Отговори
  • Мнения: 832
Ето какво искам да разкажа аз.
Няма да споменавам за коя болница става въпрос, защото болницата е наистина хубава и лекарите са много добри професионалисти.
Значи, моето раждане беще с планово секцио и си знаех деня. Както предполагате предишната нощ изобщо не съм спала от притеснение. Ставам сутринта, с едно свито сърце. Отивам в болницата - вече ми е свит и стомаха и всичко, все пак ми е за първи път. Влизам в предродилно и съм толкова шашната че хем знам че трябва да легна на леглото, хем от притеснение не седя и гледам, при което акушерката ми казва "Хайде лягай, какво гледаш така. Легнах аз - и започнаха традиционните процедури - поставяне на абокат по особено груб начин, още ми стои белег на мястото, до поставяне на катетър по същия начин и освен това през цялото време навикване за нещо. Лежа си аз и чак ми се дорева - може ли на прага на най-важното събитие в живота ми такова отношение. Много добре знаят, че на всички жени, особено на тези на които им е за първи път, им е ужасно притеснено.
След това вече в отделението бяха горе-долу с по нормално отношение, но предимно по младичките. На по старите, незнам, писнало им е да се занимават с родилки ли.
А в детското отделение пак така - по младите се държат по нормално, а по възрастните едни такива груби. Тъй-като бях секцио, кърмата ми дойде по късно. Дотогава даваха на бебчо АМ. На 3-ия ден обаче, отивам да си взимам бебчо. Те по принцип слагат шишето с млякото в леглото на бебето (не точно легло - ония дето са на колелца и си го возиш до стаята) и гледам не са му сложили млечице . Питам ги аз, а те ми отговарят че вече трябва да ми е дошла кърмата. Отговарям им че още нямам, а те - на 3-4 ден трябвало да дойде, да го сложа да суче. Как пък така те определят кога трябва да ти дойде кърмата, то при всеки е различно. Сложих го аз на гърдата и естесвено той се дереше от глад, защото кърма нямаше, а на мен ми се късаше сърцето, че детето ми стои гладно. Радвам се че изобщо ми дойде кърма, защото някои жени от нерви в болницата изобщо не успяват да закърмят.
И въпреки всичко живот и здраве някога ако имам второ дете, пак бих родила там, защото лекарите наистина там са нй-добрите, особено този, кйто си бях избрала, но този път няма да им мълча. Незнам какво трябва да се направи, за да имат по-човешко отношение. Все пак жените в болницата им предстои раждане, а като родиш, знаете какъв хормонален дисбаланц става и ти се реве от всичко. А те още повече допринасят за това. Освен това петнят реномето на болницата.  

# 1
Здравей мила,
Съжалявам много за лошото отношение и на мен ми предстои планово секцио и струвами се, че не бива да криеш куде е станало това за да го имат предвид всички бъдещи майки. Такива хора не бива да се прикривАТ  а публично да се порицават и щом не могат да си вършат работата с достойнство, зна4и не са за там.

# 2
  • Мнения: 105
Аха, много ми е познато, за Шейново ли става дума? И аз съм във възторг от лекаря ми и още съм бясна на част от акушерките ( не всички), обидно  е просто. Някъде във форума бях разказала, няма да пиша пак, но за тези на които им предстои раждане един съвет с ключовите думи - ПИСМЕНО ОПЛАКВАНЕ.

Повярвайте ми, тези думи вършат чудеса, после всичко беше наред и идваха по 100 пъти на ден много милички да ме питат имам ли нужда от нещо... Само дето на мен ми беше обидно и казвах, не, благодаря, от теб нищо не искам. Мисля, че те се притесняват от "лигли" и нарочно се държат гадно в началото за да се откажеш да разчиташ на тях за елементарни неща, дори за обезболяващи, и да си четат вестниците на спокойствие.

# 3
  • Мнения: 3 216
Много сьжелявам,че при си имала лошия кьсмет да попаднеш на такива акушерки.
Акушерките на които аз попаднах(преди 20 дни) бяха невероятни.Отговаряха на всичките ми вьпроси,задоволиха всичките ми капризи,помагаха ми.Детските акушерки сьщо.Аз не можех да спя след операцията няколко нощи и киснех при тях и питах за щяло и нещяло.ПОказаха ми как да кьпя бебето,как да го храня,всичко за което се сетих,че искам да знам сьм ги питала и са ми обяснили.А подготовката на самата операция-по спешност изобщо не я усетих всичко беше много бьрзо,но си спомням една сестра или акушерка не знам,която беше много внимателна и мила и постоянно ме успокояваше.

# 4
  • Севлиево
  • Мнения: 1 666
Аз си раждах тук в Севлиево, но мога да кажа, че не съм се сблъсквала с лошо отношение. Акушерките и лекарите бяха много мили и внимателни и се държаха приятелски с родилките.
Съжалявам, че има и такива хора, които в най-важния момент от живота на една жена си позволяват да бъдат груби #Cussing out

# 5
  • Мнения: 3 042
Вече сме писали по абсолютно същата тема   ТУК , тогава ми направи впечетление, че авторката я е дублирала, вероятно без да иска, и явно някой сега е намерил втората.

Общи условия

Активация на акаунт