При всяка двойка е различно. При нас е така и не знам как да го ангажирам повече, може би наистина зависи при кой е проблема. В нашия случай е при мен и това събрано с тази лека пасивност у него него започва да ме подтиска и да имам някакво чувство за вина и недооценненост. Лошото е, че нямам и с кой да споделя моите неща и съответно да получа разбиране, с майка ми не мога, а приятелките са ми в двете крайности- едните имат вече деца, а пък другите са необвързани и са толкова далеч от мисълта за бебета. Ще се намеря някакъв начин, ясно е, но просто на моменти се чувствам сама сякаш в каузата си 
RoseBlossom, съгласна съм че при всяка двойка е различно и някои мъже си го изживяват вътрешно, което ги кара да изглеждат пасивни. Това,с което на 100% не съм съгласна е, че проблема е твой или негов. Няма абсолютно никакво значение, вие сте семейство, едно цяло, така че проблемът е общ. Ние с моя мъж никога не сме го делили на ти имаш проблем или аз имам проблем. От самото начало беше ясно, че независимо каква е причината се борим заедно и търсим решение до финал. Много е гадно това и наистина води до едно подтискане, тревога че дори и депресивни състояния. Супер важно е да говориш с него за тези чувства и да откриете вариант при който и на двамата да ви е комфортно (до колкото обстоятелствата позволяват). Защото болката и тежестта са в пъти по-малки когато са споделени. Успех и пожелания за много сила от мен!
Това не помага - пречи. 
надявам се тази крачка да е успешна. Доктора ме посъветва да я караме по тази схема 6 месеца. Аз се надявам по-рано да има резултат, но ако и това не помогне мисля да се върнем като начало към инсеминациите. Има ли някой, който е пробвал схемата с дуфастона и да сподели нещо положително? 
)) 