Постоянно ми мрънкаше преди това (когато аз си пиша нещо си) че иска и тя да пише и и дадох да си води дневник на компа, а то се оказа, че не било дневник ами ето това:
23.12.2005
ЛЕГЕНДА ЗА ДЯДО КОЛЕДА И ДЯДО МРАЗ
Имало едно време едно детенце.Тогава все още Дядо Коледа не съществувал,пък и никой не вярвал в него.Детето обаче му вярвало, даже разказвало разни легенди за него на родителите си,които само било измислило и се надявало някой ден той да се роди.Веднъж и това се случило.Момчето присъствало на раждането му.Бързо-бързо то отишло при майка си и баща си,за да им разкаже радостното събитие.Те естествено не му повярвали,но след многото доказателства на момчето,най-накрая му повярвали.Хукнали тримата да видят бебето,което се бе родило в стара изоставена къща.Момчето не било на себе си от щастие,след като видяло малкото дете за втори път,но още по-бодро му ставало при мисълта,че все някой му повярвал.
Скоро минал един месец и майката на момчето и тази на Момчето Коледа /по-лесно казано: Дядо Коледа/ били най-добри приятелки,а и двете момчета още по-добри.Но двамата татковци изобщо не се харесвали като приятели.Все като се срещнели,се срещали само за да се сдърпат.Момчетата много били тъжни за това,защото те искали семействата им да бъдат близки.Обаче таткото на Момчето Коледа,той също искал това.Веднъж той казал на другия баща:
-Ако бъдем братя пак ли ще се караме, както сега?Пак ли ще ме мразиш толкова?!Пак ли няма да ме обичаш,за Бога?!
-Ти полудял ли си?Та ние още не сме братя,дори не знаем дали това изобщо е истина!!!-отвърнал другия татко.
-Да,но е вероятно,нали?-казал втория.
-Да,правилно.-намесила се майката на момчето.-Вероятно е,но щом не му вярваш-обърнала се към другия,-попитай мен,защото твоята майка преди да почине ми е казвала,че е родила две деца-теб и Калоян /така се е казвал таткото на момчето/.Затова не му противоречи!
-А откъде знаеш че е точно този Калоян?Може да има хиляди хора по света,които да се наричат така,нали?-отговорил таткото на момчето с въпрос.
-Показвала ми го е на снимка!-отговорила майката.Това бил първият въпрос,на който таткото не можел да се опита да й отвърне.Обаче двете момчета се били скрили зад стената и подслушвали спора им.
-Какво ще правим,след като твоя и моя татко не се обичат,а са братя?Чу ли какво каза майка ми?-попитало момчето.
-Бих те попитал същото.Но сега нямаме време-трябва да ходим на училище.-Момчето Коледа се бе изплашило толкова,че беше забравило,че денят е събота.То много се тревожеше,когато двете семейства се скарат.Искало само татковците им да се сдобрят,защото, все пак били братя.
Скоро момчетата станали много красиви ергени.Двамата обикаляли града,за да търсят работа и болница,защото не били забравили бащите си и искали да им направят кръвен тест,защото мислели,че след като видят,че кръвта им е еднаква,ще се уверят,че са двама братя.Ето,че си намерили работа.Оставало им само болницата и кръвния тест.Било четвъртък.Наближавал рождения ден на Момчето Коледа.То ставало на двадесет години.Рожденият ден минал чудесно.Скоро бащите се сдобрили и повярвали,че са братя.Ето че минали тридесет години.И двете момчета били на петдесет години.Веднъж момчето признало на Дядо Коледа:
-Веднъж,когато бях малък,съчинявах легенди за теб,защото много исках на Коледа да има подаръци.Защо не започнеш да раздаваш подаръци на децата и осъществиш мечтата ми?
-Хм…Между другото и аз искам същото.
-Ами какво чакаш тогава?Днес сме Коледа и ти можеш да започнеш от днес!
-Добре,аз ще бъда Дядо Коледа,а ти ще ме придружиш и ще си Дядо Мраз.
-Чудесно!!!-възкликнал Дядо Мраз.Тръгнали двамата.Срещнали една фея и я помолили да им направи летяща шейна.Седнали и полетели.Започнали да раздават подаръци на децата.Те живеят и до ден днешен,защото феята ги била орисала да не умират и да са безсмъртни. В момента те сигурно са на хиляда години,но продължават да раздават подаръци на децата.Сега,след като ви прочетох легендата сигурно сте повярвали,че те съществуват.
Харесва ли ви?
Реших да споделя с вас радостта си , надявам се нямате нищо против
Еххх, ще ме уволнява вече от длъжността "писарче на детските хрумки" ....