Здравейте, аз съм момче на 15 години. Проблемите са ми няколко, но ще почна един по един. Ето го и първият: асоциалност. Преди имах сравнително много приятели, но част от тях реших да не излизам с тях, защото почнаха да пият и да пушат, а аз покрай тях се научих и си казах да се стягам и да не правя тия работи от гъзария. И ето ме сега: с максимум 3-5 приятеля... Не излизам, цял ден компютър. Даже има хора от моя град, с които си говоря по скайн от 4-5 месеца а още не съм ги видял на живо. А аз по по принцип имам желанието да се запозная. Аз съм нормално момче, средно умно, не съм някакъв злопаметен и си падам леко луд. Когато съм навънка с някаква групичка аз съм лицето X, което постоянно ги слуша и мълчи без да обели и думичка, защото просто техните разговори не са ми интересни. Реших да викна 4-5 човека на басейн, хубаво събрахме се, но всеки мълчи и изобщо нямаме общи теми... Тренирал съм плуване от много малък, от първи до 4 клас и нямам реално приятели от там. Тренирах волейбол и просто не ме приеха като нормален човек представете си, защото не мога да играя. И от там никакви приятели. Не знам, но на мен реално ми е забавно да ходя на училище, защото там ми заминава половината ден и се срещам с класа си, нищо че там повечето ме мразят. Все пак ми е забавно там, поне има с кого да си говоря. Просто с нетърпение очаквам вече ваканцията да свършва и да се почват отново домашни и т.н.
Втория проблем: Не общувам с баща си(отново подчертавам аз съм МОМЧЕ).
Според мен връзката баща-син трябва да е силна, но при нас не е така. Преди година и половина баща ми замина в чужбина да работи и останахме само аз и майка ми. Та аз се привързах повече към нея и след като не виждах баща си 3 месеца, от тогава се отчуждихме. Да не говорим, че замина на още един курс за 3 месеца и вече все едно не се познаваме. Сега аз се опитвам да говоря с него - той не ме отразява. Вика ме да му помогна нещо, тук-там се върже някой лаф. Или пък ако направя нещо грешно се започва простак, малоумник, тъпак и т.н. И най-вече като бяхме на село аз не направих нещо си, както трябва и ми каза следното: "Чак се чудя дали си ми син, от къде тази простащина". При положение, че той очаква да знам, колкото чичо, защото те постоянно работеха заедно върху най-различни неща и аз тук-там да им помогна. А и на всичкото отгоре ме обижда пред роднини, за което чак ми става гадно и ми се изчервява и ми идва и аз да му кажа някоя дума, ама се въздържам, все пак ми е баща. След като се върна от тия курсове в чужбина никога не е говорил за момичета и подобни, сякаш преди курсовете беше по-готин един вид, а сега давай да се обиждаме пред цялата рода. Когато някой ме хвали за нещо, че съм постигнал, той вика, а постигнал той с тази празна глава не го виждам за никъде... И вече съм в дъното на земята. Когато изкарам 6-тица винаги искам поне една прегръдка от него или нещо такова или поне едно БРАВО, ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ, той ме пита дали съм преписал
. Като му кажа не: Стига лъга...
Та имате ли някакви предложения как да оправя ПОНЕ ЕДИНИЯ проблем...
Втория проблем: Не общувам с баща си(отново подчертавам аз съм МОМЧЕ).
Според мен връзката баща-син трябва да е силна, но при нас не е така. Преди година и половина баща ми замина в чужбина да работи и останахме само аз и майка ми. Та аз се привързах повече към нея и след като не виждах баща си 3 месеца, от тогава се отчуждихме. Да не говорим, че замина на още един курс за 3 месеца и вече все едно не се познаваме. Сега аз се опитвам да говоря с него - той не ме отразява. Вика ме да му помогна нещо, тук-там се върже някой лаф. Или пък ако направя нещо грешно се започва простак, малоумник, тъпак и т.н. И най-вече като бяхме на село аз не направих нещо си, както трябва и ми каза следното: "Чак се чудя дали си ми син, от къде тази простащина". При положение, че той очаква да знам, колкото чичо, защото те постоянно работеха заедно върху най-различни неща и аз тук-там да им помогна. А и на всичкото отгоре ме обижда пред роднини, за което чак ми става гадно и ми се изчервява и ми идва и аз да му кажа някоя дума, ама се въздържам, все пак ми е баща. След като се върна от тия курсове в чужбина никога не е говорил за момичета и подобни, сякаш преди курсовете беше по-готин един вид, а сега давай да се обиждаме пред цялата рода. Когато някой ме хвали за нещо, че съм постигнал, той вика, а постигнал той с тази празна глава не го виждам за никъде... И вече съм в дъното на земята. Когато изкарам 6-тица винаги искам поне една прегръдка от него или нещо такова или поне едно БРАВО, ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ, той ме пита дали съм преписал
. Като му кажа не: Стига лъга...Та имате ли някакви предложения как да оправя ПОНЕ ЕДИНИЯ проблем...
