трябва да се роди всеки момент...

Ами първо се обадихме на свекър ми сред прегледа. Той си знаеше, че ще стане скоро дядо. След това се обадих на майка ми и й казах, че искам да я видя да говоря нещо с нея и тя се сетила веднага какво. На баща ми казах по-късно на семейна вечеря с брат ми и жена му, а свекърва ми не повярвала на мъжа ми и даже трябвало една седмица да я обеждават с брат му. Накрая ми се обади да ме пита вярно ли било ама тя си не е добре с главата.

Та така.

аз им казах по телефона.бяха мноооого щастливи.

За първото дете майка ми сама се беше сетила - просто заради това се оженихме. Като отидохме официално в къщи - те са в Бургас, а ние бяхме в Пловдив тя каза "вижте каква чаша купих за бебето". И двамата с баща ми бяха много радостни за бебето, много му се радваха като се роди.
За втория син и го казах по телефона - бременна във втория месец. Тя каза "добре" и затворихме. След 5 минути ми се обади тя "да го махаш, не ви трябва второ дете" - и така ми се обажда до края на третия месец, после се разсърдиха и чак на Великден дойдоха в Пловдив да се видим - тогава бях в петия месец.
Поради тази причина за третата си бременност и го казах в седмия месец. Очи в очи - отидох в Бургас да заведа големия си син за няколко дена. Беше вечерта след вечеря. Каза само "да лягаме, утрото е по-мъдро от вечерта". На сутринта както правеше палачинки на децата ми каза "мислихме снощи с баща ти и решихме, че е най-добре да го махнеш - те аборти вече се правят и до края на бременността".  И така всеки ден по телефона ми се обаждата да ме питат дали съм го махнала. Като влязох в деветия месец спряха, после дойдоха като ме изписваха и аз не знам защо, обидиха ме, е , не беше много, после ми дадоха 20 лв за бебето и едно комплектче и си тръгнаха за Бургас. След 10 дена направих нещо, което може би не беше много редно - просто с бебето пътувахме на 100 км по моя лична работа - като се върнах майка ми беше дошла от Бургас да ми се скара за това. Аз си премълчах причините за пътуването, оправих си бебето и си легнахме за вечерта. Сутринта като станах тя си беше заминала и оттогава нито съм ги чувала, нито съм ги виждала. Обаждат се само на момчетата по телефона. Братовчедка ми от Бургас ми дойде на гости декември месец и беше като гръмната като видя, че имам бебе - не са казали на никой - защото според тях да имаш две деца е срам, а да имаш три е позор

Лично им го казахме и при двете ми бременности.

Нашите май се досетиха , защото 2 седмици бях много зле , ставаше ми лошо , виеше ми се свят ...и така . Зарадваха се много , естествено . Свекърите , не помня как им казахме , ама беше такова размазване и лицемерие , че нямам думи !

На свекъра и свекървата мъжа ми им каза. На майка ми и казахме, че май ще става баба /още не бяхме ходили на лекар/, а баща ми като се прибра му казахме, че май ще си имаме бебе- той пък не ни разбрал и след няколко дена казал на майка ми- "децата май са решили да си имат бебе".

Майка ми получи осмомартенски подарък.