Естествената възраст на отбиване

Какво съвпадение! Точно четях на въпросната авторка отговор към една майка, на която й беше интересно кога ще се отбие детето й. (http://www.parentsplace.com/features/primer/qas/0,,239829_106227 … arrival_freqCap=3[/u]

Много интересно, като тръгне Гергана на училище вместо сандвич сутрин ще й изцеждам едно шишенце кърма     . Аз също мисля да кърмя дълго, но чак 7 години мисля че е прекалено

Интересна статия и много полезна за майките, които се притесняват от дългото кармене. Аз бях една от тях, но прочетох няколко статии в раздела "за бебетата" - "кърмене" и вече не се притеснявам "какво ще кажат хората". Малката ми дъщеря е на 2г7м и още я кърмя на поискване.

В монголия имат традиция да си кърмят децата до доста голяма възраст. Една от причините била, че нямали достатъчно плодове и зеленчуци и за това късно ги захранвали. Ако на майката и спре междувременно кърмата отивала на акопунктура, хаквали и една две игли за стимулация на кърмата и така...
Това една монголка дето практикува акопунктура в Бг, го разправяла на една позната.

И аз съм съгласна с Mei. Това кърмене до 5-6 год. е крайност. Щом детето има вече зъбки, може да дъвче, тича и т.н., с една дума вече не е бебе, а дете, е естествено да се отбие.

Забавен пост...госте.
Мая е на 18 месеца, тича, храни се сама, има 14 зъба, говори, изобщо, детенце. Но не ми се струва голяма за кърмене. Напротив, ако по някаква причина сега я отбия, съм уверена, че за нея ще бъде огромен стрес и дискомфорт. Не се виждам да кърмя след 3,5-4 годишна възраст, но вече за нищо не се заричам - преди да науча повече за кърменето, докато бях бременна, си мислех, че ще кърмя до 10 месеца (този срок беше най-дългият, който чух от многото жени край мен, и затова избрах него). Сега за нищо на света не бих отказала кърма на детето си, само защото е стигнало определена възраст или защото не се вписва в нечии представи за гледане на дете... Тя сама ще определи кога е готова да се отбие. Дотогава

Е добре, ами ако има още едно дете и децата са с малка разлика, тогава какво?

Кърмят се заедно без проблем доколкото съм чела.
Е, на поискване и то до три години, това значи три години залепени, ще изперкам. Жертвоготовна майка съм, ама чак толкова не съм.... Ще се обърна на примат-
Обаче ви се възхищавам на вас, които имате сили и желание.

Кърмят се заедно - "кърмене в тандем" му се вика.

На мен пък не ми го побира акълът как се отбива голямо дете (над годинка) насила, а не естествено. Не мога да си представя да причиня това на детето си. Бих кърмила и 7 години, ако тя го иска. Друг е въпросът чисто физически дали ще мога да й осигуря естествено отбиване...

Леле...това найстина ли е възможно да го прави толкова малко дете .Извинявай... ,сигурно ти е било тежко.

Не е нужно да отбива голямото дете, може да кърми и двете в тандем. Това е честа практика на много места.

Интересно ми е дали има в тоя форум майка кърмеща в тандем породени дечица?

Мисля да кърмя докато има, но това едва ли ще е до 1 годинка. Пък и ме е страх от зъбките като започнат да ме хапят ...  

Зъбите не са проблем. Както казва една съседка, все едно да пиеш от сламка и да си използваш зъбите за целта.

Ех, че хубава статия, добре, че някой я е изровил! Винаги съм се чудела за това, докога кърмят животните обърнато в човешки години, а ето че сега прочетох каквото ми трябваше (а и каквото всъщност исках да прочета  ). Ще си принтирам статията, за да я показвам на заинтересованите лица  .

Благодаря за статията  Ива
Ако нямаш нищо против, бих искала да разбера мненито ви и за "естествената възраст на захранване" 

В тази връзка не мислите ли, че и захранването бива да е на по-късен етап.
Мен тези мисли ме терзаят от едно известно време..логиката е следната-отново се връщаме на фактите:
-бебето се ражда 9-ия мес, но е далеч неподготвено за самостоятелно оцеляване, за разлика от което и да било животно /не може да вижда; не може да си контролира глава, ръце, крака...; не може да ходи (всяко друго животно след раждането е способно на това)-а на нас ни трябва година..нямаме зъби; недоразвити са    всички системи; не можем да говорим-това става възможно след "слизането" на ларингса т.е. след годинката, а до тогава е високо, за да не се задавя бебето при сукане/
Та попаднах на един док. филм на ВВС- "Човешкото тяло", именно който ме "доведе" на тези мисли..и където по-подробно се говореше именно за това колко несъвършенни сме в действителност..поне на етап раждане. Ако с раждането трябва да можем да се храним сами, да се придвижваме сами..т.е. да оцелеем без чужда помощ, то трябва да се раждаме на  2години, но пък няма как да излезем /а и да стоим толкова дълго/ от утробата на майките си.

Сина ни го захраних края на 6-ия мес (силно казано )-естествено той си предпочиташе кърмата..особено като започна зъбоникненето-не признаваше друго. Т.е. въпреки, че го бях захранила що-годе, той в един момент се върна пак на кърма.
Кърмен е до 2г и 8мес и половина ...и сигурно още щях да продължа, но бременността ми бе фактор за отбиването
Сега мн  се замислям дали да не захраня към годинката (разбира се следейки хемоглобин и т.н.)
Какво мислите вие?

Лично аз смятам, че захранването е добре да започне тогава, когато бебето е готово: когато проявява жив интерес към храната, опитва се да държи с пръсти и да носи към устата, задействали са се стомашните ензими, отговорни за преработване на храната - неслучайно почват да функционират към 6-тия месец - започва да остава леко гладно след кърмене... Това рядко се случва точно на шестия месец - при някои е малко по-рано, при други малко по-късно... Смята се, че бебета, предразположени към алергии, инстинктивно 'отлагат' захранването си с колкото им е нужно, като отказват прием на друга храна, но това не е подкрепено с изследвания, въпреки че звучи като логична теория (повечето неща, вършени по инстинкт, са правилни).

Друг мой довод срещу прекалено късното захранване без наложителна причина е, че трябва да се правят нещата тогава, когато им е времето и бебето (детето) е готово за тях. Подобна аналогия е с приучването без памперси - идва момент, в който детето е готово без уговаряне, трениране и приучване да ги свали бързо и лесно. Ако се изпусне този момент, може още дълго време да продължи да ги ползва и да не желае да пробва пак и да се връща на етап в развитието си, който вече е отминал.

Не на последно място, без кърмата да губи ценните си качества и първа класа като храна, след определена възраст бебето постепенно започва да има нужда от допълнителни (именно допълнителни, а не "вместо") хранителни вещества - в началото символично и по-скоро за свикване, но след време - все повече и повече.

Прескачанията напред-назад от по-големи количества твърди храни обратно на кърма и пак отначало са си присъщи за повечето деца, мисля, повечето майки го забелязват и си е нормално. По-важно според мен е да не се обезкуражава интересът им към допълващите храни, когато го изявяват и имат нужда да бъде задоволен, за да продължат напред в развитието си.

Общо взето системите полека съзряват към средата на първата година и в повечето случаи бебето може и иска да бъде запознато полека с малки количества допълващи храни, а с времето плавно расте интересът и апетитът му; без настояване и упорство може да свикне да се храни с желание и според нуждите си.

В момента кърмя бебето (на 3 месеца) и баткото (22 месеца) в тандем. Много е трудно, ревността на баткото е много голяма въпреки че много рядко съм му отказала само ако е напълно невъзможно да му дам в момента да суче. Все повече започвам да се убеждавам че има нужда и ще продължавам така докато е готов да се откаже сам. Проблем обаче виждам в това че почти отказва твърда храна. Яде много малко неща, и не иска да опита нищо което му предлагам. Мисля си че когато съм го захранвала съм изтървала точно момента в който му е било интересно и сега не иска да се връща назад.

В този ред на мисли сега се притеснявам да не изтърва момента в който е готов да остане без памперс. Как точно се разбира кога е готов?

MTV, и аз не мисля, че е добре захранването умишлено да се отлага. Вярно е, че системите са несъвършени, но също така е вярно, че там някъде - към 6 месец започва секретирането на съответните ензими, затварянето на междуклетъчното пространство на храносмилятелния тракт; зъбите също. Слизането на ларингса и епиглотиса започва между 2 и 6 месец всъщност. Но най-очебиен и най-важен в случая е ясно изразеният интерес на бебето към храната по това време, способностите му да протяга и пренася храна до устата си, пинсетното хващане, развитието на дъвкателните умения и движенията на езика, които предхождат проговарянето. Системите са несъвършени, но и количествата не са съответни на тези на възрастите. Движенията също дълго време не са съвършени, но това не означава, че ограничаваме бебето да не се движи докато не порастне достатъчно. Всъщност усъвършенстването им е свързано с упражнение, нали. Това бихме могли да кажем и аз захранването - в крайна сметка целта не е бебето да се нахрани с твърда храна, а постепенно да премине към нея, което изисква известен период и упражнения

trollipen, отказването на баткото от твърда храна може от една страна да е свързан с ревността и бебето (опит да е като него), от друга с количеството кърма, която сега е повече. Може би, ако успееш да предугаждаш моментите преди да се умори и огладнее много и да му предлагаш тогава твърда храна, както и да му предлагаш любима такава, да приготвяте заедно и т.н., това би помогнало. По отношение на количеството - може би, ако му даваш да суче след бебето или разделиш гърдите между двамата, млякото в "неговата" да се регулира спрямо търсенето от негова страна.
За памперса - разбира се с опити . Проверявай го периодично:). На тази възраст много деца са готови за сваляне. От друга страна появата на бебето може да е фактор, който да го дърпа назад. Ти знаеш

мн точно написано

радвам се, че някой е подновил темата, статията е доста интересна   

Аз лично вече отбих дъщеря си. Не сучеше вече ефективно, а само си играеше. На мен кърменето ми донесе остеопороза. Имам ужасни болки в гърба. Искаше ми се по-дълго да я кърмя, но здравословно не съм добре, за което допринесе бременността с голямо бебе - близо 5 кг, както и кърменето. Да се надявам, че организма й ще се справя сам с болестите.

Намаляване на костната плътност по време на кърмене е нормална и обичайно след отбиването последната се възстановява и е според някои изследвания дори по-висока от преди периода на кърмене. Същинска остеопороза рядко се среща при жени преди менопаузата и обичайно има съпътстващи фактори, които допринасят, например хроничен недостиг на калций и/или вит. Д, прекомерна консумация на белтъчни храни, които водят до повишена киселинност на организма, ако майката не е получавала достатъчно калций по време на бременността с детето си и т.н.
При всички случаи вероятно ще е полесно изследване за костна плътност да се повтори няколко месеца по-късно след отбиването и да се види как са нещата, щом смяташ, че има проблем
Дори да не е започнато от детето, едно отбиване без стрес и с много обич, в края на което и майката и детето да са щастливи, е добър завършек на кърмаческите отношения

Много интересно как ще поддържаш такава лактация 7 годиини .. че чак шишета да цедиш 

Аз също кърмя моето бебе,което е на 7месеца ивсе се чудя коя възраст е най-подходяща за отбиване .Със сигурност ще го кърмя до 1годинка ако имам кърма,но за след годинка вече имам колебания и мисля да го отбия,но дали ще стане безболезнено -от това най-много ме е страх

Бу, Ива-благодаря ви за мненията

Преди да забременея мислех, че свръх максимумът за кърмене е 6 месеца; докато бях бременна минах на 8 месеца, докато не прочетох, че СЗО препоръчва до "2 и над"

Александър е на две и почти три месеца и в момента се отбиваме. Не знам дали е готов или не, но на мен вече ми е досадно. Гледам да не изпадам в крайности, никога не ми е били проблем кърменето навън и смятам че никакви сметки и разсъждения не са по-убедителни от природата, която в случая е в действията на детето. След като иска - защо не.

Отбиването протича много гладко - първо спряхме вечерното, татко му го успива с книжка; после спряхме  нощното - малко водичка; сега даже спря да се буди през нощта. После спряхме и сутрешното, ама е мноооого гладен като стане и ни остава следобедното. След 2-3 дни мисля ни него да премахнем.

Всичко трябва да е взаимно и всички да са щастливи. Успех на всички с кърменето:)

Моето момиче е на 1.7м почти, и не яде по4ти нищо освен цица    Притеснява ме , че е отслабнала. Вече започвам да мисля, че нищо не й харесва и затова си остава гладна...  

Хора, които никога не са кърмили ме съветват да я отбия, за да прояде, но защо ли не им вярвам  

Засега и двете нямаме намерение да се отбиваме, пристрастени сме    

Когато я кърмя ми изглежда толкова малкаи беззащитна. А когато си играем и бърборим виждам, че ве4е не е бебе, а истинско момиченце...  
Но пък не мога да си представя 3-4 годишно дете да суче, големички ми се струват сега тригодшните в сравнение с моето  

 
По моите разбирания точно това е сентенцията за едно естествено отбиване!

На нас ни предстои отбиване след около 2 месеца,когато тя стане на годинка.Така съм решила засега.Мисля си обаче,че може и да го отложа,защото много ми се иска тя сама да се отбие...но няма такива признаци.Аз също съм раздвоена,защото не възприемам кърменето само като хранене,ами и като успокоение за нея.Досега се е разболявала само веднъж и мина леко - само сополки и кашлица и си мисля,че е благодарение на кърменето.Никнат и зъбки-и за това помага.Като си представя и доволната и физиономия докато суче.А съм от тези,които и един кг не могат да свалят докато кърмят,а моите са 15 отгоре...

Шило, имам примера на 2 - 3 бивши кърмачета, които бяха отбити доста по - рано от нас и останаха злояди, не харесват много храни. Нашето също яде малко "човешка" храна. Затова съм го оставила да суче толкова, колкото му се иска. Нашата възраст за отбиване още не е дошла. Вече минавам за странна птица.

С течение на времето видях, че никой от хората, които се чудеха, че още се кърмим, не ми даде аргумент против дългото кърмене 

Бебето няма да е различно ден преди годинката си и ден, след като я навърши. Същото бебе със същите нужди. Защо тогава да отбиваме на определена възраст?

/Е, за съжаление понякога има обстоятелства, налагащи отбиване - заболяване, работа, отсъствие и т.н./

Моят звяр пък яде и храна, ама и цица не отказва.
Захраних го както си е старата система, на 6 месеца, сега хапва закуска, обяд, вечеря.
Мислех, че сам ще се откаже от цокането.
Обаче не - на около 9-10 месеца "позабрави" и остана само нощното, обаче сега е захитрял и вече сам надига блузата и през деня.
Имам чувството, че цока само за кеф.
Обаче сърце не ми дава да му откажа.
Освен това сме самички по цял ден вкъщи, та си викам - какво друго да правим.
Може би наесен чак ще се наложи да го отбия.
Всъщност представа си нямам как се отбива.

Здравейте! За първи път пиша по която и да е тема! Това не пречи обаче bg-mama да е основен източник на информация като започнем от деца през готвене та до ел. уреди. И ТАКА..... След 23м щастливо, желано, стимулирано и много, много приятно кърмене реших да сложа край! От вчера. Ситуацията е следната: Работя 2 на 2 и таткото така. Юнакът не е на ясла, гледаме си го. Когато е с таткото не се сеща за мен, заспива си сам дори и да има други хора в стаята. Вечер ме чака(той по принцип заспива късно) и го приспивам на гърда. През нощта се буди пак му давам и го взимам в нашето легло. Разбужда се още 2-3 пъти, захапва за малко и пак си заспива. Когато се гледаме с него иска гърда сутрин като стане за разбуждане, на обяд за заспиване като стане от сън, ако се удари по-сериозно и пак вечер. Но през почти 70% от тези кърмения няма кърма, а е по скоро навик, успокоение. И може би много майки се досещат какво разтягане пада, във какви ли не пози застава, извръща се с гърда в уста ако нещо му се стори интересно, въобще....Започнаха да ме болият зърната когато суче, не знам захапването ли промени, има 18 зъбки. Вчера сутринта се приготвям за работа, той се събуди, плаче и иска да суче. 15 мин сука, не иска да ги пуска и плаче. Това като че беше повратния момент. Пусна се все пак, но аз се заканвах на глас как му се вижда края на кърменето силно афектирана( и предната вечер пак така не се пускаше дълго време). Татко му ме подкрепя и му обяснява как вече е голям и т.н Аз не бях решила точно от този ден, а имах предвид пр. след 5-6 дни, не знам. Но като заговорихме така и му казах, че ще дадем гърдите на едно бебе Пешо( не познаваме такова) Той каза чао на гърдите, целуна ги и аз тръгнах за работа. Вечерта беше заспал, но през нощта се събуди и си търси. Плака, плака, аз му казвам, че вече е голям като тати, чичо и т.н Успокои се поиграхме малко и заспа гушнат в мен. Сутринта пак си искаше, но бързо му размина. На обяд обаче плака доста, чета му книжки-не иска, пея песнички-не. Накрая пуснах телевизора и така заспа загледан в него! Стана много дълго, знам, но имах нужда да си излея душата. Правилно ли постъпвам? На моменти за малко да се откажа като го гледам как плаче и намества възглавниците да сядам да му давам. Чакам с нетърпение! Всяко мнение ще ми е от полза! Уж съм силна мама, ама ми засяда буца....... 

macata_t,  според мен ще си покаже до ден-две дали правиш правилно. При мен се наложи принудително да намаля броя кърмения и да си оставя едно на денонощие. За мое огромно учудване, още първата вечер той се примири, че ще заспива и без кърмене - смених кърменето с гледането на няколко песнички, иначе оставихме целия останал ритуал спазен (миене на зъбки, преобличане, влизане в полутъмната стая, малко гушкане и оставяне в леглото). Като се събуди за пръв път през нощта беше голям рев като разбра, че няма да има цица, но след 5мин се примири и заспа. Не престана веднага да се буди, но прие за нормално, че няма да се суче тогава. Все още суче сутрин, когато мен ужасно ми се спи и така поне успявам да го прилъжа още 15-20 минути да се задържи в легнало положение.

Самата статия е наистина много интересна, не бях попадала на нея. Аз съм си мислела, че естествената възраст за мен е докато бебето има нужда от мляко - за мен не е логично да отбия, за да почна да давам АМ, прясно или кисело мляко в заместване. Все пак в личните ми разбирания границата е някъде между 2г. и 3г., когато минават в друга фаза на развитие и самите им възприятия за света се променят.

Аз съм на абсолютно същото мнение, момичета!

Аз също не бих кърмила до 7-годишна възраст... Според мен е прекалено дълго.

macata t аз те подкрепям напълно.Мисля,че постъпваш абсолютно правилно и не трябва да изпитваш чувство за вина.Аз още не съм отбила и не знам какво е,но съм чувала,че жената изпада в депресия--нещо като следродилната.Ти си му дала най-доброто--кърмила си цели 2 години. За да ти е по-леко си мисли,че със сигурност на теб ти е по-зле от колкото на него,защото ние жените сме по-емоционални,а той е мъж,при това голям вече.А това за бебето Пешо много ми хареса и аз ще го използвам ако се наложи.Стискам палци и пиши как е минало.

p.s. Мен майка ми ме е кърмила само 4 месеца,но съм си добре,нищо ми няма.

Здравейте! Благодаря ви за подкрепата. Да, права е leila li, че изпадаш като в депресия. А и самото дете като че те наказва с по хладно държание. Резултата при мен- втората ни нощ от отбиването Васето се събуди, потърси гърдите и аз започнах за кой ли път да обяснявам за бебе Пешо и колко е пораснал вече и т.н. И таткото се включи. След малко детето се успокои. НО... ми обърна гръб. Аз го приканвам да се обърне към мен и да го гушна- казва ми не. Опитвам се да го прегърна той се отдръпва. Не издържах и се разплаках. Васето не ме видя. Поплаках си в другата стая. Пак си легнах и виждам в тъмното как гледка, питам го да го гушна ли той не отговаря и така още няколко пъти. Не знам как сме заспали. На сутринта със ставането пак си иска. Аз му обяснявам, а той ми подръпва края на блузата и гледа хем хитро, хем очаква как ще реагирам. Като видя гърдите се зарадва. И докато му обяснявах за бебе Пешо и всичко останало той лека полека се наместваше и накрая си захапа!!!!Първо се ядосвах вътрешно на себе си, че не бях по-решителна. От друга страна щом 2 дни няма промяна и си плаче може би още не е готов. И по обяд ми се избистри новата стратегия Ще го отбия постепенно по примера на mimimost. Първо ще махна дневното кърмене, както направих днес и нямаше никакви драми. Заспа си с приказка. Е, да повече време отне. Ще го кърмя само вечер и през нощта. По късно ще премахна и вечерното, и най-накрая нощното. Така няма да му остане травма. И не знам къде го прочетох, че отбиването трябва да е нормален завършек на един естествен процес. Сега се чувствам в мир със себе си, усещам че постъпвам правилно. Със сигурност съм била прекалено изнервена от натрупалата се умора и постъпих прекалено крайно.Това е засега. Ще се радвам на мнения. Лека нощ )–

macata_t, подкрепям те в решението и ти желая успех. Аз много бързо успях от 4-5 кърмения да стигна до едно на денонощие може би за ден-два. Така и гърдите ми свикнаха. Първите 24 часа бяха ужасно препълнени, после се нагодих.
А може би като не иска да те гушне, не ти е толкова обиден, а не му е удобно да заспива така? Ние например така и не можем да спим гушнати, защото той търси да е на цицата. Иначе си спи сам, заспива си сам, но ако е до мен, не може. Може би нарочно се обръща, за да не се дразни и да му е по-лесно да заспи.

и аз мисля да отбия така малката като дойде времето. през деня да я отплесвам с нещо друго, ако прииска, вечер да пропускаме през ден, два, после съвсем и накрая и нощно-ранносутрешното кърмене да премахна. и ако се понапълнят гърдите да изцедя колкото да ме облекчи. и се надявам като дойде това време, да няма проблеми.
и знам, че винаги мога да разчитам за съвет на консултант 
сега ни предстои тръгване на ясла, никнат зъбки, чустваме се добре като кърмя, което е важно.
мислила съм си, че ако забременея (поне скоро планираме друго бебче), живот и здраве,
да я отбия по-рано, но не и преди да се е адаптирала в групата си.

Първо - някои деца имат зъби на по два месеца. Значи ли, че трябва да захранвам и отбивам на два месеца?
Второ - защо си мислите, че 3-4-годишни кърмачета са лишени от друга храна, заради кърменето. Големите деца сучат по 1-2 пъти на денонощие най-много, понякога не сучат с дни. Как това се отразява на приемът на други хранителни вещества?

Относно статията, само е една точка не съм съгласна - учетворяването на теглото. Дъщеря ми роди 2,600, учетвореното тегло е 10,400, което тя достигна на 10 месеца. Просто няма начин аз лично да отбия дете на 10 месеца.

П.С. Чак сега видях колко е стара темата, извинете.

Със сигурност постъпваш правилно! Просто синът ти има нужда процесът да продължи - поне още мъничко, поне веднъж в денонощието... Децата са много интуитивни и естествени, така че ще почувстваш, когато е готов да спре. До тогава си го гушкай, понеже после може и да не дава. Мъжете от малки се еманципират... Радвайте се един на друг и не му мисли! Душата и инстинктът ще те водят.   

Хайде и аз да си напиша болката, пък вие ако искате ме порицайте, ако искате помогнете със съвет.
Имам младеж бозайник на година и половина. Няма никакви индикации за това да иска да спира с цокането. Аз също не искам особено, но в края на април ми предстои пътуване за 7-8 дни и мисля, че тогава ще трябва да приключим.
По принцип исках да го кърмя поне до 2 години или докато той сам реши, но ето, че се налага да замина. Не мисля, че ще имам сили и време по време на пътуване да поддържам лактацията си.

Как бихте ме посъветвали - да спрем с кърменето в момента, в който замина или постепенно? Като това е малко риторичен въпрос, защото няма как да се случи постепенно. Хайде през деня съм на работа, кърмя го чак след 18:00 часа, но нощно време ако не суче поне 2 пъти значи ще се съдере от рев  

Дали е много травмиращо за детето ако до вчера съм го кърмила, а днес вече ме няма и няма да съм там следващата 1 седмица?

Извинявам се ако въпросът ми не е за тук, видях в заглавието "отбиване" и си излях мъката   

Едва ли ще е много травмиращо, при положение, че теб те няма. Ако си там и ми отказваш, тогава е друго, защото детето може да го приеме за отхвърляне.

Децата, които тръгват на ясла или градина също така рязко отказват дневните кърмения, но обикновено няма драми, защото те просто знаят, че като я няма мама, няма и мляко.

Да, нямаше драма и при нас, като тръгнах на работа, а той остана с детегледачката. Мислех, че ще е кошмарно, а беше толкова естествено. Дано да е така и тогава  
Мислех да го оставя при нашите пробно за 1 вечер, да видим как ще е, но се притеснявам да не ги стресне и после да откажат да го гледат, когато се налага през април  

red shoe, аз се включвам, за да те успокоя, че няма нужда да правиш нищо предварително и да го подготвяш детето. Бях в абсолютно същата ситуация, все едно, че аз съм го писала това - 1,5г. дете и т.н. Единственото, което направих е да се цедя, заради напрежението и да поддържам уж лактацията. Наистина щом те няма, разбират явно, че и мляко няма. Аз отсъствах 5 дена, първо разделяне, гледано вкъщи дете (и досега). Драми никакви не е имало. В момента, в който се появих на вратата отново, ме издърпа и първата работа беше да се насуче. И така допреди 4 месеца.

Като заглавието е Естествената възраст на отбиване реших, че се коментира възрастта в която детето само се отказва да суче, и има ли такъв вариант изобщо? Моето момиче суче за приспиване обед и вечер, а понякога и, ако се събуди през нощта. Ако откажа да и дам започват писъци и рев, не заспива без мен. Опитвала съм да я приспиват други хора и не се получава. Вече съм отчаяна, не виждам изход от проблема с отбиването. Всички се чудят как кърмя до тази възраст, ако кажа на лекар - те пък са направо възмутени и чак ми се накарват. Сроро ходих на мамолог, жената яко се опули, не беше чувала някой да е кърмил до тази възраст. Като беше бебе мислех да кърмя най-много до 6м., после до годинка, че е с алергия, а то какво стана... Ще се радвам някой да сподели как става отбиване на по-голямо дете без стрес.

И аз от това се интересувам. При някои деца се получава така, че те сами губят интерес. При сина ми не виждам как ще стане. До към 2 годинки мислех да го кърмя, но все пак зависи и от него, нали? Освен да чакам да стане в първи клас- когато разбере, че съучениците му не сучат може пък да се откаже сам 

Отбиването е съвсем различно на различна възраст и при различните деца. Например деца между 1 и 2 години е почти невъзможно да се отбият сами, макар че сигурно има и такива случаи. След три години става по-лесно - кърменето може да се отложи или да се отмени, децата имат много и разностранни интереси, повечето ходят на градина и т.н. Децата също и сами може да започнат да прескачат кърмения, и обикновено докъм 4 години сами се отказват.

Ако искате да отбивате без стрес, постепенно започнете да резреждате кърменията, като ги премахвате едно по едно, започвайки от това, което е най-маловажно за детето. Разсейвате, отлагате, принципът е: не предлагам, но не отказвам. След време децата започват са сучат по еднъж на ден, а после по веднъж на няколко дни. При всяко обаче нещата се случват различно и ако про едно дете отбиването на две години е лесно, то други и до 4-5 си искат млякото.  

Светлица    
принципът е: не предлагам, но не отказвам -eто това ми е много полезна информация също.

Аз от две години спазвам принципа, и кърмя само за заспиване, но на тази възраст и това не е малко. Никога не прескача кърмене и не заспива без мен. Както казах, ако откажа следва рев и събуждане на цялата къща, че и на комшиите.

Eйсър,
абе отбиват се и естествено... Но докато не го видиш - не вярваш. Разбирам те Обсъждали сме го много, в темата за дългокърмещите сигурно също се разписваш - там особено. Всяка от нас си е задавал този въпрос много дълго.
Но все още няма натрупана критична маса от опит, няма достатъчна извадка от майки, естествено отбили децата си, за да се знае и да се каже - това става така, а така инак. Естественото отбиване е точно това - естествено, не се налага да полагаш никакви специални усилия, и е също толкова омагьосващо събитие, както и началото на кърменето (за мен примерно началото хич не беше омагьосващо, но си давам сметка как е в идеалния контекст).
Има само един проблем, ако можем да го наречем проблем - възрастта на детето най-често е много, много по-висока от това, което социалните условности на обществото ни диктуват.
Същите неща съм си ги мислила и аз, и всяка друга майка, която знам да е била в твоето положение. За мое щастие, дъщеря ми се отби около 3-годишна, което ми е горе-долу около психологическата граница. Над 4 едва ли щях да я чакам спокойно, както всъщност се отбиват доста деца... (Макар че кой знае, не ми е дошло до главата.)
Обаче ако на теб ти причинява вече наистина неудобства и досада, и усещаш нежелание повече да се разправяш с кърмене... не е никакъв проблем да поемеш инициативата. Все пак кърменето е танц за двама, не може само единият да поръчва музиката.

П.П. Моята дъщеря заспа за пръв път без мен няколко месеца след като се отби, и то много инцидентно (2-3 пъти), само у дома с баща си и като цяло с крайно нежелание. Все още не сме нощували разделени, въпреки че от доста време не суче - и обратно, много майки се разделят с децата си безпроблемно за цели седмици и после продължават кърменето. Та... спането е утежняващ фактор, но не е непременно функция с кърменето, ми е мисълта.

О, да, това е другото. Няма гаранция, че след отбиването детето ще започне да заспива без теб. Аз отбих дъщеря ми преди почти 11 месеца, но тя и досега не заспива с друг, освен с мен и нощем се буди по 2-3 пъти да се присламчи на леглото ми. 

Момичета, бъдете реалисти, с отбиването не идва краят на майчинството Голямото ми е на 8,5 години, отдавна се отби (само!), въпреки това при всеки случай гледа да се примъкне любимо й е да спи с някого - ако не с мен, с баба си, прабаба си... просто човекът е социално животно и това най-вече си личи при децата ни. Сигурно сте срещали разкази за азиатската култура, където за детето е нормално да спи в близост до родителите си почти до пубертета.

О, на мен ме ми пречи. Но много майки сякаш вярват, че след отбиването детето ще започне да заспива само, да спи по цяла нощ и да си пере чорапите. 

Ами не намирам нищо ненормално в такива очаквания- едно дете първи - втори клас би трябвало да ги може тия работи  Шегувам се, ама моят юнак може и до там да е решил да откара.

Аз пък не намирам за нормално, че все още не само приспивам, а и спя на едно легло с три годишно дете пък и с  и мъжа ми. Детето не можах да изгоня, остава мъжът Явно не съм се изразила добре, това, че спим заедно май повече ми тежи от приспиването. А и от както е родена дъщерята нито една вечер не съм излязла. Вече дори не съм социално животно След две седмици ще имам гости и ще трябва да излезем с тях, от сега ме е страх как ще се оправя майка ми с децата, ще я подлудят.

Чакай, тя нали не се буди нощем вече?
Какъв е проблемът да започнеш постъпления по спане в собствено легло, ако кърменето е само вечер? На 3 години вече диалогът си е съвсем възможен, независимо дали й изнася или не.

Относно излизането - тъй като моята дъщеря си лягаше рано като малка, излизах обикновено след като я приспя (9-10 ч вечерта). Вярно, за премиери на книги или театър не ставаше, но за други видове социален живот - да. Сега си излизам, когато искам, и дори да не пожелае да заспи с баща си, ме чакат безропотно в приятни занимания до 10, 11 или 12. Гледам да не злоупотребявам все пак Това също няма пряка връзка с отбиването... си мисля... Иначе ти разбирам терзанията прекрасно, просто ми се струва, че има какво да се направи и то може да е по-ефикасно в посока различна от тази, която си мислиш.
 

Нощем също се буди и пак заспива само с кърмене, спи много леко. Ако се събуди и не съм в леглото тръгва да ме търси. Много е пристрастена А и късно заспива най-рано 10, но често и по-късно 11-12. Аз заспивам преди нея. Друг е въпросът, че след толкова време съм отвикнала да излизам  А за преговаряне, вярно, че е голяма, говори, разбира,  но не е съгласна да спи отделно. И един месец не и се събира да е спала в леглото си. Не искам да се оплаквам, съзнавам, че грешката е моя, защото съм допуснала и още допускам да стигна до това положение, но не искам да травмирам детето.

Грешка е дотолкова, доколкото ти пречи и тежи на теб Иначе споделеният сън е нещо съвсем нормално, биологично и антропологично обосновано и полезно за деца и възрастни. Разбира се, ако някой в двойката не е щастлив от настоящото раздаване на картите, следва да се премисли стратегията с дребни промени, малко по малко, с много говорене или друго, ако помага (например подкуп, колкото и да е непедагогично ) може вероятно да се постигне баланс
Понякога родителите ползват алтернативни терапии (хомеопатия, Бахови есенции), за да се помогне за по-спокоен сън, ако натурата на детето е по-жива и безспокойна