Публикувана: 23 март 2006, 15:39 ч.
Последно мнение: 31 март 2006, 16:53 ч.

Параноя към болести

7 383
26
1

Гост

1
2
Всички

23 март 2006, 15:39 ч.

Много се извинявам,че пускам тази тема,но имам огромен страх към всякакви болести!
Скоро ми правиха кюртаж и все си мисля,че може да са ме заразили с нещо Embarassed

!Кюртажът е правен в АГ болница от опитен доктор и надявам се стерилни инструменти.
Има ли някакъв риск от зарази от тази манипулация и какви са те?
Има ли някой изпатил си/надявам се НЕ/?

# 1 23 март 2006, 16:00 ч.

Мнения: 411

Едва ли ще те заразят с нещо при тази манипулация.ПО сериозен е проблема със страха от болести.Ако това ти е набора(75)си млада още за тези неща.Отиди на лекар да ти помогне.

# 2 23 март 2006, 16:13 ч.

София
Мнения: 4 423

Още се боря с този проблем ( четири години)....Много е трудно...В началото беше само хипохондрия, след това се разви в карциномфобия, още по - трудно ми е сега, когато чакам бебе, лекали съм обиколила много, хапчета и антидепресанти също много, нищо не ми е помогнало досега, сила ми дава човека до мен, но не винаги се справям...
Ще чета темата с интерес, дано намеря отговор и за себе си.

# 3 23 март 2006, 16:35 ч.

Мнения: 411

Буболина,кой ти ги е изписвал тези антидепресанти(питам,зашото се срещам с много случай на изписването им от невролози-а това въобще не е тяхна работа!).Значи при тех има много строги правила на приемане и не само,и ако не са подходящите и не са приемани както рябва...просто никога няма да помогнат.Имам такъв случай в семейството и съм виждала ресултат от неправилно лечение и от правилно такова...

# 4 23 март 2006, 16:37 ч.

София
Мнения: 4 423

Психиатри разбира се.
Пила съм по схема, дълго време - ефект няма! Tired

# 5 23 март 2006, 16:54 ч.

Мнения: 3 166

Не знам за вас, но аз изпитавм параноя само по отношение на една болест. Забелязвам обаче, че периодите, когато съм по-щастлива в ежедневието си - по не ме наляга внушението, че съм болан. Докато дните, които са изпълнени с напрежение и ядове, отново започвам да си мисля разни глупости. #Crazy

# 6 24 март 2006, 09:57 ч.

Мнения: 554

Здравейте и от мен,още една параноичка!
Темата е пусната от моя приятелка и аз реших да се включа.
От няколко години насам непрекъснато мисля,че ще се заразя или разболея от нещо!
Мия си ръцете по сто пъти на ден,а докато бях бременна побърквах докторите от изследвания....
Знам,че това е изкривена психика,но не мога да се преборя!

# 7 24 март 2006, 11:05 ч.

opitvaite se da ne mislite za takiva nesta, zastoto rano ili kasno ste vi doidat na glavata..................mislete pozitivno

# 8 24 март 2006, 11:57 ч.

Мнения: 411

Цитат на: Gost2 в пт, 24 мар 2006, 11:05

opitvaite se da ne mislite za takiva nesta, zastoto rano ili kasno ste vi doidat na glavata..................mislete pozitivno

Абе то само с мислене ако ставало.....Трябва да се търси специализирана помощ,защото това състояние се задълбочава с времето.А за изслекуване от самосебе си просто и дума не може да става Rolling Eyes

Всичко това е последствие най-вече от стреса на,който сме подложени...но е сериозно и трябва да се търси изход.Особено пък млади жени.Аз си имам един такъв случай в къщи-баб ми.По думите на дядо ми е така от 25 годишна Shocked

Преди години положението беше станало непоносимощо лекари съм обиколила заради това.Накрая успях да намеря специалист,който реално да успее да прецени състоянието и и я възстанови за отрицателно време.Сега е непрекъснато на антидересанти,но е направо цвете.МНого е важен лекарят и диагнозата ,която ще постави,както и начина по който ще я лекува.

# 9 24 март 2006, 12:41 ч.

София
Мнения: 39 764

Четох за хипохондрия-та, защото имаше спор в моя форум към сайта.
Буболина е описала, дано успее да ти даде някакъв съвет.

# 10 24 март 2006, 12:43 ч.

София
Мнения: 4 423

Бих искала да и дам съвет, но самата аз не съм се оправила от този кошмар. Tired

# 11 28 март 2006, 09:01 ч.

Пазарджик
Мнения: 712

И аз съм адска параноичка! Малко се пооправих напоследак, ни иначе всяка седмица бях по лекари за най-невероятни неща. И си отивам направо с диагнозата - казвам на лекаря "рак" и това си е. От тези страхове съм се правила 3 пъти вече мамография, а съм на 30 и сега дълбоко съжалявам.

Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 10:27 от Iv16

# 12 28 март 2006, 22:31 ч.

София
Мнения: 4 423

: Iv16, това се нарича карциномфобия - аз страдам от същото. Tired

# 13 28 март 2006, 22:58 ч.

София
Мнения: 56

Освен антидепресанти, предписани от психиатър, другото средство е психотерапията (няма нищо общо с "опитвай се да не мислиш...") . И разбира се - някой преглед от време на време не вреди Wink

Имам предвид преглед за заболяването, от което се страхувате.

П.П. Думата "параноя" в случая е съвсем неточна, тя се използва в психиатрията за друг вид проблеми. #Crazy

Тук са описани по-скоро т.нар. натрапливи мисли, фобии, хипохондрия - всички те са от групата на тревожните разстройства.

# 14 28 март 2006, 23:06 ч.

София
Мнения: 4 423

точно това се опитвам да кажа - това не е параноя, хипохондрия + карциномфобия.
Четири години се мъча ( това е точната дума) и няма оправяне.
нито антидепресанти, нито разговори с психолози и психиатри - само пръснати напразно пари, 15кг. върху теглото ми от хапчета, непрекъснати изследвания ( според тях няма нищо, но страха се появява точно на следващия ден), мъка, прехвърляне на страха върху най - близките( страх, че те може да са болни, мъкнене по болници и дете и мъж), събуждане през нощта с мисълта, че умираш и едва дочакване на сутринта за да тръгнеш пак по прегледи.....
Омагьосан кръг от който аз така и не успявам да излеза, няма и да стане някога ....

# 15 28 март 2006, 23:25 ч.

Мнения: 583

и аз имам страх от болести, но не конкретно за мен, а за близките ми и детенце.освен това постоянно си представям, че се случва нещо с хората, които обичам с фатален край. особено вечер като си легна си представям едни щуротии, които не са за писане, а като звънне телефонът просто се побърквам да не би нещо да се е случило. имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

# 16 29 март 2006, 00:16 ч.

Мнения: 5 228

Мацки, ако това е нещо, което ви притеснява и се отразява върху ежедневието ви и изобщо върху живота ви, добре е да се консултирате с психолог. Натрапливостите могат да прераснат в по-сериозни проблеми, ако не им се обърне внимание. Ако някой се интересува, мога да дам координати на един добър център, където човек може да получи помощ или поне да обмисли различни възможности. Там работят едни от най-добрите диагностици и психотерапевти.

# 17 29 март 2006, 00:21 ч.

София
Мнения: 4 423

Ако искаш го напиши, но със сигурност съм го посещавала. Tired

# 18 29 март 2006, 00:23 ч.

Мнения: 5 228

Център Динамика, тел. 9431102. Намира се на една от преките на Оборище, срещу Испанската гимназия. Не знам точния адрес, но мога да го намеря.

# 19 29 март 2006, 17:32 ч.

София
Мнения: 56

Буболина, ако искаш, конкретизирай това "разговори с психолози и психиатри" - какъв вид психотерапия (седиш ли, лежиш ли на кушетка Wink

, попълваш ли таблици, поставят ли ти задачи за "домашно"; какво прави психотерапевтът - само кима, или ти задава много въпроси, или ти дава съвети...?)

Може да напишеш и за антидепресантите - какви си пила, колко време, имаха ли странични ефекти (освен 15-те кг)?

Цитат на: Буболина в вт, 28 мар 2006, 23:06

Омагьосан кръг от който аз така и не успявам да излеза, няма и да стане някога ....

Не го приемай като заяждане, но ако тръгваш към всяка нова терапия с убедеността, че няма да ти помогне... и после искаш да докажеш, че си била права Cry

# 20 29 март 2006, 17:35 ч.

София
Мнения: 56

Цитат на: lolibon в вт, 28 мар 2006, 23:25

имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

Едва ли ще ти стане нещо повече от това, дето ти е сега. Не че е малко. Sad

Тревожните разстройства не прерастват в психоза, ако това имаш предвид.

# 21 29 март 2006, 23:24 ч.

Мнения: 255

И при мен е така,постоянно си внушавам,че съм болна.Като започна да мисля и получавам сърцебиене и ми става лошо.Миналия месец реших да отида на невролог той ми изписа 15 дена да пияГрандаксин и после минах на Дианксит 2 пъти по 1. незнам дали нещо ми е помогнало но пак си мисля за болести.Обзема ме страх.Това е ужасно.Как може да се измъкнеш от лошите мисли?

# 22 30 март 2006, 20:37 ч.

София
Мнения: 56

Надя, трябва да отидеш на психиатър или психотерапевт, а не на невролог. Антидепресантите се пият поне няколко месеца, ефектът им настъпва след поне 3 седмици (при натрапливости - по-дълго). Деанкситът е с доста слабо антидепресивно действие.

# 23 31 март 2006, 14:28 ч.

Мнения: 554

Цитат на: lolibon в вт, 28 мар 2006, 23:25

...... постоянно си представям, че се случва нещо с хората, които обичам с фатален край. особено вечер като си легна си представям едни щуротии, които не са за писане, а като звънне телефонът просто се побърквам да не би нещо да се е случило. имам чувството, че някой ден ще психясам Sad

Ох,мила....все едно аз съм го писала!!!Същите гадни мисли ми се въртят непрекъснато в главата и имам чувството,че ще полудея!!!

# 24 31 март 2006, 14:43 ч.

Мнения: 111

И аз страдам от такава параноя Cry

# 25 31 март 2006, 14:51 ч.

Мнения: 3 116

При мен започна да се появява такъв проблем от месец и половина насам. Вярно много ми се насъбра, оперираха мъжа ми, лежахме с бебето в Пирогов, бебето се разболя, аз се разболях, после дядо ми го вкараха в Пирогов, сега е в ИСУЛ и не казват какво е и като за капак ми вадиха зъб след което цяла седмица бях с температура и антибиотици !

Все си мисля че това което се случва при мен идва от неизвестността за проблема на дядо и от описаното по-горе и се надявам да ми мине ! Последните два дни се опитвам да не мисля за нищо подобно и започнах да се по-отпускам защото едно такова заболяване според мен е бич за най-вече за най-близките ни Sad

Хайде момичета, да се оправяте, разхождайте се, веселете се и се опитайте да се отпуснете ! Heart Eyes

# 26 31 март 2006, 16:53 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Момичета, както се казва 'вместо да бягаш от онова, което те гони, по-добре да тичаш към това, което искаш' !
Съсредоточете вниманието си върху положителното, не си казвайте 'хайде сега да бягам от страховете си', а кажете си 'ще гоня ей тази хубава идея'. Може да помогне. А за страховете от болести, ако вярвате, идете в църква, помолете Бог да пази здравето ви, на вас и на близките ви, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ОТ ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЦЪРКВАТА СТЕ ВЕЧЕ С ЖЕЛЯЗНО ЗДРАВЕ и това е! И като после например ви кацне муха на яденето, или се разминете с някой, който кашля, и ви стрелне мисълта за евентуална зараза- веднага си кажете 'откакто излязох от църквата,здравето ми вече е железно'. Огромна е силата на самовнушението, повярвайте! Просто пробвайте.
Каиса, поправи ме, ако греша, но смятам, че съм права за начина на мислене, нали?

Препоръчани теми

Страх от болести

Реимунизация с Тетраким

Кашлица вече 3 седмици

коклюш в градината

Причина:

Причина: