Учи големия стихче и казва "Ходил Лазар пазарувал пазарувал..." - досещате се,че Лазар е лазарувал 
- Публикувана: 14 март 2015, 19:16 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2017, 22:50 ч.
Нещо смешно, което децата казаха - 9 тема
Отиваме на училище. Пред входа спира кола на Еконт, от нея слиза баща и води детето си. Моята възкликва:
- Леле .... не знаех, че доставят и деца на училище с Еконта! Кой ли е този лудия да си прати детето с него?
- Леле .... не знаех, че доставят и деца на училище с Еконта! Кой ли е този лудия да си прати детето с него?
Разревах се от смях!
- Мамо, какво е "зоогическа" градина?
- Там има най-различни животни... Хората ходят, за да ги видят.
Нека се стопли още малко и ще кажем на тати, да ни заведе или до Стара Загора, или до София.
...
Отива при баща си в другата стая:
- Тате, кога ще ни заведеш във Втора Загора, да видим животните?
- Там има най-различни животни... Хората ходят, за да ги видят.
Нека се стопли още малко и ще кажем на тати, да ни заведе или до Стара Загора, или до София.
...
Отива при баща си в другата стая:
- Тате, кога ще ни заведеш във Втора Загора, да видим животните?
Вчера се разхождаме със сина ми и си мълчим, изведнъж той много сърдито рече:
- Хм!
И аз съответно го попитах какво става, той се обърна, изгледа ме смръщено и заяви:
- Движа слънцето!
С едно такова изражение, един вид "не ми пречи и не ме занимавай".
А пък онзи ден се появи в следния тоалет: коледна шапка, червена фанелка на баща му и плетена кошница с шишенца и опаковки от лекарства (с нея играем на Червената шапчица, те са за болната баба), и няколко играчки имаше в кошницата.
И ние с баща му го попитахме кой е в момента, дядо Коледа или Червената шапчица. И той каза:
- Дядо Коледа съм. Обаче елените ми умряха.
Това беше намек, че съм му разтребила "елените" от предишната игра и сега трябва пак да ги подредим.
А пък елените са най-различни плюшени играчки, които той ги омагьосва преди играта с вълшебна пръчица, за да станат на елени.
Изобщо сложна е ситуацията.
- Хм!
И аз съответно го попитах какво става, той се обърна, изгледа ме смръщено и заяви:
- Движа слънцето!
С едно такова изражение, един вид "не ми пречи и не ме занимавай".
А пък онзи ден се появи в следния тоалет: коледна шапка, червена фанелка на баща му и плетена кошница с шишенца и опаковки от лекарства (с нея играем на Червената шапчица, те са за болната баба), и няколко играчки имаше в кошницата.
И ние с баща му го попитахме кой е в момента, дядо Коледа или Червената шапчица. И той каза:
- Дядо Коледа съм. Обаче елените ми умряха.
Това беше намек, че съм му разтребила "елените" от предишната игра и сега трябва пак да ги подредим.А пък елените са най-различни плюшени играчки, които той ги омагьосва преди играта с вълшебна пръчица, за да станат на елени.
Изобщо сложна е ситуацията.
Леле, колко сладка тема!
На 3 годинки.
Играем на Спящата красавица (тя) и Принца (аз), който трябва да я намери, докато тя спи и да я събуди с целувка. Възползвайки се от кратките минути, в които тя лежи на дивана кротко и се прави на заспала стогодишен сън, решавам, че мога да свърша нещо в кухнята и за да не прекъсвам играта, от време на време подвиквам "Къде си, принцесооо?", "Не мога да намеря тази принцеса, къде ли е?" и т.н. След 5 минути и поредното ми "Ама къде ли е тази принцеса", тя без да става от дивана и да отваря очи: "На номер 8, на втория етаж!"
На 5 години.
Реди пъзел и се изнервя.
- Не мога да го наредя!
- Как да не можеш, предишният беше също толкова голям и успя. Сега просто нямаш търпение.
- Имам търпение... но не го ползвам!
На 3 годинки.
Играем на Спящата красавица (тя) и Принца (аз), който трябва да я намери, докато тя спи и да я събуди с целувка. Възползвайки се от кратките минути, в които тя лежи на дивана кротко и се прави на заспала стогодишен сън, решавам, че мога да свърша нещо в кухнята и за да не прекъсвам играта, от време на време подвиквам "Къде си, принцесооо?", "Не мога да намеря тази принцеса, къде ли е?" и т.н. След 5 минути и поредното ми "Ама къде ли е тази принцеса", тя без да става от дивана и да отваря очи: "На номер 8, на втория етаж!"
На 5 години.
Реди пъзел и се изнервя.
- Не мога да го наредя!
- Как да не можеш, предишният беше също толкова голям и успя. Сега просто нямаш търпение.
- Имам търпение... но не го ползвам!
Не мога да се сдържа да не вмъкна и себе си с едричък бисер на 5-годишна възраст:
Прибираме се с баща ми от болницата и веднага бягам на телефона да се обадя на майка ми на работата ѝ, и с възможно най-широката си усмивка възкликвам "Мамо! Днес ми правиха аутопсия! Изобщо не болеше!" Можете да си представите притихването на майка ми, докато си разплете кълбото от емоции от другата страна на слушалката. Всъщност изобщо не знам откъде ми дойде това
, след като бях тръгнала да казвам, че са ми правили инжекция против тетанус
Прибираме се с баща ми от болницата и веднага бягам на телефона да се обадя на майка ми на работата ѝ, и с възможно най-широката си усмивка възкликвам "Мамо! Днес ми правиха аутопсия! Изобщо не болеше!" Можете да си представите притихването на майка ми, докато си разплете кълбото от емоции от другата страна на слушалката. Всъщност изобщо не знам откъде ми дойде това
, след като бях тръгнала да казвам, че са ми правили инжекция против тетанус 
Скрит текст:
Не мога да се сдържа да не вмъкна и себе си с едричък бисер на 5-годишна възраст:
Прибираме се с баща ми от болницата и веднага бягам на телефона да се обадя на майка ми на работата ѝ, и с възможно най-широката си усмивка възкликвам "Мамо! Днес ми правиха аутопсия! Изобщо не болеше!" Можете да си представите притихването на майка ми, докато си разплете кълбото от емоции от другата страна на слушалката. Всъщност изобщо не знам откъде ми дойде това, след като бях тръгнала да казвам, че са ми правили инжекция против тетанус
Прибираме се с баща ми от болницата и веднага бягам на телефона да се обадя на майка ми на работата ѝ, и с възможно най-широката си усмивка възкликвам "Мамо! Днес ми правиха аутопсия! Изобщо не болеше!" Можете да си представите притихването на майка ми, докато си разплете кълбото от емоции от другата страна на слушалката. Всъщност изобщо не знам откъде ми дойде това
, след като бях тръгнала да казвам, че са ми правили инжекция против тетанус 
Като малка дядо ми много обичаше да ми показва картинките от енциклопедиите. Много голямо внимание ми обръщаше и ми показваше микроорганизмите. Обясняваше ми къде се намират, какво правят, как се движат, хранят и тн. Аз "попивах" всичко, което ми се кажеше 
Бях така на 4-5 години в детската градина (това са ми го разказвали). Стоя си аз пред обяда и не ям. Чуди се учителката защо аз не ям - обикновено си ям всичко. Идва при мен разтревожена:
- Миличка, защо не ядеш?
- Ами не мога. Имам амеба в корема
После учителката разказала на родителите ми, че такава научна изцепка не е чувала
Бях така на 4-5 години в детската градина (това са ми го разказвали). Стоя си аз пред обяда и не ям. Чуди се учителката защо аз не ям - обикновено си ям всичко. Идва при мен разтревожена:
- Миличка, защо не ядеш?
- Ами не мога. Имам амеба в корема
После учителката разказала на родителите ми, че такава научна изцепка не е чувала