Психолог, Психотерапевт

Аз мисля че психолога и приятеля нямат нищо общо. Ходя на терапия от доста време и говоря от опит. Приятелите много често не смеят да ти кажат някои неща, докато на терапевта това му е работа, да говори истината. Но е вярно че много зависи от това дали ще си допаднете като хора. Аз доста време се лутах докато открия моята терапевтка!

Ако говориш дълго време с психолог, който ти допада, започваш да го чувстваш като приятел.
Детето ми заеква и ще ходим на логопед, но незнам дали да не го заведа и на психолог.

   Това си има объяснение. 

Много добро въведение в темата!

Здравейте, бихте ли ми препоръчали психотерапевт за Варна, който да погне при депресия, доста дъблока

Ако е така по рождение- логопед 1-во, но ако е започнало детето от скоро да заеква 1 психолог.

Депресията първо трябва да се установи при психолог, най- добре при психиатър, и след като стане ясно каква е формата и, тогава според това се търси подходящ психотерапевт, защото те работят по различни школи. Защото например ако е породена от някакво травматично събитие с голям диапазон ( пример - негъг, смъртен случай...)  при един психотерапевт от позитивната школа  би се получило много неловко, макар, че за много тип социални са добри.

    Как го обяснявате, Ясмина?
    Имате ли опит в позитивна психотерапия?

Аз по принцип я харесвам като метод, тя показва, че  всяка ситуациа разглеждана под различен ъгъл може да се интерпретира  различно като извлича ползите от нещо случило се негавивно. Променя гледната точка на събитието, съответно в редица случаи може да омаловажи сериозен проблем и той да не се преживява толкова тежко. Но субективността на преживяването не дава обща рецепта, много зависи от първоизточника породил депресивното състояние.

   Благодаря за личното Ви мнение, Ясмина.
   
   Какъв метод бихте препоръчали Вие в случая?

Изненадана съм, че я харесвате, тъй като видимо не я познавате. Вероятно бъркате позитивната психотерапия с позитивното мислене...
https://www.smore.com/hp8yq

Еднинственото психично състояние което се лекува на 100% е депресията, за да се препоръча вид психотерапия трябва да се знае естеството и. По горе се опитах да обясня, че методите на Песешкиан (позитивната психотерапия)са добри в едно, но смешни в друго. Един прочут пример, за да ме разбереш: Майка води детето си с енуреза, тълкуването на този случай е, че детето плаче отдолу

    Не разбирам...
     Какво Ви разсмива тук?

  

  http://www.dppb.org/method.html
 

Селма разсмива е в кавички...опитвах се да кажа, че има много състояния, причината за които често е изцяло физиологична, като в този пример често се дължи например в незрялост на отделителната система.
При някои деца нервната система не е достатъчно развита, за да приема и анализира сигналите, изпратени от пикочния мехур до мозъка през нощта. При други причина за проблема е прекалено дълбокият сън, който не позволя на мозъка да реагира, когато пикочният мехур алармира и тогава уринирането става неволево. В други случаи енурезата е резултат от незатворен прешлен, който се преодолява с възрастта. Често се свързва и с наследствени фактори, стрес, травматично събитие.
Аз например съм наблюдавала много добър ефект на позитивната психотерапия при любовни терзания, битовизми, професионални несгоди, ниско самочувствие, некомуникативност, затвореност и мн. други. Идеята на тази терапия е не да ти помогне еднократно, а да те научи как да се справяш сам в сложни житейски ситуации.

Но да не превръщаме темата за и против тази терапия, можеш да споделиш тук или на лични подробности, за да можем по адекватно да ти помогнем

Здравейте,
Бих искала да попитам дали някой има отзиви от Др Йордан Митев в София? Бях на консултация, но все още не мога да взема решение дали да започна терапия при него. Ще се радвам, ако споделите мнение Странно е, че почти нищо няма в интернет за него

Запис

   Съгласна съм, че по някой път причината може да бъде изцяло физиологична. И...

   Не знам за конкретния случай, но все пак не само Песешкиан говори за това, че голяма част от физическите ни неразположения/болести се корени в психиката ни. И в това няма нищо мистично. 

    Благодаря за предложената помощ, Ясмина. Не търся такава. Темата е "Психолог. Психотерапевт" и мисля че тук е напълно уместно да обсъждаме както специалистите така и школите.

   Във Варна (това е към to4itsa_1980) има прекрасни специалисти - представители на школата по позитивна динамична психотерапия, които биха могли да ти помогнат. Виж тук. Прецени си.

   Не го познавам лично, но съм чувала много добри отзиви от човек, който ходи при него.
   С което не правя препоръка, а просто споделям отзив, какъвто търсиш.  Успех! 

Запис

Ясмина ,ти при кой ходиш,аз също искам да отида и също съм от Варна.Би ли дала инфо на лични.

Истината е,че при заболявания като шизофрения, БАР или тежки депресии има ФИЗИЧЕСКА, а не ПСИХИЧЕСКА причина. Втората е по-скоро резултат, а не причина.

Аз съм с БАР и комбинирам и психотерапия и медикаментозно лечение и смятам,че това е най-успешно ( поне за мен ). За моментни депресии, шокове и ПА ( ситуативни ) мисля,че психотерапията е много, много успешна и няма нужда от лекарства ( може би билки, хомеопатия или подобни ).

Момичета, имате ли някакво мнение или отзиви  за д-р Владимир Пожарашки? Някой да го е посещавал ?

Запис и от мен.

Момичета,
може ли да ви помоля за контакт на Ани Владимирова?

Също така, доволни ли сте от някого, с който може да се провеждат он-лайн терапии и не ти "одира"кожата.

Благодаря ви!

"Цвете от кристал",попаднах на един сайт вчера,нямам лични впечатления,но може да се поинтересуваш.Изпращам ти го на лични.

Благодаря!

Здравейте! Имам проблем с общуването към какъв специалист да се обърна? Ще съм благодарна ако получа и имена ,и кординати за София.

Обърнете се към психолог, който води терапевтични сеанси тип "изслушване и анализ".


Мога да дам имена:

Людмила Величкова - 0878 567 309

Елена Комисарова - 0898 913 416

Здравей трябва да уточниш с кое общуване- междуличностното, с другият пол, стеснителност, притеснителност, за последните две има много ефикасни тренинги. Те са много приятни под формата на ролеви игри и дават много бързи резултати.

Проблема ми е че съм притеснителна и от там се заражда проблема с общуването.

Този "проблем" за теб бързо може да се реши с така наречените тренинги за развиване на комуникативността. Има и в групи, може и индивидуални. Важното е да попаднеш на добро място. Може и да избереш консултации с психолог, добрият специалист бързо ще разбере от къде идва притеснението и  ще го обработи. Може и двата варианта да се съчетаят. Ако беше от Варна, аз щях да те видя. Чрез скайп не препоръчам в тази насока, това е друг вид общуване, макар че в някой подобни форми е добре да започне по този начин, но пък после задължително трябва да има и личен контакт.

 

Момичета, търся си добър специалист от София, който да се занимава с посттравматичен стрес и произтичащите от него проблеми свързани с комуникацията с околоните. По-конкретно, за да поясня за какъв "шок" става въпрос - жесток побой от бившия ми приятел. Всъщност мислех, че сама ще се справя психически, но уви.... Моля за насока.

Хубаво е,че е бивш - Инна Бранева - 0888 258 072

Здравейте!
Моля, посъветвайте ме кого да потърся...
Сенейна съм, имаме 8 годишен брак, 3 годишно детенце.. Нещата не вървят, усещам че имам нужда от специализирана помощ, но за съжаление съпругът ми смята че това са пропилени пари и време на вятъра и че няма да ни помогнат, но въпреки това искам ако трябва сама да посетя специалист, може пък да успея да спася брака ни. Моля насочете ме /за Варна/

В основата на някои психични разстройства стоят следните мисловни изкривявания
Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Аарон Бек през 60-те години на миналия век. Тази идея е доразвита в стройна теория от Дейвид Бърнс през 80-те години на миналия век. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене “всичко или нищо” (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или").

Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и  черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси. Например, ако изпълнението на дадена задача не е съвършено, започваме да гледаме на себе си като на неудачник.

2. Свръхгенерализация.

Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива.

3. Етикетиране.

Това е една форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. Обикновено етикетирането е емоционално натоварено. Например, ако някой ни попита нещо, което не знаем, ние решаваме, че сме некомпетентни или смотани. Същият етикет можем да залепим и на някой, който не знае нещо, което ние го питаме.

4. Ментален филтър.

Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Това най-често се случва по отношение на дадена идея. Тя се изважда от контекста и започва да се използва за доказване на основателността на негативното мислене. Например, правим малка грешка и вместо да я оценим реално, ние се фокусираме върху нея и пропускаме останалата част от работата си.

5. Обезценяване на позитивното (отричане на позитивното като нещо заслужено).

Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, но най-често убеждавайки себе си, че те не са важни или заслужени. По този начин се поддържат негативните убеждения, които иначе биха се оказали в противоречие с реалността. Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с "Е, голяма работа!"

6. Предубедени заключения:

* Четене на мисли - предубедено заключаване, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. Това е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас. Това е също така нереалистичното допускане, че другия би следвало да знае какво мислим, чувстваме или желаем ние в даден момент. Например, качваме се със свой съсед в асансьора и той не казва нищо освен едно "Здрасти!". Ние започваме да си мислим, че съседът не ни харесва или нещо ни е сърдит.

* Негативни предсказания - очакване, че нещата ще тръгнат на зле и убеденост, че предсказанието е вече съществуващ факт. Например, ученик с отлични оценки до момента, предрича, че ще го скъсат на следващия изпит, въпреки че е учил. Или майка, която при всеки звън на телефона очаква да чуе, че се е случило нещо лошо с децата й.

7. Преувеличаване или минимизиране.

* Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Най-често се прилага към личен гаф или чуждо постижение.

** Катастрофизиране - частен случай на преувеличаване, при който се акцентира върху възможно най-лошия сценарий в ситуация, в която въпреки неудобствата има изход.

* Минимизирането е необосновано подценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. То се прилага преди всичко към собствени качества или чужди несъвършенства.

8. Повлияване от емоциите.

Приемане, че негативните емоции задължително рефлектират върху начина, по който нещата съществуват и се развиват. Например, чувствам се като глупак, значи съм такъв.

9. Мислене “трябва”.

Свързано е с опитите за изкуствено самомотивиране с “трябва”. Ефектът от това е чувство на вина. Когато тези “трябва” се насочват към другите хора, чувството е гняв или раздразнение. Например, шефът е поставил задачи за деня и ние си казваме, че трябва да имаме висока/най-високата оценка в края на деня, иначе все едно сме се провалили. И, логично, ако не я получим, да се почувстваме виновни, че не сме успели да се справим.

10. Персонализиране (самообвинително мислене).

Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Например, казваме си, че именно нашето поведение по време на дадена бизнес среща е причина за неподписаните споразумения.

11. Реципрочност (договор със самия себе си).

Това е нереалистично очакване, че тогава, когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото и като количество, и като качество. Последиците от това най-често са:

* Търсенето на лично признание – възниква, когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Когато това не се получи у нас се поражда гняв. Той е следствие от очакването, че другите знаят за този наш вътрешен договор и безусловно са приели да го спазват, а не го правят. Това наше очакване води до търсенето на някакви наши права, които смятаме, че са били нарушени. В резултат, обикновено се стига до влошаване на отношенията.

* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често се постига обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван.

12. Свободни импровизации

Правене на изводи без наличие на достатъчно доказателства или дори при наличие на доказателства за обратното.

13. Избирателни умозаключения

Изтъкване, при аргументирането, само на определени по-маловажни детайли за сметка на доста по-съществена информация.

* Приемане на желаното за реалност - тук имаме поредица от изкривявания: Щом нещо е желано, значи е възможно; щом е възможно, следователно може да се случва; щом може да се случва, тогава е реално.

* Приемане на нежеланото за реалност - тук водещ е страхът, който "се превръща" в силна вяра в реалното съществуване на нежеланото.

14. Доказване на правота

Постоянен стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания, действия са правилни. Например, доказването на правотата в разговор с партньора е приоритет номер едно без значение дали това е необходимо и дали предизвиква отрицателни емоции в партньора или неговото отдръпване.

 

Бихте ли споделили контакти на психотерапевт в Плевен? Благодаря!

Няма да намерите добър психолог, нито добър психотерапевт.  Всички са шарлатани, защото теорията е грешна. Те не знаят нищо повече от това, което знаете вие. Не се оставяйте да ви заблуждават, не бъдете наивни. Силата е вътре във всеки от нас. Така сме създадени. Психологията не е наука, а е жанр на литературата или по-точно научна фантастика. Който е прочел повечко книги се е убедил в това.

В началото на темата прочетох:
"Истинският  психолог е човек, който преди всичко не съди, не дава квалификации, не съветва, не взима решения вместо вас. Не предлага универсални решения, няма готови отговори."
Правилно! Той не знае нищо, не ви помага, а целта му е деликатно да ви измъкне парите. Факт е, че има дар слово и само на това разчита.
 
"Психологът е специалист, притежаващ различно знание и познание." Това е лъжа!

"Психологът е специалист, който работи със здрави хора. Никой не живее в идеална за него среда, но се стреми към такава. Нужда от психологична подкрепа и помощ изпитва всеки, защото психичното благополучие е пътят към душевното здраве." Здравият човек има нужда само от приятели, близки хора, които го познават далеч по-добре от психолога. Ако желаете психологът да ви стане приятел, то ще трябва да се абонирате за него години наред, докато се опознаете взаимно по-добре.

Пълни глупости си писала, за пореден път се убеждавам колко е опасно човек с проблем да чете във форумите. И как точно реши,че всички психолози са шарлатани и не знаят повече от нас? И това за здравия човек - ами много хора които ходят при психолог не са здрави и за това търсят помощ! От личен опит заявявам,че моята психоложка не е шарлатанка и ми е помогнала и отворила очите за много неща, за които аз самата не можах да помисля, да се сетя. И не защото съм глупава или недосетлива, а защото мисловните ми проблеми и главоблъсканици ми пречат да видя картината такава каквато е.

За приятелите и роднините - точно те са тези които най-малко могат да ни помогнат в повечето случаи или разберат, защото са пристрастни. Много пъти съм чувала репликата " Стегни се, нищо ти няма, не се лигави"  и други - това НЕ помага. Да споделяш с приятел или близък е едно, но да бъдеш разбран е съвсем друго.

Явно не си имала истинска нужда от терапия и не си попаднала на правилния за теб човек, за да пишеш такива неща. Надявам се никой да не те послуша в темата и хората да продължават да търсят помощ и да си помагат до колкото могат.

Инера,мисля,че си прекалено крайна.Вярно е ,че силата да сме добре е вътре в нас,но психолога е този,който може да ни помогне да я открием,защото явно ние не можем сами.За приятелите и близките съм съгласна с Oceanborn.Могат да те изслушват,но в повечето случаи не те разбират.Или нямат потенциала да ти помогнат.Шарлатани със сигурност има,но има и добри и сърцати специалисти.

Ако имате проблеми по-добре четете книги и ще си отговорите на въпросите, които ви вълнуват. Ако решите да посетите психолог, по-добре първо го проучете с въпроси, а не бързайте да си изливате душата пред него.
http://www.dusha1.ru/technology/psichologia.html

Когато възникне трудност през жизненият човешки път (примерно проблеми от лично или служебно естество или всякакъв вид други мъчителни преживявания),  споделянето им с приятел дава съвсем различна обратна връзка от същото при психолог. Приятеля подхожда субективно, прави проекции, пренос с две думи дава акъл как той би постъпил на твое място, а никой не може да бъде на мястото на другия.  Ние българите сме много топъл народ, споделящи, аз не отричам психологичната подкрепа от приятели. Далеч съм от мисълта, че всеки човек може да си допадне с един психолог. Затова и препоръчването на специалист не е както при лекарите. Изучаването на психологията като наука не се гради само на познанието на теоретиците и тяхните концепции. Психологичната оценка включва сертифицирани методики, които дават много ясна диагностиката на голяма част от психичните процеси. Психолога притежава изострена сензитивност, умение за различен поглед на ситуацията, но не от база личен опит. Целта на психолога не е само да те изслуша и разбере, неговата задача е да разшири кръгозора, да даде логично обяснение на случващото се с човека преди, сега. Да минимизира ефекта от негативните съпътващи преживявания в момента, да подпомогне възстановяването на психичното благополучие, както и да научи човека да се справя по успешно с изненадите които поднася живота.

Който си е решил да посети психолог, той ще го направи без значение какво пиша аз или каквото е прочел по форумите. Мисля, че в  Регионалните здравни инспекции има назначени психолози, които всеки човек може да посети без да заплаща нищо. Но не съм много сигурна, така че трябва да се провери това на място.

По въпроса с "четете книги", и тъй като съм наскоро включила се в темата ще ти кажа нещо и се надявам да ме разбереш правилно - аз съм от хората, които четат, четат МНОГО и именно в тези насоки (и много други де..)  - психоанализа, психотерапия и психология, философия... като се почне  от рационализма на Декарт, минем през емипиризма, скептицизма, философи като Кант, Хегел, психооаналитици като Фройд, Юнг, Фром (и тук си пролича какъв фен съм на немскоговорящата школа) Карузо... и много, много още. Чела съм години и десетки трудове и сборници и смятам, че това е изградило моята призма и визия за света около мен. Определя социума ми, начина ми на комуникация, целополагането ми, отношенията с Половината ми, и дай боже някой ден възпитанието на децата ми, НО когато се случи моята случка написана по-горе всякаш блокирах, всякаш целият ми "идеализиран" свят се срина, всъщност мина почти година от тогава и от опитите ми да се справя сама не се получиха оптималните резултати, които исках и очаквах, а даже смея да кажа, че покрай знанията ми по темата се увъртях още повече вътре в себе си. Така че за мен си като чел човек сметнах, че е най-добре да се обърна към специалист какъвто аз не съм, а дали е шарлатанин... ще мога да преценя, предполагам и сама. 

Ако ставаше с четене на книги толкова лесно, нямаше да има психолози сигурно.

Има много колеги, които подбиват авторитета на професията, затова се получава така. Нямат реална самооценка не си знаят до къде са им възможностите. Карат по метода проба грешка. Други пък са на ниво улични музиканти, свирят хубаво, но Моцарт никога няма да изсвирят. Мен например не ме е срам да кажа - за това и това аз не мога да помогна т.е. знам си нивото. Психиката е нещо мащабно, психичните преживявания са необятни, не може да се очаква, че един човек е напълно подготвен за работа с всички състояния.

Копирам си поста от друга тема, с молба за препоръка:

Посещавала съм терапевт във връзка с мои си проблеми и дамата преди време много ми помогна. Помня, че тогава си я избрах на случаен принцип.
Сега, обаче, имаме семейни ситуации да решаваме. Съпругът ми е ок да пробваме със семейна терапия. Но имам усещането, че го прави повече, за да угоди на мен, а не смята, че реално можем да си решим казусите. И тук възниква въпроса как да изберем подходящия семеен терапевт. Няма ли някъде сайт с рейтинги или отзиви за терапевтите, както има за лекарите примерно? Или някой може ли да препоръча проверен семеен терапевт в София? Да, знам, че всичко е субективно, но все пак.
Преди първото посещение при психотерапевтката, при която ходех, бях решила, че ако не ми е ок, ще потърся друг. Така или иначе, бях очарована, и продължихме необходимото време. Но тук ситуацията ми е по-деликатна. Аз трябва да избера терапевта и съм почти сигурна, че ако не улучим подходящия още от първия път, мъжът ми няма да повтори.
По този повод приемам предложения всякакви.

    Погледни тук.
   

 Привет,

От години се въртя се в накакъв омагьосан кръг. Липса на мотивация, решителност, а имам мечти и цели;  страх от провал, перфекционизъм, бързо губя интерес, даже ме е страх да захвана нещо ново, с риск да не се откажа...
Вече минах 30 и реших, че е крайно време да предприема нещо, например да сменя професията си, да уча и т.н. - в момента се опитвам да се спра на специалист.

Предпочитам да е жена. С мъже не контактувам много, освен с връстници.
Какъв тип специалист е подходящ за такива случаи?

Честотата, каква е горе-долу, само информативно - през уикенда дали приемат (това не е критерий)?

 Груповата терапия удачно ли е в случая? (Трудно се вписвам/отпускам в компания).
За София става дума.

 Тук, често се споменава за терапия с лекарства - този вариант го изключвам.



Споделете и други книги, филми с тема психотерапия, освен тази (за обща култура):
http://hermesbooks.com/palach-na-ljubovta.html

Терапия с лекарства се предписва ако се установи психично заболяване напр. депресия. Така както описваш първо трябва консултация  с психолог, който ще прецени дали си за групова. Но мисля, че бързо ще те насочи как да решиш проблемите си. Книгата, която си ибрала не е за теб.

  Starrydream, книгата, която сте избрала, е едно прекрасно четиво. Всеки един от описаните в книгата случаи би могъл да ви обогати по някакъв начин. Бих препоръчала каквото и да е от автора. Може би, само "Всеки ден все по-близо" не би била лесна за четене от неподготвен човек, както и "Дарът не терапията" е по-насочена към специалистите, наред с другите му по-специализирани книги(но май ги и няма в български превод) .
    Ако се интересувате от това какво се случва в груповата терапия, погледнато от същия автор, бихте могла да се обърнете към още една негова книга "Изцелението на Шопенхауер". В нея се засягат много и интересни теми.

   Във възрастта от около 3 до около 7 години у детето се формира една от двете основни посоки на мотивацията. Първата е мотивацията на успех, втората е мотивацията за избягване на неуспеха.

Бихте могла да изследвате вашето мотивационно ядро при добър терапевт. Струва ми се, че би ви свършил добра работа специалист с аналитична (търсеща причини, а не поведенческа) насоченост.
Най-често срещаната честота на сеисиите е веднъж седмично. Но нещата се уговарят, според вашите нужди и възможности, както и възможностите на терапевта. Някои терапевти работят и през уикенда.

Здравейте!Искам да попитам,има ли някой наблюдения,информация за "Амбулатория за психично здраве Адаптация" в София?По специално за групите за взаимопомощ.Става въпрос за генерализирано тревожно разстройство-вероятно.Също така,ако имате отзиви за работата на Анита Ферчева ,също от София-психолог и психотерапевт.До колкото знам и тя организира групи за взаимопомощ.

За Пловдив искам да дам крайно положителен отзив за д-р Арабаджиев- психиатър, дипломиран психолог, завършил е и школа по позитивна психотерапия. Изключително професионален подход при психотерапиите и медикаментите остават на много заден план.

Здравейте,
моля Ви да ми препоръчате добър психолог в Пловдив,по възможност жена.Иска ми се по-скоро да се наблегне на разговора и анализа,отколкото на лекарствата.
Благодаря Ви 

Здравейте, искам да помоля за координати на психиатър, който прави домашни посещения. Разбрах, че Рали Димитров извършва такава услуга, но този човек е някаква илюзия, нито мога да намеря къде приема, нито мога да намеря актуална информация за него, ще съм Ви благодарна ако ми препоръчате някого!

Здравейте дами,
обръщам се с молба за насока към специалист- незнам дали психолог или психиатър за моя мъж.
Преди години е страдал от паничестко разстройство (което слава Богу) е преодолял, но с помощта  на някакви хапчета, които е пиел дълго време.
Сега обаче мисля че вследствие на тези хапове има проблеми с ерекциата.
Казва, че сам ще се оправи, но минаха 2 години и нищо.
Надявам се да го накарам да отиде при специалист,защото това положение вече не се издържа.
Благодаря предварително.

Аз бих заложила на психиатър- все пак са лекари.

Може ли да ми препоръчате някой?

Здравейте, вече не знам към кого да се обърна. Всичко започна миналата година преди малката да тръгне на градина. Разболя се, почна да изкарва секрети, храчки с кръв, под формата на повръщане. Ходихме къде ли не. На УНГ няколко пъти, на ендокринолог, на гастро, на алерголог. Пускахме всякакви изследвания. Секрети - гърлен, носен, за вторичен гастрит, за храчка, кръв, урина. И нищо. Продължава. Вече нямам нерви. Дадоха ми да правя пакет за алергиие.Не съм го направила. ЛЛ последно каза да ни прати на психолог. Не го прави всеки ден. Категорично отказва да ходи на градина. Може би има нещо общо. Реве, пищи, така и не свикна тези 7-8 месецаа. Близо на 4 години е. Мислех да ходя на хомеопат, защото се стича секрет от задната хрема, и че това е пфоблема. Но вече си мисля, че проблема е друг. При сутрешното отиване отиване към градината беше страшен рев, пищи и казва не искам, имам храчки. А нямаше. Не е повръщала. Понякога го прави с часове. Дори през нощта. Дайте съве какво да правя. Мерси

Здравейте,

Някой лекувал ли е алергия чрез психотерапия (за повече информация: http://www.blitz.bg/article/16961)? Моля, препоръчайте ми психотерапевт за тази цел!

Благодаря предварително!

Информацията в този сайт актуална ли е или е от няколко години? Някои се пишат членове на неорайхианската школа, а в техния си сайт - не са включени като такива?!

http://icp-bg.com/%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1 … 0%BB%D0%BE%D0%B3/

Ако прави така в детската градина е възможно там да и се карат, кажете и че няма вече да ходи на градина, вземете си отпуска и пробвайте месец дали ще отшуми когато се упокои детето. Но така както  чета не ми се вярва проблема да е само психологичен.

Здравейте ! Момиче на 20 години съм ,физически напълно здрава,но като малка, мога да кажа,че съм преживяла доста..Имам проблем с тикове,които правя от 7-8 годишна,но в последно време започнаха да се влошават..мисля,че са на нервна почва.Дори като съм спокойна ги правя Не знам вече към кой да се обърна.. казаха ми ,че се нуждая от психотерапевт. Знам ,че е трябвало да се вземат мерки навреме но,уви.... Моля ви да ми препоръчате някой,който наистина може да ми помогне. От гр.София съм. Търсих доста из форума , но за тикове почти нищо не открих. Благодаря ви

Здравейте,

от няколко месеца насам имам един вид психическо разстройство. Отключи се изведнъж, дори не знам каква точно беше причината. Бях две години в майчинство, постоянно вкъщи, един й същ ритъм, начин на живот и в един момент започнах да получава някакви паник атаки - изтръпваше ми цялото тяло, от главата до петите, получавах сърцебиене, студена пот и чувство на тревожност и безпокойство.
Върнах се на работа, като си мислех, че всичко това ше премине. За съжаление тояа не ми помогна. Имам постоянни мисли за страшни болести, ако нещо ме заболи, започвам да си мисля че съм неизлечивмо болна - един вид съм станала хипохондричка и усещам, че имам нужда от помощ.
Бихте ли ме насочили към специалист в София, който ще ми помогне да преодолея тези проблеми.

Започна ли вече работа или още си си в къщи?
По принцип толкова дългия престой в къщи с малкото щастие понякога ти писва, минах го скоро.Но след като започнах работа, някакси се социализирах отново и ежедневието ми се примени.
Все пак ако тези атаки продължават е добре да си направиш една консултация,смятам,че за твое успокоение добре ще ти се отрази.

Здравейте,
бихте ли предпоръчали психотерапевт за София. От повече от 2 години обикалям всякакви лекари след неприятно случка свързана с едно пътуване. Според лекарите вече съм излекувана и са ми останали само психически проблеми, които пречат на нормалния ми начин на живот. Здравейте! Проблемът ми е  свързан със симптоми на страх и тревожност придружени с механични  физологични действия, които затормозяват съзнанието.
Благодаря

Здравейте,

Не намерих скоро да сте коментирали, как вървят цените за посещение при психотерапевт и обикновено колко често се посещава? Предполагам че зависи от проблема, но все пак?

40-50лв - София, има и по 70 ако по-рядко се ходи.

Някой има ли отзиви за Светла Банкова?

ПП: Не препоръчвам Зорница Стоилкова, много съм разочарован. 

Това е моята терапевт: http://www.psihoterapia.biz/ Изключително съм доволна от нея. Относно честотата на посещенията, аз започнах от 2х седмично (имах си голям проблем и исках бързо да овладеем положението поне до някъде), после 1 път седмично, сега (3г. по късно) ходя на 2-3 седмици или по моя преценка.

Здравейте,нова съм в темата ,прочетох старата и си търся добър психолог от ВАРНА ,вече 5 месеца пия разни хапове за депресия и смених от невролог до няколко психиатъра ,изобщо не съм доволна от д-р Бояджиева наистина при нея е като на конвер както някой беше се изразил,дори при последното ми посещение бързаше да ме изгони от кабинета си с видимо раздразнение,ходих и при тежката артилерия Войнов преди Бояджиева и той като другите опита се да ме изкара луда един път казва едно,на др. консултация му го припомням и ми казва ,че няма такова нещо,той не бил го казвал,смених го с др. психиатърка-психотерапевт,чувствам се гору-долу добре,тя ми каза ,че съм за психолог,не за психиатър,но като разбра след няколко посещения искам да намаля и спра назначените хапове и да ми направи схема,вече не беше толкова любезна.Както и да е ударили са го на печалбарство.Та въпросът ми е за препоръчвания тук д-р Петър Николов -струва ми се ,че се препоръчва от едни и същи хора,наистина ли е добър,прочетох ,че е работил преди това в Добрич и отзивите не бяха добри,моля повече хора посетили го да дадат мнение

  Какво точно те е разочаровало? (ако ти се споделя)

Хайде някой няма ли да даде отзиви ,нали за това са тези форуми да си помагаме,някой беше препоръчал и Мариян Господинов за Варна ,освен Петър Николов ,но нищо не намирам за него.

Рали Димитров приема в едно блокче зад Билата на България.
Предлагани услуги
Диагностика и лечение на психични заболявания, дългосрочно проследяване
Медицински експертизи за работоспособност, документи за ТЕЛК, болнични листове
Медицински свидетелства и удостоверения (притежание на оръжие, достъп до класифицирана информация, изследване за дееспособност)
Работа с деца и подрастващи
Домашни посещения
Прием на пациенти
С направления
Платени
Приемно време
Понеделник: 12 .00 ч. – 18.00 ч.

Вторник: 12 .00 ч. – 18.00 ч.

Сряда: 12 .00 ч. – 18.00 ч.

Четвъртък: 12 .00 ч. – 18.00 ч.

Петък: 08 ч. – 13.00 ч.
Адрес за контакти и прегледи:

жк. Гоце Делчев бл. 4Е

Здравейте, имам ОКР и искам да се справя с това без хапчета а с психотерапия, т. Като в много статии които изчетох пише че не е задължително медикаментозно лечение а може и с психотерапия, да ама май само на приказки. Дали има някой който се е справил с ОКР къде е ходил при кой, ако може да сподели. Не ме е интеррсува за кой град в България става въпрос само да знам че наистина е специалист и наистина може да ми помогне. Пиша този пост малко предубена защото ако наистина има някой който да се е справил с това, той едва ли се рови по форуми, но и все пак надеждата умира последна. Моля ви помогнете, защото в това състояние се живее много трудно. Ако изобщо това може да се нарече живот.

Дочитам Изцелението Шопенхауер, вече съм надъхан за групова терапия, въпроса ми е дали трябва да се мине първо през индивидуална и друго - дали е по-добре да е новосформираща се а не вече сформирана, където ще се чувствам като "нов в класа"
Имам предвид едно място в София, засега.


Няколко неща, но последния път (след 3сесии) като й се обадих че няма да идвам вече - първо не знаеше че аз звъня, второ отвърна само с "добре" ?!
И на сесиите имах забележки, но не ми се навлиза в подробности...защо питаш?

А какво нередно намираш в отговора? В крайна сметка имаш право да прекратиш терапията по всяко време и не дължиш обяснения за това.

   Не пречи тук да си споделяме и такива неща: какво точно не ни е харесало? какви забележки сме имали? и etc.

   Аз също не виждам нищо лошо в реакцията й на това, че няма да идваш повече. По-скоро се чудя, какви ли са ти били очакванията от нея в такъв момент? Да те пита защо прекъсваш? Да се опита да те задържи? Да ти се скара? Нещо друго?
    3 сесии ли си направил при нея?

    За груповата терапия....
    В нета непрекъснато излизат обяви за групи всякакви. Според мен, по-добре е групата да е нова. Навлизането на нов човек във вече сформиралата се група е травматчно и за него, и за групата. Не че това не се практикува, но си има свои болезнени страни, което трябва да се има предвид.
     Преди време съм попадала на обяви за групи с тематична работа. Например, с темата "мъжка идентичност" при Иван Павлов.
     А ти на какво си хвърлил око сега?

Къде в нета,... нищо актуално не излиза? А се замислих и реших, че в напреднала група ще ми е още по-трудно. Ще дебна за нова.

    Дано откриеш някой, който да ти помогне. Успех!

Здравейте,искам да помоля да ми предложите добри психотерапевти,предлагащи онлайн консултации...предварително благодаря...

След дългосрочна терапия как се справяте с чисто човешката емоционална връзка, която се поражда с терапевта?

За Пловдив мога да препоръчам Анелия Петкова. Поздрави!

За мъжката идентичност, бащинството и семейството
      Дискусията  е  предназначена за всички, които имат интерес да изследват връзката между мъжката идентичност и семейните модели.

След като изчетох темата бях много учудена от лошия отзив за моя терапевт- Зорница Стоилкова. От 2 месеца ходя при нея (по препоръка на приятел, ползвал услугите й) и силно бих я препоръчала. 
Критерий за мен е напредъка, който постигнах и резултатите на въпросното момче, което ме прати там (няма да давам подробности). 

По мое "скромно" мнение бих казала, че си подходил с доста нереалистични и неясни очаквания! Да не кажа, с надежда да намериш вниманието, което може би ти липсва в ежедневието!

Не мисля, че груповата терапия или четенето и цитирането на възвишена литература ще изцели потребността ти за важност!

И искам да добавя още нещо, като човек учещ психология и имаш зад гърбът си 7 години лична работа под почти всякаква форма, от психотерапия, през личностно развитие и коучинг сесии!

Само с четене на книги, споделяне на приятели и полигамия в избора на психотерапевти и коучове НЕ СТАВА!

За да е качествен и ползотворен един психотерапевтичен цикъл се изисква СМЕЛОСТ- да разкриеш себе си, да захвърлиш егото си и да се ДОВЕРИШ!

Ако не ги готов на тези крачки, по-добре не започвай с личната си работа!!!

Някой от пишещите терапевти няма ли да сподели как се преминава през спирането на дългосрочна терапия- все пак всеки от вас е минал през подобни професионални взаимоотношения със собствените си терапевти?

Здравей,
Анонимен

Аз лично, до сега съм работила с двама терапевтки дългосрочно. Като с първата било 3 години, а с вотората  2 години.
И в двата случая си давах почивки. Може би ставаше от естествено, с заминаванията ми по бригади и прочие, докато в един момент не започнах да го правя осъзнато. Примерно работия 4-5 месеца, дам си почивка 2-3. Лично за себе си отчитам, че това ми помагаше да интегрирам научните неща, в ежедневието си и да натрупам нови казуси за отработване!

В последната една година бях на ускорен курс за личностно развитие, хмм интересно звучи нали?
Да ама не! Добрата стара когнитивно поведенческа психология, под нов маркетинг и бранд! Не казвам, че не ми бе полезно, но там я няма дълбочината, която търсим ние, търсещите се в дълбочините на нашето подсъзнание!

Не знам дали ти разбрах правилно въпрос.
Имаш притеснение как а кажеш на терапевтът ти, че нямаш нужда повече от услугите му?
Или имаш притеснение, как би се справиш сам в "големият и лош" свят?

Бих казала, че ако е първият въпрос... значи си изградил зависимост към терапията и честито вече си "професионален пациент"! (малко черен хумор)
Ако е вторият въпрос, то ако терапевтът ти е в час и с разбира от работата, ще ти остави вратичка да се върнеш за някое друга сесия при него, при спешна нужда!

Знам ли, усети какво ти казва сърцето- доста тривиално, но пък работи, ако се заслушаш за по-дълго време!

Успех!

      
   Като казвате "егото", какво точно имате предвид?

m.miteva91, благодаря за отговора!
Нямам притеснения да споделя с терапевта си каквото и да е . Също така не се страхувам и как ще се справям сама- резултатите от работата му са красноречиви.
Но след почти година терапия чисто човешки ще усещам липсата му.
Въпросът ми беше как преодоляхте точно този момент.
Явно тези паузи, за които споменахте са един от начините.
Ще се радвам и на други мнения.

Здравейте,

Търся отзиви за психолог Весела Николова, в "Люлин" (София) и е кабинетът. Доста странно се опитва да разреши проблемите на мой близък, решила съм да се срещна и лично с нея да видя каква и е аргументацията, но бих искала да чуя и други мнения за нея. С търсачката намерих само едно такова, потребителката пишеше, че е симпатична и доброжелателна, но по никакъв начин не и е помогнала. За съжаление в нашия случай мисля, че потенциално може и да (е) навреди(ла).

Благодаря предварително.