Защото. Най-кошмарните ми спомени от детството ми са именно как от 5 годишна мия чинии,покачена на стол. От невръстна възраст със сестра ми сме чистили вкъщи от-до. Тупане на килими, прозорци, чинии, прах,паяжини, тераси..абе абсолютно всичко. И ако по нещастна случайност бяха разместени ресните на пътеките или килима,когато майка ми се прибереше от работа...Лошо,ама много лошо.
След училище, трябваше къщата да е изпъната по конец и кафето приготвено на котлона. Уроците научени,домашните написани.
Та така. Всичко с мярка.
И затова.Имам дъщеря на 20, но освен да си подрежда стаята, слага мръсните дрехи на точното място/в пералня или кош за пране/, на друго не държах и не се постарах да я науча. Когато чистя, разпределях задачите между трима ни- тя, аз и брат и. Всеки с нещо да допринесе. Но такъв гърч, какъвто беше прилаган върху мен не исках и не причиних на децата си.