Чета, чета и страх ме хваща от тези колективни или полу-регресии. За мен например беше важно, когато ходих при терапевт регресия, да е минимум психолог. Същото важи и за хомеопатите, ако не са медицински лица, изобщо не мога да им се доверя (то е като билкар, който е чувал това-онова за билките по ТВ-то, ама в гората не е бил).
Регресията и всяка терапия е опасна, когато не е при човек, който разбира. В случая е нужен опит, живи и психически здрави предишни пациенти.
В моя случай научих отговорите на почти всички въпроси; чувствах се особено добре, някак светло и спокойно, а сетивата ми бяха много изострени около седмица.
Състоянието е полусънно, но не е хипноза, а медитация. Терапевтът ме водеше (по въпроси, предварително зададени му от мен) и му имах доверие, защото бе съпричастен на въпросите и преживяванията ми. Времето сякаш бе спряло, говорех бавно, но осъзнах това едва когато чух записа си (прави се за лично ползване).
Ходих само един път и ми бе достатъчно (което е важно, защото терапията е холистична принципно).
Мога да сравня и с други медитативно-лечебни практики и този опит е един от най-интересните и полезни за мен.
Пожелавам ви да намерите своята практика и помагач, защото панацея няма.