?Въпроси всякакви за СО?

Решения:

1. Купуваш си вибратор.
2. Хващаш си любовник.
3. Развеждаш се.
4. Правиш опити да спасиш брака си с терапевти.
5. Научаваш се да живееш без секс.

Подредила съм ги абсолютно произволно. Със сигурност има и други.

съжалявам, не зная
от това, което съм виждала около мен, изстиването обикновено е към настоящия партньор и друга би могла да му палне фитила
колкото и жестоко да звучи, Хай е права
не се унижавай да търсиш онова, което смяташ, че ти се полага, но не ти се дава - първо ще намразиш себе си, а после и него
много бих желала да не съм права и това просто да е момент, който да се оправи - примерно сега да му е горещо и да не му се гушка или нещо подобно

Чета в друга тема, че обикновено първата криза в една връзка е появата на първото дете. Възможно ли е да е този период и ако бъда търпелива ще си дойде ли всичко на мястото?
Както и да е, мисля, че нямам друг избор, все още го обичам и не съм човек, който прави прибързани решения, особено когато се касае за раздяла.

А, на колко е детето Анонимна?
Познавам мъж / за щастие не моя/, на който му трбяваше доста време, за да спре да възприема жена си единствено като майка на детето му. Но мисля, че когато детето стана на около 3 нещата се нормализираха.

Все още бебе, няма и годинка.

Здравейте на всички!
В темата пишат много интелигентни хора, поради което ще се радвам, ако някой ми даде съвет, насока или опит за отговор. Въпросът е малко особен. Как се преодолява повърхностното привличане към визията на някого?
Какви хора ви привличаха преди да се омъжите? До колко е важна визията всъщност? Защо обикновено не изпитваме никаква страст към ''най-свестните'' хора? Моят конкретен проблем е, че не би могъл да ме привлече мъж, който не е изключителен красавец, като задължително трябва и да е доста висок, едър и добре сложен. Анализирах, борих се, но не успях да променя това в себе си, нито да разбера откъде идва и как се преодолява. Също така защо сме по-склонни да прощаваме повече на красивите хора?

Мъничко е, сигурно и още кърмиш.
Не знам, моя приятел не се чувстваше комфортно докато не поотрасна детето, не е кръшкал просто търпеливо изчака Но той и на жена си каза, че колкото и да е странно в момента тя за него е майка, а не сексуален обект.

До последната Анонимна. Проблемът е конкретно твой и трябва да поровиш в себе си защо така се случва. Чисто статистически привлекателните външно имат повече възможности, но след една определена възраст 25-30, обикновено и други качества стават важни за избор на партньор и реално изместват визията. Аз лично никога не съм си падала по лустросани красавци и въобще не ми е хрумвало да прощавам на някой, защото е красив. На каква възраст си? Имаш ли връзки и приятелства с мъже, с които си създавала истинска емоционална близост? Приятелките по красота ли си ги избираш или и по други качества? Колко е важна за теб собствената ти визия? Имаш ли комплекси за нещо от външния ти вид или пък в друга област (примерно красива си и се харесваш, но не смяташ, че си достатъчно умна)? Как са се отнасяли родителиге ти към външната красота? Не е нужно да отговаряш тук, отговори на себе си и може би ще стигнеш до някакви изводи.  За сериозна връзка мачо-женкар е един от най-неподходящите типажи.

Чакаш да пораснеш и готово. 
Е, някои си остават инфантили цял живот, ама проблемът си е техен.

точно как се бори?
започна да излизаш с грозни и/или обикновени мъже и да търсиш красивото в тях?

и на мен ми харесва мъжът да е "красавец, доста висок, едър и добре сложен" и тази мисъл изобщо не ме тревожи до степен да се терзая и самоанализирам
но не допускам някой да ме прави на глупачка, защото е красив или грозен, висок или нисък, едър или кекав ...

и омъжването какво общо има с това? ти искаш да правиш секс с тези прекрасни екземпляри, не да се омъжваш за тях или греша?

Смятам, че има шанс да се променят нещата.

да, с възрастта визията обикновено се поразваля

Абсолютно благодаря за отговорите. Ровя в себе си, но не намирам отговор.Ще отговоря и тук, отговорила съм и на себе си на зададените въпроси:
На 28 съм, имам страшно много приятели мъже, някои приятелства датират от над 10 години. Изключителна емоционална близост, можем да разчитаме за всичко един на друг, само приятеслвто има между нас, точно защото не са красиви...Моята е визия е много важна за мен, естет съм, обичам красивите неща като цяло. Не мога да кажа, че имам комплекси, смятам се за съвършена физически, притежавам феноменални генетични дадености, постоянно ми предлагат работа като модел, манекен и прочие, тази сфера не ме вълнува. Странното е, че съм повърхностен човек само по този въпрос, по всякакви други не. Имам сериозна професия, образование, говоря няколко езика, изключително чувствителен,състрадателен и романтичен човек съм, помагам винаги, когато мога на всякакви хора. Поради цялостната ми натура ми е толкова странно, че не мога да превъзмогна това.  За моите родители красотата няма никакво значение, не съм възпитавана така, винаги ми е казвано, че единственото важно са интелектът и добротата.
Женкари ме отблъскват, но онзи тип строги, красиви мъжкари, да. Имала съм връзка с човек, който искаше семейство с мен, правеше всичко, беше ме издигнал на пиедестал, никога не се влюбих, само заради външният му вид, всичко друго беше перфектно. Страхувам се дали това е черта, която изобщо може да се промени в един човек? Наясно съм, че семейство с ''красавци'' не се гради или поне е изключение. А точно това искам, не търся секс. Да, пробвах да излизам с обикновени, симпатични момчета, с прекрасен характер, но освен срещи, мисълта за нещо физическо ме отблъскваше.

От това, което прочетох - съгласна съм, че по-скоро става въпрос за инфантилност.

Но на 28 години е малко късно да сменяш типа мъже, които те привличат.

Темата вече започва да ме притеснява, защото отблъснах много свестни хора, заради липсата на перфектна визия. А така доникъде няма да я докарам.