На мен чак толкова тежко не ми се струва да изгладиш ризата на мъжа ти, да сготвиш и да сложиш в кутия за хранене. Но ако е такава драма,просто трябва да се обясни при започване на съвместното съжителство. Так пък толкова негативизъм да носи това, не е добре.
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
?Въпроси всякакви за СО?
Не е въпрос на мързел и работливост, а на отношение.
А това с гладенето на мъжа да изглеждал прилично ми напомни случката от детството ми, когато баба ми веднъж опита да прекъсне играта с братовчед ми, за да ида аз да гладя, а той можел да си продължи. И той искаше да се пробва, интересно му беше - не можело, как тъй мъж ще глади?! Е, издебнах я да излезе, връчих му ютията, като я искаше, дадох му инструкции колкото да изгори една дреха и после си отнесе боя, неясно защото решил да глади, въпреси че е мъж, или заради дрехата. Казах и на нашите. Какво са говорили с нея, не знам, но повече не се опита да ми вменява елементарни общи за двата пола задължения и умения като женски.
Ами не, няма да ми пречи да създам уют на човека до себе си. Няма да ми тежи да искам да сегрижа за него, даже напротив, ще ми доставя удоволствие. И може това да включва готвене, чистене и гладене, въпреки че последното е с неясен резултат.
Обаче!!! Би следвало и той да иска да ми създаде уют и да се грижи за мен и това би следвало да означава, че ако съм се прибрала уморена ще ми сготви той. А аз се прибирам уморена няколко пъти седмично, поне.
Не разбрах къде е казано, че е изключителна привилегия на жената да се грижи и създава уют. Защо да не е двупосочно.
Ей това го пропускат боркините за вкусна вечеря за любимия, щото какво толкова.
Обаче!!! Би следвало и той да иска да ми създаде уют и да се грижи за мен и това би следвало да означава, че ако съм се прибрала уморена ще ми сготви той. А аз се прибирам уморена няколко пъти седмично, поне.
Не разбрах къде е казано, че е изключителна привилегия на жената да се грижи и създава уют. Защо да не е двупосочно.
Ей това го пропускат боркините за вкусна вечеря за любимия, щото какво толкова.
Има периоди в живота, в които особено ако се гони някаква цел, просто нямаш сили и нерви за уют. Ако се вманичиш, ставаш от ония жени, дето "горят свещта и от двете страни", на нерви и гладят, и редят дома. Само дето психолозите познават ей такива случаи - опъва къщата под конец, измива пода за последно и се обесва от отчаяние на тавана. Ма с гладена рокля.
Да, ако може - създаваш уют, ама трябва да има разрешение и за "майната му", без чувство за вина. Например родната ми майка ме е обявила за маргинал и мърла, щото с две малки деца оставям нещата както са, не скачам във всеки миг. Щото след 10 мин. пак ще е изцапано. Ама за нея е неприемливо. Както и видът на мъжа ми, че не съм го стегнала да носи дрехи по мой вкус за пред хора, а аз да му ги катя и поддържам, да трепти и блести. Ами майната му, какво ми пука за хората - не ми плащат сметките, повечето дори не са интересни и приятни.
Да, ако може - създаваш уют, ама трябва да има разрешение и за "майната му", без чувство за вина. Например родната ми майка ме е обявила за маргинал и мърла, щото с две малки деца оставям нещата както са, не скачам във всеки миг. Щото след 10 мин. пак ще е изцапано. Ама за нея е неприемливо. Както и видът на мъжа ми, че не съм го стегнала да носи дрехи по мой вкус за пред хора, а аз да му ги катя и поддържам, да трепти и блести. Ами майната му, какво ми пука за хората - не ми плащат сметките, повечето дори не са интересни и приятни.
Добре, де, тия мъже не са ли живяли самостоятелно в някакъв момент? От мама директно на приятелката ли са се прехвърлили? Аз като ходех по първите си интервюта за работа, сама си гладех ризи, поли, мъжете да не са викали мама да ги изглади, че да си намерят перспективната работа? Разбира се, че грижата и желанието за уют следва да е двупосочно, както и отговорностите, между другото. Ами случвало се е мъжът ми да ми направи кафе и да ме прати да си грея носа на слънце на терасата, защото така е преценил, а той да ми изглади роклята за работа. И децата си смятам да науча да могат да се грижат за себе си и да не се плашат от битовизми, и няма никакво значение какъв им е полът.
Цитат
Начина, по който се изразяваш за съпруга - да го "пуснеш" на работа, да го "изгладиш" на мен ми звучи като да го приемаш за вещ, за която се грижиш, а не за най-близкия ти човек. Може и да е субективно усещане, но така ми звучи. А това, че ти и майка ти гладите на брат ти ризите е отвратително. Аз ако бях снаха ти, нямаше и пръста си да помръдна, ако майката и сестрата на мъжа ми се завайкат "огладен" ли е и са хукнат да му гладят дрехите. Даже ако правех нещо, бих спряла и него да правя. Да си го дундуркат сестра му и майка му.
Цитат
Ами не, няма да ми пречи да създам уют на човека до себе си. Няма да ми тежи да искам да сегрижа за него, даже напротив, ще ми доставя удоволствие. И може това да включва готвене, чистене и гладене, въпреки че последното е с неясен резултат.
Обаче!!! Би следвало и той да иска да ми създаде уют и да се грижи за мен и това би следвало да означава, че ако съм се прибрала уморена ще ми сготви той. А аз се прибирам уморена няколко пъти седмично, поне.
Не разбрах къде е казано, че е изключителна привилегия на жената да се грижи и създава уют. Защо да не е двупосочно.
Ей това го пропускат боркините за вкусна вечеря за любимия, щото какво толкова.
Обаче!!! Би следвало и той да иска да ми създаде уют и да се грижи за мен и това би следвало да означава, че ако съм се прибрала уморена ще ми сготви той. А аз се прибирам уморена няколко пъти седмично, поне.
Не разбрах къде е казано, че е изключителна привилегия на жената да се грижи и създава уют. Защо да не е двупосочно.
Ей това го пропускат боркините за вкусна вечеря за любимия, щото какво толкова.
Добре, де, тия мъже не са ли живяли самостоятелно в някакъв момент? От мама директно на приятелката ли са се прехвърлили? Аз като ходех по първите си интервюта за работа, сама си гладех ризи, поли, мъжете да не са викали мама да ги изглади, че да си намерят перспективната работа? Разбира се, че грижата и желанието за уют следва да е двупосочно, както и отговорностите, между другото. Ами случвало се е мъжът ми да ми направи кафе и да ме прати да си грея носа на слънце на терасата, защото така е преценил, а той да ми изглади роклята за работа. И децата си смятам да науча да могат да се грижат за себе си и да не се плашат от битовизми, и няма никакво значение какъв им е полът.
Не е въпрос на мързел и работливост, а на отношение. Като приемаш мъжа си като част от теб, искаш той да се чувства добре. Не ти тежи, радваш се, когато го зарадваш него. Не мога да пусна мъжа ми неизгладен на работа, не знам как става да не гладиш риза, например. Знам, де, снаха ми е от принцесите и на брат ми ризите ги гладеше майка ми или аз. Също и не мисля, че тежи да приготвиш храна за семейството, ако искаш да създадеш уют и среда. Нормалните мъже, с които има човек връзка, не се прибират и да лягат и да чакат ракийка и салата. Ако има, прекрасно, ако е нямало време, ще се ядат яйца и така. Не знам защо трябва да е космически проблем да сготвиш, да изгладиш съпруга си, да искаш да изглежда добре. В края на краищата самочувствието на мъжа рефлектира и върху доходите, щом това ви е важно. Съпругът не би следвало ти е враг, нито чужд, а най-близкия ти. И не би следвало да е проблем да искаш близките ти хора да са щастливи.
Начина, по който се изразяваш за съпруга - да го "пуснеш" на работа, да го "изгладиш" на мен ми звучи като да го приемаш за вещ, за която се грижиш, а не за най-близкия ти човек. Може и да е субективно усещане, но така ми звучи. А това, че ти и майка ти гладите на брат ти ризите е отвратително. Аз ако бях снаха ти, нямаше и пръста си да помръдна, ако майката и сестрата на мъжа ми се завайкат "огладен" ли е и са хукнат да му гладят дрехите. Даже ако правех нещо, бих спряла и него да правя. Да си го дундуркат сестра му и майка му.
Добре, де, тия мъже не са ли живяли самостоятелно в някакъв момент?
Скрит текст:
От мама директно на приятелката ли са се прехвърлили? Аз като ходех по първите си интервюта за работа, сама си гладех ризи, поли, мъжете да не са викали мама да ги изглади, че да си намерят перспективната работа? Разбира се, че грижата и желанието за уют следва да е двупосочно, както и отговорностите, между другото. Ами случвало се е мъжът ми да ми направи кафе и да ме прати да си грея носа на слънце на терасата, защото така е преценил, а той да ми изглади роклята за работа. И децата си смятам да науча да могат да се грижат за себе си и да не се плашат от битовизми, и няма никакво значение какъв им е полът.
Голяма част не са живели сами.
А животът сам е много полезен - в друг град, а най-добре в друга държава, за да се почувства наистина самостоятелен. И за жените важи.
Аз само ще кажа, че не знам за мъж, хванал си любовница, защото колосва яки по-добре от жена му и сгъва по-добре прането.
Драма е, когато е задължение на жената, видиш ли. И да, именно за грижа и за отношение става въпрос. Очаквам, както аз се старая, когато се прибере, да му е хубаво вкъщи, така той да прави същото за мен.
В този ред на мисли, отново с 2 ръце се подписвам под последното мнение на possessed.
Не знам на някои тук пишещи какви са им мъжете, моя поне не ми чупи стойки, ако реша да свърша само част от домакинстването - примерно да сготвя, да избърша прах и да измия банята и тоалетната, пък на него да делегирам простиране, прахосмукачка и смяна на чаршафи. И с остатъка от времето да се приведа в някакъв адекватен вид, че явно моя е една странна порода и иска жена му да изглежда добре, вместо да се разхождам с гумени ръкавици и парцал, миришеща на препарати. Някак, първото му влияе на либидото повечко от второто. А дали днес ще съм избърсала праха от секцията или ще кажа "майната му", изобщо му е все едно.
Съжалявам, ама колкото и да ми е кеф да му сготвя нещо вкусно и да му направя кафе, да му спестя едни 5-10 минутки, прибирайки и сгъвайки му дрехите от простора, ако ще трябва да върша всичко, вместо него и да го следя дали е папкало момченцето и дали няма някоя гънчица на тениската за работа, ами аз направо по-добре да си го родя, а не да се събирам с него.
Драма е, когато е задължение на жената, видиш ли. И да, именно за грижа и за отношение става въпрос. Очаквам, както аз се старая, когато се прибере, да му е хубаво вкъщи, така той да прави същото за мен.
В този ред на мисли, отново с 2 ръце се подписвам под последното мнение на possessed.
Не знам на някои тук пишещи какви са им мъжете, моя поне не ми чупи стойки, ако реша да свърша само част от домакинстването - примерно да сготвя, да избърша прах и да измия банята и тоалетната, пък на него да делегирам простиране, прахосмукачка и смяна на чаршафи. И с остатъка от времето да се приведа в някакъв адекватен вид, че явно моя е една странна порода и иска жена му да изглежда добре, вместо да се разхождам с гумени ръкавици и парцал, миришеща на препарати. Някак, първото му влияе на либидото повечко от второто. А дали днес ще съм избърсала праха от секцията или ще кажа "майната му", изобщо му е все едно.
Съжалявам, ама колкото и да ми е кеф да му сготвя нещо вкусно и да му направя кафе, да му спестя едни 5-10 минутки, прибирайки и сгъвайки му дрехите от простора, ако ще трябва да върша всичко, вместо него и да го следя дали е папкало момченцето и дали няма някоя гънчица на тениската за работа, ами аз направо по-добре да си го родя, а не да се събирам с него.
Голяма част не са живели сами.
А животът сам е много полезен - в друг град, а най-добре в друга държава, за да се почувства наистина самостоятелен. И за жените важи.
А животът сам е много полезен - в друг град, а най-добре в друга държава, за да се почувства наистина самостоятелен. И за жените важи.
Ами значи кофти възпитание/пример, нямам друго обяснение. Напълно съм съгласна с твърдението ти.
Ама след като човек прави нещо, което обича, за човека, който обича не му тежи. И естествено, че е двупосочно. Всички ритащи срещу елементарни неща априори решават, че е еднопосочно. Ми не е. Всеки се грижи за другия по начина, по който може и е приятно. Голям проблем е да изгладиш риза за 5 минути. Естествено, че и мъжа може сам. И какво от това? Аз пък вероятно мога да цепя дърва, ама не го правя. Вероятно мога и трева да кося, ама не го правя. Вероятно мога и кучето да разходя, ама не го правя. Вероятно мога и да садя цветята и да ги поливам, ама не го правя. Така ако и човека отсреща каже - ама и оная мърла в нас ги може тези неща, докъде ще я докара семейството. Изключително едностранчиво гледате на въпроса, и сякаш мъжете са ви чужди. И те могат, да, ама и вие можете да правите неща, които те правят и съответно да откажат и тогава става мазало.
Добре, де, тия мъже не са ли живяли самостоятелно в някакъв момент? От мама директно на приятелката ли са се прехвърлили? Аз като ходех по първите си интервюта за работа, сама си гладех ризи, поли, мъжете да не са викали мама да ги изглади, че да си намерят перспективната работа? Разбира се, че грижата и желанието за уют следва да е двупосочно, както и отговорностите, между другото. Ами случвало се е мъжът ми да ми направи кафе и да ме прати да си грея носа на слънце на терасата, защото така е преценил, а той да ми изглади роклята за работа. И децата си смятам да науча да могат да се грижат за себе си и да не се плашат от битовизми, и няма никакво значение какъв им е полът.
Така излиза от последните страници - младите момичета умират от мерак от 22 годишни да яхнат перспективния младеж , да го нагазят за семейни начала и да започнат да се проявяват като домакини.
Изключително едностранчиво гледате на въпроса, и сякаш мъжете са ви чужди. И те могат, да, ама и вие можете да правите неща, които те правят и съответно да откажат и тогава става мазало.
А след като е голяма грижа да гладиш мъжа си, колко мъже проявяват същата грижа към жените си?
Препоръчани теми