Раждане със секцио - 5

Аз пък мисля, че дори и да се ражда всички нормално пак щеше да има много алергии в резултат на замърсената среда и храна.

Науката не се занимава с личен опит, а с доказани факти - проведени на базата на проучвания.  Аз лично съм фармацевт и също се имам за човек на науката. Затова и искам да видя въпросните проучвания, точно за какво става въпрос, понеже в нито един учебник не съм го чела. Иначе на приказка "Учените казват..." - така почва всеки втори блог в интернет, а с факти никой нищо не подкрепя.

И не съм съгласна, че целият живот зависи от раждането, кърменето и т.н. Всяко нещо може да изиграе някаква малка роля, но общата картинка е комплексна и се определя от твърде много фактори.  Аз подкрепям всеки да си ражда както намери за добре, без някой да му се бърка. И темата не е "предимствата на нормалното раждане", а да споделите вашата история за секциото. Да се обясняваме за хороскопи е абсурдно.

И тъй като темата наистина е друга, ще скрия моя отговор само за тези, които се интересуват и тези които искаха доказателства.

Само че тази тема не е за или против секциото, а предстоящо секцио, възстановяване след секцио, следваща бременност след секцио, тема за взаимопомощ и подкрепа, съвети.
Разбирате ли сега колко не на място са ви постовете?

Здравейте момичета,
И на мен ми предстои секцио до няколко дни. Първа бременност ми след ин витро, на 39г. съм. Малко ми е притеснено, защото ми е непознато и за пръв път ще ми се случи. Хубавото е , че чакам с нетърпение срещата с малкия ми бебебок

Секциото като болка е тежко поне от моята гледна точка, но пък има своите позитиви от към сигурност най-вече за бебето. Всичко ще е наред. Важното е да си позитивна.

Сравнение с родилните болки, секциото е едно нищо. Спокойно, всичко ще е наред, минава много бързо и се забравя!

Може и така да е Лейди Стардъст ама не съм преживявала нормално раждане и не мога да имам обективна оценка

Здравейте ! На 20.03.родих секцио по спешност , заради прееклампсия и равни тонове на бебчо 3 дни след термин. Бях с пълна упойка, по -ужасно не съм се чувствала никога. Болката започна веднага след като ме събудиха. Изправиха ме след около 12 часа и отне доста време,докато си стъпя на краката без ми чернее. Но мина сега сме вкъщи живи и здрави. Още ми течат тези лохии..мислех ,че са намаляли, но днес в тоалетната нещо се изсипа от мен.. нормално ли е такива съсиреци!? Вие как бяхте?

Да, нормално е, до 40 дни е нормално да се чистиш.

Попринцип е нормално, но аз след второто се бях стреснала и отидох да ме видят, за мое спокойствие. Всичко си беше добре.

 Ще е много дълго! И предварително пиша, че усещанията, болките и възтановяването са различни за всяка жена. Не искам да плаша никого, а просто да споделя.
Имах силното желание и нагласа да раждам нормално, че още от 4ти месец не спирах да мисля за този момент. Но когато влязох в 9ти месец, с всяка следваща седмица и преглед, АГ-то ми започна да споменава секцио, естествено каза, че ще чакаме до последно. Термина ми беше на 30.03.19, стана 4,5,6 април бебето не подаваше никакви сигнали, че иска да излиза.. Започнах да правя какви ли не бабини дивитини, ядох какви ли не храни "предизвикващи" раждане, горещи душове, не знам си какво си, резултат - нулев. На 8ми април беше последния ми преглед, АГто ме провери за разкритие и се оказа, че нямам, по нейни думи нито милиметърче. Помолих за индукция, направо я умолявах, но тя беше категорична, че не би била успешна без разкритие. И така на следващия ден в ранни зори отидох да ме оперират. Слагането на упойката лично на мен ми беше много неприятна, като се има предвид, че аз търпя на болка и не ме е страх от игли, имам хем пиърсинги хем татуировки. То дори не беше болка, но чувството  беше ужасяващо гадно.. Когато подейства пък започнах да чувствам една ужасна тежест в гърдите и едвам дишах, наред с цялото това дърпане бутане и тнт. на органите ми, докато се опитваха да извадят бебчето. И след като казах на сестрата до мен, тя ми сподели, че може би са сложили повече от упойката, която явно е засегнала диафрагмата, ама то щяло да мине.. Едва, едва дишах, добре че ми развърза едната ръка, че да си разтърквам гърдите с надеждата да си помогна и да си поема нормално въздух. Когато извадиха прекрасния ми син го показаха за  няма и минутка,  след коети дойде една възрастна дама, която докато ми връщат органите в разпорения корем и  дърпането и бутането продължаваше, започна да ми крещи, как съм могла да позволя да преносвам и как не ме е срам.. Нямам думи сега като се замисля... Та, сглобиха ме и тръгнаха да ме местят на леглото, но се оказа, че след клизмата и четирите пъти висене в тоалетната, червата ми не са се изпразнили напълно. Може би защото не ми бяха дали да пия хапчета предната вечер... И едната, не знам каква беше тази жена, започна да вика колко било осрано положението. Стана ми ужасно неудобно и още по-криво след всичко това. Но историята не приключва тук. След като ме свалиха в реанимация агто ми няколко пъти дойде да провери дали контрахира матката и май вс беше ок. Но след това дойде една сърдита лелка - сестра предполагам и така ме натискаше, че нямаше как да не изохкам. Естествено не съм се драла, нито съм крещяла. Просто казах "ох охх ох" и тя започна да ми се кара "я се стегни малко, какво си се разохкала", и ми кипна, та я питах с какво моето охкане я възпрепятсвтам да си върши работата, тя си замълча и се врътна. И така, вече можех да си движа краката болката си я усещах стабилно. Дойде по някое време АГ-то ми и я пита тая хубавица, защо не ми е пуснала обезболяващи... (Малко сама се прецаках, като реших да й отговарям). В 00:00 ми казаха да поседя, но без да ставам и на следващия ден ми махнаха катетъра, раздвижих се и ме качиха в стаята. Всичко беше поносимо втория ден, донесоха ми най-прекрасното и бебе - Макси 4150гр, и си го гушках почти цял ден, докато не дойде вечертс и започнаха ужасни болки. И 4те дни бях на системи за обезболяване + свещички и разтворими хапчета, които като подействаха се чувствах малко по-добре, и можех да се радвам на детето си. Но от всичките тия системи ми се запуши и поду вената, та се наложи да ми слагат нов абокат. Престоя ми в болницата беше много по-тежък психически въпреки болките. Чувствам се все още така, сякаш тялото ми ме е предало, поради факта че не успях да родя нормално първото си детенце. И ми е тъжно и изпитвам страх, че ако дай боже имам второ, отново ще се наложи да мина под ножа.
Иии така, след като ме изписаха, ща-неща постоянно съм в движение заради Макси,  обачеее болките вътрешно долу в ляво се засилват и не отминават. Вечер направо, едвам се движа, а мина месец. Вчера бях на контролен и по думите на докторката всичко ми е наред, има само неразградени конци и няма причина да ме боли, матката се е прибрала изцяло в малкия таз. Но мен стабилно си ме боли и даже не съм сигурна дали заради това, че доста нося Макси, който е 5300 вече, ме боли и ужасно много кръста, но пак повече отляво, отколкото от дясната страна.. Да не споменавам за кожата около операцията, която хем е изтръпнала, хем при допир  усещам нещо като дразнеща болка. Ако  овътре продължи  да ме боли ще ходя при друг доктор. Много се притеснявам. Дано да е нормално и просто да трябва повече време  

Не знам кога си родила, обаче хубаво те е метнала тази лекарка по повод индукцията. Естествено лесният вариант е да те среже.
По-важното е, че не е нормално да чувстваш такава болка толкова време. Търси второ мнение. Следи имаш ли температура.  И мен ме болеше, но с раздвижване и време до изписванет тичах по коридорите, а вкъщи изкачвах стълбите без проблем сама и т бебе.

Myrmecophila, в коя болница се случи това?

Не знам дали ще те успокоя, но мен ме болеше реброто почти месец. И вдигането не тежко не помага, напротив вреди. И белега няма да се заличи напълно ако не се пазиш сега.
Дано скоро се почувстваш по добре.
Лекарката ти е за черния списък.