?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 819 730
  • 20 915
  •   1
Отговори
# 18 540
  • Мнения: 6 461
И всичко в златната среда ,разбира се.
Защото. Най-кошмарните ми спомени от детството ми са именно как от 5 годишна мия чинии,покачена на стол. От невръстна възраст със сестра ми сме чистили вкъщи от-до. Тупане на килими, прозорци, чинии, прах,паяжини, тераси..абе абсолютно всичко. И ако по нещастна случайност бяха разместени ресните на пътеките или килима,когато майка ми се прибереше от работа...Лошо,ама много лошо.
След училище, трябваше къщата да е изпъната по конец и кафето приготвено на котлона. Уроците научени,домашните написани.
Та така. Всичко с мярка.

И затова.Имам дъщеря на 20, но освен да си подрежда стаята, слага мръсните дрехи на точното място/в пералня или кош за пране/, на друго не държах и не се постарах да я науча. Когато чистя, разпределях задачите между трима ни- тя, аз и брат и. Всеки с нещо да допринесе. Но такъв гърч, какъвто беше прилаган върху мен не исках и не причиних на децата си.

# 18 541
  • Мнения: 302
А аз съм благодарна на майка ми, че ме е включвала в домакинските дейности от най-ранна възраст. Общо взето добре ме е научила, че домакинството не е само за мама, а и за мен, кака и татко. Точно поради тази причина не бягам като дявол от тамян от готвенето, защото ще се заробя. Защото със същата лекота съм включвала и гаджета ми в домакинството. И е приятно за всички. Да, като малка ми е било кофти, че трябва да измия и чак тогава да изляза. Много приятелки се чудеха как така аз трябва да го свърша, нали има мама. Същите приятелки в момента не могат да сварят едни макарони и го карат на пици.
Иначе другата крайност - жената само да домакинства е пълен ужас

# 18 542
  • Мнения: 6 461
МърМяу, аз говоря за ежедневно почти основно чистене. Всеки божи ден. Всеки.
Затова и наблягам на златната среда.

# 18 543
  • BG
  • Мнения: 892
И всичко в златната среда ,разбира се.
Защото. Най-кошмарните ми спомени от детството ми са именно как от 5 годишна мия чинии,покачена на стол. От невръстна възраст със сестра ми сме чистили вкъщи от-до. Тупане на килими, прозорци, чинии, прах,паяжини, тераси..абе абсолютно всичко. И ако по нещастна случайност бяха разместени ресните на пътеките или килима,когато майка ми се прибереше от работа...Лошо,ама много лошо.
След училище, трябваше къщата да е изпъната по конец и кафето приготвено на котлона. Уроците научени,домашните написани.
Та така. Всичко с мярка.

И затова.Имам дъщеря на 20, но освен да си подрежда стаята, слага мръсните дрехи на точното място/в пералня или кош за пране/, на друго не държах и не се постарах да я науча. Когато чистя, разпределях задачите между трима ни- тя, аз и брат и. Всеки с нещо да допринесе. Но такъв гърч, какъвто беше прилаган върху мен не исках и не причиних на децата си.
Thirteen, това твоето е било наистина прекалено. А моят сам поиска да мие чинии, изявява желание да помага в бъркането на тесто или да реди кори за баница, уча го да си оправя леглото..лека полека, но не искам да чака на мама за всичко, а после и на жена си.

# 18 544
  • Мнения: 10 993
И всичко в златната среда ,разбира се.
Защото. Най-кошмарните ми спомени от детството ми са именно как от 5 годишна мия чинии,покачена на стол. От невръстна възраст със сестра ми сме чистили вкъщи от-до. Тупане на килими, прозорци, чинии, прах,паяжини, тераси..абе абсолютно всичко. И ако по нещастна случайност бяха разместени ресните на пътеките или килима,когато майка ми се прибереше от работа...Лошо,ама много лошо.
След училище, трябваше къщата да е изпъната по конец и кафето приготвено на котлона. Уроците научени,домашните написани.
Та така. Всичко с мярка.

И затова.Имам дъщеря на 20, но освен да си подрежда стаята, слага мръсните дрехи на точното място/в пералня или кош за пране/, на друго не държах и не се постарах да я науча. Когато чистя, разпределях задачите между трима ни- тя, аз и брат и. Всеки с нещо да допринесе. Но такъв гърч, какъвто беше прилаган върху мен не исках и не причиних на децата си.





и мен ме караха да чистя. И въпреки, че майка ми е чистофайница, не бе оценена от мъжката част на обществото.

# 18 545
  • Мнения: 47 962
Аз пък чистех и готвех, защото майка ми нищо не пипваше и щяхме да умрем от някоя зараза. И нея, и мен ми е гледала баба, но аз се научих, а тя не. И сега така си живее, в кочина и се храни само навън. За нея е въпрос на престиж, а за мен обратното ( без да искам да засегнат никоя съфорумка). Децата ми помагат, имат си задължения, дребни, но си ги вършат. И мъжът и той. Никой не подскача от радост, но и няма драма ако някой не го свърши на секундата. Но и не оставям да тънем в кочина илу да се гърча само аз. Не харесвам крайностите и гледам да ги избягвам.

# 18 546
  • Мнения: 10 349
Мисля, че едва ли има някой, който да не се научи да готви и чисти, когато му дойде до главата. Не е нужно академично образование за целта. Ако един човек е мърльо (мъж или жена), на каквото и да е учен, когато не го пришпорваш пак ще е мърльо, както и обратното. Ако ти се прияде нещо вкусно, ще си сготвиш, какво ще правиш. Има хиляди начини да видиш как става - книги, интернет, приятели... Според мен е грешка да малтретираш децата си с непосилна домакинска работа

# 18 547
  • Мнения: X
Аз бях научена на всичко и като заминах студентка си готвех почти през вечер супа, спагети с домашен сос, салати и чудесии. Бях една от малкото, която не носи буркани или сакове с дрехи към мама Sad

Отделно се хранех на обяд в студ. стол понякога, а в хотела имах закуска включена, на почивките пиехме бульони и чайове или на пицария и вечер с колежките замезвахме с нещо по път или си хапвах топла супа преди да изляза на купон и там само танци и сокове цяла вечер.

Като се зпознахме с мм си живеех отделно в квартира и си правехме закуски в леглото, но хапвахме навън почти всяка вечер, но и двамата обичаме храната и можехме и си я приготвяхме един за друг и за себе си. Другото ми е странно от млади хора на по 19 да не могат да поддържат дома си и да не могат да си сготвят и изперат.

# 18 548
  • Мнения: X
Уиш, що не ги оставиш хората да си изживеят първите емоции на любовта и съвместния живот! Да си готвят, да се обичат, да се водят за ръчичка, да си вихрят скандали и въобще да са дупе и гащи по цял ден Simple Smile След време ще им омръзне, ще нахитреят и ще почне: "аз съм по-уморен, не мога да пусна микровълновата да размрази пицата" или "що чорапите ти са пак на телевизора" Wink
Поне научи ли му вече името на момичето?
Птиче, оставила съм ги. Единственото, което ме вълнува, е дъщеря ми да не попие този светъл пример и на 22 да се метне да готви на някой си Убавец. на тази възраст все има доста по-приятни и смислени неща от обслужването на мъж.

# 18 549
  • Мнения: 3 510
И всичко в златната среда ,разбира се.
Защото. Най-кошмарните ми спомени от детството ми са именно как от 5 годишна мия чинии,покачена на стол. От невръстна възраст със сестра ми сме чистили вкъщи от-до. Тупане на килими, прозорци, чинии, прах,паяжини, тераси..абе абсолютно всичко. И ако по нещастна случайност бяха разместени ресните на пътеките или килима,когато майка ми се прибереше от работа...Лошо,ама много лошо.
След училище, трябваше къщата да е изпъната по конец и кафето приготвено на котлона. Уроците научени,домашните написани.
Та така. Всичко с мярка.


И ние сме били така със сестра ми. Но то и обикновенно децата правят най-голямата кочина, така че като си я чистят сами, ще бъдат и по чИстолюбиви.

# 18 550
  • Мнения: X
дали на тази възраст, вместо гаджета , е по-добре да се живее на семейни начала и момичето още отрано да го играе готвачка на конкубинката си. Губи се очарованието от връзката , живеенето на семейни начала лишава едно момиче от много луксове и го прави средностатистическа жена с ангажименти. Не ги разбирам тези съжителства . Нека да готви, но да го покани на вечеря у тях , а не да и е задължение. Нека да излиза на срещи , да е наконтена и натокана, защото този период от живота единствено и позволява тази относителна независимост.
Таис го е казала чудесно.

# 18 551
  • Мнения: 13 749
Мен пък нищо не са ме карали да правя като дете. Е, да си оправя леглото, да си прибера играчките, боичките, листчетата, а като ученичка - книгите и тетрадките. Имах си баба вкъщи, може би затова. И като студентка не съм се преуморявала. Перях си моите неща, оправях си стаята, после се научих да правя 1-2 сладкиша, баница и гювечета Simple Smile Като се омъжих и се научих на всичко. То пък много трудно щото Simple Smile Готвенето и грижата за любимите ми хора никога не ми е тежала. Може би защото до себе си имам спокоен и уравновесен човек, който никога не е имал претенции за едно или друго в домакинството, знам ли. Всеки си има сфера на действие, не си се пречкаме и не си придиряме.

# 18 552
  • София
  • Мнения: 8 348
Като малки, със сестра ми, сме помагали в чистенето и подреждането вкъщи, но, пази боже, не и в готвенето. Майка ми е много добра и изобретателна готвачка, но кошмарен учител. И досега избягвам да се засичам с нея в кухнята. Не бях и пускала пералня преди да се изнеса. Ми научих се и да готвя и да пера доста успешно, но готвенето по задължение не ме влече.
Готвих за детето 16 години почти ежедневно, после още няколко години по няколко пъти седмично. Вече от 6 месеца живея сама и съм сготвила десетина пъти.
Като ми се дояде нещо или си го правя, или чакам да ми мине мерака. По-често второто.

Бившия смяташе, че жената е любовница, прислужница и боксова круша, като му е кисело. Айде няма нужда... Когато го напуснах реших, че мъжете ще се трудят да задържат мен, а не аз тях.
Обичам да се грижа за някой, да му угаждам, но обичам и да ми отвръщат със същото. И като жена, имаща си дом, средства и дете, не ми се е налагало да се задоволявам с по-малко.

# 18 553
  • Мнения: 18 874
Аз пък като студентка до скоро, работеща и със сериозно гадже, не мога да си представя как ще живеем заедно и няма да се готви. Дори и когато съм живяла сама пак съм си готвила. Като сте били студентки само навън ли сте яли? И как ви е излизала сметката? Или сте го карали на пици и дюнери?
Друг е въпросът, че трябва да има взаимност, тоест аз ще сготвя,  ти ще измиеш пода примерно. И това в нормалните връзки се случва без уговорки

Като студентка ядях основно салати, хляб, млечни продукти и овесени ядки. Твърде рядко готвех, 2-3 пъти седмично на стол ходех заради пилешките пържоли и еклерите. Пици и някакви други закуски няколко пъти годишно, към дюнерите имах предубеждения.

# 18 554
  • Мнения: 30 802
Физическите действия по чистене и готвене са елементарни. Трудно е да ти вменят невротичното усещане, че има нужда да извършваш тия действия приоритетно. Защото понякога просто не ти пука и има по-интересни неща.

Например никой не ме е учил ежедневно, рутинно да "поддържам" къща, да хвръкна с парцал или да имам график за чистене. Ако имам настроение, чистя, ако не, ако захвана нещо по-интересно, си го върша без усещане за вина.

Общи условия

Активация на акаунт