Една от фразите, които мразя до дъното на душата си е "Нищо лично, обаче..." и избягвам да я употребявам. Аз да ти направя нещо гадно, пък да ти кажа "сори, нищо лично!". Да видим дали ще ти е "нищо лично" или изведнъж като е до твоя з...к ще се окаже, че е "дълбоко лично". Това с нищото лично си е опашата лъжа, дори когато хората твърдятт, че не приемат нещата лично. Баш си го приемат, ама някак не върви да признаят, че са обидени и наранени, но за сметка на това го таят в себе си и се възползват от удобния случай да си върнат.
- Публикувана: 11 ян. 2015, 17:26 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2024, 14:12 ч.
Фраза, която мразя
Това е малко като хората когато ти кажат "Не се обиждай, ама" и винаги те обиждат след това.
Това ми напомня на "не казвам, че си к**ва, но си ..."
Като чуя "нищо лично", се сещам за тази сцена от "Кръстникът": 
Скрит текст:
— Том, не се оставяй да те заблуждават. Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички лайна, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично. И знаеш ли от кого научих това? От дон Корлеоне. От Стария. От Кръстника. Ако гръм удари негов приятел, Стария ще го приеме като лично. Той прие отиването ми във флота като лично. И това го прави велик. Великият дон. Той взима всичко като лично. Като господ. Той знае за всяко перо, паднало от опашката на врабеца или както там, по дяволите, е казано. Нали? И знаеш ли още нещо? На хора, които вземат неприятностите като лична обида, не им се случват неприятности. — Не бива да допускаш разбитата ти челюст да ти влияе — каза Хейгън. — МакКлъски е глупак и това беше бизнес, а не лично.
За втори път той видя как лицето на Майкъл Корлеоне замръзна в израз, който тайнствено напомняше този на дон Корлеоне.
За втори път той видя как лицето на Майкъл Корлеоне замръзна в израз, който тайнствено напомняше този на дон Корлеоне.
Скрит текст:
Ето аз дойдох късно, добре, но аз ще измина пътя докрай. Дяволски вярно е, че взимам счупената челюст като лична обида; дяволски вярно е, че взимам опита на Солоцо да убие баща ми като лична обида
А има и едно друго клише, което си е абсолютен пълнеш "...с извинение и без извинение..."
Аз имам една позната, която любопитства, разпитва за всичко и се е научила преди или по време на задаване на въпрос, който не би трябвало да я интересува, да вмъква "Ако не е твърде лично, разбира се..."
Аз имам една позната, която любопитства, разпитва за всичко и се е научила преди или по време на задаване на въпрос, който не би трябвало да я интересува, да вмъква "Ако не е твърде лично, разбира се..."
Ставало е дума за паразитните изрази. Е, наслушах се предостатъчно преди няколко дни от една дама. Буквално през три-четири думи следваше "разбираш ли, нали": "Реших да му прегледам имейлите, разбираш ли, нали. Ама така се смях, разбираш ли нали. Уж съгласен с всичко, разбираш ли, нали, пък после, разбираш ли, нали..." и все в тоя дух. Разговорът продължи 10-тина минути.
Препоръчани теми