Всеки път, когато чета този разказ се разплаквам от умиление. Затова реших да го споделя и с вас. Историята е по действителен случай:
"........
-Но аз никога няма да мога да бъда здрава. Да бъда силна.
-Защо?
-Леля докторка. С бялата престилка. Каза на баба, аз я чух, като каза: ”Момиченцето винаги ще бъде болнаво. Защото е от “изкуствените”. Аз съм “изкуственица”. Мен мама не е могла да ме кърми с мляко от гръдта си. У мамините гърди не е имало млечице. А децата, когато са малки, винаги от мамините гърди пият мляко. Аз съм виждала, когато в селото една леля дойде с малко детенце. Много ми се искаше да погледам, как от мамините гърдички малките деца пият млако. Аз се стараех да стоя тихо-тихо. Но все ме гонеха. Лелята-майка все казваше:” Тя защо ме гледа така, че и не мига”. А аз се боях да мигна, когато гледах, за да не изпусна нещо.
-Как мислиш Анечка, не е ли сбъркала леля докторка, както е казала, че никога няма да бъдеш здрава и силна?
-Как би могла да сбърка? Тя е с бяла престилка. Нея всички я слушат, и дядовците и бабите. Тя знае всичко. И че съм “изкуственица” знае.
-А сащо си ходила да гледаш как кърмят децата?
-Мислех, ще погледам колко му е хубаво на детенцето, когато се храни от мамините гърдички. Ще видя колко му е хубаво и на мен ще ми стане хубаво.
-Ще ти стане по-добре Анечка. Ти ще бъдеш здрава и силна, - проговори Анастасия. И започна да разкопчава копчетата на блузата си, оголи гръдта си. Както омагьосана, онемяла от изненада, гледаше Анюта оголената гръд на Анастасия. На крайчето на зърното избиваха малки капчици кърма.
-Млечице…Майчино млечице. Леличко Анастасия и ти ли кърмиш малко детенце? Ти мама ли си?
-Аз кърмя с това млекце своето малко синче.
Капчиците кърма ставаха все повече и повече. Една от тях затрептя на вятъра. После ветрецът откъсна тази капчица от гръдта на Анастасия…
Мълниеносно, като стоманена пружина се хвърли след капчицата слабичкото телце на Анютка. Тя я хвана. Падайки на земята, тя постави дланите си и хвана в шепите си малката капчица кърма. Падайки, тя я хвана до самата земя. Поднесе я до лицето си, разглеждайки мокрото петънце на дланта си. После протегна ръце към Анастасия.
-Ето Хванах я. Ето я. Не падна млекцето за вашия син.
-Ти спаси капчицата, Анечка. Сега тя е твоя.
-Моя?!
-Да. Само твоя.
Анюта я поднесе към устните си и докосна мокрото петънце. Тя дълго държа до лицето дланите си и стоеше със затворено очи. После отпусна ръце, погледна Анастасия и шепнешком, преизпълнена с благодарност, произнесе:
-Благодаря!
-Приближи се до мен Анечка.
Анастасия хвана приближилото се момиченце за раменете.Погали го по косите, сложи го да седне на коленете си, наклони го като кърмаче към гърдите си, и тихо запя. Устните на Анютка се оказаха до зърното на Анастасиината гръд, и в полусън тя жадно започна да суче препълнената от мляко гръд. Ако съдя от диктофона тя се събуди след девет минути. Вдигна глава и скочи от коленете на Анастасия.
-Аз…Ой! Какво съм направила? Изпила съм млекцето за вашето синче.
-Не се безпокой Анечка. Ще му стигне. Ти изпи млякото само от едната гръд, а в другата остана още. Ще му стигне. Моят син може и прашец цветен да хапне. Ако поиска. А ти сега получи всичко, за да не се страхуваш да бъдеш силна, красива и щастлива. Сега вземи своето щастие от живота, от всеки негов ден.
-Ще бъда силна и здрава......."
Из "Звънящите кедри на Русия" Вл. Мегре
"........
-Но аз никога няма да мога да бъда здрава. Да бъда силна.
-Защо?
-Леля докторка. С бялата престилка. Каза на баба, аз я чух, като каза: ”Момиченцето винаги ще бъде болнаво. Защото е от “изкуствените”. Аз съм “изкуственица”. Мен мама не е могла да ме кърми с мляко от гръдта си. У мамините гърди не е имало млечице. А децата, когато са малки, винаги от мамините гърди пият мляко. Аз съм виждала, когато в селото една леля дойде с малко детенце. Много ми се искаше да погледам, как от мамините гърдички малките деца пият млако. Аз се стараех да стоя тихо-тихо. Но все ме гонеха. Лелята-майка все казваше:” Тя защо ме гледа така, че и не мига”. А аз се боях да мигна, когато гледах, за да не изпусна нещо.
-Как мислиш Анечка, не е ли сбъркала леля докторка, както е казала, че никога няма да бъдеш здрава и силна?
-Как би могла да сбърка? Тя е с бяла престилка. Нея всички я слушат, и дядовците и бабите. Тя знае всичко. И че съм “изкуственица” знае.
-А сащо си ходила да гледаш как кърмят децата?
-Мислех, ще погледам колко му е хубаво на детенцето, когато се храни от мамините гърдички. Ще видя колко му е хубаво и на мен ще ми стане хубаво.
-Ще ти стане по-добре Анечка. Ти ще бъдеш здрава и силна, - проговори Анастасия. И започна да разкопчава копчетата на блузата си, оголи гръдта си. Както омагьосана, онемяла от изненада, гледаше Анюта оголената гръд на Анастасия. На крайчето на зърното избиваха малки капчици кърма.
-Млечице…Майчино млечице. Леличко Анастасия и ти ли кърмиш малко детенце? Ти мама ли си?
-Аз кърмя с това млекце своето малко синче.
Капчиците кърма ставаха все повече и повече. Една от тях затрептя на вятъра. После ветрецът откъсна тази капчица от гръдта на Анастасия…
Мълниеносно, като стоманена пружина се хвърли след капчицата слабичкото телце на Анютка. Тя я хвана. Падайки на земята, тя постави дланите си и хвана в шепите си малката капчица кърма. Падайки, тя я хвана до самата земя. Поднесе я до лицето си, разглеждайки мокрото петънце на дланта си. После протегна ръце към Анастасия.
-Ето Хванах я. Ето я. Не падна млекцето за вашия син.
-Ти спаси капчицата, Анечка. Сега тя е твоя.
-Моя?!
-Да. Само твоя.
Анюта я поднесе към устните си и докосна мокрото петънце. Тя дълго държа до лицето дланите си и стоеше със затворено очи. После отпусна ръце, погледна Анастасия и шепнешком, преизпълнена с благодарност, произнесе:
-Благодаря!
-Приближи се до мен Анечка.
Анастасия хвана приближилото се момиченце за раменете.Погали го по косите, сложи го да седне на коленете си, наклони го като кърмаче към гърдите си, и тихо запя. Устните на Анютка се оказаха до зърното на Анастасиината гръд, и в полусън тя жадно започна да суче препълнената от мляко гръд. Ако съдя от диктофона тя се събуди след девет минути. Вдигна глава и скочи от коленете на Анастасия.
-Аз…Ой! Какво съм направила? Изпила съм млекцето за вашето синче.
-Не се безпокой Анечка. Ще му стигне. Ти изпи млякото само от едната гръд, а в другата остана още. Ще му стигне. Моят син може и прашец цветен да хапне. Ако поиска. А ти сега получи всичко, за да не се страхуваш да бъдеш силна, красива и щастлива. Сега вземи своето щастие от живота, от всеки негов ден.
-Ще бъда силна и здрава......."
Из "Звънящите кедри на Русия" Вл. Мегре
