ДЕЦАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ЛАСКИ И ВНИМАНИЕ, ИЗТЪКВАТ УЧЕНИ ОТ ХАРВАРД
автор: Алвин Пауъл
Харвард Юнивърсити Газет
09.04.1998
Може да се окаже, че американският принцип “остави го да се наплаче” в отношението към децата води до повече сълзи и страхове у възрастните, твърдят двама учени от медицинския факултет на Харвардския университет.
Вместо да оставят бебетата да плачат, родителите трябва да ги прегръщат, да ги утешават при плач и да ги вземат в своето легло, където те ще се чувстват на сигурно място, препоръчват Майкъл Л. Комънс и Патрис М. Милър от катедрата по психиатрия към харвардския факултет по медицина.
Двамата учени изследват практиките на отглеждане на децата в САЩ и в други култури и заявяват, че широко разпространената американска практика да се слагат бебетата да спят в отделно легло, дори в отделна стая, и да не се откликва бързо на плача им може да води до случаи на посттравматичен стрес и панически разстройства, когато тези деца пораснат.
Ранният стрес в резултат на отделянето предизвиква промени в бебешкия мозък и прави бъдещия възрастен по-податлив на стрес през целия му живот, твърдят Комънс и Милър.
Родителите трябва да разберат, че оставянето на бебето да плаче без нужда го уврежда трайно, казва Комънс. То променя нервната система и я прави прави свръхчувствителна към бъдещи травми.
Изследването на харвардските учени е уникално, защото те възприемат интердисциплинарен подход, разглеждащ мозъчните функции, емоционалното развитие на бебето и културните различия, отбелязва Чарлс Р. Фигли, директор на Института по травматология към Щатския университет на Флорида и редактор на “Журнал по травматология”.
Много необичайно, но и особено важно е съществуването на подобно интердисциплинарно изследване, казва Фигли. То обяснява различията в емоционалните реакции на децата в различните култури и в способността им да се справят със стреса, включително с травматичния стрес.
Според Фигли работата на Комънс и Милър проправя пътя за бъдещи изследвания и би могла да окаже въздействие в най-различни области от усилията на родителите да стимулират интелектуално децата си до практики като обрязването например.
Комънс е преподавател и научен сътрудник в катедрата по психиатрия от 1987г. и е участник в протрамата “Психиатрия и законодателство”.
Милър е научен сътрудник към програмата “Психиатрия и законодателство” от 1994г. и асистент по психология в Щатския колеж в Сейлъм от 1993г. Магистърската и докторската й степен по човешко развитие са от Висшето училище по педагогика.
Според двамата учени американските практики са повлияни от страха, че децата ще израснат зависими. Но те твърдят, че родителите са на грешен път – физическият контакт и окуражаване правят децата по-уверени и по-способни да формират зрели взаимоотношения, когато в края на краищата станат самостоятелни.
Толкова много наблягаме на независимостта, че се стига до някои много негативни странични ефекти, казва Милър.
Двамата учени станаха център на обществено внимание при представянето на доклада си на годишното събрание на Американската асоциация за напредък на науката във Филаделфия.
На базата на данни, обработени от Милър и събрани от Робърт Ливайн, професор по педагогика и човешко развитие, двамата учени правят сравнителен анализ на американските практики за отглеждане на децата и тези в други култури, в частност при народността гусии в Кения. Майките гусии спят заедно с бебетата си и откликват веднага, щом бебето заплаче.
Майки гусии, на които пуснахме видеозаписи на американски майки, се разстроиха от това колко дълго време минава преди тези майки да откликнат на плача на бебетата си, пишат Комънс и Милър в изследването си.
Начинът, по който сме гледани като деца, рефлектира върху цялото ни общество, казват Комънс и Милър. Повечето американци не обичат да ги докосват и се гордеят с независимостта си до степен на изолация, дори когато преживяват трудни или стресиращи моменти.
Въпреки баналната мъдрост, че децата трябва да се научат да бъдат сами, според Милър много родители “клинчат” и отначало държат детето при себе си. Освен това, щом веднъж се научат да пълзят, много деца така или иначе сами намират пътя до спалнята на родителите.
Американските родители не бива да се притесняват от това поведение и не бива да се боят да се отнасят със своето бебе като с бебе, казват Комънс и Милър. Родителите трябва да се чувстват спокойни да спят с бебетата си, да държат малкото си дете наблизо, евентуално на отделно легло в същата стая и да утешават бебето, когато плаче.
Има начини да отгледаш бебе и то да порасне независимо, без да го подлагаш на травма, казва Комънс. Моят съвет е да се създава у децата чувство за сигурност, така че да могат да пораснат и сами да поемат евентуални рискове.
Освен страховете от зависимост, учените твърдят че и други фактори са участвали във формирането на нашите практики при отглеждането – например страхът, че децата ще попречат на сексуалния живот на родителите, ако споделят тяхната спалня, или опасенията на лекарите, че родителят може неволно да нарани бебето, спящо в неговото легло. Забогатяването на нацията също е подпомогнало тенденцията към отделяне, като е дало възможност на семействата да купуват по-големи жилища с отделни стаи за децата.
Резултатът според Комънс и Милър е нация, която не обича да се грижи за децата си, агресивна нация, характеризираща се с неустойчиви взаимоотношения, лишени от физичекси контакт.
Мисля, че в нашата култура има истинска съпротива срежу грижовното отглеждане на децата, казва Комънс. Но наказанието и изоставянето никога не са били начин да се възпитат топли, грижовни независими хора.
Преведе Basilisk от http://www.news.harvard.edu/gazette/1998/04.09/ChildrenNeedTou.html
автор: Алвин Пауъл
Харвард Юнивърсити Газет
09.04.1998
Може да се окаже, че американският принцип “остави го да се наплаче” в отношението към децата води до повече сълзи и страхове у възрастните, твърдят двама учени от медицинския факултет на Харвардския университет.
Вместо да оставят бебетата да плачат, родителите трябва да ги прегръщат, да ги утешават при плач и да ги вземат в своето легло, където те ще се чувстват на сигурно място, препоръчват Майкъл Л. Комънс и Патрис М. Милър от катедрата по психиатрия към харвардския факултет по медицина.
Двамата учени изследват практиките на отглеждане на децата в САЩ и в други култури и заявяват, че широко разпространената американска практика да се слагат бебетата да спят в отделно легло, дори в отделна стая, и да не се откликва бързо на плача им може да води до случаи на посттравматичен стрес и панически разстройства, когато тези деца пораснат.
Ранният стрес в резултат на отделянето предизвиква промени в бебешкия мозък и прави бъдещия възрастен по-податлив на стрес през целия му живот, твърдят Комънс и Милър.
Родителите трябва да разберат, че оставянето на бебето да плаче без нужда го уврежда трайно, казва Комънс. То променя нервната система и я прави прави свръхчувствителна към бъдещи травми.
Изследването на харвардските учени е уникално, защото те възприемат интердисциплинарен подход, разглеждащ мозъчните функции, емоционалното развитие на бебето и културните различия, отбелязва Чарлс Р. Фигли, директор на Института по травматология към Щатския университет на Флорида и редактор на “Журнал по травматология”.
Много необичайно, но и особено важно е съществуването на подобно интердисциплинарно изследване, казва Фигли. То обяснява различията в емоционалните реакции на децата в различните култури и в способността им да се справят със стреса, включително с травматичния стрес.
Според Фигли работата на Комънс и Милър проправя пътя за бъдещи изследвания и би могла да окаже въздействие в най-различни области от усилията на родителите да стимулират интелектуално децата си до практики като обрязването например.
Комънс е преподавател и научен сътрудник в катедрата по психиатрия от 1987г. и е участник в протрамата “Психиатрия и законодателство”.
Милър е научен сътрудник към програмата “Психиатрия и законодателство” от 1994г. и асистент по психология в Щатския колеж в Сейлъм от 1993г. Магистърската и докторската й степен по човешко развитие са от Висшето училище по педагогика.
Според двамата учени американските практики са повлияни от страха, че децата ще израснат зависими. Но те твърдят, че родителите са на грешен път – физическият контакт и окуражаване правят децата по-уверени и по-способни да формират зрели взаимоотношения, когато в края на краищата станат самостоятелни.
Толкова много наблягаме на независимостта, че се стига до някои много негативни странични ефекти, казва Милър.
Двамата учени станаха център на обществено внимание при представянето на доклада си на годишното събрание на Американската асоциация за напредък на науката във Филаделфия.
На базата на данни, обработени от Милър и събрани от Робърт Ливайн, професор по педагогика и човешко развитие, двамата учени правят сравнителен анализ на американските практики за отглеждане на децата и тези в други култури, в частност при народността гусии в Кения. Майките гусии спят заедно с бебетата си и откликват веднага, щом бебето заплаче.
Майки гусии, на които пуснахме видеозаписи на американски майки, се разстроиха от това колко дълго време минава преди тези майки да откликнат на плача на бебетата си, пишат Комънс и Милър в изследването си.
Начинът, по който сме гледани като деца, рефлектира върху цялото ни общество, казват Комънс и Милър. Повечето американци не обичат да ги докосват и се гордеят с независимостта си до степен на изолация, дори когато преживяват трудни или стресиращи моменти.
Въпреки баналната мъдрост, че децата трябва да се научат да бъдат сами, според Милър много родители “клинчат” и отначало държат детето при себе си. Освен това, щом веднъж се научат да пълзят, много деца така или иначе сами намират пътя до спалнята на родителите.
Американските родители не бива да се притесняват от това поведение и не бива да се боят да се отнасят със своето бебе като с бебе, казват Комънс и Милър. Родителите трябва да се чувстват спокойни да спят с бебетата си, да държат малкото си дете наблизо, евентуално на отделно легло в същата стая и да утешават бебето, когато плаче.
Има начини да отгледаш бебе и то да порасне независимо, без да го подлагаш на травма, казва Комънс. Моят съвет е да се създава у децата чувство за сигурност, така че да могат да пораснат и сами да поемат евентуални рискове.
Освен страховете от зависимост, учените твърдят че и други фактори са участвали във формирането на нашите практики при отглеждането – например страхът, че децата ще попречат на сексуалния живот на родителите, ако споделят тяхната спалня, или опасенията на лекарите, че родителят може неволно да нарани бебето, спящо в неговото легло. Забогатяването на нацията също е подпомогнало тенденцията към отделяне, като е дало възможност на семействата да купуват по-големи жилища с отделни стаи за децата.
Резултатът според Комънс и Милър е нация, която не обича да се грижи за децата си, агресивна нация, характеризираща се с неустойчиви взаимоотношения, лишени от физичекси контакт.
Мисля, че в нашата култура има истинска съпротива срежу грижовното отглеждане на децата, казва Комънс. Но наказанието и изоставянето никога не са били начин да се възпитат топли, грижовни независими хора.
Преведе Basilisk от http://www.news.harvard.edu/gazette/1998/04.09/ChildrenNeedTou.html
/поне според статията/
гушкаме се много, той е много любвеобилен. Смело мога да кажа, че откакто спи сам в стая, сънят му е много по-спокоен, спи си по цяла нощ, без да се събужда. 
да кажат, че децата гледани по другия начин израстват зависими примерно...
Аз и казах да си остави тя нейното да плаче 
(бях само на 20 години...) Просто смятам, че тук в статията става въпрос за новородените бебета и първите месеци от живота им. Взимала съм децата в нашето легло, когато бяха бебета, но сега насила не мога да ги накарам!
). А дали трябва да спи при родителите си или не - ми то за него е почти все едно по простата причина че никой не може да ви каже то зависи от самото дете пък и в крайна сметка това го решават родителите му дали им е приятно да спи при тях или не, дали ги е страх да спи при тях или не. (ако ви е страх да не го затиснете докато спите който и каквото и да ви разправя на дали ще го сложите при вас... 
)
Просто си мисля, че е възможно... Мискя,че при всяко дете е различно. Аз лично съм пробвала да оставям Викториа да поплаче, и се уверих, че това НЕ е най_подходяЩият метод при нея. 
..................... просто така го усещам 
Хайде господа учените да ми обяснят какво да правя. 
А пък то Harvard, авторите на тази статия от където, пак в Америка 
