Започвам работа като учител

Браво! Честито!    Прекрасна професия! Не мога да давам съвет, защото не е моя специалност, но бъди търпелива към децата. Успех!!

Как така хем класна на 5 клас, хем ще преподаваш на първолаци? Едното изключва другото. Или получаваш клас от начален курс (1-4 кл) и им преподаваш по всичко, или преподаваш БЕЛ на 5-6-7-8 клас (според броя на паралелките и как ти пълнят норматива часовете). Спокойно, ще се справиш, децата са много интуитивни и харесват младите учители. Основният проблем ще ти е тишината в час - трябва да си я извоюваш от самото начало, иначе ще ти се качат на главата много бързо.

Самият факт, че така се вълнуваш и искаш да се справиш на ниво, заслужава адмирации. Желая ти успех 

Благодаря! Иначе, да... искам да се справя и да се представя добре. Надявам се да не объркам нещо в дневника или документацията. За децата ми казаха, че били много палави, но вярвам, че ще се харесаме.

Честито! Това е една благородна, но неблагодарна професия. Ще дадеш много от себе си и от личния ти живот. За щастие, все още има ученици, макар и малко, чиито успехи те карат да дерзаеш!
Няколко са основните неща, които да осъзнаеш, за да не останеш разочарована:
- родителите са до време, не е нужно да им се свалят звезди и т.н;
- учениците са до време. Не им се връзвай много. Това важи най - вече за тези, които създават проблеми;
- бъди приятел с децата, но не скъсявай дистанцията прекалено много.
Като класен те чака:
- писане на бележници, дневник и куп бумаги;
- разговори с колегите за проблемите на учениците по различните учебни дисциплини;
- безкрайни разговори с ученици и родители;
- родителски срещи;
- доклади, отчети на класния ръководител;
- съпричастност с тийнейджърските и семейни проблеми;
- допълнителни консултации с учениците;
- час за работа с родители;
- организиране на екскурзии;
- безброй други задължения и отговорности.

Аууу недей...като дете на двама учители...тази професия не е каквато беше едно време.... Днешните ученици са безумно арогантни и нямат никакво уважение към учителите, а родителите им още по-малко...
Нечовешки труд и нерви за мизерни пари....

Най- важното спечели доверието на децата, за да те приемат като приятел и да не си правите шменти капели, но да има някаква граница, така ще те уважават:) Нека усетят, че ги обичаш и никога не показвай, че се притесняваш или те стряскат с нещо, реагирай адекватно във всяка ситуация, запазвай самообладание колкото и да не можеш. Не прави компромиси понякога понякога, трябва да си лоша ( умерено де) после ги поощтрявай, за да разберат грешката си . Въведи си някакъв ред и покажи, че държиш да се спазва. Моментът  е да го направиш в началото. Казвам ти го от личен опит , като млад 28 годишен учител вече с 4 години стаж. Не е лесно, но после се свиква.

Аз също съм била учител, но само стажант-учител. Да, вярно е, имах лошия късмет да попадна на ужасно невъзпитани и арогантни деца( 7 ми клас). Разбирах ги, защото бяха експериментален клас, 80 процента идваха от интерната за сираци. Можеш да си представиш колко дълбоко ги вълнуваше литературата. Първите дни се стъписвах сериозно от предложенията да ми вземат номера на телефона, да излезем заедно, омъжена ли съм била, имала ли съм гадже. Трябва да си психически устойчива, за да издържиш. Но пък от друга страна, много е добре това, че отиваш в такова селце, там децата са други. По-бедни са, по-свити, не парадират. В големия град е ужас, не можеш да се справиш с тях. Имам приятелка, която изкара една година в турско село в Айтоския балкан.Каза, че било приказка. Децата били добри, не се държало много на учебния процес( което не трябва да е така, но...), нямала е никакви проблеми. За дневникът не се притеснявай, за всичко си има първи път. 
Когато напуснах моето училище бях убедена, че няма да върша такава неблагодарна работа никога вече. Е, сега съжалявам, на доста по-лоши места попаднах в последствие. Работното време на учителя никъде няма да го намериш. Уикендите ти-уикенди, зимна, пролетна, да не говорим за лятната ваканция. Свободно време-колкото искаш.
Само не се панирай, успех, ще се справиш!

Мерси, момичета! Казахте ми много мили неща и ми вдъхнахте увереност. От няколко дни слушам само негативи. Всички обясняват, че не съм била амбициозна, за да стана учител и да започна да работя в село. Много се ядосвам! Иначе смятам, че професията наистина е благородна и много достойна за уважение.

Първият атрибут, който трябва да си носиш
http://profit.bg/uploads/news/0513/largethumb/106609_1.jpg

Иначе респект. Аз не бих се хванал да преподавам на днешното поколение в училище, още по-малко на циганета. Знам ги какво представляват (много по-зле от мен в гимназията, а аз не бях никак лек). Аз имам мерак да преподавам едни неща, но не бих ги правил в училище, а в университет. Нямам нито желанието, нито нервите да го правя сред тъпанари, които ходят насила някъде, където други хора също насила ги карат да ходят.
Училищата днес са зле. Щото вместо да ги учат на нещо, правят от децата роботи. Обработват ги на матрици. Мен също се опитаха така да ме програмират и не успяха. Това е най-голямата грешка. Хипотетично ак бях учител, щях да преподавам на децата как ДА МИСЛЯТ, а не това, което е заложено точно в програмата. И да са активни. Граждански и всякак. Да им мърда мозъка. Това е ключа и към връзката между учител и ученик.

Успешно и не забравяш атрибута, който ти препоръчах.

Рядко се включвам да пиша, но този път не се стърпях. Учител по английски съм - 5 год. в Бг (Пловдив) и вече 4 в Канада (Квебек). Моите съвети:
-прикрепи се към някой колега с повече опит (тук му казваме менторат). Винаги има някой, който обича да помага на новите. Той ще ти помогне в началото за дневници, бележници, рутина.
- поста ти е гаден от където и да го погледнеш- цигани, различни класове, класна. Няма да ти е лесно. Тук ни учат още от 1 ден да си кажем (напишем) правилата за държание в клас и да внимаваме да се спазват. Както ги дресираш в началото, така ще е. Ти НЕ си им приятелка, ти си авторитет. Те трябва да те слушат, не ти тях. Иначе ще ти се качат на главата.
- Правилата: говорят само с вдигане на ръка, а не един през друг. Винаги си имат всички материали (ученик без материали е потенциален нарушител на дисциплината). Не закъсняват. ... каквото се сетиш.
- Задължително трябва да има последствия за неизпълнение, т.е трябва да знаят, че ако не изпълняват ще страдат. Тук ги оставяме след часовете, лишаваме ги от едно междучасие, караме ги да пишат едно изречение 20 пъти или извинително писмо, т.н. Само давам примери.
-Последен съвет: навремето, като млада учителка и класна, си бях купила изтриващ се химикал. Дневника попълвах с него. Ако направех грешка - трия и готово. Но според мен дневникът ще ти е най-малкият проблем.
Успех и не забравяй - всичко свършва през юни 

Ще ти трябват много здрави нерви с ромчетата и родителите им.. не говоря от опит, но са ми разказвали. Успех!

Работила съм като учител по заместване и толкова бързо свикнах с документацията, че всички бяха учудени...а тя е адски елементарна   Бързо ще се оправиш с нея!

Сега работя в училище с деца, учители и родители. Всъщност влизам в 3 училища и 3 ЦДГ. Определено мога да кажа какво НЕ трябва да прави учителят и какви хора НЕ трябва  да бъдат учители. Ако се откриеш някъде в списъка, който ще изброя, за твое добро и за доброто на децата е да смениш професията:
1. Учителят не бива да е кон с капаци-той е добре да е многопластова и широко скроена личност
2. Учителят не трябва да отделя образованието от възпитанието, защото те вървят ръка за ръка
3. Учителят не трябва да е неуважителен към родителите и да ги обвинява за неуспехите си или тези на децата-учителят и родителят са един екип
4. Учителят не трябва да има предразсъдъци и никога да не дискриминира децата-по пол, етнос, място, от където идват, семейна среда и т.н. Имам доста примери за добре интегрирани ромски деца, които ще са първите образовани в семействата си
5. Учителят не трябва да приписва на детето качества, съобразно неговото поведение-учителят трябва да може да разграничава личността на детето от постъпките му. Детето НЕ е лошо, то постъпва по лош начин
6. Учителят не трябва да прилага никакви форми на насилие-викове, крясъци, обиди, удари, бой с пръчка, дърпане на уши, заплахи, подигравки, слагане на квалификации и други такива
7. Учителят трябва да познава детската психология-сядай и чети за възрастовото развитие, веднага! За твое добро го казвам-така ще знаеш какво може да очакваш и до къде да ти стигнат изискванията към децата. Учителите масово не познават детската психика. Все казват "Децата едно време, пък днешните са не знам какви..." И едно време са били такива децата, но времената са били други: управлявало се е със страх
8. Учителят не трябва да слага децата под общ знаменател-най-добрият и успешен е индивидуалният подход
9. Учителят трябва да е емпатиен, да умее да изслушва децата-днешните даскали четат конско евангелие и морализаторстват на кило. Когато детето усети, че го слушаш и го разбираш, печелиш доверието му веднага и имаш много по-голям шанс да му повлияеш!
10. Учителят трябва да познава Закона за закрила на детето и да знае към кои институции да се обръща при нужда, т.е. къде да подава сигнал
11. Учителят не трябва да фамилиарничи с децата, трябва да държи границата, но да не е надут и да не гледа от високо
12. Учителят не трябва да натяква за слабостите на децата, а да може да открива, изтъква и разбира, да хвали и стимулира техните силни страни.

Аз работя в малка община, в малки училища, с малко деца. Родителите им работят здраво и често нямат време за тях. Има ромски деца. Има бедни деца. Има деца, които се мислят, че са от хай-лайфа и правят проблем, че бедното, гладно дете им е откраднало сандвича със салам от 7 лв./килото  

Пожелавам ти търпение и вяра в смисъла на това, което правиш!

Сега прочетох, та не се стърпях и аз: kaka_dora, веднага си смени професията, ама бързо! Бързо! Това, че си неграмотна, няма да го коментирам. Просто начинът, по който говориш за децата те прави...как го каза- "потенциален нарушител" на човешкото отношение! 

Честно казано, препоръчва ти да не бъдеш приятел с учениците си. Ти ще си техен учител, а не приятелка. Трябва да им вмениш респект и слушаемост по време на часовете.

Стига сте плашили момичето де! То ако отиде някъде продавачка да виси десет часа с един почивен ден, или сервитьорка да обслужва пияни идиоти, сякаш по-добре ще бъде...
Толкова трудно се намира работа по специалността в днешно време. Това е някакво начало, защо не и добро начало.