Публикувана: 15 март 2006, 20:53 ч.
Последно мнение: 18 март 2006, 17:32 ч.

Намерих и загубих

3 698
47
1

1
2
3
4
Всички

15 март 2006, 20:53 ч.

Мнения: 3 634

Бих искала да ви пиша и разкажа за какво ставаше с мене и живота ми през последните няколко седмици, но не знам ще мога ли.
Все пак ще се опитам...

От година и 2 месеца съм регистирана във фински сайт за запознанства. От там съм започнала много виртуални приятелства, срещала съм се с няколко, с 1 имах мимолетна връзка която прекратих след 2 седмици...
И преди месец се запознах с НЕГО...

Сладък, умен, джентълмен... не мога да намеря думи да го опиша. Но от Франция и живеещ на 170 км от нас.
Преди 3 седмици бях изненадана от звънване на външната врата. Отворих, а там стоеше куриер с букет червени рози и бележка от него. Такова нещо никой никога преди това не беше правил за мене.
Преди 2 седмици се срещнахме на живо... не мога да кажа, че беше любов от пръв поглед... но мога да кажа, че стана нещо.

Този мъж би ме носил и мен и децата ми на ръце. Би ме уважавал и обичал. Но връзката ни никога няма да се развие и да стигне до любов и семейство с него. Защо ли?

Ще ви кажа как обстоятелствата се подиграват с мене.

Той работи като научен изследовател и пише философски докторат който ще е готов до октомври- ноември и след това смята да замине обратно във Франция или нейде из по- южните ЕС държави. Иска да работи в сферата на политиката, нещо свързано с ЕС. За това би трябвало да е поне в Брюксел. В село като Финландия не може да се развие в това което би искал да е.
А аз... аз не мога да изляза от това село. Едно, заради бащатата на децата ми и друго, заради Оливер и неговата дисфазия (в друг форум съм писала за това) и факта, че Оливер има нужда от позната среда и стабилност в живота си. Не нов език и изцяло нова страна в която да живее.

Вчера вечерта, след дълъг разговор с него решихме да не се срещаме повече. Да не задълбочаваме нещата между нас защото след 7-8 месеца когато настъпи неговият час да замине от Финландия ще трябва да се разделим така или инак и пак да боли... и болката да е хиляди пъти по- остра. Обаче, мен си ме боли и то много.
Не знам защо, но осъзнавайки, че той няма да е повече до мене за нито една минутка дори ме кара да за задушавам. Сълзи напират в очите ми. Иде ми да крещя.
Несправедливо е. И то много.
Не искам да го спъвам в кариерата му. Амбициозен е и е умен. Бих искала да е щастлив с това с което работи. За това сега ще си наблягам парцалите и ще си плача тихичко надявайки се да ми мине и скоро да срещна този който ще застане и остане до мене.

Може да ви се стори объркано... Не мога да се обясня по- добре в момента.
Ако имате идеи за как да се оправим така, че и той и аз да сме щастливи и да сме заедно, моля ви да ми кажете.

Последна редакция: пт, 17 мар 2006, 23:14 от Мама от Финландия

# 1 15 март 2006, 21:00 ч.

Мнения: 7 474

Много тъжно, но ти пожелавам да намериш голямата си любов txtloves

в най-близко време и да бъдеш много щастлива и обичана. И да се посмеем на днешната тема bouquet

# 2 15 март 2006, 21:06 ч.

Мнения: 1 652

МОФ, 7-8 месеца са твърде дълъг период, за да се откажеш от щастие и изкуствено да прекратиш нещата. А през това време не знаеш какво ще се случи. Бог си има грижата. Ти си се виждай с твоя човек, радвай се на мига и не мисли за после. Остави малко работа и на Господ! newsm17

# 3 15 март 2006, 21:08 ч.

Мнения: 4 195

не МОФ не е объркано - поредната жестокост на живота. но за теб май са вече прекалено много жестоковюстите. незнам какво точно значи болест на детето ти но искам да си споделя мислите с теб:
казваш че детенце има нужда от спокойствие и стабилност - а не мислиш ли че ако детенце вижда мама спокойна и щастливя - би му се отразило много по -добре. не искам по никакъв начин да се манеся в личния ти живот, не искам по никакъв начин да кажа нещо неподходящо - искам да си щастлива. от доста време те засичам по темите и ми е направило впечатление колко интелигентен и свестен човек си, колко истински думи казваш и колко си силна.
желая ти от сърце да бъдешм много, ама много щастлива мила newsm51

# 4 15 март 2006, 21:11 ч.

Мнения: 3 634

Дарена, знам, мислих го и това. Но пък мъката с която ще си остана (евентуално) ще е голяма, а изпитала вече голяма мъка след като бившия ми ме предаде по жесток начин не бих искала да плача с дни, дори с месеци.
Мислихме и двамата по въпроса и нищо не измислихме.
Преди малко се чухме, той попита дали може да дойде другата седмица да ни види... казах му Да...

# 5 15 март 2006, 21:14 ч.

Мнения: 1 629

Ако можеш да изживееш тези 7-8 месеца щастие, не се отказвай, изживей ги! Нищо не е сигурно и нищо не се знае, така мисля. Сега имаш възможност да си щастлива - не я изпускай. Успех в любовта, МОФ!

# 6 15 март 2006, 21:18 ч.

Мнения: 312

съжалявам, моф! spoko

при тези разстояния "поне брюксел" и финландия... да задавам въпроса дали може да живее във финландия и да работи в белгия, е просто неуместно, нали???

# 7 15 март 2006, 21:18 ч.

София
Мнения: 478

А какво точно се случи с бившия? И защо заради него трябва да останеш с децата във Финландия (като изключим дисфазията на детето). Това е важно, защото все пак би повлияло не само на тази връзка а и на бъдещи евентуални ако човекът, който срещнеш не е от Финландия. Rolling Eyes

Все пак човек трябва е абсолютно сигурен кое е невъзможно и кое е само трудно за да може да продължи напред.

Според мен също не трябва да се отказваш от връзката засега, остави нещата да стават от самосебеси. Heart Eyes

# 8 15 март 2006, 21:19 ч.

Мнения: 3 634

Сега, ама после?
И на децата ми ще трябва да им обяснявам защо и този кандидат татко си отива...
Просто не знам.
Може би чакам той да ми каже ясно и точно: ТОВА Е КОЕТО ЩЕ НАПРАВИМ...
Щото от една страна аз съм вече и къщата построила и колата купила с него... а в същност дори не знам имаме ли бъдеще заедно. Такова нещо не се знае от 2 срещи.
Но пък от друга страна сме в синхрон във всяко едно отношение. Мислите ни дори съвпадат.
Ако бях бездетна, нямаше да му мисля много много. Една торбичка с дрехи и се нанасям у тях. Но с мъниците всичко трябва да претеглям и обмислям по 10000000 пъти.

# 9 15 март 2006, 21:19 ч.

София
Мнения: 1 444

Аз бих те посъветвала да не прекъсвате връзката си.Наистина господ си знае работата.В крайна сметка след тези 8 месеца той и да замине нали все ще намира време да идва и да се виждате, е не непрекъснато заедно, но просто като семейство, което поради работата си не е непрекъснато заедно.Щом наистина си намерила ЧОВЕКЪТ не бива да се отказваш изцяло от него.По-добре рядко да се виждате, но да знаеш, че можеш да разчиташ на подкрепата и обичта му където и да е в момента.А след време може така да се наредят нещата, че да заживеете завинаги на едно место.В никакъв случай не се отказвай от любовта.В живота е толкова рядко да срещнеш половинката си, за някой дори остава само мечта, че е престъпление да я оставиш завинаги да си отиде. Stop

Късмет ти желая от все сърце!Бъди борбена, никакво отстъпление, горе главата!!! bouquet

# 10 15 март 2006, 21:25 ч.

Мнения: 2 180

На мен пък ми е странен факта,че човека е знаел за амбициите си да се развива и да си замине от Финландия отпреди да те срещне,но въпреки това е осъществил контакт с теб.Виждам някакво противоречие-определено при срещата ви и той се е надявал да се получи нещо истинско и доколкото разбирам огънчето го е имало,но защо.....защо сте стигнали до това решение?!? Позволявам си да изкажа предположението,че когато харесваш човека,с когото си и водейки такъв разговор, винаги ти се иска да се намери решение, другия да каже-"не,каквото и да става ще сме заедно и ще се справим"!
Дано нещата не останат на този етап.Човекът е стабилен, ерудиран,с положение и аз също те съветвам да не упорстваш ако той поиска да се видите въпреки описаните от теб обстоятелства.Надживей гордостта,бъди жена,помисли за себе си,чувствата си и дори с цената на последваща болка /ако недай си боже не се получи/, изживей мига!
Искрено ти желая да намериш щастие,защото имам впечатлението,че си добър човек,който напоследък преживя много трудни моменти. Хайде да идва това пусто щастие вече-време е!
Hug

# 11 15 март 2006, 21:27 ч.

София
Мнения: 1 752

МОФче, всички знаем - един живот живеем. Трябва да гребем от него с пълни шепи, колкото и когато можем, нали? "Ами ако", "а после", "евентуално", "вероятно" и др.такива в повечето случаи си остават безполезно пропиляни мисли и време. Живей сега, защото никой не знае какво ще ти поднесе утре-то. Разбираемо е, че не искаш да страдаш дълбоко след време, но същото това време може пък кой знае какво друго, трето и пето да ти покаже... А след въпосните 7-8 месеца, ако човекОт замине да преследва кариера и реализация, значи просто не е бил Твоят Човек, Твоят и на децата ти. Та, както са казали и по-горе, времето ще покаже. МОФче, не можеш да си сигурна какво печелиш, като губиш и какво губиш, когато печелиш. Не се измъчвай с прекомерни философии (не казвам да си лекомислена) и съждения, но се остави да ти е хубаво, да те обичат (дай Боже) и да се чувстваш щастлива. А аз ти пожелавам да е за много повече от 7-8 месеца.

# 12 15 март 2006, 21:28 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Patita в ср, 15 мар 2006, 21:18

А какво точно се случи с бившия?

Нищо. Жив и здрав е, живее си с новата си жена. Но има попечителство над децата, както и аз. Ако аз бях тази с пълно попечителство, нямаше да има проблеми. Но не е така.

# 13 15 март 2006, 21:34 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Джини в ср, 15 мар 2006, 21:25

Няма да упорствам. И аз искам да го видя.

Това за амбициите му. И аз го знаех. Беше ми казал още преди да се срещнем.
Но след това нещата се развиха така, че осъществи връзка с някаква важна клечка от политическите Европейски среди и са му дали съвети които той би трябвало да следва за да осъществи мечтата си. В него има толкова много потенциал, не искам да го губи заради мене и да се погребе да работи нещо което хич не го интересува. Остане ли тук, ще работи точно такова нещо.
Също и снощи ми разви някаква теория за това как ще е безпаричен за известен период от време и как не би искал да страдаме заради това му безпаричие...

Една част от мене иска да се опусне и да се носи по вълните на морето, а стигне ли се до буря след 7-8 месеца или ще се давя или ще се спася. Но друга част от мене си казва, че тези 7-8 месеца ще са месеци на един вид губене на време защото така или инак с този човек бъдеще няма да има, а с някой друг може би би имало. Разбирате ли?

# 14 15 март 2006, 21:38 ч.

София
Мнения: 1 444

Виж, така само изтезаваш себе си.Истината е, че живота е толкова кратък и не си струва да губиме и малкото радости, които ни поднася.Освен това може и да звучи смешно, но макар да не съм суеверна смятам, че за всичко си има причини, явно има такава за да те срещне съдбата с този мъж.Не се отказвай от този дар.
А и колкото кратки, толкова и дълги са тези 8 месеца, нищо не се знае, вярвам че има решение на всеки един прблем, надявам се през този период да го намерите. Laughing

# 15 15 март 2006, 21:43 ч.

Мнения: 3 634

8 месеца в които я се срещнем всеки уикенд, я не.
170 км все пак не е малко разстояние. Бензина е скъп, билетите за влак още по- скъпи. Люшкане по пътищата с 2 деца, едното от които още бебе...
Ще трябва да се мисли.
Днес нямахме шанс да говорим, оставихме го за утре.

# 16 16 март 2006, 09:16 ч.

София
Мнения: 2 857

Цитат на: Baba Yaga в ср, 15 мар 2006, 21:18

съжалявам, моф! spoko

всъщност и аз това си помислих

МОФ, прегръдка от мен...и..Господ си знае работата bouquet

# 17 16 март 2006, 09:34 ч.

все тук
Мнения: 1 716

МОФ, ами защо просто не рискуваш. без да претегляш "за" и "против". Изживей си тези месеци, пък знаеш ли, бъдещето може да предложи решение.

# 18 16 март 2006, 09:34 ч.

Мнения: 3 266

Пожелавам ти все пак по някакъв начин да намериш щастието. Имаш много красиви дечица. Възхищавам се на жени, които успяват да се справят сами. И наистина е много тъжно, когато за момент се почувстваш щастлив и жив и с някаква надежда и после се случи нещо, което да те свали пак на земята.

# 19 16 март 2006, 10:16 ч.

Мнения: 2 332

И аз ти пожелавам нещата да се наредят по най-добрия за теб начин... МОФ-че, много ми е тъжно че толкова са сложни при теб нещата, симпатизирам ти от разстояние и ти пожелавам да намериш любовта си - ти го заслужаваш! И, наистина, 7-8 месеца не са чак толкова малко... но разбирам и че не можеш да си позволиш да постъпиш лекомислено...
Каквото и да решите - успех! Стискам ти палци!

# 20 16 март 2006, 10:30 ч.

Мнения: 3 634

Благодаря ви.
Виждам, че мислите по същия начин по който и аз, само дето не смея да действам така както мисля.
Един вид е като рискуване, а не знам мога ли да си го позволя.

За сложните неща, по някога ми се струва, че аз самата ги усложнявам още повече.

# 21 16 март 2006, 10:44 ч.

Мнения: 1 493

Струва ми се, че трябва да опиташ всичко възможно:
1. Поговори с педиатъра за Оливър и възможната промяна.
2. Ако лекарят ти даде дори и най-малка надежда, говори с баща му. Обясни му, че и ти си срещнала мъжа, с когото искаш да живееш и с когото децата ти да растат.
3. Поговори с новия си приятел, временно може да не живеете заедно, докато той се устрои, а след това ще се преместите при него.
Не бива да пропускаш такъв шанс. Naughty

Господ помага, но в кошара не вкарва. Трябва да се бориш за щастието си, не само да плачеш за пропуснатите възможности, които Господ ти е дал.
Успех! Hug

# 22 16 март 2006, 10:53 ч.

Мнения: 1 413

МОФ, толкова си хубава на тази снимка с Неа, която ти е аватар, защото си щастлива! И аз мисля, че трябва да се бориш за щастието си и ти го желая от сърце! Ти заслужаваш такъв мъж до себе си - умен, да ти е опора и да ти дава храна за душата, не се отказвай, а ние ще ти стискаме палци! Дано всичко се нареди - няма начин да няма начин Hug

# 23 16 март 2006, 11:22 ч.

Мнения: 351

МОФ, мисля че за себе си си права.
Може за 8 месеца тази връзка от самосебе си да се прекрати, но може и да се задълбочи, а да не можеш да я продължиш:( Аз също поддържам връзка с мъж и всеки път ,когато кажа, че трябва да се прибирам за да храня детето... става някак конфузно. Чувствам, че ограничавам човека, а той има нужда от съвсем друго. Може би и аз и ти след година ще имаме много повече възможности за пълноценни връзки...НАДЯВАМ СЕ!

# 24 16 март 2006, 12:20 ч.

Мнения: 328

Цитат на: Ефросина в чт, 16 мар 2006, 10:44

Точно това и аз си мислех.Желая ти да бъдеш много щастлива! newsm51

# 25 16 март 2006, 13:02 ч.

Мнения: 1 809

Представам си какво ти е..Само искам да ти пожелая да си много щастлива и да вярваш,че това което силно желаеш то става реалност!Не се отчайвай,а изживей всеки миг на щастие,който ти предлага живота! bouquet

# 26 16 март 2006, 13:09 ч.

Мнения: 229

Замисляла ли си се че през тези 7-8 месеца този човек може да се привърже към теб и да е склонен на компромиси, защото любовта наистина иска жертви и компромиси. По това можеш да разбереш колко силни са чувствата му.

# 27 16 март 2006, 13:18 ч.

Мнения: 357

МОФ,
не смея да дам никакъв съвет, защото ситуацията е много сложна.
Наложи ми се да взема подобно решение преди около 2 месеца, виждах, че човека има чувства към мен, аз също имам, но и двамата се страхувахме от тази връзка, защото знаехме, че след няколко дни той заминава за чужбина и скоро няма да си дойде - поне до края на юли Sad

Обаче така или иначе, отношенията ни се развиха много бързо и сега поддържаме връзка постоянно. Аз не искам да се откажа от тази възможност, знам, че и той не иска. Така се чувствам добре, въпреки че не сме заедно, усещам подкепата му и знам, че не съм сама. И аз се страхувам от това, което ще стане после, мисля си, че ще го затрупам с моите грижи и ще го натоваря с отговорности, които не са негови, но от друга страна не искам да се откажа и неискам после да съжалявам, че не съм опитала.
Това, което искам да ти кажа е: говорете помежду си, изяснете нещата, чувствата си, отговорностите и възможностите, вземете решението заедно, но не оставяйте нещата недоизказани!
Желая ти много щастие и малко повече късмет! bouquet

# 28 16 март 2006, 13:24 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Мама,
най-лесно е да даваш съвети отстрани, но бих посъветвала да не мислиш за после. После е бъдещото настояще. Има сега.
Ти знаеш най-добре какво ти е и как се чувстваш.
Никой никога нищо не знае. Днес имам абсолютно противоположен повод да го напиша, но важи и в двата случая.

# 29 16 март 2006, 13:52 ч.

София
Мнения: 6 999

Защо не се насладиш на момента и да оставиш малко работа на Бог? Laughing

М/у другото без да искам да те обидя, мисля че точно това и ще направиш, а сега само мазохистично се измъчваш с раздели, терзания и колебания...Ако наистина м/у вас гори нещо няма да издържите да не се виждате 'за общото благо'.

Хайде, иди си направи една нова прическа и си купи някоя дрешка за посещението на господина Wink

# 30 16 март 2006, 13:57 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: geniba в чт, 16 мар 2006, 11:22

Аз също поддържам връзка с мъж и всеки път ,когато кажа, че трябва да се прибирам за да храня детето... става някак конфузно. Чувствам, че ограничавам човека, а той има нужда от съвсем друго. Може би и аз и ти след година ще имаме много повече възможности за пълноценни връзки...НАДЯВАМ СЕ!

Ееееееее, недей така.

Мисля, че само ти се чувстваш сконфузена. Ако се чувстваше ограничен, въпросния човек нямаше да е с теб. Щом е с теб - значи те е приел - барабар с това, че имаш да храниш малката красавица. Не са хубави такива мисли и чувства - да знаеш.

# 31 16 март 2006, 14:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: darena в ср, 15 мар 2006, 21:06

Аз мисля по същия начин - Queen "One year of love is better then a lifetime alone"
МОФ, не се отказвай да опиташ - поне ще си опитала всичко. А ако се стигне до нещо голямо - не мисля, че на този етап ЕДНО преместване при евентуален съпруг - би попречило на малкия. Наистина. Просто той все още тепърва почва терапията. Само е важно където идеш да ИМА ТЕРАПИЯ!
А ако толкова станат сериозни нещата - съпруга ти ще се погрижи да ви намери мяссто и за вас и за него удобно!

# 32 16 март 2006, 15:16 ч.

София
Мнения: 11 708

Цитат на: sladuranka в чт, 16 мар 2006, 13:09

МОФ същото мислех,четейки предните постинги!Освен това следя твоите теми и съм на мнение,че толкова болка изживя последната една година,че имаш право на малко щастие!Направо ти се възхищавам!Не ми се иска да давам съвет, но знаеш ли мисля си дали след това някой ден няма да се измъчваш,че не си пробвала!
Единствено и само заради това бих ти казала бори се,бори се за щастието и любовта,заслужаваш ги!

# 33 16 март 2006, 15:42 ч.

Мнения: 3 091

МОФ, ще ти напиша аз как бих постъпила...
ще търся начин да останем заедно... връзката може да потръгне, може той да се окаже съвсем различен човек... знам ли? но няма да мога да си простя мисълта, че не съм направила всичко възможно - за себе си и за децата си! а както го описваш - освен, че страшно се радвам, защото си влюбена, това е ТВОЯТА любов!!! Бащата на децата ти!!!
не може да разсъждавате толкова трезво... само това ме притеснява! в началото той ще пътува примерно! вие ще пътувате! освен това изобщо не е ясно дали той ще успее да се установи в Брюксел! Финландия също е към ЕС... Помисли трезво - дали му стиска? а на теб?
Усещам, че подсъзнателно те е страх от ново обвързване - изпати ужасно!!
ЦЕЛУВАМ ТЕ И ВИ СТИСКАМ ПАЛЦИ!!!

# 34 16 март 2006, 15:50 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: Мадмазела Калина в чт, 16 мар 2006, 13:24

Мама,
най-лесно е да даваш съвети отстрани, но бих посъветвала да не мислиш за после. После е бъдещото настояще. Има сега.
Ти знаеш най-добре какво ти е и как се чувстваш.

Същото мисля и аз!

# 35 16 март 2006, 16:29 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Щом от малкото ви срещи се е появила такава тръпка, ако повече не се видите, винаги ще се питаш какво все пак би станала ако...? И аз мисля, че макар и за 7-8 месеца и на 170км. един от друг, ще имате възможност поне мъничко да запълните това многоточие, а много от въпросителните ще намерят отговор. Има едно клише, което обаче е много вярно "Има ли желание, има и начин!".

# 36 16 март 2006, 18:43 ч.

На остров
Мнения: 13 498

Бори се до край след като това е човека, който си търсила искрено се надявам да се получат нещата по най-добрият начин за теб bouquet

. Но от друга страна в момента съм в много сходна ситуация и да ти кажа боли толкова много ме боли, че не искам да се беше случвало Cry

..Ти си умна и силна жена и ще устиш кое е най добре за теб!

# 37 16 март 2006, 19:45 ч.

Мнения: 3 394

ох, мамо Фин Cry

Недей само да се огорчаваш и да мислиш,че причината е мъничкият ти син-детенцето има нужда от теб и стабилността, която му даваш е неговият живот!

целуни го от нас (и малката принцеса също Hug

)

# 38 17 март 2006, 15:25 ч.

Мнения: 2 567

МОФчо,

знаеш, че ти стискам всички палци за теб, Неа и Оливер да намерите любовта и уюта на семейното щастие. Heart Eyes

Проблемът е сложен, разбирам те, че от една страна се страхуваш да не "пропилееш" тези 7-8 месеца, а от друга безкрайно ти се иска да си с него. ooooh!

Мнението на Ламята Спаска най-добре посочва моите мисли Peace

Цитат на: Ламята Спаска в чт, 16 мар 2006, 15:42

ще търся начин да останем заедно... връзката може да потръгне, може той да се окаже съвсем различен човек... знам ли? но няма да мога да си простя мисълта, че не съм направила всичко възможно - за себе си и за децата си!

# 39 17 март 2006, 15:38 ч.

Мнения: 312

моф, все си мисля, че е хубаво да видите как ще бъдете заедно.
ако нещата не потръгнат - добре, така или иначе се разделяте.
ако пък наистина се окаже, че това е "приказката"... ще му мислите тогава - все пак приказките свършват добре!
ако се откажеш обаче, ще имаш усещането, че си пропуснала "човека", дори и това да не е така.
в крайна сметка, това което се опитвам да ти кажа е - пробвай! пък да става каквото ще! Heart Eyes

Последна редакция: пт, 17 мар 2006, 19:11 от Baba Yaga

# 40 17 март 2006, 20:50 ч.

Мнения: 3 634

Мдааа...

Отказах се. Страхлива съм... голяма съм кокошка.
Може би ще се видим за един последен път и край.
Този уикенд съм с кола, бая му мисля дали да не се запътим към Хелзинки утре. Мисля да тръшна децата на бившия, а аз да духна към Френчото... ама като много го мисля и като се знам каква съм, май утре ще ви мрънкам, че не съм отишла.

Говорихме с Френчи. Стигнахме то заключението, че ако продължиме и ще е един вид само сексуално. А за сексуално ако само това искам, стига да го искам, кандидати от по- близо от 170 км все ще се намерят. Ама за протокола да напиша, че аз пък не съм от тоз тип хора и някой да си го имам за секс играчка не ща.

Така че началото беше прекрасно, вълшебно... ама до тук.
Благодаря ви за пожеланията и мненията. Очаквайте ново включване от мене след някоя и друга седмица като съм намерила отново някой...

# 41 18 март 2006, 09:46 ч.

Мнения: 1 533

Мило Мофче, ще кажа само - слушай си сърцето и не се пъни да плуваш срещу течението.

Виж това филмче, може да ти е от полза bouquet

http://www.imdb.com/title/tt0368555/

# 42 18 март 2006, 10:28 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

МОФчинка

,
щом той се нагърбва със задачката да ви "носи" на ръце 3-мката, мисля си, че и ти би могла да се напрегнеш малко...
Какво искам да кажа: говори с Финьо (бивш) и виж как мисли той по този въпрос. Мисля си, че едно нормално и любящо семейство би могло да дада много повече на Оливер и Неа, отколкото една самотна и тъжна мама. Така, че ако се съберете с господина ще е само за добро за всички ви, си мисля аз. Изстраданата победа е по-сладка...
Прегръдка Hug

# 43 18 март 2006, 12:36 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

МОФ_4е,мисля ,4е си взела правилното решение.Ве4е както знаеш болката отминава така ,4е и тази ,Ще отмине.
ПОнякога живота ни поднася такива изпитания и искаме или не трябва да ги минем.Така ,4е скьпа просто не спирай да посеЩаваш сайта за запознаства не заради друго ама просто ,заЩото така ПО _скоро може да ти мине болката Wink

.
Ако пьк този 4овек е мьжьт на живота ти ,то пак ,Ще бьдете заедно(независимо от обстоятелствата),дали вьв Франция,Белгия или кьдето и да е на4ини има______ВИНАГИ.(стига наистина това е да е ТОЙ)
Hug

# 44 18 март 2006, 13:37 ч.

Мнения: 3 634

Не ни е било писано, не...
От оня ден никакъв го няма. Не отговаря на СМС-ите. Смисъл няма да го търся.
Сигурно е очаровал някоя друга. Колко му е...

# 45 18 март 2006, 15:49 ч.

София
Мнения: 1 752

Стига, де! Говориш кат' влюбена тийнейджърка ( в което няма нищо лошо Joy

). Аз съм същата мнителна шушумига кат' се влюбя. Че го "няма никакъв", може да си има съвсем безобидно обяснение и скоро да ти се "яви" отново. Ако ли не newsm78

, значи със сигурност не е бил Човекът и МОФче ще продължи напред bouquet

# 46 18 март 2006, 17:02 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Мама от Финландия в сб, 18 мар 2006, 13:37

Може да има основателна причина де. Много бързо го осъди Twisted Evil

# 47 18 март 2006, 17:32 ч.

Мнения: 3 634

Eй сега ми се обади.
Додето аз още се чудех какво да правя с това което имахме, той вече беше измислил.
Каза клишето за: ще си останем добри приятели. При други обстоятелства, ако не би знаел какво иска да е и би желал да си остане само като изследовател нещата биха били други. Но заради това, че иска да преследва мечтите, сънищата и амбициите си ние двамата сме до ТУК.

Заключвам темата. Май ми дойде в много.
Следващия път ще си трая.

Благодаря на всички участвали! bouquet

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: