Дъщеря ми е на 9 месеца, никога не се е страхувала като пускам прахосмукачка, даже я е гледала с голям интерес. Но от извесно време като чуе прахосмукачката или сешоара и почва да плаче. Не е имало момент да се стресне и затова сега като чуе шума да плаче.Незнам как да и покажа, че няма нищо страшно. Сблъсква ли ли сте се с такова нещо? Как преодоляха децата страха от шумовете?
- Публикувана: 6 март 2006, 19:14 ч.
- Последно мнение: 8 март 2006, 17:59 ч.
шум от сешоар и прахосмукачка
Позната ситуация - при нас постоянно се променяше положението - ту го е страх, ту не. Но откакто помага активно - пуска прахосмукачката и после прибира кабела е супер! Даже вчера ме накара да вадим прах. да чистим - добре, че е детето 
Но твоята девойка е малка още за такива дейности
Но твоята девойка е малка още за такива дейности
Имахме същия проблем.Преди да включа каквото и де е, което бръмчи започвам да бръмча аз 
Тоест издавам подобни звуци.Като свикне с моето бръмчене, пускам и прахосмукачката, като не спирам аз да бръмча известно време.Със сешоара е същата работа.Бръмча, бръмча, включвам го и започвам да се суша първо мен, след това него.Общо взето трябва да се правиш на хахо, но определено има голям ефект.Вече като види прахосмукачката той сам започва да си бръмчи.
Тоест издавам подобни звуци.Като свикне с моето бръмчене, пускам и прахосмукачката, като не спирам аз да бръмча известно време.Със сешоара е същата работа.Бръмча, бръмча, включвам го и започвам да се суша първо мен, след това него.Общо взето трябва да се правиш на хахо, но определено има голям ефект.Вече като види прахосмукачката той сам започва да си бръмчи. 
Прахосмукачката и пасатора са основните виновници за страха му.
Прахосукачката я овладя, след като го оставих да я напипа хубаво и да й удари един-два ритника, сега я гледа с превъзходство.
Но с пасатора не действа.
Мисля, че е нормално-вече мислят, имат въображение и се плашат.
Прахосукачката я овладя, след като го оставих да я напипа хубаво и да й удари един-два ритника, сега я гледа с превъзходство.
Но с пасатора не действа.
Мисля, че е нормално-вече мислят, имат въображение и се плашат.
. 
И моята гледаше доста стреснато,и даже отначало се разплакваше , и аз я местих в друга стая,докато изчистя сьответната,но нали е много любопитна,сега се кокори ,като я пусна и следи всяко мое движение 
А пасатора знае,че се пуска наи-вече в неина чест и идва при мен и ме дьрпа за панталона,няма тьрпение да започне с яденето
А пасатора знае,че се пуска наи-вече в неина чест и идва при мен и ме дьрпа за панталона,няма тьрпение да започне с яденето 
Когато Ева беше на вашата възраст, бях пуснала подобна тема. Хем я беше страх от прахосмукачката, хем върви след мен, държи се за крачола ми и реве. 1-2 седмици отлагах чистенето когато таткото е свободен да я държи в другата стая. Ама после нямах време и айде-е-е реве, не реве - това е ( е говорех и успокоително уж). За моя изненада свикан доста бързо. На 3-тия път вече не плачеше. После само я гледаше със страхопочитание. А днес се опитваше да лапа маркуча 
От сешуара също претръпна, защото и е по-интересно да се катери по мен и да ми дърпа гребена от ръцете.
От сешуара също претръпна, защото и е по-интересно да се катери по мен и да ми дърпа гребена от ръцете.
Сушуара Дияна го преживя, баща й я суши след баня. От прахосмукачката не плаче, но пък предпочита да отиде в друга стая когато баща й чисти 
Не знам дали има действащ метод за това как най-добре да обяснищ, че "шумящите" уреди не са опасни. Моята прахосмукачка имам чувство, че ще литне, а за шума да не говоря.
Не знам дали има действащ метод за това как най-добре да обяснищ, че "шумящите" уреди не са опасни. Моята прахосмукачка имам чувство, че ще литне, а за шума да не говоря.
...Хем я беше страх от прахосмукачката, хем върви след мен,...
иначе играе с нея когато е изключена, но включа ли я рев! 
Към 6-7 м. май беше плачеше като пусна пасатора, миксера и т.н. Затова преди да го включа му правех смешно - плезя се, хиля се, общо взето правех се на маймуна; сега като пусна пасатора и се хили. То може би при всяко дете е различно, но на Емануил много му влияе как аз ще реагирам - ако се сепне от нещо и аз се усмихна или му направя смешно и той започва да се смее и не го е страх.
Към 6-7 м. май беше плачеше като пусна пасатора, миксера и т.н. Затова преди да го включа му правех смешно - плезя се, хиля се, общо взето правех се на маймуна; сега като пусна пасатора и се хили. То може би при всяко дете е различно, но на Емануил много му влияе как аз ще реагирам - ако се сепне от нещо и аз се усмихна или му направя смешно и той започва да се смее и не го е страх.
Сега се сещам,че Симона преди изпитваше огромен интерес кьм гладачната маса и винаги ходеше да я дьрпа,но аз не и позволявах.Един ден обаче , сгьваики я ,така си премазах прьста на рьката,че направо се сгьнах на две от болка.Тя ми видя реакцията и гледаше доста уплашено. На следващия ден ,както си разнасях момата на рьце,пеех и нещо и танцувахме виенски валс
ми хрумна да я сложа на вьпросната маса да стьпи (много обича да стои изправена,вьобще не иска седнала,даже изправена я приспивам!) Така се разрева 
, масата и е взела страха . Болният ми прьст свьрши добра вьзпитателна работа! Това е един пример,че нашата реакция е от значение. 
Чудесен съвет, може би трябва да го приложа и аз.
Сега вече е голяма и за нея е удоволствие, като чистим с прахосмукачка. Първа се втурва да разтреби пода, за да мина след това.
Имаше и комични положения като по-малка. Явно се опитваше сама да преодолее страха си, та в един магазин, като видя прилежно подредена редица от прахосмукачки, реши да им дръпне една тирада. Поглеждам и какво да видя, малък човек застанал пред прахосмукачките, размахва заканително пръст, надула бузите да им крещи и така им се кара 10-ина мин. И една такава сериозна и задълбочена в заниманието, да падне човек от смях.
Моят син реве, като чуе пералнята; затова, когато я пускам, го прегръщам и заедно отиваме при пералнята; говоря му, като пипам пералнята, за да му покажа, че тя не "хапе" и няма нищо страшно, няма за какво да се страхува; и, мисля, че донякъде това има ефект, защото вчера не ревна, като я чу, макар че пак ме стискаше за крачола