Но не, трябва да ни приемат, каквито сме - не може да готвим, не може да чистим, не сме длъжни да ходим на работа, нито да си ограничим диетата и да изглеждаме поносимо. От къде, на къде ... 21 век сме. Жената трябва да е най-некадърното, раздърпано, безполезно създание, без задължения и без отговорности. Защото е по-лесно. Леш.
Майка ми и баба ми готвят перфектно, на мен явно ми се получава, сега, дали съм добра, колкото тях, не съм човека да каже. Ама пра-баба ми, например, е потресаващо кошмарна готвачка, не знам на младини как е била, но докато можеше да стои на печката, аз ядях филии с шарена сол, че то това нейното не се ядеше. Ако имаше тогава от къде, с кеф бих яла готова храна, честно. Същото и за баба ми по бащина линия. Сега ние й готвим на пра-баба ми. И слава Богу. Смяташ ли, че една жена, омъжила се през 1933-та година не си е мръднала задника и не се е старала? Ако не за друго, то поне заради времето, когато това е било абсолютно недопустимо.
И готвя, и чистя, и кафе правя на мъжа си сутрин, не ме устройва да изглеждам поносимо, устройва ме да изглеждам добре. Само че очаквам и мъжът ми да не се превърне в тъмен балкански субект, с шкембе и лекьосан потник и ако реши в някакъв момент, че аз съм длъжна всяка вечер да поемам домакинската работа и да го посрещам всяка сутрин с кафето, много набързо от мен няма да види дори филия с лютеница и разтворимо нес. А пък ако някой толкова изреве, че нещо си било женска работа, то и изкарването на парите уж някога е било мъжка, ама на - ходя и аз да работя, нали.