ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИ, успех в пети клас!

ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 3 клас
Хората по света говорят на различни езици. Има и различна писменост. Ние, българите, пишем на кирилица и общуваме на български език. ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.
ВИДОВЕ ТЕКСТ :
ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои. Отделните моменти в текста са подредени според реда на действията в случката. „Три съвета”, „Умна девойка”, „Малкият принц”, „Бременските музиканти” и други - преобладават глаголите.
ТЕКСТ ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други - преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства. „Карнавал в гората”, „За да имаш приятели”, „Храбрият оловен войник”, „Малкият принц” са художествени текстове.
НЕХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебниците по ЧО и ЧП и други са нехудожествени текстове.
РЕДАКТИРАМЕ ТЕКСТ, като ЗАМЕНЯМЕ дума, СЪКРАЩАВАМЕ дума или част от абзац, ДОБАВЯМЕ дума или част от абзац.
ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:
СЪОБЩИТЕЛНИ, с които съобщаваме, разказваме. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ТОЧКА "Аз съм ученик от трети клас."
ВЪПРОСИТЕЛНИ, с които задаваме въпрос. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ВЪПРОСИТЕЛЕН знак "Ще пътуваме ли за Червен бряг ?"
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ, с които изразяваме чувство: радост, възхищение, болка, учудване, възторг, недоволство. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак "Моята родина е прекрасна !" Често се използват думичките : ах, ох, ех, ей, охо, их, как, колко, браво, ура, олеле ..., които се отделят със запетая от другите думи в изречението.
ПОДБУДИТЕЛНИ, с които изразяваме заповед, забрана, молба, съвет. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак. "Моля те, прочети ми приказка!"
ИЗРЕЧЕНИЕТО е съставено от ДУМИ.
ДУМАТА може да има различни ФОРМИ (за род, число, членуване ...) -
умен, умна, умно, умни, умния, умният, умната, умното, умните
ЗАПОМНЕТЕ: формата не променя значението на думата !!!
ДУМИ, които са близки по значение,  се наричат СИНОНИМИ -
дим - пушек, тъмнина - мрак, студено – мразовито.
ДУМИ, които имат обща част - КОРЕН, се наричат СРОДНИ -
лов, ловец, залови, улов, ловувам, налови.
ОБЩАТА част в група думи, която ги свързва по смисъл, се нарича КОРЕН на думата - уча, ученик, училище, науча, зауча, изучено, учение. Думи, които имат един и същ корен, се наричат СРОДНИ думи – глад, гладен, гладувам, огладнявам.
Тази част от думата, която стои пред корена и служи за образуване на нови думи, се нарича ПРЕДСТАВКА - разпиша, напиша, допиша, препиша, отпиша, надпиша. Пише се слято с корена. Представките раз-, из-, през-, без- се пишат винаги със з. Представките пред-, над-, под- се пишат винаги с д.
Тази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича НАСТАВКА - рибар, рибарник, рибен, рибарски.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Когато със съществителното име се назовава познат предмет, в края на думата се поставя определителен член - ЧЛЕНУВА СЕ, ако показва лице или предмет, който извършва или търпи действие.
За МЪЖКИ РОД се добавят: за ед.ч. - ЪТ, ЯТ, А, Я - столът, стола, лекарят, лекаря; за мн.ч. –ТЕ - столовете, лекарите.
За ЖЕНСКИ РОД се добавя: за ед.ч. - ТА - масата, вазата, красавицата, розата; за мн.ч. - ТЕ - масите, вазите, красавиците, розите.
За СРЕДЕН РОД се добавя: за ед.ч. - ТО - езерото, детето, цветето; за мн.ч. - ТА - езерата, децата, цветята.
ПРАВОПИС НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Правописът на гласните А и Ъ в крайната сричка на същ. имена от мъжки род единствено число се проверява с формите за множествено число.
ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) -  бухал - бухали, лекар – лекари.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изпада - вихър - вихри, метър – метри.
ЗАПОМНЕТЕ - винаги правим проверка с форми на думата, за която се съмняваме. Ако нямаме правописен речник, по-добре да заместим думата с подходящ синоним (правилото на баба)!
ДВОЙНО ТТ - съществителните имена от женски род единствено число, които завършват на Т, при членуване се пишат с двойно ТТ - радост -радостта, младост- младостта, нощ - нощта, свещ - свещта, пролет- пролетта.
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
СТЕПЕНУВАНЕ - показва, че се сравнява един и същи признак на няколко предмета. Използват се частиците ПО - , НАЙ - - голям, по-голям, най-голям, хубава, по-хубава, най-хубава.
ПРАВОПИС НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ
Правописът на гласните А и Ъ в крайна сричка на прил. имена от мъжки род се проверяват с формите за женски и среден род или множествено число.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изчезне (изпадне) – кръгъл -кръгли, объл – обли.)
ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) – лъскав - лъскаво, гиздав - гиздави, пухкав – пухкави.
ПИШЕ се двойно НН, когато прилагателното име в мъжки род единствено число завършва на – НЕН - в другите форми се пише НН – военен - военна, есенен - есенна, невинен – невинна.
ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Личните местоимения са думи, които заместват съществителните, прилагателните и др. имена. С тях се избягват повторенията. Имат форми за единствено и множествено число; първо, второ и трето лице - аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
ед.ч.              мн.ч.
1л. аз            1л. ние
2л. ти            2л. вие
3л.той,тя,то  3л. Те
Форма за учтивост – 2л., мн. ч. - ВИЕ
Използваме ги, за да определим ЛИЦЕТО и ЧИСЛОТО на ГЛАГОЛИТЕ .
ед. Ч.                      мн.ч.
1л. аз пея                1л. ние пеем
2л. ти пееш             2л. вие пеете
3л. той, тя, то пее   3л. те пеят
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА
СЕГАШНО ВРЕМЕ на глагола - показва, че действието се извършва в момента на говоренето - СЕГА: казвам, играя, пиша, тичат, пеете, скачаме, четеш.
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ на глагола -  показва, че действието е извършено преди момента на говоренето - ПРЕДИ : казах, играх, писах, тичаха, пяхте, чете.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на глагола -  показва, че действието ще се извърши след момента на говоренето. Образува се с частицата ЩЕ и глагола в сегашно време. СЛЕД: ще казвам, ще играя, ще пиша, ще тичат, ще пеете, ще скачаме, ще четеш.
СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ "СЪМ"
СЕГАШНО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ:
ед. ч.                   мн.ч.
1л. аз съм            1л. ние сме
2л. ти си              2л. вие сте
3л. той, тя, то е   3л. те са
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед. ч.                          мн.ч.
1л. аз ще съм              1л. ние ще сме
2л. ти ще си                 2л. вие ще сте
3л. той, тя, то ще е     3л. те ще са
МИНАЛО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед.ч.                               мн.ч.
1л. аз                              1л. ние бяхме
2л. ти беше (бе)              2л. вие бяхте
3л. той, тя, то беше (бе) 3л. те бяха
ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделно - ще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е.

Прилагателното е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и явленията.
Епитетът е художествено/поетично определение, което носи емоционален заряд, или иначе казано има „украсяващ ефект”, за разлика от логически необходимите определения, без които се губи смисъла, т.е. не винаги прилагателното е епитет. Терминът „епитет“ се отнася само до тези думи, без които, ако произнесем изречението, пак ще разберем същото, но някаква подробност няма да бъде подчертана.

Пример: 1. Тя го погледна със слънчева усмивка/стъклен поглед.
2. Разхождам бебето само при слънчево време./ Стъклените маси са по-трудни за подръжка от дървените.

В първия случай определенията „слънчева/стъклен” спокойно могат да отпаднат, без да се губи информация (освен чисто емоционална такава), докато във вторите прилагателното е логически необходимо и не е епитет.

Освен това не е задължително епитетът да е прилагателно, а може да е и всякакви думи или съчетания от думи, които изпълняват службата на прилагателни имена.
Пример: „величествена планина” / „планина, която поразява с величието си”
„поет-гигант”